На какви занимателни игри да учим децата си от годинка и половина?

Малка е според мен за цветове и форми, но пробвай, момичетата по принцип са по-умни. 
Сега е подходящо всичко, което развива сръчността и подготвя ръката за рисуване, а по-нататък за писане. Например пъхане на предмети в кутия или шише. Започваш с кестени (тъкмо сега има) и намаляваш постепенно размерите (орехи, бобчета, леща, оризчета) както и размера на отвора в който трябва да бъдат пъхнати. Разбира се под наблюдение, за да не глътне нещо.
Драскане с пастели. Игра с пластилин.
Низане на кухи макарони на връвчица. За по-интересно можеш да ги оцветиш с темперни бои. По-късно низане на едри копчета на конец.
Всякакви мозайки, лего и конструктори.
Рисуване с пръсти в чиния със сол.
Всичко това развива сръчността, а и е забавно.

Какво лего на година и половина, ще го изяде...на тази възраст трябва да си усъвършенства ходенето. Още е малка за целенасочени занимания. Нека се храни сама, чак фина моторика на 18 мес. с целенасочени упражнения...да, може, ако няма какво друго да правиш и ще бдиш да не яде материалите.

Да, някак като децата пораснат забравяме кое на каква възраст се прави. Синът ми едва сега започна да си прави легото сам. В смисъл големи неща.
На година и половина - куку-бау.

Има лего точно за 18 мес с едри части, които не може да изяде. И не забравям. Имам племенница на 1г1м, на която играта с конструктор и е любима. Естествено трябва да играеш с нея, няма как сама все още.

И според мен е още малка за всички тези неща ,освен да се набляга на самостоятелност и на говор друго не виждам какво може да научи на тази възраст
.хранене сама ,обуване сама на обувки с лепки ,събуване  и събличане на част от дрехите  ,миене на зъби ,използване на тоалетна за големи хора ,ресане на косата ,къпане с гъба за баня и изобщо всякаква самостоятелност .Аз давам съвет единствено ,че на тази възраст трябва да се говори много и правилно на децата ,за да може и те да се научат да говорят правилно без лигавщини ,много четене на книжки с картинки също подпомагат говора .Другото е изморителни игри ,който да подпомагат здравия сън  - гонене ,игра на топка ,с балони и всякакви такива. За рисуване не е добра идея освен да нарисува цялата къща друго няма да стане. След 2 и 5 м вече може и да учи доста повече неща от сега .

Аз подкрепям изцяло Савина и заниманията, които е предложила. Много от тях съм използвала при моето дете и виждам огромна полза. Навън предпочита да играе с кофички и лопатки, да прави ремонти и може да прекара и час, правейки едно и също. Много по-спокоен е от другите деца около него, които не спират да търчат по цял ден ирядко се заиграват с каквото и да е.

 На книжки не вярвам да обръща кой знае какво внимание, но можеш да опиташ с някакви кратки стихчета.

Моето дете обожава да си рисува и вкъщи винаги има пастели или моливи. И да изрисува цялата къща какво от това- ще се пребоядиса и готово.

Обаче търчането също е доста важно - как според теб се гради груба координация, сила и костна плътност? За майката е добре, че детето е "кротко", ама е хубаво и да не се превърне в кюфте.

Аз пък виждам друго- играчките трябва да са малко. Ако са много, само скачат от играчка на играчка, хвърлят и чупят.

The Siren of Titan, знам, че и физическата активност е важна. Количката много отдавна съм я забравила. Навсякъде ходим пеша. Не мога да се сетя за пързалка, на която да не може да се качи сам. Бяга, но просто това не му е любимо занимание. Ако реши да се гони с приятелчетата му- го прави, но би предпочел да кара колело вместо да бяга безцелно из парка. На две години и 9 месеца е 90см и 13кг. Не мисля, че е кюфте. Дори го считат за “слабичък“.

