Автор: Анна Андреева Димова
ІІ. Литературен обзор
1. Теории за следродилните депресии
1.1.Определение и класификации
Още през 700 г.пр.н.е. Хипократ прави детайлно описание на емоционалните проблеми на родилката, а малко по-късно идеята е доразвита от Galen, Celsus и други. Следродилните разстройства и по-специално постнаталните психози са разпознати като психиатрични единици през 19 век - през 1858 Marcе публикува труд, наречен ''Traits de la Folie des Femmes Enceintes'', в който прави връзка между раждането и негативните емоционални реакции при млади майки (16).
Лечението на следродилните разстройства след 1860 г. обаче илюстрира как диагностичните критерии влияят върху нагласите и фокуса на изследване: водещи са били критериите на Крепелин, които не са включвали категория ''постнатална депресия''. Жените с такова разстройство са били класифицирани като манийно-депресивни, страдащи от dementia praecox, ''токсично объркване'' или невротични състояния. Като резултат Крепелин и много други психиатри стигат до извода, че следродилните разстройства не съществуват като отделен синдром. До 1940 Джейкъбс твърди, че ''всеки тип реакция може да се появи в периода на пуерперииум'', следователно ''постнаталните разстройства като клинична единица не съществуват''. Несигурността около съществуването на постнаталните разстройства продължава и до днес - в DSM-ІІ присъства като категория (294.4 Психоза при раждане), но в DSM-ІІІ я елиминира поради липса на убедителни доказателства, че е отделна нозологична единица. DSM-ІІІ-R я възстановява отново.
Според повечето източници постнаталната (следродилната) депресия принадлежи към по-общата група на постнаталните разстройства. В МКБ-10 постнаталните разстройства са класифицирани под рубриката ''психични и поведенчески разстройства, свързани с пуерпериума, некласифицирани другаде'', с кодов знак F53. Главната характеристика, която обединява тези разстройства, диференцира ги от останалите и ги обособява в една група, е, че започват непосредствено след раждането (до 6 седмици), тоест в периода на пуерпериум. Според тежестта и клиничната симптоматика, постнаталните разстройства при жените се разделят на три вида:
Родилна тъга (''Maternity blues'', ''baby blues'')
Най-лекото, но и най-често срещаното постнатално разстройство. Обикновено се появява през първата седмица след раждането при 50-80% от родилките. ''Симптомите се развиват с предсказуема последователност и се появяват още през първия ден след раждането с чувство на изтощение, анорексия и оплаквания от лоша концентрация. Могат да се наблюдават лека обърканост и дезориентация. Около 50 % от родилките плачат през първия ден. Около 80% от родилките обаче преживяват и чувството на емоционална приповдигнатост през този първи ден, което изглежда е нормална реакция на раждането, като само при 8% тя продължава да се усилва в следващите 3 дни до степен на прекомерна приказливост, свръхактивност и възбудимост.
Симптомите, които възникват най-често през третия и четвъртия ден, са депресивно настроение, двигателно неспокойство и раздразнителност. Характерна е лабилността на настроението с колебания от депресия до приповдигнатост в рамките на един и същи ден. Родилките често плачат по незначителни поводи и при немалка част от тези случаи депресивното съдържание на мисленето включва ниска себеоценка, чувство на вина и песимизъм относно бъдещето.''(3) Според Krukman & Smith типични симптоми на ''родилната тъга'' са липсата на енергия, потиснатост, тревожност, тъга, нервност, безсъние, загуба на апетит, емоционална лабилност и т.н (16).
Родилната тъга винаги започва през първата седмица след раждането и продължителността й рядко надхвърля повече от две седмици. Характерно е, че промените в настроението са краткотрайни и бързо флуктуират. Обикновено те траят от няколко часа и до максимум 1-2 дни. Около 40 % от родилките имат преживяване за липса на обич и топлота към бебето, съпроводено със силно чувство на вина, но това не винаги е свързано с ''родилната тъга''. Повечето случаи са с внезапно начало и внезапно оздравяване за 1 до 3 дни, без да се налага специфично лечение.
