Как да помогнем на детето да се научи да чете и пише
По-рано такива деца са били наричани лентяи и двойкаджии. И учителите, и родителите не са подозирали, че причината за техните неуспехи е речево нарушение, непозволяващо на детето да чете свободно.
За съжаление, диагнозата "дислексия", тоест нарушената способност на дете с нормален интелект да овладее навиците за четене и писане, днес се среща все по-често. Лесно се забелязва, когато детето не може да изговори звука Р, замествайки го с Л. Но рядко някой от родителите обръща внимание на това, че детето лошо произнася шиптящите звуци, бърка близките по звучение М и Н или заменя шиптящите Щ и Ч със свистящите Ц и С. Често това е свързано с нарушения при слуховото възприятие у самите възрастни. Съответно децата на такива родители не попадат навреме при логопеда.
Даже в случай на съмнение дали всичко е наред с речта на детето, си струва да се консултирате с логопед.
Ако детето от предучилищна възраст не изговаря добре половината азбука, това обикновено не му пречи в общуването - всички малки деца не говорят добре, но някак си се разбират едно друго. Но по-късно, в училище, даже за децата с незначителни речеви нарушения е трудно да се адаптират. Това силно пречи на учебния процес.
Най-разпространените грешки са:
- огледалното писане (Я-R)
- пропускането на гласни и съгласни (скамейка - камейка, параход-парход)
- добавянето и разместването на звукове (лопата-лотапа).
Колкото е по-тежка дислексията, толкова са по-многочислени и разнообразни грешките. Нарушава се разбирането на прочетеното както на ниво отделна дума, така и на целия текст. Думите се заменят с подобни (влязъл-слязъл), съществителните и прилагателните не се съгласуват помежду си.
Специалистите предупреждават, че благополучно разрешените в ранна възраст проблеми могат да се върнат години по-късно. Много често сривът възниква на фона на рязко нарастващия обем от задачи. За децата с дислексия е трудно да спазват общото темпо на обучение, изискващо за кратко време да се усвои заданието, да се прочете, осмисли и запомни текст, да се намерят исканите решения. Затова може да им се наложи да направят няколко опита. При дислектика центърът в мозъка, който управлява езика, слуха и зрението, действа несъгласувано - като орел, рак и щука. Мозъкът не разбира това, което виждат очите, а езикът не се преобръща, за да го произнесе.
Методите за корекция при четиринадесетгодишните са същите, както и при четиригодишните: упражнения по развитие на речевите навици, концентрация на вниманието, усъвършенстване на звуковия анализ. Добро пособие в обучението на по-големите деца са аудиокнигите. Ученикът едновременно чете текста и го слуша в слушалките. Възприемането на текста става по-бързо, когато се включат различни сетивни органи.
Дислексията не е присъда. Тя няма никакво отношение към умствените способности на човека. За децата-дислектици е особено важно да намерят своето място в живота. Подборът на подходяща професия може да разреши проблемите им и да им позволи да се реализират успешно.
Да не забравяме, че нарушения на речта са имали много от знаменитостите: Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн, Агата Кристи, Уолт Дисни, Пабло Пикасо, Томас Едисон, Хенри Форд, Джон Ленън. Дислектици са били и политици като Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Уинстън Чърчил, Джон Кенеди, баща и син Буш, както и популярни актьори като Харисън Форд, Уупи Голдбърг, Антъни Хопкинс, музикантът Ози Озбърн, кинорежисьорът Стивън Спилбърг... Този списък е безкраен.