Едно е да вървиш сам по гаден тротоар, 10 пъти по-неприятно да си с бебе с количка по същия безумен тротоар, по някои такива дори не може да се мине с количка. В квартала има няколко такива, например този. Налага ми се често да минавам по него с количката и е просто безумие.
Аз онзи ден имах случка с такава двупосочна улица, на която имаше коли спрели от двете страни, от едната дори беше тротоар. Безумие някакво беше. Имаше място, в което успях да вляза, другите коли се разминаха след 15-20 мин, адски нерви, клаксони, ужас. Не разбирам защо не е еднопосочна тая улица.Ето това е улицата. Ето и тук има спрели коли и в двете посоки и нищо, че отляво е тротоар.
Аз онзи ден имах случка с такава двупосочна улица, на която имаше коли спрели от двете страни, от едната дори беше тротоар. Безумие някакво беше. Имаше място, в което успях да вляза, другите коли се разминаха след 15-20 мин, адски нерви, клаксони, ужас. Не разбирам защо не е еднопосочна тая улица.Ето това е улицата. Ето и тук има спрели коли и в двете посоки и нищо, че отляво е тротоар.
Карат до края на тротоара в далечината. Дано се вижда на снимките.
Количката ми винаги стои странично на тротоара и при светване на светофара се оглеждам, колите спират и тогава свалям количката на платното. Останало ми е навик от първото дете. И не съм само аз. 