Постнатална (следродилна) депресия
По епидемиологични данни тази диагноза се наблюдава при около 10-20% от родилките, и за разлика от ''родилната тъга'', започва по-късно (до 3 месеца след раждането) и има по-удължен ход. Най-често симптомите се развиват около 2 седмици след раждането, след като родилката вече е изписана от болницата. Обикновено ''пациентката се чувства потисната, сълзлива е и я измъчват чувства на неадекватност и неспособност за справяне, особено с грижите за бебето. Чести са изразената раздразнителност, безапетитието, умората и чувството за изтощение. Може да има чувство на вина, което обикновено се свежда до себеупрекване относно недостатъчните грижи за бебето. Настроението е често лабилно, с тенденция към вечерно влошаване'' (3). Обикновено са налице смесени симптоми на депресия и тревожност, които персистират най-малко две седмици. Ако се открие и лекува навреме, заболяването отшумява в рамките на 6-12 месеца.
Krukman & Smith описват постнаталната депресия в три групи симптоми:
соматични симптоми - главоболие, вцепененост, изтръпване на крайниците, болки в гърдите, сърцебиене, хипервентилация
психични състояния - отпадналост, чувство за безнадеждност, неспособност за справяне, свръхзагриженост за бебето, нарушения в концентрацията и паметта, загуба на обичайните интереси, суицидни мисли, ''странни'' или чудати мисли.
поведенчески реакции - панически атаки, враждебност, крайни реакции, фобийни страхове, халюцинации, кошмари, силна вина, липса на чувства към бебето или прекомерна ангажираност с него, усещания за ''вън от контрол'' и ''полудяване'' (16).
По принцип следродилната депресия е слабо изследван феномен, ситуиран по тежест като междинно звено между ''родилната тъга'' и постнаталната психоза.
Постнатална (пуерперална) психоза
Трета група следродилни разстройства, характеризиращи се с едновременна поява на афективни и шизофреноподобни симптоми, които се развиват най-често около 3 -10 ден след раждането. Към тази група се причислява всяко психотично разстройство, появило се до 4 седмици след раждането. Симптомите могат да бъдат депресивни или манийни, смесени със симптоми от ''първи ранг'' на шизофренията. Съществува и генетична предразположеност, особено при роднини от първа степен, като рискът е най-голям, когато майката на родилката е страдала от следродова психоза или когато в семейната анамнеза са налице афективни разстройства (9).
1.2. Обуславящи фактори
1.2.1. Биологични фактори
Характерно явление за следродилния период е наличието на дълбоки хормонални промени, въпреки че повечето изследвания не откриват пряка връзка между хормоналния статус и възникването на следродилни депресии. Едно от най-добре проучените изменения е рязкото намаляване на циркулиращите концентрации на естроген и прогестерон. Докато по време на бременността нивата им се увеличават над 10 пъти, то непосредствено след раждането, с отделянето на плацентата, спадат до нивото, на което са били преди забременяването. На свой ред това води до изменения на много области на ЦНС, включително на моноаминните неврони и рецептори, които са чувствителни спрямо естрогена и прогестерона. Макар че не е установена явна връзка между различните концентрации на стероидите и постнаталните разстройства при жените, ''интерес предизвиква фактът, че стероид-сензитивните алфа-норадренергични рецептори върху тромбоцитите са редуцирани в случаите на ''родилна тъга''. Подобна промяна в рецепторите на ЦНС би могла да е основа за афективните промени. Увеличеният пролактин и увеличената активност на МАО имат връзка с тревожността и депресията по време на първата седмица след раждането'' (3). При по-тежките случаи на следродилна депресия се наблюдава връзка с анамнеза за депресивна болест, обсесивно-компулсивни разстройства или с афективни симптоми през третото тримесечие на бременността.
