♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 60

Славе, все с теб едновременно публикувам. Не е нарочно.

Меги , не е проблем. Колкото повече ,толкова повече

Разгърден, ама иначе с шапка на главата  Боре Боре, тва само ти го можеш 

Вай бе  Борко уж на мач отиде в Германия пък фенките така са го налазили  няма оттърване  .
А Кукито като я видях  така се изсмях, че стреснах домочадието 

Виж му и панталона набран над обувките  баш в стил "изпаднал германец" 

 

А тук, да не остане по-назад от по-знаменитата си колежка и тя се е снимала с куче, ама така го е приклещило горкото животинче, че не може да мръдне.


На сета я е посетила приятелката на Буура, сега очаквам той да й върне жеста и да иде и той, нали тя публикува видео от снимането на новия им филм с Йозге. А най-накрая, но не и по важност,  очаквам и най-силната подкрепа - Борко, сниман там нейде като придатък към знаменитата чета на талантливата, както беше на "Зълвата".

В инстаграм питат каката защо за разнообразие не се е направила на красива и миловидна млада дама във втората част на Делиха, вместо да се прави пак на недоразвита и избягала от психодиспансера, ама то как да играеш нещо, което не си.

Сус че и аз имам навика така да ходя,  като са ми дълги дънките 

Наслада за очите.

Рускините , а в тяхната група има и двама мъже, не са доволни от тийзъра на филма, не било нищо кой знае какво, едно и също с досега изиграното от двамата. На тях им се искало да видят най-вече Баръш в различна роля, за да разберат дали наитина е толкова добър артист, колкото се показа в Ашка или това се дължи на партньорството му с Елчин.
На мен пък всичко ми хареса и ще видим всичко онова, което искахме в сериала, но Мерич не ни даде.

На мен почти всички панталони и дънки са ми дълги като си ги взема, ама то е защото съм висока тип джобен формат и все ги нося да ми ги намалят по мой вкус 

При мен проблемът е същия  ама не винаги успявам веднага да ги скъся 

По скоро е urban style , големия ходи така облечен, когато не е на работа. Дядо му обикновено го пита " Пак ли са ти дълги дънките" или " Да не са ти мокри панталоните"... Така не ти ли духа на кръста"

