Автор: Институт за подпомагане на интеграцията
3. НАРУШЕНИЯ
3.1. Дислалия-Нарушения на артикулацията
Проявява се в липса, замяна или неправилно произнасяне на един звук или групи звукове. Н-р липса на (р) = аротацизъм, замяна на (р) с (л) = параротацизъм, неправилно изговаряне на (р) - гърлено, билабиално, или (р) + (с-з) + (ш-ж)+(ц-ч). Гласните не са увредени.
Причини:
Функционални - неправилен говорен модел в семейството, занемареност, многоезичие в семейството, неточност във слуховото възприятие и внимание по отношение на звуковете, ''мързеливи'' челюсти, устни и език..
Органични - органични дефекти в периферните говорни органи (челюсти, устни, зъби, език, твърдо и меко небце). Н-р -къса подезична връзка, прекалено тясно и високо или ниско и широко твърдо небце, бразди по езика, прекалено тънки или дебели устни, свръх издадена напред горна челюст над долната и обратно, други..
3.2. Афония-Дисфония - Нарушения на гласа (фонацията)
Изразяват чрез отклонения във силата и височината на гласа, тембъра и самите качества на гласа.
Гласът в норма трябва да обезпечава ефективното общуване, да бъде приятен за слуха, да са налице нормален устен и носов резонанс, да бъде достатъчно силен, а височината му да съответства на възрастта, пола и размера на тялото. Причините за нарушенията на гласа могат да бъдат:
Функционални: психически фактори-особености на личността, особености в характера, емоционална нестабилност, истеричност..; подражание; неправилни говорни навици; лоша хигиена на гласа; патология на жлезите с вътрешна секреция; алергии, заболявания на ГДП; предменструални състояния; ранно полово съзряване и др.
Органични: при органични изменения на гръкляна и гласните връзки, н-р аномалии в строежа (вродени или придобити),асиметрия, съединителнотъканни аномалии, различни новообразувания (полипи, кисти, възли); при увреда на небно-глътъчния клапан, н-р проблеми в областта на мекото небце и задната стена на глътката; при неврологични нарушения, н-р парализа/пареза, миастения, разсеяна склероза; умствена изостаналост, загуба на слуха
3.3. Ринолалия - Нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението в резултат на анатомична увреда в говорния апарат.
Предимно вродена цепнатина на устната и/или небцето с различна степен на тежест (пълна, непълна; едностранна или двустранна, измерва се в 1/3..). Възможно е да се получи и при неправилно функциониране на велофарингиалния клапан без наличието на парализа или пареза на мекото небце. Характеризира се с отклонения в дишането, фонацията и артикулацията. Възможно е да страдат и гласните и съгласните звукове. Най-трудни за реализация се оказват звуковете изискващи най-голямо интраорално налягане в устната кухина.
3.4. Дизартрия - Нарушена координация на говорния процес, обусловена от огнищни увреди на централната или периферна нервна система.
Включва нарушения на дишането, фонацията и артикулацията (Г+С). При деца най-често е симптом от сложната клинична картина на заболяването детска церебрална парализа. Получава се в резултат на остри поражения на ЦНС преди, по време или непосредствено след раждането. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения. Може да се срещне в комбинация с други заболявания, н-р епилепсия В зависимост от продължителността и тежестта на заболяването може да даде и отражение в развитието на езиковата система при детето.
3.5. Заекване - Нарушение на плавността и времетраенето за изговаряне на езиковите единици.
Характеризира се с блокиране на говора в резултат на спазми, които могат да бъдат на различни нива: дихателно, фонационно, артикулационно. Възможно е са има блокиране върху един звук или група звукове, най-често това са преградните (п, б, к, г, х, т, д) или отегчително повторение на един звук, сричка или дума. Причините са дискусионни. Обикновено се свеждат до: обща и индивидуална предразположеност. Има се предвид - степен на развитие на НС, бурно говорно развитие на детето (Н система не е готова да поеме обилния лингвистичен материал), социална обусловеност, неуравновесен тип ВНД, невротични състояния, при лица с дискретна органична микросимптоматика и др
Заекването се повлиява от следните фактори:
- възрастов - 2 - 5 г; 7-8 г; 12 - 17 г; 20 - 23 г
- заболявания и травми - неврологични, инфекциозни, соматични, травми на главния мозък и др
- психотравма - наличие на доминираща стресова ситуация
Във връзка с причината заекването бива: невротично (на базата на травма, стрес), неврозоподобно (при дискретна органична микросимптоматика, н-р при недоразвитие на езиковата система на фона на органичен проблем във водещото за речта мозъчно полукълбо) и по-рядко смесено. Съществува и т нар физиологично заекване между 2/3 - 4 г възраст, което постепенно отшумява
3.6. Алалия - Специфично езиково нарушение - Нарушение, което се характеризира с късно начало на речта и атипично за възрастта развитие на езиковата система.
