Имате ли подобни случки?

Това са ммичета на по 30-40 години. Не сарасли в средновековието, а и става дума за животинки, към които са били привързани.

О, зъболекарите от едно време! Имам чувството, че няколко поколения са увредени от тези инквизитори. Почти във всяко училище имаше и ни водеха под строй на преглед, а после ни викаха от час за поправка. Няма такъв ужас. Седиш и слушаш този пред теб как вика и ответните крясъци на "милата" зъболекарка. И ако се излъжеш да вдигнеш ръка, за да сигнализираш, че те боли, ти я застъпват с коляно, да не мърдаш много. Да не говорим за нивото на техниката.

Нямаше упойки, вярно е, ама и не беше чак такъв ужас. Аз винаги с удоволствие ходех на зъболекар. И до сега нямам проблем и ходя редовно. Поддръжка си е .

Да не си синеока Много отдавна бях чела някакво изследване, че синеоките не се страхували от зъболекаря, а тези с кафяви очи били най-страхливи. И аз имам спомен от училищната зъболекарка в 5 клас, която ми извади 4 зъба наведнъж и ме пусна да си ходя с блуза, омазана цялата с кръв. И ми крещеше през цялото време. Оттогава изпадах в ужас като дойде време за годишните прегледи, все гледах да се скатая от час (обикновено прегледите бяха в някой от първите часове по физическо). И още ме е шубе от зъболекари, макар че със съвременните упойки и адекватни доктори като цяло не съм имала кофти преживявания.

Не, с пъстри очи съм, но нямам проблеми със зъбите, което помага да си смел .

Донякъде и родителите допринасят за страха у децата. Помня как ми казваха да давам да ми пломбират зъбите, защото иначе ще се развалят и ще ги извадят с керпеден/клещи. И аз си представях едни ръждясали каквито у нас съм виждала.

Значи като малка ме оставяха да гледам Досиета Х с Дейвид Духовни. Имаше един епизод за един, който като целуваше момиче и то мигом умираше - той беше мутант хранещ се с телесните мазнини на хората. Господи, много серии бях изгледала с излизане от канала на чудовища, НЛО-та, убийства и тем подобни, които си ги спомням и до днес. Кошмари или страх от тъмно така и не ме обзе. Обаче, този епизод ме държеше до 12-ти клас. Много момчета ме харесваха, но аз странях като от прокажени.  Лъжех най-добрите си приятелки, че вече спя с момче, но не можех да си представя, че наистина ще го направя. Трябваше не само да обичам момчето, а да го обожавам и да съм готова да умра за него. Момчетата смятаха, че съм лесбийка и след като отхвърлях авансите им, започваше една история.... Чак в дванайсти клас срещнах един палячо, който успяваше да ме разсмива и той успя да ме целуне. Е, първата целувка не ме втриса, но пък бях сигурна, че ще ми хареса, стига ... да е Някой Друг.  
А реално този страх се оказа градивен, тъй като си запазих тялото от ръцете на много бройкаджии.  Изживях красива любов,  с красив първи секс за който малко момичета в днешно време могат да се похвалят и не съжалявам, че съм се страхувала така панически от първата целувка. И без него пак щяха да ме мразят повечето съученици, понеже не бягах от час, бях зубрачка и не пуших трева.
Друг страх, който имам обаче до ден днешен  и е като вграден в мен, е като видя нещо тежко. Не знам откъде и как, но все си представям как пада върху мен. Разказвали са ми, че още на три годинки съм искала да крият чука, сатъра за месо и тухлите, които са били донесени за довършване на някаква стена. Просто съм ги сочила и съм казвала " крий ги". И досега най-тежкото което имам у дома, сама качвам на най- високият рафт във вграденият гардероб в апартамента. Да не вземе ММ да ги намери. Което до този момент  е необосновано, тъй като ММ не е способен на такава жестокост... Ама не се знае