Оставям това и изчезвам  До после 




Глава 86

Дефне използва времето, за да подготви всичко. Масата бе украсена, вечерята сервирана, лампите заменени със свещи. Самата тя облече сладка къса рокля, оставяща много малко на въображението, и зачака любимия си, представяйки си реакцията му.
Йомер отключи и влезе, провиквайки се с името на Дефне. Чу отговорът ѝ откъм кухнята и се отправи на там, предвкусвайки вече вкуса на устните ѝ. Искаше да я прегърне и да не я пусне никога повече. Вечерята можеше да почака.
Влезе в кухнята и остана на вратата, разглеждайки видението, появило се пред него. Умът му излетя и единственото, което можеше да направи, бе да си поеме дълбоко дъх.
-   Дефне?!- Приближи се бавно и помилва лицето ѝ, забелязвайки я да се  усмихва.- Какво става тук?
-   Реших да подготвя изненада за съпруга си? Как е?
-   Чудесно е!- Но очите му изследваха не стаята, а късата дреха, едва прикриваща тялото ѝ.- Наистина ми харесва!
-   Мисля, че започна от десерта.- Засмя се тя, докато се измъкваше от ръцете му.- Нека първо вечеряме. И двамата имаме нужда от енергия.
-   Така е, ще ни трябва много енергия!- Кимаше Йомер, докато следеше действията ѝ. Реши да се разсее, защото иначе рискуваха да пропуснат яденето.- Какво правят вашите?
-   Всички са добре, пращат ти поздрави! Исо е толкова голям! Нихан е започнала да му дава каши и пюрета, освен това да го видиш колко е пъргав. Постоянно се върти на някъде, не може да стои и за минутка на едно място!
-   На кого ли ми напомня?!- Засмя се Йомер.
-   Все едно не съм те чула!- Размаха лъжицата срещу него Дефне, след което продължи да сипва храна в чинията му.- Иначе всичко е постарому. В махалата нещата трудно се променят.
-   Липсва ли ти?! Животът ти там?- Тъгата в гласа ѝ бе осезаема.
-   Понякога. Всичко е толкова по- различно сега. По- сложно.- Повдигна рамене леко, сякаш вече се бе примирила.- Но ако това е цената, за да съм с теб, аз съм съгласна. Ти си всичко, което съм искала и което искам. За нищо на света на бих се отказала от това, което имаме.
-   Обичам те!- Дръпна я на коленете си и обви ръце около нея, докато тя се притисна до него.- Обещавам ти, че никога няма да те накарам да съжаляваш.
-   Знам! И аз те обичам! Повече от всичко!- Целуна го леко и бързо се измъкна от ръцете му, преди да си е помислил за нещо друго.- Хайде, всичко ще изстине! Надявам се, че си гладен.
-   Добре тогава, нека вечеряме. Има време за всичко.
Хранеха се бавно, говорейки за случилото се през деня и правейки планове за бъдещето. Очакваше ги толкова много работа, а тепърва предстоеше и сватбата на Синан и Ясемин, на която щяха да бъдат свидетели.
-   Все още ли нямаш вести от г-н Неджми?!- Дефне рядко повдигаше темата, защото знаеше колко наранява тя Йомер. Но се тревожеше.
-   Не. Измина почти месец, а от него няма и вест. Днес със Синан обсъдихме възможността да наемем човек, който да го открие.
-   Не е ли малко прекалено? Ако той искаше да знаем къде е, щеше да ни каже.
-   Знам, но не съм спокоен така.
Дефне раздигна масата и изгаси свещите, докато Йомер довършваше някакви документи, които бе донесъл със себе си. Изплакваше последните чинии, когато усети ръцете му около талията си.
-   Мисля, че е време да си починеш.- Целуна рамото ѝ, преди тя да се обърне към него и да обвие врата му с ръце.
-   Ти си този, който работи прекалено много.- Усмихна му се, проследявайки с пръсти чертите на лицето му.- Изглеждаш изморен.
-   Ти си моето лекарство.- Целуна я, бавно и нежно, изследвайки устата ѝ. Усети как цялата се отпусна, увлечена от удоволствието.- Май оставихме нещо недовършено днес.
Нежният му шепот до устните ѝ премина като тръпка по цялото ѝ тяло. Споменът за целувката в кабинета му разпали докрай кръвта ѝ, карайки я да задълбочи сегашната. Притисна се към него, показвайки му, че не е забравила обещанието му. Пръстите ѝ се вплетоха в косата му, докато неговите пропълзяваха под края на роклята ѝ. Опасно близко до мястото, където тя копнееше да го почувства.
Отдръпвайки се рязко от нея, Йомер я взе на ръце и се отправи към горния етаж. Колкото и силно да я желаеше, не искаше да прекарат нощта на пода в кухнята. Да я пусне не мислеше поне докато слънцето не изгрее високо в небето.
