Когато желанието за дете се превърне в мания

  • 3 400
  • 12
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 397
Здравейте! От вчера не ми дава мира една "констатация", ако мога така да я нарека. Накратко (понеже отдавна съм се представила в темата "Да се запознаем....") - заедно сме от 7 години, съпрузи сме от 4 и половина. Юли 2014 се оказах с извънматочна бременност, заради която ми премахнаха тръбата. Февруари 2015 махнаха и другата. Стартирахме инвитро на пролет тази година, което завърши с тежка хиперстимулация. В резултат на процедурата имаме 10 замразени ембриончета, а трансфера на първите трябваше да е сега. Обаче... Някак си във времето от загубата на първото бебче, до сега, всичките изследвания, лечения, безкрайното чакане, четене, говорене и всичко, през което като семейство минаваме по пътя до така желаното дете, в крайна сметка ни раздели. За сега не окончателно, но аз съм при майка ми, дали сме си почивка. Все съм си мислела, че щом проблема е в мен, на моя мъж не му е много тежко и просто искам да ме подкрепя.. Не, че не му е тежко, но той не го показва, както и аз гледах да не показвам много чувства, всеки път кигато нещо се обърка. И без да се усетя, моя мъж изпадна в някаква депресия (лека). И също без да се усетя, сега осъзнавам, че за мен това да имам дете се е превърнало от силно желания в мания. Снощи докато гледах поредната серия на Откраднат живот, се припознах в Лорчето.. Разбира се, не съм правила глупостта сама да пия лекарства, въпреки лекаря си. Но напрежението между нас и думите, които казвам понякога в яда си на мъжа ми са точно същите... Не знам .... мислите ли, че наистина това силно наше желание, се превръща в самоцел и мания??

# 1
  • Мнения: 3 604
Здравейте пътя по който вървите ние сме го извървяли с моята жена, за щастие Господ ни дари с деца.Приемете го чисто човешки даже не и като съвет а добра дума не го превръщайте в самоцел постоянно да натъртвате и да мислите за това. Всичко това води  до обременяване което в последствие води до негативи което за момента е показателно при вас.Ходете на почивки смей те се забавлявайте се и когато вътрешно сте готови шефа от горе си знае работата.Ние с моята жена решихме че проблема е общ  за да няма излишно натоварване  от което никой няма нужда не носи нищо позитивно.Съберете се говорете си живейте спокойно ние също имахме разочарования но те са част от процеса при тези процедури и трябва да сте готови за тях защото ги има.Насочете се красотата на живота хармонията в отношенията с любимия детето е плод на любовта поне при нас ее така.Успех стискам палци.

# 2
  • Мнения: 996
Прибирай се при мъжът ти и действайте,Хич да не се депресира,защото идея си няма една жена какво преживява и какво й е в главата!
Това е вашата битка и от вас зависи дали ще продължите напред.
Това не е само твой проблем,щом сте решили да сте семейство,заедно ще се борите.
И аз съм с една извънматочна бременност и каквото и да се каже ще е малко,за ужасът,страхът,хилядите въпроси ...
И да определено желанието за бебе се превръща в мания,което със сигурност пречи и това пренавиване вероятно предизвиква бъдещи негативни моменти.
Нещата ще се случат наистина когато най-малко се очаква и планира,съдя по себе си.
Гледахте да не мислите постоянно за това и ще стане,поне всички на това се надяваме.
Успех и сбъдната мечта в най-скоро време,пожелавам си го и за мен!

