Да поговорим за особеностите на бебешката психология още от момента на формирането на пъпната връв, когато майката и нейното бъдещо бебе се превръщат в един организъм.
От 4-тия месец бебето може да разпознава цветовете синьо, зелено, жълто и червено. Бебе, чиито потребности са напълно задоволени предпочита тъмносини и червени цветове. Предпочитание към жълтото и отказ от приемане на тъмносиньото е знак, че някои съществени нужди на бебето са все още незадоволени.
Досега въпросът за вкусовите пристрастия на бебето е останал неразрешен. Някои учени смятат, че тази способност е вродена и бебето може да избира храната, която отговаря на неговия организъм и нуждите му. Друга гледна точка е, че вкусът на храната се формира в резултат на отглеждането. Нека вземем предвид, че най-важният момент за бебешкото развитие е начинът на хранене.
Още на 3-тия ден от живота си бебето може да разпознае майка си по миризмата на гръдта.
Бебетата, които са имали положителна емоционална връзка с майката по време на бременността /позитивно емоционално приемане на бременността, желание за раждане на бебе, липса на тревоги, свързани с неговия пол/, показват вродена способност за познаване на майчиното лице.
Първите дни детето няма нужда от големи количества храна, то има повече нужда да продължи връзката си с майката. Сученето на бебето предизвиква емоционална реакция и у майката. Тя чувства по специален начин бебето си, знае, че съществува връзка между тях, както го знае и бебето.
Когато малкото суче, се отделя хормонът окситоцин, който кара майката да се чувства свързана със своето бебе и който е свързан с чувствата на любов и доверие. Майката предава с млякото не само ценни хранителни вещества, но и своята енергия, своята майчина любов. Тя е там за него - да го нахрани, подкрепи, защити, когато това е необходимо.
Майката може да пожелае да храни бебето си с честота според собствените си желания и разбирания, а не според нуждите на бебето. Някои майки спазват внимателно храненето по график, изчаквайки и последните минути до определения час, докато гладното бебе зове единствения известен му източник на храна, топлина и ласки. Ако майката храни бебето си, когато то чувства необходимост, ако разбира също, че бебето има вродена нужда от емоционална връзка с нея (а не само от храна и повиване) и удовлетворява тази необходимост, тогава в бебето се формира чувство на безопасност и доверие.
И така, първата година от живота на бебето е критичен период. Ако бебето попадне в ситуация, в която не получава отговор на призива си за помощ или обратното, майката налага собствените си разбирания за начина му на развитие - равнодушна към желанията му - се формира защитна или агресивна реакция към ситуации, когато бебешките нужди не са задоволени адекватно.
Уважаеми майки, оставяйки зад себе си вратите на родилния дом не забравяйте, че на първо място са нуждите на бебето ви - внимателни грижи, топлина, разбиране и любов.
Природата е дарила майките със забележителното умение да чувстват и разбират своите деца. Така че, търсете опора във вашите усещания, доверете се на интуицията си и развивайте изкуството на взаимоотношенията с малкото създание, което няма друг по-близък от вас.