Синът ни е на 1г 8м и страшно много обича да си строи сам лего влака (точно от серията им 1,5 г - 5 г), даже е ясно и какъв ще е коледния му подарък - още от същата серия.
Мисля, че точно на тази възраст трябва да започнат да учат цветовете, както и да степенуват предмети по големина - в този смисъл така наречените низанки са много подходящи, както и купичките за игра (с които се правят кули). Сортерите също са много хубави - да учат на принципа проба-грешка.
Друго много любимо му е "рисуването" (да се разбира драскане) - има подходящи маркери 1+, както и бои за рисуване с пръсти пак от 1 годинка нагоре. Взимаш един скицник с дебели картонени листи и оставяш детето под твое наблюдение да се вихри. Много ги впечатлява самият факт че нещо което те движат оставя следи по листа. Ако ме остави аз му рисувам различни неща (слънце, коли с различни цветове, плодове и зеленчуци и т.н.) и го питам кое какво е, казвам му кое е червена, синя и зелена кола и после го карам да ми показва в разбъркан ред конкретен цвят кола (за момиченце може с цветя ако и е по-интересно). Идеята не е, че ще започне от сега да назовава цветовете, а да започне да разбира, че различността която така или иначе вижда, си има название. Също над всяко нарисувано нещо пиша думата, за да свикне че едно нещо може да го открие в различни форми (т.е. че рисунката, текста и играчката са едно и също нещо).
Има и тиха книжка, която беше голям хит няколко месеца, но сега съм я оставила за известно време настрани да я позабрави и пак ще я подхванем (тихите книжки се водят 1-3 г). Според мен си заслужава инвестицията, стига детето да се заседява с такива играчки.
Обожава детски книжки, има страхотни "интерактивни" с плъзгачи или капачета и той чака да свърша да чета текста на страничката, за да избута картинката която трябва да се появи в края. Наскоро открих една "Приказки за една минута", реакцията му беше любов от пръв поглед, сам си я взима и разгръща, гледа картинките и ми я носи да му чета.
Физическите игри също са на почит, топката е пръв приятел. Оказва се че децата могат за часовете в които са будни да свършат в пъти повече неща от възрастните
От скромните ми наблюдения, дори на такава малка възраст могат да се видят преобладаващи интереси, които родителя може да насърчи и превърне в занимателна игра. А може и просто да ми се е случило по-кротко дете, което се кефи на такива неща, не знам. Но ако имаш желание и търпение да се занимаваш, давай, дори сега да купиш играчка или книжка, за която е рано и детето не се занимава много, ще я прибереш за месец-два и ще пробваш отново.

О, аз обожам Легло Дупло. Имаме 4-5 серии, но естествено ние с баткото си играем. Дребният е на 1г. и 1 м.
От опит с баткото - детето само си се развиваше. На 2 години отвиеаше и завиваше с истинска отверка винтове на мебелите, без да сме го насърчавали, интерес към играчки - слаб. Затрувапани сме с играчки, но и двамата обръщат внимание на определени. Та от опит - след като детето покаже насока(било занимания с топка, бутанка, пъзелче от 2-3 части), просто го насърчете в тази посока.

Много ви благодаря момичета за милите съвети , непременно ще изпробвам доста от методите които ми предложихте 🤗 Още веднъж Благодаря 🤗😊😊

Какви са тези Тихи книжки?
Аз също смятам, че Лего и всякакви игри развиващи фината моторите и говора са изключително важни на тази възраст.
Събиране на листа от дърветата е доста забавно също. Особено ако листата са различни форми и цвят.

Вижте какво точно е интересно на Вашето дете, водете се от нея и развивайте областите, в които се интересува. Нашата дъщеря е 2-3 месеца по-голяма, най-много обича да разглежда книжки с картинки и да драска. Подрежда пъзели (има едни книжки с лесни пъзели от 6-9 парчета, пък ако ѝ харса - има и по-големи). С легото си играе доста добре. Обича да слуша музика и да танцува (да се разбира подскача), а напоследък почна и да се опитва да припява на песните. Много деца обичат да им четат книжки.

Опитайте всичко, което Ви хрумне, независимо дали на опаковката пише "след 1 година" или "след 3 години" и задълбочете това, което ѝ харесва и ѝ върви. Ако иска да кара тротинетка и успява да го прави - защо да я насилвате да учи квадрати и триъгълници? Няма да го пропусне това знание, но ако нещо я прави щастлива и усмихната - не е ли това най-важното на тази възраст?

Току що разбрах за т. нар. "тихи книжки". Струват ми се фантастична идея за тази възраст. Жалко че по наше време нямаше такива. Браво на който ги е измислил. Пусни "тихи книжки" в гугъл и виж.

Не мога да им разбера идеята.

Ти пък. Идеята е да развиват фината моторика, въображението, образователни са, в същото време са занимателни и интересни за детето.
Аз работя с деца с увреждания. Имаме цяла стая с такива занимания - да връзват връзки, да закопчават копчета, да въртят кранчета, да закопчават ципове, да нижат мъниста и т.н., и т.н. Но не бях се сетила че това може да се направи на книжка. Много ме впечатлиха. Освен това книжката можеш да я носиш навсякъде и да занимаваш детето докато скучае - на опашката, при лекаря, в колата и т.н.

