Православието като начин на живот-7

  • 53 139
  • 739
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 695
Не мисля, че е правилно да съдиш Х, защото не знаеш какво е/било в душата му. Един само Господ знае какво се таи в човешката душа.

# 106
  • Мнения: 4 770
Правилно, само безгрешният може да хвърля камъни, а такъв няма. Само Бог е съвършен и безгрешен. Никой няма право да съди другия и защото не е на негово място и не знае как би постъпил, ако беше и какъв човек би станал, ако е преживял това, което той е преживял.

Наскоро един познат ми сподели свой грях. Човекът се разкайва от душа и сърце, дълги години вече ходи редовно на църква, пости, изповядва се и се причестява, но въпреки това изрази силно притеснение, че "Господ такъв грях никога не може да прости". Аз го попитах дали се разкайва искрено и той отговори положително. Казах му, че не е правилно да мисли, че е така и че ние хората сме несъвършени и не можем да простим всичко, но Бог, бидейки съвършен и всесилен, може да прости абсолютно всичко. Разбира се при извършване на определени действия и искрено разкаяние. Смятате ли, че постъпих правилно? Човекът наистина много се терзаеше и вярваше, че не е възможно да получи прошка и че заради това животът му в момента е тежък и че не може това да се промени. Това за мен е безсмислено самопроклятие/автомагия и се надявам да съм му повлияла положително и да се избави от това чувство на обреченост и ограничено мислене.

# 107
  • Мнения: 2 695
В този ред на мисли, мен също ме мъчеше въпроса след изповедта, дали аз сама бих могла да си простя греховете. Не съм се съмнявала, че Господ с цялата си любов към каещия се човек, ще му прости изповядания грях. Но самият човек може ли да си прости прегрешението, което е извършил? Дълго мислих и доста неща прочетох за покаянието.
Нали сам Господ Исус Христос е казал, че идва, за да призове грешниците към покаяние, а не праведните. Той, който ни обича и който се пожертва за нас, ще ни прости греха, ако се покаем искрено и живеем в живот със страх от Бога. Когато Той ни прости, то кои сме ние, че да поставяме под съмнение това (прощаването на греха) и да продължаваме да живеем с мисъл за този грях?

# 108
  • Мнения: 218
Не мисля, че е правилно да съдиш Х, защото не знаеш какво е/било в душата му. Един само Господ знае какво се таи в човешката душа.


Много е тъкна границата на осъждането. И е напълно възможно да я прекрачим, а желанието ни да е било да бъдем полезни.
Убеден съм, че ще бъдем изпитани за всичко, което поучаваме.

Йеромонах Серафим (Роуз):
Когато започнеш да правиш изявления като: "Тези хора не правят това както следва", би трябвало да се спреш и да алармираш самия себе си. Дори да говориш нещо вярно - както е до известна степен в повечето случаи - самото критично отношение е нещо много негативно и опасно и няма да те доведе доникъде. В крайна сметка то може дори да те изведе вън от Църквата. Затова трябва да помниш, че не бива да съдиш или да смяташ себе си за толкова "мъдър", че всичко "знаеш по-добре". Напротив, опитвай се да се учиш, и то дори без думи, от онези хора, които си готов да критикуваш.

# 109
  • Мнения: 2 695
На мен ми е трудно да постигна това да не осъждам. Когато се усетя, че тръгвам да осъждам някого или нечие действие се възпирам, но има моменти, в които не успявам.

# 110
  • Мнения: 4 770
NoMe, ако Бог ни прощава е естествено и ние също да си простим, но това изисква работа и преди всичко осъзнаване на проблема - че все още се обвиняваш за нещо или пък за много неща. От друга страна ние не можем да знаем със сигурност кое ще ни се прости и кое не, но можем да си простим сами така или иначе. Божият съд е достатъчно строг, че да се съдим сами за нещо отдавна отминало. Научаваме уроците си, прощаваме на себе си и на хората, свързани със това и продължаваме напред. Само така можем да сме чисти и свободни от ограничения и да започнем нов етап от живота си. Божията прошка се проявява в земния живот с това, че преставаш да изпитваш (или децата и близките ти) последствията от греха в живота си. Ако си навредил с греха си и на друг човек е добре да се помолиш той също да бъде освободен от последствията и животът му да се очисти от тях.
Аз също мислено осъждам понякога, но гледам да се спра веднага и да мисля за друго или да се опитам да разбера, че сигурно има причина за поведението на дадения човек и най-вероятно то зависи и от средата, възпитанието, дали е получавал любов, дали е преживял лишения, унижение или други травми и т.н. За Бога - всички сме просто хора, а и моето поведение може да е също погрешно за някого. Любовта, приемането и неосъждането са единственият изход и Бог Иисус Христос го е казал преди близо 2000 години. Ако това не е причина да го спазваме и това, че е грях, то нека е поне съзнанието, че е вредно и за нас и за другия човек.
Иначе съм забелязала, че ако направя някакво изявление, после наистина ми се дава да го изпитам и докажа на практика с примера си и понякога го осъзнавам в последствие, казвайки си "по-добре изобщо да не си го бях помисляла дори".

