Имате ли подобни случки?

  • 13 284
  • 54
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 11 565
Сетих се и за друг кошмар- зъболекар. Още й помня името- леля Денка. Вадеше ми клатещите ми се предни зъби с един керпиден му казвахме, права, до зъболекарския стол. Веднъж припаднах. Оттогава изпитвам страх от зъб. съсловие. Зъбите са ми ужасни, ходя когато вече не търпя на болка и няма накъде.

И мен ме беше страх от извънземни след разказ на една приятелка че й били казали че ще ни посетят. Две вечери подред лятото се завивах през глава и не мърдах, как не се задуших не знам, а спях с баба и дядо в една стая, ама пусти страх, ослушвах се като гърмян заек цяла нощ и чаках нашествието. Joy

# 16
  • Мнения: 11 924
В детската поликлиника на времето едната от докторките много ме плашеше - с къса тупирана коса и изражение, абе наричах я Баба Яга. От приказни герои не ме е било страх, но от нея - да. Ако се случеше моята докторка да я няма се молех да не ни приема тя, направо изпитвах ужас от нея.
А на зъболекар и аз мразя да ходя, макар че зъбите ми са много лоши и се налага честичко. В началния курс училищната зъболекарка ни извади от час няколко деца и ни накара да се изчакваме в кабинета й. Но още първото дете, което сложи на стола се разплака и задърпа и тя ни накара да го държим! Ама къде ти, ние също толкова уплашени, а и не ни е работа. Та докато му стържеше зъба с бормашинката го поряза. Шурна кръв, тя се разкрещя. Добре, че останалите не сме били със слаба психика да изпоприпадаме като видим кръв. Но мнението ми за училищните зъболекари силно пострада.

# 17
  • Мнения: 11 565
И нас под строй ни пращаха в лечебницата на зъболекар, която беше далеч от училище, по ред на номерата в дневника. Аз почти никога не ходех, а се криехме с една съученичка, докато не ни спипаха де.

# 18
  • Мнения: 11 924
Ние имахме зъболекарски кабинет в училище. Зъболекарката първо минаваше по класове и ни преглеждаше зъбите, а .после идваше лично да изведе от час няколко човека. Никакъв шанс за бягство нямахме. Аз имам географски език и единия път ми го намаза с едно гадно зелено лекарство. Как не повърнах не знам. Изтичах до тоалетната и плюх и плакнах уста като побъркана, за да се отърва поне малко от онази гадост, ама къде ти.

# 19
  • Мнения: 14 591
Опитвам се да се сетя нещо и не мога.Имам си страхове и фобии,но не си спомням конкретна причина.Може да са от минал живот,знам ли? Rolling Eyes

# 20
  • Мнения: 36 428
Като бях малка – 7-8 годишна, в училище ме наплашиха с разни разкази за страшни неща - от възможно най-тривиалните, но тогава ми въздействаха. Беше ме страх да стоя сама в стаята. Това с черната роза са ми го разказвали в няколко версии - има и вариант с черна завеса. А имаше и едно за червени ръце, които се появяват и свирят на пианото в другата стая (и душат, ако ги видиш). С времето ми мина и в момента изобщо не ме е страх от плашещи истории, даже понякога ми харесва да чета книги или да гледам филми с леко зловещи сюжети. Спя на спуснати щори, в пълен мрак и нямам проблеми.
 Мразя гнусотиите, обаче (като тези филми, в които се разкъсват на парчета) - не изпитвам страх, а ужасна погнуса Simple Smile

# 21
  • El Paso
  • Мнения: 2 053
Като малка ми разказаха за някакво момиче дето асансьорът й отрезал главата и оттогава имам фобия. Сама никога не съм се качвала и няма и да го направя. Мразя ги. Толкова са грозни и зловещи особено тия в по-старите блокове.

