Имам нужда от подкрепа от жени в подобно положение.
Здравейте, туко що напуснах съпруга си. Ужас, написано ми звучи направо страшно. Главната причина поради, която си тръгнах е, защото не чувствам обич от негова страна, той уж казва, че не е така, но как да повярвам като всичко ми доказва, че за него съм едва ли не мебел в къщата. Хиляди други неща доведоха до тук, грешки и от мен, и от него. Но за мен това няма значение, въпроса е, че аз показвах чувства, прегръщах го, обичах го и сигурно ще го обичам цял живот, а той камък, топла дума или ласка от година не съм получавала(секса не го броя), извън това никаква интимност. Всъщност се събуди в момента, в който ме видя в таксито, мисля че беше потресен, май така и не повярва, че ме губи. Знам, че най - мъчно му в за детето, а и на мен също ми е най - гадно за него. Но все си мисля, че е по - добре да не гледа фалша, в които съществуваме. Моля ви, дайте съвет как да се справя от тук нататък, адвокати, времето за детето( не бих искала по никакъв начин да ги лиша от отношения), всичко, за което се сещате. Това, което е лошото е, че още го обичам, а това ме обърква.
Здравейте, туко що напуснах съпруга си. Ужас, написано ми звучи направо страшно. Главната причина поради, която си тръгнах е, защото не чувствам обич от негова страна, той уж казва, че не е така, но как да повярвам като всичко ми доказва, че за него съм едва ли не мебел в къщата. Хиляди други неща доведоха до тук, грешки и от мен, и от него. Но за мен това няма значение, въпроса е, че аз показвах чувства, прегръщах го, обичах го и сигурно ще го обичам цял живот, а той камък, топла дума или ласка от година не съм получавала(секса не го броя), извън това никаква интимност. Всъщност се събуди в момента, в който ме видя в таксито, мисля че беше потресен, май така и не повярва, че ме губи. Знам, че най - мъчно му в за детето, а и на мен също ми е най - гадно за него. Но все си мисля, че е по - добре да не гледа фалша, в които съществуваме. Моля ви, дайте съвет как да се справя от тук нататък, адвокати, времето за детето( не бих искала по никакъв начин да ги лиша от отношения), всичко, за което се сещате. Това, което е лошото е, че още го обичам, а това ме обърква.
Само поради равнодушно отношение не мисля, че трябва да се разрушава веднага семейство в днешните тежки времена. Погледнах останалите 5 мнения на авторката, без работа е май..... 
Като цяло си постъпила по много мразения от мъжете начин - чакала си той сам да се сети без да му казваш какво ти е, набирала си му, набирала си му и когато си се надъхала, че вече не можеш така, си го напуснала като гръм от ясно небе. Нито си опитала да поговорите, нито да разбереш съпруга си. Пък фактът, че имате редовен секс, не говори за мъж, на когото не му пука за теб. Ти сигурно си права за себе си в края на краищата, но жалко за детето. 