Плюс това е доста по-устойчива от хартиената книжка.
Нашата я прави една много талантлива дама, при която сам си избираш какви странички искаш.

На мен ми прилича на мека книжка от плат. Аз много отдавна съм виждала книжки, които изискват някакво действие но за пръв път чувам наименованието "тиха книжка".
Савина разкажи повече за работата ти .

Какво да разкажа?  Лекар съм, работя с деца с ДЦП и други неврологични заболявания.

По скоро ми беше интересно дали има тенденция да се промени отношението към децата с Даун и други заболявания.
Доколкото знам все още се съветват родители на деца с увреждания да ги абортират или изоставят. Което е ужасно според мен.

Ако увреждането е сериозно да се направи аборт никак не е толкова ужасно според мен. Стига да е хванато навреме, разбира се. Защо трябва зорлем да се обрича на мъки детето и цялото му семейство? Виж да се изоставят е ужасно. Даже приеха закон, който забранява даването на подобни съвети. Колко се спазва не мога да кажа. Моите деца са с родители. Изоставените няма кой да ни ги води на рехабилитация, така че нямам наблюдения върху тях.
Извинявам се за отклонението от темата.

И аз ще се включа с офф, но на запад виждаш съдбата на дечицата с Даун само докато са деца. Явно има подплатени с пари организации, които да ги занимават, обгрижват, обучават...само че да, много е сладко на 7 годинки под надзор да си маже филия само, но общо взето ще е същото положение цял живот- ще може да маже филия под надзор. А какво става, когато стане възрастен, медицината му удължи живота до 60 години, а родителите му вече са починали?

На запад има, така е. Организации които ги отглеждат имам предвид. И то доста добре ги отглеждат. Не знам кой ги финансира, дали държавата, роднините или някакви фондации, но факт е че ги има. Тази година на Албена имаше цяла група от 30 възрастни с Даун, може би немци или австрийци да бяха, които ги бяха довели на море организирано. И доста добре се грижеха за тях. В България също има домове за възрастни с увреждания, но там е страшно. Не успяват дори да ги нахранят като хората, камо ли на море да ги заведат. Пак опираме до пари за съжаление или до социална политика... не знам кое от двете.

До пари е. Или по-точно, фактът, че на запад се въртят доста пари и ако някой иска да организира гледане на хора със синдром на Даун, ще намери пари, ще лобира, ще рекламира. Тук хората са коравосърдечни- или по-близки до здравия разум, както искаш го наречи. Дори за пари може да не се навият да се занимават, нито като бизнес, нито като гледачи.

Точно синдром на Даун е сравнително леко увреждане съвместимо с живота.
Ако се работи целенасочено от малки хората със Даун стават в голяма степен съвсем независими и могат да работят да не говорим колко са артистични.
Спираме с офф топик.

Да, направо шофьорска книжка ще вземат...съвсем лекичко увреждане...

Сравнено със здрав човек е сериозно. Но сравнено с една квадрипареза например, която не може да ходи, нито да седи, нито да се обърне в леглото, нито да преглъща, нито да говори.... ами леко е.