Устните му не се отделяха от нея, оставяйки ясни следи по пътя си. Целуваше, хапеше и дразнеше нежната кожа. Дефне дори не разбра кога се оказа изправена до леглото, а роклята се свличаше от раменете ѝ. Усети я като облак, събрал се около краката ѝ, докато посягаше към ризата на Йомер. Вратовръзката му вече бе изхвръкнала някъде, заедно със сакото му. Май някъде по стъпалата?!
Пръстите му я разсейваха, чертаейки нежни кръгчета по корема ѝ, докато устните му слизаха все по- надолу по шията ѝ. Копчетата на ризата му се разхвърчаха, докато тя нетърпеливо се опитваше да се отърве от досадната дреха. Плъзна длани по тялото му, принуждавайки го да си поеме дъх. Използва разсейването му, за да се съвземе. Умът ѝ бе изключил напълно и тя действаше, водена единствено от инстинктите си.
Целуна го, следвайки пътя, който той чертаеше по нейното тяло. Обходи с устни лицето му, слизайки бавно надолу. Сменяше зъбите и езика си, хапейки и ближейки врата му, докато не усети как ръцете му се стягат около нея , оставяйки я без въздух.
-   Не само ти можеш да ми вземаш ума!- Прошепна, докато плъзгаше длани по тялото му.
Устните му намериха нейните, прекратявайки сладкото мъчение. Но пръстите ѝ бяха достигнали целта си, освобождавайки го от отеснелият му отдавна панталон. Усети неуверените ѝ ласки, докато ръката ѝ се спускаше надолу, галейки го.
-   Ще ме побъркаш!- Прошепна до устните ѝ, преди да захапе долната. Дефне извика леко, но целувката му заглуши звука.
Притисна я върху леглото, улавяйки ръцете ѝ и премествайки ги над главата ѝ. Държеше тънките ѝ китки в едната си ръка, докато другата вече се плъзгаше към гърдите ѝ. Устните му намериха острото връхче на едната, засмуквайки го и предизвиквайки нови стонове в нея. Наглата му усмивка, докато я измъчваше, я караше още повече да се върти под него, опитвайки да освободи ръцете си. Искаше ѝ се да го докосне, да забие нокти в раменете му и да го привлече още по- близо до себе си. Но той бе прекалено силен и принудена, тя понасяше ласките му, отказвайки да се моли за още. А колко само го искаше!
Йомер знаеше какво ѝ причинява и това го караше да се бави още повече. Изгаряше от нетърпение да потъне в нея, но искаше да удължи колкото може повече удоволствието. И за двамата. Целуваше всеки сантиметър от кожата на Дефне, станала крайно чувствителна от ласките му. Виждаше как се свиват мускулите на корема ѝ, докато чертаеше кръгчета около пъпа ѝ. Спускайки се още малко надолу, устните му зацелуваха ръба на дантелените ѝ бикини.
-   Йомер!- Чу името си, по- скоро стон, отколкото вик.
Пусна я, смъквайки бързо последната преграда към тялото ѝ. Целуваше вътрешната страна на бедрата ѝ, непозволявайки ѝ дори за миг да се отпусне. Виждаше как настръхва с всяка негова ласка, водеща го все по- нагоре по тялото ѝ. Обхвана ханша ѝ с длани, принуждавайки я да спре да се извива и да остане на едно място.
-   Моля те!
Самата тя не знаеше за какво го моли- да спре това мъчение, или да продължава вечно. Усети устните му, намерили най- после центъра на женствеността ѝ. Извика, опитвайки се да се отдръпне, но ръцете му не ѝ позволиха. Усети как всичко в нея се разтапя, съсредоточава се в една точка, след което избухна. Чу собствените си викове, когато достигна върха, след което усети устните му върху своите.
-   Обичам те! Единствена моя! Дефне!
Шепотът му проби мъглата, обвила съзнанието ѝ. Отвори очи и видя лицето му на сантиметри от своето. Усети как той влезе в нея и се повдигна, за да го посрещне. Желанието се зароди отново, увеличавайки се с всеки негов тласък. Кръвта ѝ бушуваше, заглушавайки всичко останало, освен бесният ритъм на сърцата им. Остана загледана в очите му, неотделящи се от нейните. Привлече го за целувка, за да заглуши надигащите се в гърдите ѝ викове. Ноктите ѝ се забиваха в гърба му до кръв, но той не усещаше нищо, освен блаженството от това да е в нея.
Достигнаха върха заедно, падайки изтощени на леглото. Дишаха трудно, но усмивките на лицата им показваха щастието, обхванало душите им.
-   Недей!- Спря го Дефне, когато опита да се повдигне.- Остани още малко, обичам да те усещам така.
Скрил лице във врата ѝ, Йомер бавно възстанови дишането си. Дефне се бе отпуснала и той предположи, че се е унесла. Бе обвила с ръце врата му, но усети как леко започна да ги спуска надолу по гърба му.
-   Готов ли си за следващия рунд?!- Прошепна с усмивка тя.

Явно не съм в крак с модата