♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 60

 

Добър вечер - Шенол ни обещава още изненади !?!?!?!



"От Шенола :

Октябрь будет месяцем,который вам очень полюбится и будет полон сюрпризов!!! Следующий месяц -"Ноябрь".
Кто делает это в октябре,разве сможет остановиться в ноябре?😎 До встречи.Скучашки❤

  не знам от къде е .............

Джанъм, що се мъчиш с тая простотия   Аз си карам на старата версия и на лаптопа, и на телефона  

Охх Шенол и неговите загадки... дали е това, което си мисля  

Рекламата с Борко и Кирчо, засега в такова качество  https://vk.com/video-96725873_456240676


От Елчин: До главного тизера осталось пять дней! Первый тизер уже вышел.  Интересно, колко ли ще са тийзърите до "главния", щом този днес е бил "първия" 

Глава 84

Времето летеше и се движеше едва едва едновременно. Всички работеха неуморно, очаквайки с нетърпение лятото, когато щяха отново да си починат. Но до тогава имаше още няколко месеца.
Ясемин бе искрено благодарна, че с Дефне успяха да подготвят всичко за сватбата още зимата. Сега нямаше време дори и да си помисли за това, което я очакваше в съдбоносния ден. Подготовката за събитието бе най- малкият ѝ проблем.
Синан бе на същото мнение. Местейки се от среща в среща, той бе пред пълен срив. Работата в компанията ставаше все повече и повече и едва сега той осъзна какво означава израза „Внимавай какво си пожелаваш”. Искаше преуспяла фирма, продаваща на международния пазар, получи я. Но в този живот нямаше нищо безплатно.
Дефне и Йомер прекарваха повечето време вкъщи, рисувайки модел след модел и стараейки се повече от всякога. За тях бе огромно предизвикателство това, с което се бяха заели. Но пък се забавляваха ужасно с идеите, които им хрумваха. Например за Дефне бе странно да си се представи бременна, затова Йомер я накара да напъха една възглавница под блузата си и да се разхожда така цял ден. Според него това бе единственият верен начин да разберат точно какво им е необходимо. И както винаги се оказа прав. Спомогнати и от разказите на Нихан, която много ясно си спомняше неудобствата на напредналата бременност, скоро успяха да приключат с тази задача.
Йомер помогна на Дефне в рисуването на детски обувки. За нея бе странно да се опитва да нарисува пантофка, която в реален размер щеше да е точно толкова голяма, колкото и на скицата. Никога не се бе замисляла какво обуват на малките деца, какви са предпочитанията им или в какво се заглеждат майките, избирайки обувки за детето си. Сега трябваше да се постави на тяхно място и да им даде това, което те искат. Сандалки, затворени обувчици, спортни такива. Разнообразните модели изникваха пред очите ѝ, заедно с дечицата, които щяха да ги обуят. Надяваше се, че е успяла да се справи със задачата си.
Мъжките обувки бяха огромният проблем, за който никой от тях не бе подготвен. Йомер рисуваше, късаше листи и започваше отначало, винаги недоволен от нещо и неспокоен от това, че нещата не се получават както той ги иска. За Дефне бе нещо ново да го вижда толкова неуверен в себе си, колебаещ се и все повече изнервен от това. Опитваше се да говори с него, но както винаги, той се бе затворил дълбоко в своя си свят. Там, където дори тя нямаше достъп. Това на свой ред я ядоса.
Беше слънчев следобед и Йомер отново се бе барикадирал в кабинета, решил да не излезе от там, докато не довърши колекцията, която толкова го тормозеше. Дефне се бе заела с лятната колекция на Пасионис и той се ядосваше, че не може да е до нея, докато не довърши всичко това тук. Отказа помощта ѝ в пристъп на гняв към себе си и сега отново се дразнеше, знаейки, че е допуснал грешка. Но не знаеше и как да я помоли за извинение. Прословутата гордост на сеньор Ипликчи отново бе в действие.
Самата Дефне рисуваше, мърморейки си под нос какъв инат е съпругът ѝ. Искаше ѝ се да влезе в кабинета и да го удари с нещо по- главата, след което да го целуне. Гневеше се на държанието му и едновременно толкова много ѝ липсваше. Бе затворен в кабинета от сутринта, без да излезе дори, за да хапне. Изнервена, тя скъса листа, върху който работеше от половин час. Не можеше да рисува, когато мислите ѝ са заети с нещо друго. Или с някой друг.
Реши да се поразходи и да подиша чист въздух. Наметна жилетка на гърба си и излезе, без дори да се обади на Йомер. Надали щеше да забележи дори, че я няма. Слезе на кея и тръгна покрай Босфора, унесена в мисли за бъдещето. До сватбата на Синан и Ясемин оставаше по- малко от месец. А сякаш нейната собствена беше преди седмица! Нямаше търпение да дойде лятото. С Йомер планираха да си вземат поне две седмици почивка, която да прекарат далеч от Истанбул. Щяха да обиколят крайбрежието на Турция с яхта, а защо не и съседните острови. Ще се наслаждават на любовта си, забравяйки за всичко останало. Щастлива и замечтана, тя продължаваше да върви, незабелязвайки нищо около себе си.

