У нас е традиционно схващането, че детето трябва да се приучи отрано да използва гърне. С наближаването на първата годинка върху майката обикновено започва да се упражнява натиск от страна на бабите, та дори и от нейни приятелки, че вече е крайно време да започне да учи детето си на хигиена. Педиатрите и детските психолози, обаче, не са на това мнение. От известно време е прието вече да не се избързва с приучването към сдържане на естествените нужди. Оказа се, че ранното приучване, макар и удобно за майката от финансова гледна точка, често е травмиращо за детето, а също така води до рецидиви на изпускане в по-късна възраст. Бяха определени психо-физически норми, чието достигане е желателно, преди да се заемем с контролирането на отделителната функция.
Ето някои от по-важните изисквания:
- Детето осъзнава пишкането и акането като действия
- Знае детските думи за тях ( пиш, аки).
- Проявява интерес, когато родителите му или други хора ползват тоалетната.
- Иска да му смените пелените, когато е нужно.
- Може да изкачва стълби, като се държи за родител или за перилата.
Идеята е, че детето не трябва просто да бъде дресирано да пишка и ака на определено място, а е необходимо да му се помогне да премине този необходим етап от развитието в момент, когато то е готово за това. Какви могат да бъдат вредите от едно прекалено рано приучване към чистота?
Временен успех в сдържането, след което последователни периоди на изпускане и отказ от контролиране на отделянето.
Използване на уринирането и дефекацията като средства за упражняване на натиск върху родителите (детето разбира, че тези неща са от голямо значение за родителите и е склонно да ги накаже, като се изпуска, при наличието на конфликт).
Поведенчески проблеми, подтиснатост, агресивност.
Как да приучваме към чистота?
Ако вече сте се убедили, че не е нужно да бързате с приучването към гърне, оставете това занимание за периода между 18 месеца и тригодишна възраст. Виждате, че периодът е доста дълъг - това позволява да прецените кога именно вашето дете е готово и да осъзнаете, че както при всички други постижения в развитието на детето, тук е нужна голяма гъвкавост и разбиране.
Какво ви е необходимо, за да пристъпите към приучаването?
- Сравнително топъл сезон
- Свободно време - т.е. да сте си у дома през по-голямата част от деня
- Голям брой дрехи и бельо за смяна
- Парцал и четка
)
Трябва да знаете, че не можете да накарате детето да поиска да остава сухо, ако го държите с памперс. Ще ви препоръчам един наистина досаден и трудоемък подход, но затова пък ефективен. Избирате периода, запасявате се с гореспоменатите неща + огромно търпение, и просто един ден сваляте памперса и слагате гащички. В началото ще ви се налага почти непрекъснато да се занимавате само със смяна на зацапани дрехи и почистване на пода. Периодично предлагайте на детето да ползва гърне, но не го дръжте там повече от 5-6 минути и не се вманиачавайте, защото истината е, че обикновено в 90% от случаите децата ще се изпишкат 5 минути след като сте ги вдигнали от гърнето. Първите седмици са най-досадни, но постепенно успехите започват да зачестяват, и би трябвало в рамките на 1 месец детето вече да започне да си казва поне за едната от двете дейности. Според специалистите на първо място идва приучването към контрол на дефекацията, а след това на уринирането, но при вашето дете може да стане обратното, или да усвои и двете едновременно.
Моят съвет е да си поставите за начало една цел - а именно, да приучите детето да се пази сухо у дома, когато е будно. Слагайте му памперса, когато го слагате да спи, а също и когато излизате, освен ако не е лято и не сте решили да го приучите за по-лесно навън. Контролът по време на сън е нещо съвсем различно от контрола в будно състояние, и обикновено се постига от половин до една година по-късно от втория.
Ако видите, че детето проявява интерес към тоалетната, където ходите вие и членовете на семейството, опитайте да поставите детска тоалетна чиния. Ако му е удобна, понякога това се оказва доста силен стимул - да ходи по нужда там, където мама и тати ходят.
Какво трябва да избягвате на всяка цена
- Да се нервирате и да губите самообладание от провалите на детето
- Да прекарвате цялото време, като го карате да виси на гърнето
- Принудата
- Обещанията за награди, ако свърши работата където трябва
- Наказанията и пляскането, когато се изпусне
- Сравненията пред него с други деца, които са по-напред в контролирането.
Трябва да знаете, че дори след като се научи да се сдържа, детето много пъти още ще има неуспехи. Различни психологически фактори, раздразнение, умора, нервност могат по всяко време да доведат до периоди, в които ще се питате дали не сте сънували, че някога сте го научили да ходи по нужда на гърнето. Обикновено след третата година тези проблеми отшумяват и контролът над отделителната система се превръща в нещо естествено.
След като сте затвърдили успеха с контрола в будно състояние, можете да изчакате и след известно време да пристъпите към следващата цел - контрол по време на сън. Това е по-трудно от такава гледна точка, че детето трябва да се научи да се буди, когато му се пишка, а не да се облекчава неволево по време на сън. Процедурата е подобна на тази, която описах в началото - преставате да слагате памперс в леглото и слагате под чаршафа дебела непромокаема мушама. Всеки път, когато детето се оплаче, че се е подмокрило, сменяйте спалното бельо и пижамката, без да коментирате. Ако пожелае категорично в един момент да върнете памперса, не се съпротивлявайте, сложете му за няколко дни отново памперс в леглото и после опитайте пак. Бабите обикновено съветват да се буди детето през нощта и да се води в тоалетната. За мен това е насилие срещу съня на детето и обикновено няма резултат. По-скоро се примирете с голямото количество чаршафи, които трябва да сменяте, и бъдете сигурни, че търпението ви ще бъде възнаградено.
Материалът е предоставен от sweetkids_mama