1.2.2. Психосоциални фактори
1.2.2.1. Демографски фактори
Много автори търсят корелация между заболеваемостта от постнатална депресия и възрастта на родилката. Kendell и други автори смятат, че такава корелация липсва - еднакво уязвими са както млади, така и по-възрастни жени, раждащи за пръв път (16). Според други автори обаче, ''повишена честота се установява при първескини на възраст над 30 години'', вероятно поради намаляващите ресурси за справяне с жизнена промяна като раждането (3).
Друг фактор, свързван със заболеваемостта от следродилни депресии, са значителните социални промени като войни и икономически депресии. Подобни тенденции са забелязани в САЩ по време на икономическата депресия през 1930-1935 година, както и по време на Втората световна война (16).
Други изследователи са тестирали променливи, свързани с условията на средата, като финансово състояние и социо-икономически статус. Uddenberg и други са изследвали 95 жени в шведски родилни клиники и са установили, че в колкото по-голяма бедност живеят, толкова по-голяма е вероятността да развият постнатална депресия. Heitler свързва депресията със въвлечеността на жените във финансови въпроси и това доколко е сигурно е работното място на техния партньор. Davidson наблюдава при изследване на жени от Ямайка връзка между депресията и ниския социално-икономически статус, но стига до извода, че реалните обуславящи фактори са комбинация между ниския социално-икономчески статус, численост на семейството и слаба подкрепа от обкръжението (16).
Като цяло данните, свързани с влиянието на демографски фактори върху заболеваемостта от следродилни депресии са несистематични и сравнително оскъдни. Въпреки това, тези фактори очевидно имат значение, което не бива да се пренебрегва и подлежи на допълнителни изследвания.
1.2.2.2. Интерперсонални фактори
Важно влияние върху възникването и протичането на следродилните депресии при жените имат интерперсонални фактори като семейни интеракции, приятелска среда и семейни дисфункции. Douglas (1963), Heitler (1976) и Uddenberg (1975) изолират интеракцията майка-дъщеря като важна променлива: Uddenberg намира корелация между отхвърляне от страна на майката и депресията, докато Heitler описва подобни резултати, когато са налице враждебни нагласи между майка и дъщеря. Paykel et al. (1980), Pitt (1968), Nilsson и Almgren (1970) и Uddenberg (1975) откриват връзка между депресията и липсата на подкрепа от значима социална мрежа (семейство, приятели), също така може да се смята, че подкрепата е свързана с качеството на връзката майка-дъщеря (16). Голдберг и други смятат, че ''съществува връзка с минала анамнеза за нарушени отношения на майката с нейните родители по време на детството. Както при непуерпералните депресивни жени има данни, че неблагоприятните житейски събития взаимодействат с факторите на социална и личностна ранимост и индуцират депресивна болест в пуерпералния период'' (3).
Някои автори предполагат, че има взаимосвързаност между сепарирането на майката от детето и разстроената им връзка. Метаанализ, извършен от Бек, дава индикации за ''значима връзка между следродилната депресия и темперамента на детето'' (16). Няколко изследователи са намерили корелация между семейни проблеми преди и след раждането на детето и депресията. Gordon & Gordon предполагат, че вероятността от депресия се увеличава, ако брачните партньори се различават по възраст и религия. Paykel и други обаче откриват, че това е съществен фактор, само ако и други важни стресови житейски събития съвпадат по време с постнаталния период (16). Важно е да се отбележи, че интерперсоналните рискови фактори, свързани със следродилната депресия, са трудни за идентифициране и много от изследванията засега показват противоречиви резултати.
