В началото на своя живот до 3-4 месечна възраст бебетата плачат без сълзи и еднообразно, едва по късно плачът на малкото става по-разнообразен и майката може да разпознае неговия характер.
Когато кърмачето е здраво и се спазва неговия хранителен режим, то плаче силно и най-често от глад, когато наближи определеното за кърмене време.
Когато детето има колики, често плачът се тълкува от майката като плач от глад и на детето се предлага отново храна, с което се претоварва неговото стомахче, това води до усилване на болката и то продължава да плаче.
Когато здравото кърмаче е уморено, то плаче много често преди заспиване.
Когато бебето е свикнало да бъде носено на ръце то започва да плаче неукротимо, ако го поставите в леглото, други пък плачат ако ги оставиш сами в стаята. И в двата случая, ако бъдат изпълнени техните желания, това води до налагане на тяхната воля и това са първите прояви на капризничене.
Кърмачето плаче и когато е превъзбудено, след продължителна игра с него, от несвойствена за него обстановка или когато дълго време е бодърствувало.
Детето може да плаче и когато е подмокрено, макар че това не е задължително, както и когато е преповито много стегнато или от прегряване. Също и при някои неприятни усещания, като блестене на слънцето в очите или полазване от насекоми.
Не бива да забравяме, че кърмачетата и по-големите деца може да плачат при заболяване. При висока температура, при запек, при (упорита, суха, постоянна или пристъпна) кашлица, при херния, при подсичане.
Особено силен е плача при възпаление на средното ухо, това заболяване при усложнение води до инфекция на горните дихателни пътища.
При инвагинация (вмъкване на черво в черво) силната и внезапна болка може да доведе до писъци на малкото. Същото може да се получи и при възпаление на мозъчните гънки (менингит), поради силното главоболие.
Всеки плач в кърмаческата възраст, с който майката не може да се справи налага търсенето на незабавна лекарска помощ.
Материалът е изпратен от Bezhy