Развива се на фона на органични поражения в доминиращото за речта мозъчно полукълбо (обикновено лявото). Характеризира се с дефицит в развитието на фонологията, морфологията, семантиката, синтаксиса и прагматиката. Съпътства се от дефицити в развитието на сензорната система (видове агнозии) = дефицити в зрителното, зрително-пространственото, слуховото и тактилно възприятие, внимание и памет, както и от двигателни дефицити, отразяващи се най-вече на развитието на общата и финната моторика (видовете праксис). В зависимост от локализацията на увредата водещи могат да бъдат следните симптоми: двигателни (моторни, експресивни), сензорни (импресивни) и смесени. Не се наблюдават нарушения в дишането и фонацията. Среща се при деца със съхранен слух, нормален артикулационен апарат и първично съхранен интелект.
Разпознаване: патологичен лепет, късна поява на първите думи, беден речник, на 3-4 г се забелязва явен говорен недостатък.
3.7. Афазия - Придобита в детска възраст в резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване.
Наблюдава се разпад на развитата езикова система по всички нейни параметри фонология, морфология, сематника, синтаксис и прагматика. Засегната може да бъде и писмената форма на езиковата система. Съпътстващи са поведенческите отклонения.
*Съществува и при възрастни в резултат на инсулт, черепно-мозъчна травма, менингит-енцефалит, тумори..
3.8. Дислексия - навъзможност или специфични затруднения при четене.
Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Среща се при деца и възрастни.
3.9. Дисграфия - Невъзможност или специфични затруднения за писане.
Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Среща се при деца и възрастни.
3.10. Акалкулия - Невъзможност или специфични затруднения за смятане и сметни операции.
Среща се при деца и възрастни.
3.11. Обучителни затруднения - Несъответствие между постиженията на детето в училище и интелектуалните му способности подходящи за възрастта.
Изразяват се предимно в невъзможност за четене, писане, смятане и боравене с учебното съдържание, както и в дефицит на вниманието и проблеми с поведението. Често се срещат във връзка с хиперактивен синдром с дефицит във вниманието. Специфичното е, че интелектът на детето е в норма, анализаторните му системи (зрителна, слухова, двигателна) са запазени, липсват емоционални отклонения.
Материалът е предоставен от Палмира
3. НАРУШЕНИЯ
3.1. Дислалия-Нарушения на артикулацията
Проявява се в липса, замяна или неправилно произнасяне на един звук или групи звукове. Н-р липса на (р) = аротацизъм, замяна на (р) с (л) = параротацизъм, неправилно изговаряне на (р) - гърлено, билабиално, или (р) + (с-з) + (ш-ж)+(ц-ч). Гласните не са увредени.
Причини:
Функционални - неправилен говорен модел в семейството, занемареност, многоезичие в семейството, неточност във слуховото възприятие и внимание по отношение на звуковете, ''мързеливи'' челюсти, устни и език..
Органични - органични дефекти в периферните говорни органи (челюсти, устни, зъби, език, твърдо и меко небце). Н-р -къса подезична връзка, прекалено тясно и високо или ниско и широко твърдо небце, бразди по езика, прекалено тънки или дебели устни, свръх издадена напред горна челюст над долната и обратно, други..
3.2. Афония-Дисфония - Нарушения на гласа (фонацията)
Изразяват чрез отклонения във силата и височината на гласа, тембъра и самите качества на гласа.
Гласът в норма трябва да обезпечава ефективното общуване, да бъде приятен за слуха, да са налице нормален устен и носов резонанс, да бъде достатъчно силен, а височината му да съответства на възрастта, пола и размера на тялото. Причините за нарушенията на гласа могат да бъдат:
Функционални: психически фактори-особености на личността, особености в характера, емоционална нестабилност, истеричност..; подражание; неправилни говорни навици; лоша хигиена на гласа; патология на жлезите с вътрешна секреция; алергии, заболявания на ГДП; предменструални състояния; ранно полово съзряване и др.
Органични: при органични изменения на гръкляна и гласните връзки, н-р аномалии в строежа (вродени или придобити),асиметрия, съединителнотъканни аномалии, различни новообразувания (полипи, кисти, възли); при увреда на небно-глътъчния клапан, н-р проблеми в областта на мекото небце и задната стена на глътката; при неврологични нарушения, н-р парализа/пареза, миастения, разсеяна склероза; умствена изостаналост, загуба на слуха
3.3. Ринолалия - Нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението в резултат на анатомична увреда в говорния апарат.
