Приложение № 4 към чл.10, ал.1
от НАРЕДБА № 2 от 27 април 2000 г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им (Обн. ДВ бр. 38 от 2000 г.)

Противопоказания при имунизациите, включени в Националния имунизационен календар

І. Общи противопоказания
1. Остри инфекциозни заболявания, включително в периода на рековалесценция.
2. Фебрилни състояния.
3. Активна форма на туберкулоза.
4. Декомпенсиран сърдечен порок.
5. Диабет, тиреотоксикоза и надбъбречна недостатъчност в стадий на декомненсация.
6. Остри възпалителни заболявания на ЦНС - менингити, енцефалити, менингоенцефалити.
Преболедувалите лица се освобождават от имунизации за срок от една година след оздравяването.
7. Хронични активни хепатити и чернодробна цироза. След влизане в клинична и биохимична ремисия имунизация се разрешава след консултация с профилиран специалист. По изключение полиомиелитна ваксина може да се приложи дори в стадий на обостряне на чернодробното заболяване, но след консултация със специалист хепатолог.
8. Остри гломерулонефрити. Имунизациите се отлагат до 6-ия месец след оздравяването.
9. Нефротичен синдром.
Имунизациите се отлагат до спиране на кортикостероидното лечение.
10. Алергия:
а) деца с пряка фамилна обремененост за алергия (родители, други деца в семейството) да се имунизират под защита на противоалергични средства;
б) противопоказания за имунизация са анамнестични данни за шок, едем на Квинке и други тежки алергични реакции спрямо алергени, съдържащи се във ваксините:
- животински белтъци, напр. яйчен белтък за ваксините, произведени на кокоши ембриони или ембрионални клетъчни култури (грипна, морбилна, паротитна, жълта треска).Това противопоказание не се отнася за ваксини, получени на клетъчни култури от човешки диплоидни клетки;
- антибиотици, които се съдържат в минимални количества (следи) в някои ваксини, напр. неомицин в триваксината морбили-паротит-рубеола.
Алергични прояви от рода на контактния дерматит като израз на забавена свръхчувствителност към неомицин не са противопоказание за имунизация; алергични реакции, свързани с пеницилин или негови производни, не са противопоказание, тъй като такива антибиотици не се съдържат в съвременните ваксини;
в) атопичен дерматит при деца в период на екзацербация. Имунизациите се извършват по време на клинична ремисия под антихистаминова защита. Болните с полиноза да се имунизират през есеннозимния сезон.
11. Автоимунни заболяваиия.
В период на ремисия децата могат да бъдат имунизирани след преценка на състоянието им от профилиран специалист.

II. Противопоказания при живите ваксини
1. Имунодефицитни състояния.
А. Вродени:
а) първични В-клетъчни синдроми: агамаглобулинемия на Bruton, IgA-дефицит, транзиторна хипогама-глобулинемия, IgG-дефицит;
б) първични Т-клетъчни синдроми:Т-клетьчно ре-цепторна болест, De George syndrome, Hyper IgM;
в) комбиниран имунен дефицит;
г) комплементарен дефицит.
Б. Придобити:
а) Спленектомирани болни; препоръчва се да се имунизират с ваксини против инфекции, причинявани от пневмококи, менингококи и хемофилус тип В;
б) трансдлантирани пациенти (костномозъчна, бъбречна трансплантация) и болни на хемодиализа;
в) болни със системни и солидни злокачествени заболявания на имуносупресивно лечение.
При ремисия и преустановяване на лечението най-малко б месеца до 12 месеца пациентите нямат противопоказания за всякакъв вид имунизация, с изключение на имунизацията срещу морбили, която се провежда не по-рано от 24 месеца след спиране на лечението;
г) болни с незлокачествени хематологични заболявания, провеждащи имуносупресивно лечение (автоимунни анемии, тромбоцитопении, левкопении) и болни с аспления.
Имунизациите се провеждат в ремисия след преценка на профилиран специалист;
д) симптоматична форма на HIV инфекция; при деца със симптоматична форма на HIV инфекция е противопоказана само имунизацията против туберкулоза; при тези деца прилагането на инактивирани ваксини - ДТК, Хемофилус инфлуенце тип В и пневмококова, както и на живата триваксина морбили-паротит-рубеола не е противопоказано (в последния случай се има предвид тежкото протичане на естествената морбилна инфекция).
При възможност живите ваксини се заменят с инактивирани (напр. полиомиелитна ваксина).
Не са противопоказания за имунизация с живи ваксини:
- краткотрайното приложение (по-малко от 2 седмици) на системна кортикостероидна терапия в ниски до умерени дози, както и местното им приложение (вкл. вътреставно);
- HIV инфекция у деца без симптоми на заболяване.
В. Коагулопатии, напр. хемофилия:
- всички имунизации са разрешени непосредствено след заместителна терапия с антихемофилен глобулин.
Г. При болестта на Хенох-Шьонлайн пациентите се имунизират по клинична преценка и съобразно биологичната активност.
2. Бременност. При бременни или жени, коитоочакват бременност до три месеца, не се прилагат живи атенюирани вирусни ваксини поради теоретичен риск за плода; в тези случаи се препоръчват съответните инактивирани ваксини:
а) при реален риск от заболяване на бременната жена от полиомиелит или жълта треска имунизацията не е противопоказана;
б) децата на бременни жени могат да бъдат имунизирани с жива морбилна, рубеолна, паротитна и полиомиелитна ваксина, тъй като не съществува риск от предаване на ваксиналните вируси на околните лица при първите три ваксини, а при полиомиелитната ваксина предаването на ваксиналния вирус не е свързано с риск за плода;
в) приложението на инактивирани ваксини и токсоиди, както и пасивната имунизация с имуноглобулин по време на бременността не носят риск за плода.
3. Приложение на имуноглобулин. При имунизация с живи вирусни ваксини едновременното приложение иа имуноглобулинови препарати води до компрометиране на ваксиналния имунитет; когато интервалът между имунизацията и последващото приложение на имуноглобулина е по-малък от 14 дни, имунизацията се повтаря най-рано след 3 месеца. Този минимален интервал се спазва и във всички случаи, когато след приложен гама-глобулин следва имунизация с жива вирусна ваксина.
Горната постановка не се отнася за две живи ваксини - полиомиелитна и против жълта треска, както и за инактивираните ваксини и токсоидите, които са съвместими с приложението на имуноглобулина. При едновременно приложение ваксините и имуноглобулинът се вкарват на различни места.

