Автор: Институт за подпомагане на интеграцията
2. ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА
2.1. Естество и класификация на говорните проблеми
2.1.1. Говорни - по правило като преобладаващ симптом е увреден само един от компонентите влизащи в реализацията на говора, например само артикулацията или само фонацията.
2.1.2. Общоговорни - специфичното при тях е,че е увреден координираният процес между дишането, фонацията и артикулацията, необходими за нормалното устно изказване на всеки човек без значение каква е причината, например цепнатина в областта на артикулационния апарат или парализа/пареза. При отклонение и в темпа на говора освен изброените параметри - заекване
2.1.3. Езикови (на устния език) - специфичното при тях е, че се наблюдава дефицит или забавено развитие на всички компоненти, влизащи в езиковата система - фонология, морфология, семантика, синтаксис и прагматика. Причините могат да бъдат от различно естество (вродени или придобити).
(*Езикови нарушения могат да се наблюдават и при възрастни хора след изкаран: инсулт, черепно-мозъчна травма, тумор, менингит, енцефалит)
2.1.4. Езикови (на писмения език) - проявяват се в затруднения или невъзможност за усвояване на писмените символи. Намират израз като проблеми в писането (дисграфия), четенето (дислексия) и смятането (акалкулия).
Неправилното изговаряне на звукове е често явление при децата от предучилищна възраст (ПУВ). Много от съгласните се оказват трудни. За да улеснят своето общуване децата ги изпускат, произнасят ги неточно или ги заменят с други по-лесни за артикулация. Това е нормално тъй като овладяването на речта е сложен и продължителен процес.
Фонологичната способност на детето се развива в две модалности: разбиране и продуциране. Още от 1-те дни на своя живот то започва да различава речта от другите звуци в заобикалящия го свят и по различен начин да реагира на нея. Към 3-я месец разпознава гласа на майка си. Почти по същото време, а може и по-рано започва да се усмихва и да гука издавайки нисък, нежен гласен звук. Най-често това е /У/. Малко след него идват и останалите гласни звукове /а/, /о/, /е/,/и/,/ъ/.
Ранната поява на /у/ се обяснява с добре развития сукателен рефлекс.
Детето с любопитство се заслушва в гласа си. То чува околните, имитира ги, а даже запомня звукове и думи, които не разбира. Формите на ранна комуникация се подпомагат от показване или посочване, опипване, докосване, интонационни форми и все по-систематични вокализации.
Началото на фонетичната продукция се осъществява с появата на лепета към 5-6 месец, когато детето започва игра с не винаги разбираеми звукосъчетания, най-често между съгласни и гласни (СГ). Получават се комбинации от типа: ''ма-ма'', ''та-та'', ''ба-ба-баб'', ''да-да-да'', ''нана'', ''па-па''Обикновено този процес продължава до 12 месец, а после затихва. Речта се появява не изведнъж, в определен момент, а постепенно случайните звукове се заменят от сигнали, носещи определено значение. Думите се появяват като обозначения на действия, предмети и явления. За начало се отбелязва края на 1-та година, но има и много нормални деца, които започват да говорят значително по-рано или значително по-късно от посочената възраст.
Първите осмислени думи са лесни за произнасяне и са от типа ''да, дай, мама, тате, пате, бате''.Предпочитанието е към сричка, състояща се от СГ, която да се удвои или леко видоизмени.
С развитието на детето многообразието от думи нараства. Към 2-3 годишна възраст то започва да ги комбинира. Появява се съкратен вариент взет от изреченията на възрастните, който се състои от съществително име и глагол. Н-р ''дай вода, пия сок, тати иде''. Това е характерният за тази възраст телеграфен стил. Тук по правило се изпускат предлозите, членовете, съюзите.. От звуковете все още трудно и неправилно се реализират съскавите (с-з), шушкавите (ш-ж) и африкатите (ч-ц, дж, щ..). Възможно е (р) и (л) напълно да липсват.
В тази възраст се наблюдават и особен вид метатези, където цялостния облик на думата е нарушен, обикновено в огледален вид. Най-често в разговор детето не забелязва този тип грешки. Например ''няма=мана, гъба=дъба, шарен=рашен''.
След изобилието от думи около 3 годишна възраст се появяват и простите изречения, които постепенно се разширяват и слагат началото на по-сложни изказвания.
Към 4 г започва началото на сложното изречение, а към 5 г се срещат сложни семантични и граматични конструкции.
През 6-та и 7-та година до тръгването на училище или в 1-те месеци от постъпването на детето в училище, звуковата система трябва да е пълна и да съответства на нормата за родния език. Това означава, че детето трябва правилно да изговаря всички звукове. Всяко изопачаване, липса или замяна на звука може да се възприеме като нарушение на артикулацията.
В общ план за родителите е полезно да знаят, че:
- до 2 г детето трябва да казва думи, дори и да не са много ясни
- до 3 г да разменя думи с майката, неговите близки и те да го разбират
- до 4 г да го разбират хора извън семейството
- на 5 г да използва граматически правилни изречения
- на 6 -7 г не би трябвало да има трудности със звукопроизношението.
