Страхът в ранната детска възраст е естествена проява. Неговите ограничени познания за света често провокират страха му при среща с напълно непознати явления.
Един от най-честите страхове е промяната на познатата обстановка, особено ако това е свързано с продължителна раздяла с най-близките му. Детето може да се изплаши от новата обстановка в детската ясла или стаята в която ще спи за първи път, или от присъствието на непознат.
Той може да изпита страх от втората среща с медицински персонал, дори и когато не са му извършвали манипулации.
То се страхува да не го оставят само или да се раздели с мама.
Когато то се срещне за първи път с живи животни почти винаги изпитва страх. Техните движения и звуци се възприемат от детето като заплашителни. Понякога то се плаши от определени животни и когато порасне.
Понякога то изпитва страх и от негативно представени герои като Кумчо Вълчо или Баба Яга.
Страховете на детето през нощта най-често са предизвикани от тъмнината, ако то е привикнало в първата година да заспива на светло, необходимо е много внимателно да се премине към заспиване на тъмно. Ако детето е неспокойно, плачливо или умоляващо е необходимо да се намали по някакъв начин светлината в стаята до привикването му с нея, докато постепенно преминете към пълна тъмнина
Материалът е изпратен от Bezhy