# 22
  • Мнения: 2 721
ДАРИ Същото се случи и при мен като бях дете. Нашите имаха вила в която баща ми си гледаше зайци, имах един който ми беше най-любимия, изкарвах го и си играех с него. Много го обичах, бях го кръстила даже като мен и всеки път , като ходеха нашите сами ги питах после как е зайчето. И така една вечер баща ми  готви , сядаме, хапваме и го питам какво месо е било, като ми каза , че е сготвил моя  заек ми призля, насила повърнах( с извинение) и от този момент не кусвам заешко. Плаках сигурно месеци  и не му говорих..много ми беше мъчно.

А като бях дете пак имаше някаква история за капчици, не я помня но много ме беше шубе като чуя че капе от кранчето на мивката.
Но все още ме е страх от тъмното и винаги спя на светлина от коридора. А и заради детето също че и той се стряска  на тъмно.

# 23
  • Мнения: 2 721
Извинявам се за 2рия пост , но не става да добавя към горния.
Имам страх и от зъболекари , но естествено всяка година ходя.
Получи се като бях 2ри клас, страшно ме болеше зъб, обаче съм дето се вика ербап и не казвам на нашите, докато една вечер не вдигнах температура и ми се зачерви бузата, неможех да си отворя устата от болка. Та посреднощ ме водят нашите на впешен зъболкар , и жената ми обяснява да вдигна ръка като ме заболи, ами вдигах вдигах и тя не спираше, беше нечовешка болка а и за толкова малко дете.. Бях намразила нашите тази вечер. От там насетне като отида на зъболекар държа да ми се бие упойка докато седна на стола, не давам да ми пипнат зъбите без нея. И въпреки упойките седя стегната и стискам подлакътниците  на стола.

# 24
  • Мнения: 22 036
Съжалявам, но вашите родители са някакви изроди. Аз ям месо и нямам драма с това да се отглеждат животни за храна, но никога не бих подложила детето си на подобно нещо.

# 25
  • Мнения: 30 802
Абе май е доста разпространено това с коленето на животни...имам тънкото усещане, че някои родители са гледали прекалено много Време Разделно и едва ли не се е смятало за урок за детето да види/преживее такова нещо. Но си е често разпространено.

# 26
  • Мнения: 22 036
То това с коленето е ясно. Те за това ги гледат, но не мога да разбера извратеното мислене да травмираш така детето си. Харесало си е един заек от 50 или едно яре от 7. Ами някак е нечовешко точно тях да сервираш за вечеря.

# 27
  • Мнения: 36 428
На баща ми се е случило нещо много подобно, но той е възрастен - предполагам, че по времето, когато е бил малък, по начало не се е обръщало много внимание на децата.
А аз не ям заешко, защото като бях малка баба ми отглеждаше зайци - харесвах ги, не съм била емоционално привързана към тях, знаех, че ще ги ядат... Но ми стана много гадно веднъж като чух, че зайците пищят, когато ги убиват (не е точно като човешки писък, но е писък - не може да се сравнява с обичайните им звуци; не съм гледала какво правят, просто знаех, че ще готвят пълнен заек и затова разбрах какво се случва). Всъщност, точно защото ми е мъчно за животните (и най-вече за бозайниците), ям малко месо - основно риба и пилешко. 

# 28
  • Варна
  • Мнения: 25 236
То това с коленето е ясно. Те за това ги гледат, но не мога да разбера извратеното мислене да травмираш така детето си. Харесало си е един заек от 50 или едно яре от 7. Ами някак е нечовешко точно тях да сервираш за вечеря.
Абсолютно същото си помислих и аз.

# 29
  • Мнения: X
Ами векове наред това се е смятало за детинщина и лигавщини. Майките собственоръчно са извивали главите на кокошките, които ще сложат в тенджерата. Бащите собственоръчно са теглили ножа на агънца и прасенца. Очаквало се е, че и младото поколение трябва да се научи и да се пречупи, защото животът го изисква. Детска психология не са учили.

Общи условия

Активация на акаунт