Материалът е предоставен от Палмира
2. ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА
2.1. Естество и класификация на говорните проблеми
2.1.1. Говорни - по правило като преобладаващ симптом е увреден само един от компонентите влизащи в реализацията на говора, например само артикулацията или само фонацията.
2.1.2. Общоговорни - специфичното при тях е,че е увреден координираният процес между дишането, фонацията и артикулацията, необходими за нормалното устно изказване на всеки човек без значение каква е причината, например цепнатина в областта на артикулационния апарат или парализа/пареза. При отклонение и в темпа на говора освен изброените параметри - заекване
2.1.3. Езикови (на устния език) - специфичното при тях е, че се наблюдава дефицит или забавено развитие на всички компоненти, влизащи в езиковата система - фонология, морфология, семантика, синтаксис и прагматика. Причините могат да бъдат от различно естество (вродени или придобити).
(*Езикови нарушения могат да се наблюдават и при възрастни хора след изкаран: инсулт, черепно-мозъчна травма, тумор, менингит, енцефалит)
2.1.4. Езикови (на писмения език) - проявяват се в затруднения или невъзможност за усвояване на писмените символи. Намират израз като проблеми в писането (дисграфия), четенето (дислексия) и смятането (акалкулия).
Неправилното изговаряне на звукове е често явление при децата от предучилищна възраст (ПУВ). Много от съгласните се оказват трудни. За да улеснят своето общуване децата ги изпускат, произнасят ги неточно или ги заменят с други по-лесни за артикулация. Това е нормално тъй като овладяването на речта е сложен и продължителен процес.
Фонологичната способност на детето се развива в две модалности: разбиране и продуциране. Още от 1-те дни на своя живот то започва да различава речта от другите звуци в заобикалящия го свят и по различен начин да реагира на нея. Към 3-я месец разпознава гласа на майка си. Почти по същото време, а може и по-рано започва да се усмихва и да гука издавайки нисък, нежен гласен звук. Най-често това е /У/. Малко след него идват и останалите гласни звукове /а/, /о/, /е/,/и/,/ъ/.
Ранната поява на /у/ се обяснява с добре развития сукателен рефлекс.
Детето с любопитство се заслушва в гласа си. То чува околните, имитира ги, а даже запомня звукове и думи, които не разбира. Формите на ранна комуникация се подпомагат от показване или посочване, опипване, докосване, интонационни форми и все по-систематични вокализации.
Началото на фонетичната продукция се осъществява с появата на лепета към 5-6 месец, когато детето започва игра с не винаги разбираеми звукосъчетания, най-често между съгласни и гласни (СГ). Получават се комбинации от типа: ''ма-ма'', ''та-та'', ''ба-ба-баб'', ''да-да-да'', ''нана'', ''па-па''Обикновено този процес продължава до 12 месец, а после затихва. Речта се появява не изведнъж, в определен момент, а постепенно случайните звукове се заменят от сигнали, носещи определено значение. Думите се появяват като обозначения на действия, предмети и явления. За начало се отбелязва края на 1-та година, но има и много нормални деца, които започват да говорят значително по-рано или значително по-късно от посочената възраст.
Първите осмислени думи са лесни за произнасяне и са от типа ''да, дай, мама, тате, пате, бате''.Предпочитанието е към сричка, състояща се от СГ, която да се удвои или леко видоизмени.
С развитието на детето многообразието от думи нараства. Към 2-3 годишна възраст то започва да ги комбинира. Появява се съкратен вариент взет от изреченията на възрастните, който се състои от съществително име и глагол. Н-р ''дай вода, пия сок, тати иде''. Това е характерният за тази възраст телеграфен стил. Тук по правило се изпускат предлозите, членовете, съюзите.. От звуковете все още трудно и неправилно се реализират съскавите (с-з), шушкавите (ш-ж) и африкатите (ч-ц, дж, щ..). Възможно е (р) и (л) напълно да липсват.
В тази възраст се наблюдават и особен вид метатези, където цялостния облик на думата е нарушен, обикновено в огледален вид. Най-често в разговор детето не забелязва този тип грешки. Например ''няма=мана, гъба=дъба, шарен=рашен''.
След изобилието от думи около 3 годишна възраст се появяват и простите изречения, които постепенно се разширяват и слагат началото на по-сложни изказвания.
Към 4 г започва началото на сложното изречение, а към 5 г се срещат сложни семантични и граматични конструкции.
През 6-та и 7-та година до тръгването на училище или в 1-те месеци от постъпването на детето в училище, звуковата система трябва да е пълна и да съответства на нормата за родния език. Това означава, че детето трябва правилно да изговаря всички звукове. Всяко изопачаване, липса или замяна на звука може да се възприеме като нарушение на артикулацията.
В общ план за родителите е полезно да знаят, че:
- до 2 г детето трябва да казва думи, дори и да не са много ясни
- до 3 г да разменя думи с майката, неговите близки и те да го разбират
- до 4 г да го разбират хора извън семейството
- на 5 г да използва граматически правилни изречения
- на 6 -7 г не би трябвало да има трудности със звукопроизношението.
Материалът е предоставен от Палмира