Йомер не издържа и излезе да потърси Дефне. Нещо го глождеше от известно време и неспокоен, той я повика. Отговор обаче не последва. Обиколи целият първи етаж, след което се качи и горе. Къщата обаче бе празна, а от Дефне нямаше и следа.
Набра телефона ѝ, докато излизаше на верандата. Операторът го информира, че в момента няма връзка с този номер и Йомер с трудност се спря, за да не разбие телефона в земята. Навън вече бе започнало да се стъмва, а на ум не му идваше и една разумна причина, поради която Дефне може да излезе, без да му се обади. Молейки се да не ѝ се е случило нещо, той опита отново да я набере. Отговорът бе същия.
Опита се да мисли разумно. Явно бе излязла сама, защото никой не бе идвал. Или поне той не бе чул звънеца. Проклинайки се за невниманието, той отново се замисли какво може да е накарало Дефне да излезе, без да му каже. Първата му мисъл бе за нещо с баба ѝ или Исо. Тъкмо взимаше отново телефона, за да позвъни в махалата, когато чу входната врата да се отваря. Затича се и спря, едва когато Дефне бе в прегръдките му. Тя извика уплашено, когато го видя, но страхът на лицето му я накара просто да замълчи и да се сгуши в него, притискайки го силно до себе си.
-   Къде беше? Какво е станало? Защо телефонът ти е изключен?- Отдръпвайки я от себе си и впивайки очи в нейните, Йомер леко трепереше.- Щях да умра от страх, когато не те открих вкъщи!
-   Успокой се, тук съм! Излязох да се поразходя.- Спокойно отвърна Дефне, отдръпвайки се от него. След секунда ръцете му отново бяха на раменете ѝ.
-   Да се разходиш?! Дефне, чуваш ли се какво говориш?! Защо си излязла, без да ми кажеш?!- Идеше му да я разтърси.
-   Поисках, излязох! Какво толкова?- Неразбиращо го погледна тя, започвайки да се ядосва.- Да не би да трябва да ти се отчитам за всяка крачка?!
-   Никога повече не прави така, Дефне! Никога не изчезвай така!- Прегърна я отново, въпреки протестите ѝ.
-   Какво е станало? Не си ядосан само защото съм излязла!
-   Не искам да се отдалечаваш и на метър от мен, разбра ли ме! Никога!- Притискаше я до себе си, сякаш се е върнала от другия край на света.- Няма да допусна да ти се случи нищо, но трябва да си до мен! Винаги!
-   Транба!- Името излезе само от устата ѝ, преди дори да го е осъзнала.- Притесняваш се да не ми направи нещо?! Йомер?!
-   Той няма да те докосне! Ще трябва първо да ме убие!- Твърдостта в гласа му я стресна, затова тя забрави за собствения си гняв.
-   Не ме е страх от него, Йомер! Той не може да ни нарани повече!- Отпусна се, опитвайки се да успокои и него.- Извинявай, не помислих за това, когато тръгнах днес.
-   Днес? Кога си излязла?!- Изненадан, Йомер я отдръпна отново от себе си.
-   Следобед. Бях ти ядосана и реших, че дори няма да забележиш, че ме няма.- Свела виновно очи, отговори Дефне.- Исках да се поразходя, но съм се увлякла в мисли и не съм забелязала кога е минало времето.
-   Не прави повече така. Едва не се побърках от притеснение какво може да ти се е случило!- Повдигна с пръст брадичката ѝ, за да я погледне в очите.
-   Съжалявам, че съм те изплашила. Не съм искала да стане така!- Почувства вина, защото това до някъде не бе вярно. Искаше да го разтревожи, но не бе очаквала това. Сгуши се отново в него.- Обещавам да не се повтаря!
-   Обичам те!- Целуна я, след което я поведе със себе си в кабинета.- Помогни ми да довършим тези! Трябва час по- скоро да приключим с всичко това!
-   Но нали не искаше да ти се бъркам, каза…
-   Извинявай! Бях изнервен и си го изкарах на теб!- Сам се изненада, когато докато го казваше.- Трудно ми е да свикна с това да не съм сам. Опитай се да ме разбереш и не ми обръщай внимание, моля те! Знаеш, че винаги имам нужда от теб, любима!
-   Не обичам да те виждам толкова затворен. Сякаш отново сме в началото и аз не мога да достигна до теб!- Изрази страховете си Дефне.- Страхувам се, когато те видя отново такъв.
-   Обичам те, помни само това!
Целувката за малко да ги накара да забравят защо са в кабинета. Отдръпнаха се с нежелание и заставайки над скиците, започнаха да обсъждат плюсовете и минусите на всяка една от тях. Йомер бе дал всичко от себе си, а Дефне щеше да го допълни. Заедно щяха да постигнат това, което не им се отдаваше поотделно.