Защо е нужно да се ползва "трябва", а не "желателно е".
Децата са колкото еднакви , толкова и уникални в своето развитие.
Нека детето се занимава с каквото му е приятно. Предлагай му различни игри( лего, тихи книжки, моливи, пастели, панорамни книжки , топки, играчки с подвижни части и т.н.). Цветовете могат да се учат и не само като се седне "мирно и кротко" и да се показват книжки и картончета. На тази възраст децата имат нужда от размах, а не да ги направим по калъп. Ако някоя родител има желание да научи детето на цветовете, може да го вметне в друга игра. Като например любимите стари играчки на детето се наричат и с цветовете, докато си играе. И когато е удачно да му се говори и показва, но не и целенасочено по еди колко си време, еди колко си пъти на ден. В стремежа си да подготвят децата си за света, много родители изпадат в крайности, до там че на 2 години едва говори, но може да смята( голяма гордост), ама още не може да държи лъжичката само или не знае как да комуникира с други деца. Най-добрия учител е детето, комбинирано с препоръките в  "големите книги", които точно и ясно са описали, в които етапи от живота е желателно/препоръчително детето да може да прави определени неща.
Наблюдавам синът си ( година и 6 месеца) и виждам към какво има афинитет, вмъквам по нещо от себе си и гледам дали му допада. Никога не съм го "учила" или "карала" да прави каквото и да било. Но тъй като винаги сядаме на вечеря заедно и само от това, че ни гледа да се храним с прибори( неговите също са пред него) още преди повече от 6 месеца сам реши да хване вилицата и лъжицата и да ги използва. Друг пример, никога не съм го учила как се ползват ключове, просто един ден ги взе от чантата ми и успя да ги мушне след кратка борба в ключалката. Когато пазарувам му говоря, че купувам сега домати и избирам тиквички за супа...един ден сам без да го карам ме заведе в магазина и когато и го попитах дали ще купуваме домати , отиде и взе домати ... Много родители не осъзнават, на колко много учат децата си всеки ден , докато общуват с тях и им говорят ( но не по бебешки и покровителствено).  Освен да си "играем" с тях постоянно и да ангажираме вниманието е хубаво и да ги оставяме сами да се занимават.
Колкото до децата със синдроми, това че в България няма "място " за тях, не означава, че не са "годни". В Щатите отдавна доказаха, че с адекватна грижа и приети от обществото деца с Даун успешно могат да се реализират( последно си спомням момичето фитнес инструктор, актрисата и дори едно момиче, което води мотивиращи лекции пред публика).

Ще бъда цинична, но децата с Даун не са се реализирали, реализирали са се продуцентите, които са се сдобили с интересна циркова маймуна и прибират парите от билетчетата.

The Siren of Titan, може и да си права в голяма степен, но все пак тези деца го могат това. Но те и от "здравите" деца правят маймуни....

А иначе по отношение на децата: доста време съм прекарала в проучване на Монтесори игрите. Еми...не са за всички деца. За съжаление са доста тегави и за майката, ако трябва да бди над пресипване на бобчета. Много бързо става бездънна досада, да не говорим нуждата непрекъснато да се събират и подреждат т. нар. "игри". В един момент му теглиш една майна и да играе с каквото там намери, ако ще да е китайски боклук.

Мисля че е време да спрем да "чоплим" децата с Даун, има различни степени на синдрома, това което виждате по телевизията са реализирани деца с лека форма. Обаче при фетални изследвания не може да се знае дали ще е лека или тежка, така че всеки родител решава сам.

На годинка и половина, то си е бебе още, както някой писа, още усъвършенства ходене.
Чак такъв напън за целенасочени игри ми се вижда ранен, пък и какви интереси на тази крехка възраст, то открива света още.
С това темпо, на 4 години са всички деца за записани на намнайсе школи и спортове, а родителите са превърнати в логистична фирма.

Ела да обясниш на синът ни, че е малък да има интереси Сега ще му прибера всички колички, легото, книжките и пастелите и маркерите и топките, защото му е крехка възрастта да си играе целенасочено с тях
Децата са ужасно различни, не е хубаво да се генерализира. Пак ще посъветвам авторката на темата просто да се вслушва в детето си, това ѝ е най-сигурния пътеводител

Това, че едно дете си играе с колички, лего не означава, че ще стане инж или архитект. Или ако рисува с пастели-графичен дизайнер.

Означава, че просто си играе с с колички, лего или рисува.
Има време да избира целенасочено, няма да изпусне.

Кой е твърдял, че сегашните им игри определят бъдещето им? Авторката попита какви занимателни игри да предложи на детето си. Логичният съвет е да наблюдава какви са интересите на детето към момента и да ги насърчава чрез игри. И дори на тази възраст детето избира целенасочето това което го вълнува и му е интересно. Децата нито са глупави, нито толкова неосъзнати, колкото възрастните често си мислят. Нервната им ситема може да не е като нашата, липсват им много изразни средства, но иначе са си съвсем пълноформатни човечета със свои мисли и интереси.
Мисля, че децата правят много малко неща просто ей така безцелно, дори ми е трудно да посоча пример. Щях да дам пример, че понякога крещят безцелно, но се сетих, че май май го правят за да си чуят гласа, да привлекат внимание, в опит да пеят, да изразят емоция и т.н.

Синът ми на тази възраст не си играеше с нищо, буквално с нищо. От скоро започна да играе с коли, да се заиграва и прочие, а утре прави три. Всяко дете е различно. Една близка работеше в книжарница и продаваше пъзели на баща на бебе на 8 месеца, който твърдеше, че детето ги реди. Най-елементарни, разбира се. Всяко дете е различно.