после му представих Дарвиновата версия - беше ужасен. сега само пита дали този или онзи е бил маймунка като бебе 
Децата не могат да разбират много ясно времето, особено когато става дума за милиони години, а те са на 6г и могат да броят горе-долу до 10.
Малката ми племенница попитала майка си на колко е години и като чула числото, не могла да си го представи. Сестра ми ѝ го написала и малката възкликнала "Две цифри! Твоята възраст се пише с две цифри!", демек мнооого голямо число, явно отвъд представата ѝ за изброимо количество, която се е ограничавала с едноцифрените числа.
Та на тази възраст да му говориш за милиони години няма голям смисъл, най-много да те попита дали когато ти си била малка, още е имало динозаври.
Но за децата е разбираемо. С възрастните вече е проблем. Всеки път, когато дам пример за родителска практика от зората на човечеството и имам предвид праисторическия човек, ми се отговаря "Не е така, нашите баби са правеили еди какво си". Ама какви баби? Бабите ви да не са 100 хиляди години случайно?!
Това е основната пречка пред осмисляне на Дарвиновата теория. Хората си представят нещо, което могат да осмислят с ограничената си концепция за време и то да стане бързо пред очите им, да могат да го проследят.
Много е лесно повечето хора да не се напрягат да мислят и разбират, а да ползват наготово откритото и изработеното от друг, но ако всеки можеше да ползва само продуктите на своя собствен ум и труд, всички щяха отлично да разбират и от физика и от химия, че и от биология (поне).
Но аз специялно не вярвам на тези теории, за мен детето си имаше въображение и си измисляше разни неща. Сега няма и помен от това, вече е млада госпожица и лозя не я интересуват.