Покажете на детето оптимистичната страна на живота, за да му помогнете да израсте щастливо и независимо!

Повишаването коефициента на оптимизъм на детето може да изглежда като трудна задача за много хора.


Оптимизмът е нещо повече от позитивно мислене.
Той е навик за позитивно мислене или, както го дефинира речникът Рандъм Хаус, "предразположение или тенденция да гледаш на събитията или обстоятелствата откъм по-благоприятната страна и да очакваш по-щастлив изход".



Оптимистичните деца са радост за околните. Техният устрем и увлечение са заразителни. Но според психолога Мартин Селиман /автор на "Оптимистичното дете"/, оптимизмът е нещо повече от привлекателна черта на характера. В действителност би могъл да бъде и вид психологическа имунизация срещу житейските проблеми. Селиман пише че повече от 1000 проучвания /обхващащи над половин милион деца и възрастни/ показват, че оптимистите имат по-големи успехи в училище и в професията си и което е най-изненадващо - са физически по-здрави от песимистично настроените.

А най-важното е, че дори едно дете да не е родено с оптимистична нагласа, то може да бъде научено на това умение.



За да научите детето да мисли по-оптимистично, най-напред трябва да правите разлика между песимистични и оптимистични мисли.
  • Оптимистите вярват, че положителните щастливи събития се обясняват чрез неща, които са перманентни и общовалидни. Оптимистът поема съответната отговорност, за да се случват добри неща.

  • Песимистът има противоположни мисли: добрите събития са временни, лошите — постоянни; добрите събития се дължат на късмет или случайност, а лошите са по-предсказуеми.

     

Детето, което плаче или е намръщено, защото не участва в баскетболния отбор или родителите не му разрешават да си продупчи ушите, нарочно изопачава значението на тези събития, синхронизирайки емоционалната си реакция с това изопачаване, а не с действителността. Ако откликнете на песимистичния възглед на детето за света, а не на логиката на нещата, със сигурност ще засилите още повече склонността му да гледа на събитията с най-черните краски.


Ето някои насоки и дейности, с които бихте могли да започнете още днес:

1. Първото правило е да бъдете точен. Преувеличеното обвинение поражда вина и срам извън границите на това, което е необходимо, за да стимулира детето към промяна. Внимавайте как критикувате! Когато критикувате или порицавате децата си, вие им внушавате или оптимистично, или песимистично отношение към света.
 

2. Второ, развийте оптимистичния разяснителен стил. Обяснявайте проблемите реалистично, така че причината да се разбира като конкретна и променима. Децата ви ще моделират себе си въз основа на вашето поведение - те ще попият както добрите, така и лошите ви черти. Ако сте песимист, и децата ви ще приемат вашето мислене. Самите родители трябва да гледат по-оптимистично на проблемите, свързани с децата им.

По различни причини съвременното поколение деца е по-склонно към песимизъм, отколкото което и да е предишно поколение, но децата могат да се научат да мислят по-оптимистично.

Оптимизмът произтича както от реалистичното мислене, така и от възможността да се посрещнат и преодолеят предизвикателства, съответстващи на възрастта.



3. Дисциплина в ежедневието ще направи живота по-гладък и по-малко сложен за детето ви.


4.
Фрустрацията поражда депресия и никога не може да накара едно дете да погледне към по-светлата страна на живота.С този забързан начин на живот, пред който децата са изправени в наши дни, един подходящ график, включващ освен всички техни дейности, и време за тях самите, би дал добър резултат. Осигурете им време за игра. Физическата дейност е важна както за физическото, така и за психическото развитие на детето ви. Те дават прилив на ендорфини и серотонин - т.н. хормони на щастието.



5. Още от самото начало позволявайте на детето да прави неща според възможностите си, това помага да натрупа опит. Дори и най-малките постижения са важни за неговото самочувствие. Похвалите за тези постижения го правят щастливо и оптимистично настроено.



6. Определете това, в което детето е добро и го подтиквайте да го прави по-често. Ако установите, че то рисува добре, запишете го на рисуване, излагайте работите в къщата и го насърчавайте да участва в такива конкурси, това ще му е от помощ да мисли оптимистично.



7. Учете детето си да очаква положителни резултати. Ако му показвате само негативната страна на всичко, това е и което то ще се научат да гледат. Ако учителят не го е избрал за учебна игра, не казвайте, че учителят е пристрастен. Обяснете му защо е предпочетено друго дете. Също така му дайте да разбере, че това не е краят на света, и че ще получи шанс да участва в нещо друго скоро.


8.
Вашето дете може да има определени страхове. 6-7 годишните могат да се страхуват от тъмнината, 10-годишните да се плашат от получаване на мъмрене от учителя, 12-годишните да не искат да загубят приятел, докато вашият тийнейджър може да се плаши от изпити. Много от тези страхове са създадени от самите родители. Ние казваме на децата, че хлебарките хапят, а инжекцията боли, за да ги сплашим. Това никога не трябва да се прави.

За да помогнете на детето си да се справи със страховете си, сменете подхода и му покажете, че това, от което то се страхува, не може да бъде толкова страшно. Но никога не отричайте страховете му и не го карайте да вярва, че е неправилно да се страхува". Дете, което може да се справи страховете си, е определено по-уверено и оптимистично настроено към живота.



9. Оценявайте детето си и го насърчавайте да се справя все по-добре в бъдеще. Паралелно с отрицателната забележка, правете положителен коментар за работата му. Конструктивната критика дава винаги добри резултати.



10. Ако вашето дете може да разбере, че неуспехите му са трамплин към успеха, разочарованието, свързано с тях, ще бъде краткотрайно. За да заложите това в него, не приемайте детските неуспехи като личен провал. Така че, когато детето ви греши или не се справя добре, трябва да избягвате да го обвинявате /или себе си/. Покажете му възможностите за подобрение на направените грешки и му напомнете за областите, в които се е представило добре.

11. Давайте на детето си възможност да взема самостоятелни решения. Разрешете на шестгодишната си дъщеря да облече за партито това, което тя е решила или позволете на 10-годишния си син да избере сам марката на велосипеда си.
Докато решението не представлява опасност за здравето или не вреди по някакъв начин, ще подобри умението на детето да взима самостоятелни решения и ще доведе до по-голям успех и оптимизъм.

Последна редакция: ср, 09 юни 2021, 16:12 от BG-Mamma™