1.2.2.3. Личностови фактори
Според повечето проучвания, главното оплакване, съобщавано от младите майки, е усещането за неадекватност по отношение на раждането на детето. Tentoni and High предполагат, че следродилната депресия е частично свързана с експлицитните ролеви очаквания за жените и майките - роли, които са драматично променени през последните 50 години. В друго изследване ролевият конфликт е бил идентифициран като значима психо-социална променлива, предиктивна за емоционални проблеми. За някои жени раждането представлява криза, налагаща им ново психологично и физическо бреме и свързана с увеличени изисквания на зависимите от тях други хора (3). Голяма извадка родилки са тествани с Въпросник за майчински нагласи (MAQ), измерващ нагласите към ролевата промяна, очакванията от майчинството и очакванията от себе си като майки. Резултатите показват, че жените, страдащи от следродилна депресия, се различават когнитивно от недепресираните майки, като нагласите им са подчертано негативни (16).
Тясно свързана с въпроса за ролевия конфликт е често срещаната нагласа срещу бременността, и по-точно амбивалентността, която силно корелира с депресията. Сексуалната идентичност, друг концепт, свързан с ролята, също има връзка с развитието на психични симптоми, следващи раждането. Nilsson and Almgren откриват, че жени, които се самооценяват като по-мъжествени, съобщават по-малко психиатрични симптоми през бремеността, но повече през пуерпериума (16).
Други изследвания изучават ефекта на запазването на повишеното тегло след бремеността върху удовлетворението, самооценката и депресията. Jenkin and Tiggemann откриват, че психологическото благополучие на майката е детерминирано от нейното тегло след раждането. По-нататък изследване на Walker разкрива, че жени с по-високо тегло съобщават за повече симптоми на депресия, отколкото тези с непроменено тегло. Подобни резултати са получени и при жени, които имат по-ниска себеоценка.
Взаимовръзката между себеоценката и депресията очевидно е силна и влияние оказват дори, на пръв поглед, незначителни фактори като повишеното през бременността тегло. Много изследвания показват, че симптоми на депресия са 39 пъти по-вероятни при майки със ниска себеоценка, отколкото при такива с висока (14) Бременността, раждането и следродилният период често са свързани с криза за младата майка, тъй като изискват дълбоки промени и пренагласа в цялостното й функциониране.
ІІ. Литературен обзор
1. Теории за следродилните депресии
1.1.Определение и класификации
Още през 700 г.пр.н.е. Хипократ прави детайлно описание на емоционалните проблеми на родилката, а малко по-късно идеята е доразвита от Galen, Celsus и други. Следродилните разстройства и по-специално постнаталните психози са разпознати като психиатрични единици през 19 век - през 1858 Marcе публикува труд, наречен ''Traits de la Folie des Femmes Enceintes'', в който прави връзка между раждането и негативните емоционални реакции при млади майки (16).
Лечението на следродилните разстройства след 1860 г. обаче илюстрира как диагностичните критерии влияят върху нагласите и фокуса на изследване: водещи са били критериите на Крепелин, които не са включвали категория ''постнатална депресия''. Жените с такова разстройство са били класифицирани като манийно-депресивни, страдащи от dementia praecox, ''токсично объркване'' или невротични състояния. Като резултат Крепелин и много други психиатри стигат до извода, че следродилните разстройства не съществуват като отделен синдром. До 1940 Джейкъбс твърди, че ''всеки тип реакция може да се появи в периода на пуерперииум'', следователно ''постнаталните разстройства като клинична единица не съществуват''. Несигурността около съществуването на постнаталните разстройства продължава и до днес - в DSM-ІІ присъства като категория (294.4 Психоза при раждане), но в DSM-ІІІ я елиминира поради липса на убедителни доказателства, че е отделна нозологична единица. DSM-ІІІ-R я възстановява отново.