Добро утро, поспаланки 

Я бързо да се събуждате 

Добър ден!

След вчерашния ден на възбуда и задоволство днес почиваме!

Много му отива на Борко тая марка!  

Работа, которую мы начали летом, закончилась...
Дорога открыта ... Большое спасибо нашей команде...
от Cengiz Bozkurt






Отзиви за филма много! И очаквания много! Току някое изказване на Шенол ни хвърли в размисли!










А това , че Елбар ще присъстват на промо прожекциите в други държави, много ме дразни  , че  ние няма да сме там!  


Темпи,   благодаря за новата глава на Приказката!

Оставих си я следобедна наслада

 

Хубав ден, момичета!

Здравейте!

Като гледам освен навън и в темата е дъждовно



"Любовта започва с усмивка, увеличава се с целувка и завършва със сълза."

Темпи, глава поредна, приказка поредна ....и после

Неизбежното сравняване 

Любовта продължава 

Джанъм, вчера имаше някакви снимки от Тайланд от Руткай пък и Боре май бил и там , и аз нищо не разбрах , я внеси малко яснота, че кораба майка е на ремонт, а твоето кълбо нещо показва вярно

Джанъм още вчера обясних  То и лятото бях споменала, ама даже аз не си повярвах тогава  че Борко се е крил в куфарите на Елка, а брата му близнак се е разхождал в Чешме  И Борко и Елка са репетирали цял месец в Тайланд, щото във филма доста любов трябва да покажат, а между тях нали няма нищо, репетиции трябват  Кито му е бил пръв съветник, а Руткай е документирал, за да одобрят после Шенол и продуцентите до колко им се получава химията на нашите 

 

точно така ще е било  Боре сгънат в куфара 
Ха сега привет и от мен в мрачния, дъждовен ден 

Е какво толкоз, той само на летището в Истанбул ще да се е свивал   Професионалист е човека, какво ли не прави за нас   че да видим един хубав и качествен филм  

Пък и що мислите Елка си е навехнала китката- представям си колко тежи Борко, а тя точно него куфар е тикала.. не за друго, ами да не би Кито случайно да го изпусне.. че кво прави тя после без партньор 

#new от бойцовского клуба Бара😍🔥🔥
Подпись: Мы готовы к матчу🇹🇷🇹🇷🇹🇷

Сегодня состоится бой между Авни Йылдырыма и Крисом Юбенком в немецком Штуттгарте👊🏽
На фото и Энгин Озтюрк😍

 

Минавам за малко да ви почета, че нещо гости са ме заобиколили - 

Феновете напомнят, че Боре ходил до "Зорлу" и никой не е посмял да го попита за случая с караваната......... , то нямало смисъл да го питат,защото не било за първи път 

Де що имала Елка каравана, и Боре бил там...



а тука даже дрехите им били наредени в едно помещение

Шекерим, ти що мислиш, че се бъзикахме дали се обръщат, когато другия се преоблича   Много ясно, че ще се подготвят в едно помещение, я колко народ още има, място йок   Пък и така по- лесно могат да си репетират сценария- докато се обличат, играят   Освен място, пестят и време