III. Специфични противопоказания при имунизация с ДТК (за коклюшната компонента)
1. Необичайни реакции след предшестваща доза ДТК ваксина:
а) необичайни реакции в първите 48 часа:
- повишаване на температурата над 39,5 В°С (аксиларна), без да е установена друга причина за повишена телесна температура;
- колапс или шоково състояние (хипотония и хипореактивност);
- непрекъснат, неповлияващ се плач за повече от три часа;
б) енцефалопатия в първите 7 дни (гърчови състояния, промени в съзнанието, огнищни неврологични прояви), без да има друга причина.
Предвид честотата на фебрилни реакции след имунизация с ДТК се препоръчва профилактично приложение на подходящ антипиретик в момента на имунизацията, на 4-ия и на 8-ия час от имунизацията.
2. Неврологични увреждания:
а) епилепсия;
б) детска церебрална парализа.
Не са противопоказания:
- местна реакция;
- повишаване на температурата до 39,5 В°С (аксиларна);
- алергия в личната или фамилна анамнеза с изключение на прекаран епизод на бронхиална обструкция;
- прекарани менингити със или без остатъчни явления.

IV. Противопоказания при имунизации на новородени деца
1. Остри инфекциозни заболявания.
2. фебрилни състояния.
3. Гърчов синдром.
4. Исхемични, хеморагични, възпалителни (и травматични) увреждания на ЦНС.
5. Проведени екссангвинотрансфузии.
6. Недоносеност:
а) недоносени деца с клинични и параклинични симптоми за интравентрикуларен кръвоизлив не се имунизират до 6-месечна възраст;
б) здравите недоносени деца се имунизират след навършена коригирана двумесечна възраст, т.е. два месеца след определения термин за раждане (напр.:терминзараждане 20.1Х.1992г., родено на 20.VII. 1992 г., може да се имунизира след 20.Х1. 1992 г.);
в) деца с много висок риск (родени с тегло под 1500 г) се освобождават от имунизации до навършване на 6-месечна коригирана възраст; при тези деца не се провежда имунизация срещу коклюш;
г) недоносени деца с клиника на неонатален сепсис не се имунизират до 6-мес. възраст;
д) недоносени деца с клиника на бронхопулмонална дисплазия се освобождават от имунизация с ДТК до навършване на едногодишна възраст; тези деца могат да бъдат имунизирани с другите ваксини, изисквани през първата година след раждането, след предварителна консултация с неонатолог.
Времето за провеждане на имунизации при децата с висок риск по т. 3, 4 и 5 се определя от педиатрите в специализираните практики, като се анализират много добре критериите за висок риск в неонаталния период и възможностите за отключване на постваксинална ятрогения.

 

материалът е изпратен от [desi]