Предимно вродена цепнатина на устната и/или небцето с различна степен на тежест (пълна, непълна; едностранна или двустранна, измерва се в 1/3..). Възможно е да се получи и при неправилно функциониране на велофарингиалния клапан без наличието на парализа или пареза на мекото небце. Характеризира се с отклонения в дишането, фонацията и артикулацията. Възможно е да страдат и гласните и съгласните звукове. Най-трудни за реализация се оказват звуковете изискващи най-голямо интраорално налягане в устната кухина.
3.4. Дизартрия - Нарушена координация на говорния процес, обусловена от огнищни увреди на централната или периферна нервна система.
Включва нарушения на дишането, фонацията и артикулацията (Г+С). При деца най-често е симптом от сложната клинична картина на заболяването детска церебрална парализа. Получава се в резултат на остри поражения на ЦНС преди, по време или непосредствено след раждането. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения. Може да се срещне в комбинация с други заболявания, н-р епилепсия В зависимост от продължителността и тежестта на заболяването може да даде и отражение в развитието на езиковата система при детето.
3.5. Заекване - Нарушение на плавността и времетраенето за изговаряне на езиковите единици.
Характеризира се с блокиране на говора в резултат на спазми, които могат да бъдат на различни нива: дихателно, фонационно, артикулационно. Възможно е са има блокиране върху един звук или група звукове, най-често това са преградните (п, б, к, г, х, т, д) или отегчително повторение на един звук, сричка или дума. Причините са дискусионни. Обикновено се свеждат до: обща и индивидуална предразположеност. Има се предвид - степен на развитие на НС, бурно говорно развитие на детето (Н система не е готова да поеме обилния лингвистичен материал), социална обусловеност, неуравновесен тип ВНД, невротични състояния, при лица с дискретна органична микросимптоматика и др
Заекването се повлиява от следните фактори:
- възрастов - 2 - 5 г; 7-8 г; 12 - 17 г; 20 - 23 г
- заболявания и травми - неврологични, инфекциозни, соматични, травми на главния мозък и др
- психотравма - наличие на доминираща стресова ситуация
Във връзка с причината заекването бива: невротично (на базата на травма, стрес), неврозоподобно (при дискретна органична микросимптоматика, н-р при недоразвитие на езиковата система на фона на органичен проблем във водещото за речта мозъчно полукълбо) и по-рядко смесено. Съществува и т нар физиологично заекване между 2/3 - 4 г възраст, което постепенно отшумява
3.6. Алалия - Специфично езиково нарушение - Нарушение, което се характеризира с късно начало на речта и атипично за възрастта развитие на езиковата система.
Развива се на фона на органични поражения в доминиращото за речта мозъчно полукълбо (обикновено лявото). Характеризира се с дефицит в развитието на фонологията, морфологията, семантиката, синтаксиса и прагматиката. Съпътства се от дефицити в развитието на сензорната система (видове агнозии) = дефицити в зрителното, зрително-пространственото, слуховото и тактилно възприятие, внимание и памет, както и от двигателни дефицити, отразяващи се най-вече на развитието на общата и финната моторика (видовете праксис). В зависимост от локализацията на увредата водещи могат да бъдат следните симптоми: двигателни (моторни, експресивни), сензорни (импресивни) и смесени. Не се наблюдават нарушения в дишането и фонацията. Среща се при деца със съхранен слух, нормален артикулационен апарат и първично съхранен интелект.
Разпознаване: патологичен лепет, късна поява на първите думи, беден речник, на 3-4 г се забелязва явен говорен недостатък.
3.7. Афазия - Придобита в детска възраст в резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване.
Наблюдава се разпад на развитата езикова система по всички нейни параметри фонология, морфология, сематника, синтаксис и прагматика. Засегната може да бъде и писмената форма на езиковата система. Съпътстващи са поведенческите отклонения.
*Съществува и при възрастни в резултат на инсулт, черепно-мозъчна травма, менингит-енцефалит, тумори..
3.8. Дислексия - навъзможност или специфични затруднения при четене.
Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Среща се при деца и възрастни.
3.9. Дисграфия - Невъзможност или специфични затруднения за писане.
Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Среща се при деца и възрастни.
3.10. Акалкулия - Невъзможност или специфични затруднения за смятане и сметни операции.
Среща се при деца и възрастни.
3.11. Обучителни затруднения - Несъответствие между постиженията на детето в училище и интелектуалните му способности подходящи за възрастта.
Изразяват се предимно в невъзможност за четене, писане, смятане и боравене с учебното съдържание, както и в дефицит на вниманието и проблеми с поведението. Често се срещат във връзка с хиперактивен синдром с дефицит във вниманието. Специфичното е, че интелектът на детето е в норма, анализаторните му системи (зрителна, слухова, двигателна) са запазени, липсват емоционални отклонения.
Материалът е предоставен от Палмира