Тъй като съвсем скоро станах майка за втори път, бих искала да споделя как нашето семейство, и по-специално синът ми, посрещнаха бременността ми и раждането. Моят син беше на 3 год. и половина, когато забременях. Бяхме планирали отдавна да имаме второ дете и затова още преди забременяването отвреме-навреме му споменавах, че с татко му желаем да си родим още едно бебенце. Той се отнасяше положително към това, макар че в зависимост от настроението понякога заявяваше, че не иска братче или сестриче. Когато разбрахме със сигурност, че ще имаме бебе, веднага споделихме и с него. Не съм привърженичка на изчакването,защото смятам, че детето е пълноправен член на семейството и има право да научи тази новина, която в най-голяма степен засяга и него, още повече, че опитът показва, че децата по някакъв интуитивен път долавят промяната и научават, така да се каже, за бременността на майка си почти веднага.
Разбира се, и аз се притеснявах как ще реагира той. Бях чела разкази на майки, които споделяха, че ревността на по-големите деца е била толкова силна, че още през бременността те са проявявали своето несъгласие чрез агресия към тях. При нас такова нещо нямаше, Константин се отнасяше много спокойно. Мисля, че за това допринасяше и фактът, че имах много лека бременност и нашето ежедневие почти не се промени. Предстоящото идване на бебето беше свързано и с още една новост за него- той трябваше да отстъпи детското легло, на което спеше от бебе. Казахме му, че ще му купим ново, голямо легло, защото той е пораснал и не е вече бебе. Изглежда, че наистина беше готов за смяната на леглата, защото и с това нямаше никакъв проблем. Предстоящото раждане беше повод за започването на дълго отлаган ремонт в детската стая. Купихме нова детска секция, както и очакваното голямо легло. Стаята придоби чудесен вид, и това бе своеобразен подарък за него.

Когато наближи терминът ми, аз му обясних, че когато започне да се ражда бебето, ще трябва да отида в болница- не защото съм болна, а защото така правят всички майки, за да са сигурни, че бебетата им ще се родят здрави. Бременността ми породи обичайните въпроси относно това как се раждат бебетата, откъде излизат и т.н. Според мен, при добро желание и липса на притеснение у родителите, тези неща могат много спокойно и достоверно да се обяснят, без да се навлиза в излишни подробност, но и без да се насаждат неверни представи. Постарах се да му обясня зачеването, като казах, че мъжете имат рибки, а жените- яйчица. Когато една рибка стигне до едно яйчице, се получава нова клетка, от която започва да расте бебето. То расте, докато стане толкова голямо, че вече му е тясно в корема на мама. Тогава то се придвижва навън и излиза през една дупчица, която само жените имат.
Мисля, че тези разяснения задоволиха напълно любопитството му. Родителите много често се страхуват, че давайки информация по тези въпроси, ще предизвикат още по-голяма вълна от любопитство у детето. В действителност, когато отговорите честно, без стеснение на това, което го интересува, детето не задава повече въпроси. Нездравото любопитство се появява, когато детето все има чувството, че нещо се скрива от него, че има други неща, за които то не знае.

Често обяснявахме на сина ни, че бебето ще бъде съвсем малко, когато се роди; че няма да може да ходи и да говори, но постепенно ще порасне и ще му стане истинско другарче по игра. Правехме това, за да не очаква, че бебето ще бъде просто едно друго дете като него.

Когато се завърнахме у дома с новородената сестричка, се изправихме пред необходимостта да балансираме вниманието си между бебето и баткото. В това отношение бих могла само да се съглася, че трябва да се обръща повече внимание на голямото дете. Наистина, присъствието на бебе у дома изисква много грижи и време, но това са в по-голямата си част практически грижи- да е нахранено, подсушено, облечено, т.е. емоционалните нужди на бебетата все още не са толкова сложни, колкото на едно пораснало дете. Трудно е да се постигне, но при добро желание майките и татковците ще изнамерят своите хитринки. Например, вечерната приказка за лека нощ може да се разказва, докато бебето се кърми или храни от шише; докато държите бебето на ръце, за да го успокоите, можете да обърнете внимание на рисунката или филмчето на по-голямото дете.

Мисля, че е хубаво в рамките на разумното да се позволява на детето да докосва и гушка бебето- разбира се, в присъствието на възрастен. Забрани от рода  Няма да го пипаш, то е още малко, ще му направиш нещо създават негативно отношение. Така естественият порив за обич към по-малкото братче или сестричка се възпрепятства от самото начало и детето се отдръпва неразбрано. Обикновено по-големите деца помагат с голямо желание- дребни поръчки като донасяне на памперса, дрешките, поливане на вода по време на къпане и др. им дават чувството, че са необходими и участват в отглеждането.

Избягвам да натрапвам на моя син, че трябва да обича бебето. В редките пристъпи на лошо настроение, когато е казвал  Искам да живеем пак без бебето, или Не го обичам това бебе, се старая да реагирам спокойно и винаги му казвам  Добре, не е необходимо да го обичаш. Обичта е нещо естествено и затова няма нужда да я изискваме от децата. Ако много често се натрапва на по-голямото дете, че трябва да обича, то може да започне да прикрива ревността си (която е напълно естествена) и в замяна на това, за да ни се хареса, да демонстрира фалшиви чувства и привързаност. Обичта към по-малкото дете възниква естествено и укрепва с времето. Ако не обръщате внимание на такива моментни изблици на ревност, те ще отминат от само себе си.

В тази кратка статия предадох само моя личен опит. Подготовката на по-голямото дете зависи много от неговата възраст. Разликата от 4 години беше желана от нас именно с оглед на това, че синът ми е вече много самостоятелен, може да се разговаря с него по всички въпроси и е достатъчно разумен, за да му се възлагат определени отговорности и да му се има доверие. Когато децата са породени едно след друго, или с малка разлика, всичко се усложнява. За себе си, обаче, вярвам, че тази линия на поведение, която сме избрали, доведе до една много мила и хубава атмосфера у дома. Синът ми успя доста бързо да приеме бебето в семейството ни и ми се струва, че е напълно искрен, когато ми казва: Мамо, много съм доволен, че имаме бебе.

Материалът е предоставен от sweetkids_mama