Имате ли подобни случки?

  • 13 269
  • 54
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 38 202
Сетих се днес нещо на училищна тема. Естествено, пак от майка ми. Разправяла ми е че някаква нейна приятелка тръгнала да скача на козата, паднала и си счупила крака. Тази история толкова ме беше уплашила, че не исках да погледна този "уред за мъчение".
Голямата като се роди, с часове седях да я гледам дали диша. Луда работа!

# 46
  • Мнения: 5 047
Аз имам един страх,който може би е много подходящ за този сайт Simple Smile
От малка(нямам идея защо,не съм имала травмиращи сцени) ме е страх от раждането.Поне 4 различни лекари са ми казвали-божееее,момиче ти как ще раждаш.И с годините този страх се утвърди.Звучеше ми като някакво ужасно наказание,мразех мъжете дори заради това.
Сега,от 2 години опитваме с мъжа да имаме бебче и не се получава.Нямаме проблеми,изследвахме се.Не сме най-последователни в опитите,но мисля,че за толкова време трябваше да стане.
Мисля си ,че може да е нещо подсъзнателно от този страх.Вече не го мисля толкова това раждане,даже не ми се струва толкова страшно и все пак не става и не става...

# 47
  • Мнения: 5 047
Да не си синеока Grinning Много отдавна бях чела някакво изследване, че синеоките не се страхували от зъболекаря, а тези с кафяви очи били най-страхливи. И аз имам спомен от училищната зъболекарка в 5 клас, която ми извади 4 зъба наведнъж и ме пусна да си ходя с блуза, омазана цялата с кръв. И ми крещеше през цялото време. Оттогава изпадах в ужас като дойде време за годишните прегледи, все гледах да се скатая от час (обикновено прегледите бяха в някой от първите часове по физическо). И още ме е шубе от зъболекари, макар че със съвременните упойки и адекватни доктори като цяло не съм имала кофти преживявания.

Аз съм с кафяви очи и ОБОЖАВАМ да ходя на зъболекар.Мога да заспя на стола Grinning Определено имат значение първите спомени от детските години,защото моите са:кабинет пълен с играчки,много списания мики маус,много весели и усмихнати зъболекари и сестри ,огромни меки диванчета...беше празник за мен да ходя на зъболекар Simple Smile

# 48
  • Мнения: X
Ако ще шампанско да сервират, не ме радват хич зъболекарите.  И аз съм от поколението дето ни измъкваше от час зъболекарката, а машините й бяха като трактори.

Призлява ми от кръв, а като малка съвсем доброволно участвах в тайфа, която надничаше през малки пролуки на прозорците на моргата. Помня с подробности някои от гледките, но не са ми травмиращ спомен, а сега и кръв от филм ме докарва до обърнат стомах.

# 49
  • Мнения: 5 352
Всеки явно си има някакви страхове. Аз от малка много се страхувам от призраци и духове. И това ми е бил един от най-големите кошмари от както се помня, че ме гони някакво странно същество и аз не мога да избягам.
Нашите никога не са ме плашили нито с Баба Яга, ното с други такива герои. Не е ставало дума и за паранормални неща. Но още от ранна детска възраст аз съм си внушила, че те съществуват и до ден днешен си спя на светната лампа и на включен телевизор ако съм сама Sad

# 50
  • Мнения: 2 721
Rocket същата съм като теб, лампата в коридора винаги свети. И все се озъртам ..луда работа!

# 51
  • Мнения: 251
Баба ми ми казваше, че ако правя бели ще ме заведе при чичо Жоро/зъболекаря/ и ще ме остави там да ми "оправел" всички зъби. Още не ходех на училище и тя ме гледаше, ей Бога ми, не бях стъпвала 8 години на зъболекар именно заради ужаса, който тя ми беше набила в главата. Все още треперя като трябва да ходя на профилактика.
Като бях 3-4 клас гледах един сериал "Чародейките" и там имаше един демон с побеляла коса, който  те убиваше чрез най-големия ти страх. Косата на жертвата също ставаше бяла. Не можех да спя повече от 3 месеца на тъмно, не смеех да ходя до тоалетната вечер и ме беше страх да кажа на нашите,защото щяха да ми се карат.  Това ме е травмирало - до ден днешен като някой ме пита от какво ме е страх не казвам, за да не чуе демона Grinning Grinning Не се бях уплашила толкова от демона, а от това как убиваше и използваше страховете срещу конкретния човек. Даже имахме една съседка цялата побеляла и от нея ме беше страх. На скоро гледах пак епизода и пак ми беше гадно...

# 52
  • Мнения: 4
Където спя винаги гледам да има някакви светлини около мен, може и приглушени, защото когато се събудя през нощта, трябва да мога да различа реалност от сън по-бързо. Понякога се събуждам в съня си, но не и в реалността и това ме притеснява. Със светлината успявам да преодолея този проблем.

# 53
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Като малка ми разказаха за някакво момиче дето асансьорът й отрезал главата и оттогава имам фобия. Сама никога не съм се качвала и няма и да го направя. Мразя ги. Толкова са грозни и зловещи особено тия в по-старите блокове.

Всички кошмари са ми свързани с асансьори. От малка съм така, но от къде дойде- не помня.
Разказвала съм го на почти всички, които познавам...включително на колежката, която...

Преди години със същата работим в стара сграда на 8-ми етаж, с отварителни два асансьора- вратите бяха по педя тлъсти, метални, а машините си правеха каквото искат. През ден идваха майстори.

Случи се, че имаше много работа в офиса и с въпросната трябваше да идем да вземем обяд за другите. Спешно, с асансьора. Чу се тътен и гадината спря. Колежката натисна отново първи етаж и онова чудо се срути. Добре че тя имаше телефон, защото аз нямах.
Обади се на Офис-мениджърката....ще ни измъкнат!
Случи се след 40 минути, аз бях в ъгъла и едвам ме измъкнаха на ръце. Не сме били м/у 2 и 3 етаж, а в някакво ужасно мазе.
Ако бях сама- сбогом, нямах и телефон.

# 54
  • Мнения: 9
Аз мога да гледам всякакви ужасии и филми с кръв и черва и нямам проблеми, но не знам защо ме травмира един час по литература. Не помня в кой клас беше, отдавна съм завършила. В час по литература сме и четем за един мъж, който строил някаква сграда, обаче за да била по- здрава, хвърля годежния си пръстен в разкопаното място и казва на бъдещата си съпруга, че го е изпуснал и да му го донесе. Тя слиза и той за зазидва там. Толкова ужасно ми стана, не бях на себе си цял ден, до ден днешен щом чуя подобна история (оказа се нещо често случващо се, живея в чужбина и и тук има такива истории) и ми става много ужасно.

Общи условия

Активация на акаунт