Според повечето източници постнаталната (следродилната) депресия принадлежи към по-общата група на постнаталните разстройства. В МКБ-10 постнаталните разстройства са класифицирани под рубриката ''психични и поведенчески разстройства, свързани с пуерпериума, некласифицирани другаде'', с кодов знак F53. Главната характеристика, която обединява тези разстройства, диференцира ги от останалите и ги обособява в една група, е, че започват непосредствено след раждането (до 6 седмици), тоест в периода на пуерпериум. Според тежестта и клиничната симптоматика, постнаталните разстройства при жените се разделят на три вида:
Родилна тъга (''Maternity blues'', ''baby blues'')
Най-лекото, но и най-често срещаното постнатално разстройство. Обикновено се появява през първата седмица след раждането при 50-80% от родилките. ''Симптомите се развиват с предсказуема последователност и се появяват още през първия ден след раждането с чувство на изтощение, анорексия и оплаквания от лоша концентрация. Могат да се наблюдават лека обърканост и дезориентация. Около 50 % от родилките плачат през първия ден. Около 80% от родилките обаче преживяват и чувството на емоционална приповдигнатост през този първи ден, което изглежда е нормална реакция на раждането, като само при 8% тя продължава да се усилва в следващите 3 дни до степен на прекомерна приказливост, свръхактивност и възбудимост.
Симптомите, които възникват най-често през третия и четвъртия ден, са депресивно настроение, двигателно неспокойство и раздразнителност. Характерна е лабилността на настроението с колебания от депресия до приповдигнатост в рамките на един и същи ден. Родилките често плачат по незначителни поводи и при немалка част от тези случаи депресивното съдържание на мисленето включва ниска себеоценка, чувство на вина и песимизъм относно бъдещето.''(3) Според Krukman & Smith типични симптоми на ''родилната тъга'' са липсата на енергия, потиснатост, тревожност, тъга, нервност, безсъние, загуба на апетит, емоционална лабилност и т.н (16).
Родилната тъга винаги започва през първата седмица след раждането и продължителността й рядко надхвърля повече от две седмици. Характерно е, че промените в настроението са краткотрайни и бързо флуктуират. Обикновено те траят от няколко часа и до максимум 1-2 дни. Около 40 % от родилките имат преживяване за липса на обич и топлота към бебето, съпроводено със силно чувство на вина, но това не винаги е свързано с ''родилната тъга''. Повечето случаи са с внезапно начало и внезапно оздравяване за 1 до 3 дни, без да се налага специфично лечение.
Постнатална (следродилна) депресия
По епидемиологични данни тази диагноза се наблюдава при около 10-20% от родилките, и за разлика от ''родилната тъга'', започва по-късно (до 3 месеца след раждането) и има по-удължен ход. Най-често симптомите се развиват около 2 седмици след раждането, след като родилката вече е изписана от болницата. Обикновено ''пациентката се чувства потисната, сълзлива е и я измъчват чувства на неадекватност и неспособност за справяне, особено с грижите за бебето. Чести са изразената раздразнителност, безапетитието, умората и чувството за изтощение. Може да има чувство на вина, което обикновено се свежда до себеупрекване относно недостатъчните грижи за бебето. Настроението е често лабилно, с тенденция към вечерно влошаване'' (3). Обикновено са налице смесени симптоми на депресия и тревожност, които персистират най-малко две седмици. Ако се открие и лекува навреме, заболяването отшумява в рамките на 6-12 месеца.
Krukman & Smith описват постнаталната депресия в три групи симптоми:
соматични симптоми - главоболие, вцепененост, изтръпване на крайниците, болки в гърдите, сърцебиене, хипервентилация
психични състояния - отпадналост, чувство за безнадеждност, неспособност за справяне, свръхзагриженост за бебето, нарушения в концентрацията и паметта, загуба на обичайните интереси, суицидни мисли, ''странни'' или чудати мисли.
поведенчески реакции - панически атаки, враждебност, крайни реакции, фобийни страхове, халюцинации, кошмари, силна вина, липса на чувства към бебето или прекомерна ангажираност с него, усещания за ''вън от контрол'' и ''полудяване'' (16).
По принцип следродилната депресия е слабо изследван феномен, ситуиран по тежест като междинно звено между ''родилната тъга'' и постнаталната психоза.