# 3
  • Мнения: 772
Искричка, жената ги преживява нещата в пъти повече от мъжа, по-емоционални сме, имаме вроден инстинкт да бъдем майка и да даряваме живот, ясно е че е така..особено и като проблема е при нас, а не при мъжа, се развива едно чувство за вина, макар и да е неосъзнато. Според мен и мъжа също обвинява подсъзнателно жената, може да не го изказва, но все си мисля, че донякъде първите проблеми във връзката и скандалите започват заради това неосъзнато чувство- че може да сте щастливи с дете, а тя не може да го осъществи. Не трябва да е така, но.. Тук е момента да се преборите с това и именно това е теста за една връзка. Стерилитета е сериозно изпитание за любовта и не е лесно, но трябва да се научите да се справяте..Най-добрият вариант е да се научите да бъдете щастливи без деца, но да си дейсватвате поетапно с изследвания, процедури и т.н , но това да не е на най-първи план, да не се говори ежедневно само за това, да не става мания, а да се насочи вниманието към др хубави занимания, почивки, забавления , да насочите любовта си към другия- много хубаво го е казала cia_martima. Доста съм чела тук за двойки, които с години се мъчат, правят по няколко трансфера и всеки път е чакане и терзания, но накрая са успявали и връзката им удържа. Мислете си за това- че просто накрая ще се случи и при вас, приемете го като един вид изпитание дори. Няма нищо невъзможно ! Не драматизирайте дори и когато изглежа, че е най-лошо, усмихвайте се и се обичайте. Успех !

# 4
  • София
  • Мнения: 23 156
аз съм с 13 опита инвитро.
при нас се получи обратното, сближи ни това още повече.
но през годините не е имало нито коментари, нито нещо подобно в кой е вината. то вина няма в крайна сметка, събрали сме се двамата и сме решили заедно да градим семейство.
мъжете преживяват всичките тия неща някак по-мълчаливо, сдържат всичко в себе си и в един момент то избива нанякъде. затова е добре да си говорите, не точно по такива теми, ами да си говорите, всеки като сподели какво го тревожи и притеснява и нещата се оправят много по-лесно.
имането на дете обаче донася друг вид проблеми и с появата му отношенията могат съвсем да се влошат.
жените имаме склонност пък малко повече да нареждаме какво и кога трябва да се случи и нещата хептен се усложняват.
ей я Лорчето, тропка с крак и иска сега веднага, не остана човек, на който не се е жалвала в тоя сериал.
хубаво нещо са децата, но ако целия живот се върти около имането им в един момент осъзнаваме че живота си минал, пък нищо не сме усетили от него.

# 5
  • Мнения: 39 039
Вас сближи, нас ни раздели.
Хората са различни. И аз съм се виждала в Лорчето. Кагото го жадуваш с цялото си сърце, няма как да е по друг начин. Така си мисля де  Thinking

# 6
  • Мнения: 2 013
iskrichkavn, според статистка, която не зная до колко е достоверна, 25% от двойките, които минават през инвитро и които имат репродуктивни проблеми, се разделят.
Основната причина да се разпадне моят предишен брак беше липсата на деца. Това е огромно изпитание за чувствата и връзката между двама човека (независимо с или без брак).
Не си трупай допълнително чувство за вина относно "вманиачаването" - това е вроден инстинкт при жените - желанието да имат деца.
Бях чела някъде, че на мъжете също не им е лесно, защото в случая те са пасивната страна, т.е. всичко е извън тях и извън техният контрол, което ги депресира. Тяхната роля принципно при правенето на деца е активната роля. При инвитро процедури тя им се отнема.
Ако в крайна сметка той не може да застане до теб като мъж и съпруг, за да преодолеете рамо до рамо този проблем, как ще можете деца да гледате и да преодолявате бъдещи проблеми?
И друго нещо - та вие сте на финалната права вече! Имате 10 ембриончета и ви остават трансферите.
Може да му поговориш, че има къде къде по-тежки случаи и по-трудни моменти.
ПП Нямам мнение за Лорчето. Нямам никакво време да гледам телевизия.

# 7
  • София
  • Мнения: 3 050
Ние се разведохме, защото всъщност моя бивш съпруг е осъзнал, че не иска деца. Е разбира се, това не е единствената причина, но е основната. Лично за мен, най-естествената мечта,  природната необходимост и логичното желание на една жена, да стане майка не може да бъде мания. Специално в моя случай този стремеж се оказа по-силен от всичко друго на белия свят.