Не знам дали се брои моята история, защото не съм била дете, но ще я споделя.
Тъкмо бях родила малкия (бил е на месец, два) и отиваме на гости в моята баба. Детето с леля ми в другата стая, а ние с нея сме седнали, пием кафе и си говорим. Не знам от къде и дойде на ума да ми разказва за някакви познати,  които живеели на село. И двамата имали по един брак зад гърба си, но нямали деца. Събрали се да живеят заедно, правили няколко опита инвитро и накрая им се родило прекрасно момченце (до тук всичко наред, разказа ми го с една усмивка и аз се радвам за хората)! И ми казва, да знаеш преди няколко дни жената изкъпала бебето, нахранила го и го сложила да спи, всичко им било наред, обаче като решила да си ляга и се надвесила над креватчето да види как е детето - то било починало!
Обърна ми се стомаха, главата ме стегна - идваше ми да прескоча през масата и да я удуша с голи ръце. Идея нямате колко нощи съм ставала по стотици пъти да проверявам детето дали диша.

PS Най-лошото от всичко е, че ми е първо дете не знаех кой знае колко за отглеждането на бебе и съм била едва на 19 години.

Кофти история, ама какво да се прави. Ако мислеше, нямаше да го каже. Ама толкова е и мислила. Много ги има такива. Умират да говорят за ужасии, щото така имат цялото внимание на слушателя отсреща и се чувстват важни. Липса на емпатия, съпричастност.

Ей такива истории докато почнеше някоя баба да ми разказва я сепвах на момента. Най много мразех да ми говорят такива ужасни неща след като родих.
Ама това е , че по-възрасрните хора нямат усещане какво да говорят и бръщолевят каквото им дойде на ума..А незнаят как ще ти подейства.

Да, старите хора могат да са нетактични.
Но не е само това. Истории за внезапна детска смърт или инцидент стигат до нас и по други пътища. И аз съм се ослушвала да чуя дишането на бебето и без да ме плашат с истории старите хора. Страха за бебето и детето е инстинктивен според мен.

Mama Ru,подкрепям. Аз също бях чела за внезапната детска смърт преди да родя.Ами през деня ,като заспеше постоянно наблюдавах.Нощем често се будех,до към 6-тия месец ,когато вече се "поучовечи".Слагах пръст под нослето.Правех го постоянно и не виждам нищо странно в това.Никой не ме е травмирал,просто се притеснявах..

Синът ми е на 1година и 4месеца, до ден днешен като спи по дълго време или като спи много спокойно си държа ръката на гърдичкоте му или под нослето. Най големите ми страхове като на всяка майка са свързани с него.
Наистина ни заливат с подобни страшни неща най-малкото от новините , но когато близък човек буквално те товари с подобни истории си е  излишно.

Разбира се, че и аз бях чела за това, още преди да родя. Но когато твой близък започне такава история, как хората са се борили са дете, как след хиляда трудности е заченала жената и са били най-щастливите хора на света. В първия момент изпитваш едни прекрасни чувства, радваш се за тях и изведнъж: "Ама ти знаеш ли, че даже видях ковчега във фейсбук, мога да ти го покажа!"
PS Понеже изобщо не предполагах как ще приключи бабината история, не съумях да я спра още в началото.

Още една такава имам, но с дядо. Малкия тъкмо беше взел да се обръща и той решава да ме стресне малко, с приказки за братвчедско дете (вече мъж на 30 и кусур), как майка му го оставила за 2 минути, той се завъртял и паднал от леглото. След това (цитирам) станал олигофрен. В първия момент се чудех да се смея ли, да плача ли. Какви са тези изрази и как ги измислят - не знам!
Вече след първото падане на малкия, лекарката ми обясни, че децата не са толкова чупливи и, че няма дете, което да не е падало. И май това са историите оставили много лош вкус с устата ми!

Имаше един филм - Американска трагедия, ако не греша. Разказваше се за едно семейство и един баща, който остава без работа и социалните му вземат децата. Разпиляват ги - най-малкото веднага дават за осиновяване, адругите по сиропиталища. Едва успя след години да си ги прибере, но осакатени - душевно и физически. Най-големият му син не само го превърнаха в идиот, затворен между идиоти, но и го кастрираха, след като вече знаеха, че ще се върне при сеумейството си. Бях потресена от бездушието и жестокостта на социалните. И всичко, за да вземат малкото детенце и да го дадат за осиновяване. И понеже бащата не го даде доброволно, скалъпиха някаква история и така успяха. Много ме разстрои този филм. Не можах да мигна след това, а идълго време имах кошмари. Ако знаех , нямаше да го гледам.