Постнатална (пуерперална) психоза
Трета група следродилни разстройства, характеризиращи се с едновременна поява на афективни и шизофреноподобни симптоми, които се развиват най-често около 3 -10 ден след раждането. Към тази група се причислява всяко психотично разстройство, появило се до 4 седмици след раждането. Симптомите могат да бъдат депресивни или манийни, смесени със симптоми от ''първи ранг'' на шизофренията. Съществува и генетична предразположеност, особено при роднини от първа степен, като рискът е най-голям, когато майката на родилката е страдала от следродова психоза или когато в семейната анамнеза са налице афективни разстройства (9).
1.2. Обуславящи фактори
1.2.1. Биологични фактори
Характерно явление за следродилния период е наличието на дълбоки хормонални промени, въпреки че повечето изследвания не откриват пряка връзка между хормоналния статус и възникването на следродилни депресии. Едно от най-добре проучените изменения е рязкото намаляване на циркулиращите концентрации на естроген и прогестерон. Докато по време на бременността нивата им се увеличават над 10 пъти, то непосредствено след раждането, с отделянето на плацентата, спадат до нивото, на което са били преди забременяването. На свой ред това води до изменения на много области на ЦНС, включително на моноаминните неврони и рецептори, които са чувствителни спрямо естрогена и прогестерона. Макар че не е установена явна връзка между различните концентрации на стероидите и постнаталните разстройства при жените, ''интерес предизвиква фактът, че стероид-сензитивните алфа-норадренергични рецептори върху тромбоцитите са редуцирани в случаите на ''родилна тъга''. Подобна промяна в рецепторите на ЦНС би могла да е основа за афективните промени. Увеличеният пролактин и увеличената активност на МАО имат връзка с тревожността и депресията по време на първата седмица след раждането'' (3). При по-тежките случаи на следродилна депресия се наблюдава връзка с анамнеза за депресивна болест, обсесивно-компулсивни разстройства или с афективни симптоми през третото тримесечие на бременността.
1.2.2. Психосоциални фактори
1.2.2.1. Демографски фактори
Много автори търсят корелация между заболеваемостта от постнатална депресия и възрастта на родилката. Kendell и други автори смятат, че такава корелация липсва - еднакво уязвими са както млади, така и по-възрастни жени, раждащи за пръв път (16). Според други автори обаче, ''повишена честота се установява при първескини на възраст над 30 години'', вероятно поради намаляващите ресурси за справяне с жизнена промяна като раждането (3).
Друг фактор, свързван със заболеваемостта от следродилни депресии, са значителните социални промени като войни и икономически депресии. Подобни тенденции са забелязани в САЩ по време на икономическата депресия през 1930-1935 година, както и по време на Втората световна война (16).
Други изследователи са тестирали променливи, свързани с условията на средата, като финансово състояние и социо-икономически статус. Uddenberg и други са изследвали 95 жени в шведски родилни клиники и са установили, че в колкото по-голяма бедност живеят, толкова по-голяма е вероятността да развият постнатална депресия. Heitler свързва депресията със въвлечеността на жените във финансови въпроси и това доколко е сигурно е работното място на техния партньор. Davidson наблюдава при изследване на жени от Ямайка връзка между депресията и ниския социално-икономически статус, но стига до извода, че реалните обуславящи фактори са комбинация между ниския социално-икономчески статус, численост на семейството и слаба подкрепа от обкръжението (16).
Като цяло данните, свързани с влиянието на демографски фактори върху заболеваемостта от следродилни депресии са несистематични и сравнително оскъдни. Въпреки това, тези фактори очевидно имат значение, което не бива да се пренебрегва и подлежи на допълнителни изследвания.