# 8
  • Мнения: 1 669
Аз също смятам, че чистото желание да сме майки не е мания. Борим се дълги години с неизяснен стерилитет и се подкрепяме със съпруга ми. За мен това да имаме дете е мечта, цел, смисъл на живот. Вярвам, че скоро ще се случи въпреки всички трудности и перипети. Първите години и аз бях нетърпелива, исках всичко да се случи на момента. С течение на годините преминах през депресия, гняв, отчаяние, апатия...още ми е трудно, но вярвам, не спирам да вярвам и да се надявам. Скоро ще взема заповед от фонда и се надявам на успех.

# 9
  • Мнения: 3 604
От изчетеното до тук смея да твърдя за това .,че част от мъжете осъзнават през какво преминава  жената има и такива които не им пука. Аз съм бил на всеки един преглед всяка процедура с моята жена така смятам за редно, засичал съм много жени в клиниката които са сами.При нас аз се шашкаш повече от жената тя си беше съставила план и го следвахме  беше се отпуснала до колко то е възможно знаеше какво и предстои и и свалям шапка  за решението още на следващия ден да си направи лапароскопията с която и премахнаха тръбите без грам колебание.За това  сме се намерили това е за мен любов знаейки тя колко мн искам  деца.

# 10
  • Мнения: 1 872
Проблемът понякога е и в жените. Обвиняват мъжете си, че едва ли не не им пука, само защото не мислят и говорят постоянно само за деца. Мъжете в повечето случаи искат също толкова силно да имат детенце, но може би се опитват да покажат на жените си, че ще си останат семейство дори да са само те двамата.
Важното е и двамата да са наясно, че проблемът е общ, а не на единия да се вменява чувство за вина.

# 11
  • Мнения: 3 604
Проблемът понякога е и в жените. Обвиняват мъжете си, че едва ли не не им пука, само защото не мислят и говорят постоянно само за деца. Мъжете в повечето случаи искат също толкова силно да имат детенце, но може би се опитват да покажат на жените си, че ще си останат семейство дори да са само те двамата.
Важното е и двамата да са наясно, че проблемът е общ, а не на единия да се вменява чувство за вина.
Респективно жените замислят ли се какво им е на мъжете ако са с мъжки фактор?

# 12
  • Мнения: 421
Какво им е? Същото, като на жените с женски фактор. При нас първоначално се водеше, че проблемът е изцяло в мъжа ми. В последствие се оказа, че проблем има и при мен. В крайна сметка се оказа, че сме кофти комбинация - че вероятно и двамата бихме могли да имаме деца по естествен път, но при условие, че другия е на 100% ОК. Не се разделихме, напротив. Това изпитание ни сближи. Минахме през всички познати чувства в това положение - гняв, яд, надежда, защо точно ние... Дадохме си време да опитваме естествено, след което направихме ин витро. Дори се оженихме, само заради процедурата, провихме я в Турция, а там без брак не става. На всеки преглед бяхме заедно, той ми биеше инжекциите. Постоянно пърхаше около мен и се притесняваше добре ли съм. Успяхме от първия път, в момента съм бременна в четвърти месец. Но имам усещането, че спокойствието по време на процедурата помогна много. Аз се чувствах като на почивка, с някой друг преглед и инжекция. Нямаше висене с часове пред кабинета, нямаше сърдити и нервни доктори, обясняваха ни всичко търпеливо и с усмивка, което лично за мен беше от голямо значение. Чувствах се сигурна и спокойна. С две думи, нямахме допълнителни поводи да се изнервяме и караме около процедурата, само положителни емоции и това може би помогна кокто за успеха на процедурата, така и за отношенията помежду ни.

Общи условия

Активация на акаунт