1.2.2.2. Интерперсонални фактори
Важно влияние върху възникването и протичането на следродилните депресии при жените имат интерперсонални фактори като семейни интеракции, приятелска среда и семейни дисфункции. Douglas (1963), Heitler (1976) и Uddenberg (1975) изолират интеракцията майка-дъщеря като важна променлива: Uddenberg намира корелация между отхвърляне от страна на майката и депресията, докато Heitler описва подобни резултати, когато са налице враждебни нагласи между майка и дъщеря. Paykel et al. (1980), Pitt (1968), Nilsson и Almgren (1970) и Uddenberg (1975) откриват връзка между депресията и липсата на подкрепа от значима социална мрежа (семейство, приятели), също така може да се смята, че подкрепата е свързана с качеството на връзката майка-дъщеря (16). Голдберг и други смятат, че ''съществува връзка с минала анамнеза за нарушени отношения на майката с нейните родители по време на детството. Както при непуерпералните депресивни жени има данни, че неблагоприятните житейски събития взаимодействат с факторите на социална и личностна ранимост и индуцират депресивна болест в пуерпералния период'' (3).
Някои автори предполагат, че има взаимосвързаност между сепарирането на майката от детето и разстроената им връзка. Метаанализ, извършен от Бек, дава индикации за ''значима връзка между следродилната депресия и темперамента на детето'' (16). Няколко изследователи са намерили корелация между семейни проблеми преди и след раждането на детето и депресията. Gordon & Gordon предполагат, че вероятността от депресия се увеличава, ако брачните партньори се различават по възраст и религия. Paykel и други обаче откриват, че това е съществен фактор, само ако и други важни стресови житейски събития съвпадат по време с постнаталния период (16). Важно е да се отбележи, че интерперсоналните рискови фактори, свързани със следродилната депресия, са трудни за идентифициране и много от изследванията засега показват противоречиви резултати.
1.2.2.3. Личностови фактори
Според повечето проучвания, главното оплакване, съобщавано от младите майки, е усещането за неадекватност по отношение на раждането на детето. Tentoni and High предполагат, че следродилната депресия е частично свързана с експлицитните ролеви очаквания за жените и майките - роли, които са драматично променени през последните 50 години. В друго изследване ролевият конфликт е бил идентифициран като значима психо-социална променлива, предиктивна за емоционални проблеми. За някои жени раждането представлява криза, налагаща им ново психологично и физическо бреме и свързана с увеличени изисквания на зависимите от тях други хора (3). Голяма извадка родилки са тествани с Въпросник за майчински нагласи (MAQ), измерващ нагласите към ролевата промяна, очакванията от майчинството и очакванията от себе си като майки. Резултатите показват, че жените, страдащи от следродилна депресия, се различават когнитивно от недепресираните майки, като нагласите им са подчертано негативни (16).
Тясно свързана с въпроса за ролевия конфликт е често срещаната нагласа срещу бременността, и по-точно амбивалентността, която силно корелира с депресията. Сексуалната идентичност, друг концепт, свързан с ролята, също има връзка с развитието на психични симптоми, следващи раждането. Nilsson and Almgren откриват, че жени, които се самооценяват като по-мъжествени, съобщават по-малко психиатрични симптоми през бремеността, но повече през пуерпериума (16).
Други изследвания изучават ефекта на запазването на повишеното тегло след бремеността върху удовлетворението, самооценката и депресията. Jenkin and Tiggemann откриват, че психологическото благополучие на майката е детерминирано от нейното тегло след раждането. По-нататък изследване на Walker разкрива, че жени с по-високо тегло съобщават за повече симптоми на депресия, отколкото тези с непроменено тегло. Подобни резултати са получени и при жени, които имат по-ниска себеоценка.
Взаимовръзката между себеоценката и депресията очевидно е силна и влияние оказват дори, на пръв поглед, незначителни фактори като повишеното през бременността тегло. Много изследвания показват, че симптоми на депресия са 39 пъти по-вероятни при майки със ниска себеоценка, отколкото при такива с висока (14) Бременността, раждането и следродилният период често са свързани с криза за младата майка, тъй като изискват дълбоки промени и пренагласа в цялостното й функциониране.