# 111
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 3 986
Винаги съм се питала следното нещо: Извършиш грях, разкайваш се, постиш, изповядваш се, причастиш се...Минават години, но ти все още мислиш за този грях и се разкайваш. Не обезсмисля ли това изповедта и причастието, когато свещеника ти е дал благословия да се причастиш. Не знам дали го обясних правилно. Ако не ти олеква, какъв е смисъла?

# 112
  • Мнения: 4 770
Винаги съм се питала следното нещо: Извършиш грях, разкайваш се, постиш, изповядваш се, причастиш се...Минават години, но ти все още мислиш за този грях и се разкайваш. Не обезсмисля ли това изповедта и причастието, когато свещеника ти е дал благословия да се причастиш. Не знам дали го обясних правилно. Ако не ти олеква, какъв е смисъла?

Според мен щом още го мислиш, значи не вярваш, че ти е простено напълно или подсъзнателно държиш да си го изплатиш. И да, обезсмисля го според мен, защото още те яде и ти пречи. Срамът и вината са изключително вредни, разрушителни, разяждащи и блокиращи/черпещи енергията на човек, както и останалите негативни емоции - толкова повече, колкато са по-силни и събитието е назад във времето. Именно от тази вътрешна разруха цели да ни освободи постът, разкаянието, изповедта и причастието. Когато душата боледува, тялото и целия живот на човек страдат от това. Затова Бог е наш духовен и телесен изцерител, който ни избавя от вътрешните рани, които нито един традиционен лекар не може да излекува.

# 113
  • Мнения: 2 695
Винаги съм се питала следното нещо: Извършиш грях, разкайваш се, постиш, изповядваш се, причастиш се...Минават години, но ти все още мислиш за този грях и се разкайваш. Не обезсмисля ли това изповедта и причастието, когато свещеника ти е дал благословия да се причастиш. Не знам дали го обясних правилно. Ако не ти олеква, какъв е смисъла?
След като Господ ти е простил ти (човекът) е длъжен да си прости. Така мисля аз.

Изповедта и причастието няма как да бъдат обезсмислени. Така мисля аз, не знам дали съм права.

# 114
  • Мнения: 9 152
idiotsamamaetayna, четох те в другата тема. И NoMe четох. Случаят силно ме разтърси точно в духовен план. Исках точно вас да попитам още някои неща, но виждах, че там разговорът тече в по- друга платформа. А и имаше потребители, чиито включвания ми даваха отговори, които ми хармонираха.Simple Smile
NoMe, напълно съм съгласна, че не знаем какво е в душата на другия.
Лично преживяно. Имах сериозна  комуникация с човек, който това ми беше писал ...и аз много силно го разбрах, много плаках... За непознат човек никога не бях плакала така...ако се замисля и се върна назад, пак ще плача.
Относно съденето, мога съвсем осъзнато да споделя, че се хванах, че имам слабостта да съдя себе си. Хубаво, изповядах се причастих се, ама........продължава да ме боли. Което идва да ми покаже, че аз сама на себе си трябва да простя. И най- вече да се смиря с това, че съм супер грешна.
Когато осъзнае човек, че е грешен е много болезнено. Поне за мен беше и още е.
Много ми помага книгата на Св. Силуан, като практически наръчник ми е. Препоръчвам я на всички. Hug


milmich,  според мен такова състояние може да се дължи или на това, че сама на себе си не можеш да простиш, или на някаква непримиримост към нещо.
Съветът, който св. Силуан е получил от Бога е: "дръж ума си в ада и не се отчайвай".




# 115
  • Мнения: 4 770
Катерица, разбирам че ти е било болно да осъзнаеш, че си грешна. Според мен това донякъде се дължи на егото ни, което не допуска да се мислим за "нищо по-добро от всички останали". Това е отчасти правилно, защото, за да има човек самочувствие винаги трябва да мисли за себе си като за нещо специално (каквото е), а не да се приравнява на всички останали. Но е важно да се разбере, че човек може да е добър и специален и без да е безгрешен и по-висш от останалите. Всъщност да се мислим за такива е изпадане в прелест и възгордяване. Грехът е част от нашата човешка природа и ни прави такива, каквито сме. Ако не грешиш и не страдаш, не се учиш и не търсиш толкова отчаяно Бога.  Затова аз се моля и се старая каквото мога да науча от чуждите грешки, за да не ми дойде до главата да го уча на свой гръб и със свои жертви и страдание.

# 116
  • Мнения: 218
някак не вярвам, че след причастие и изповед - по подразбиране ни е простено.
Искреното Покаяние не бе достатъчно, за да не понеса последствията от дадени грехове (мои  си опитности).
Но може би е спасително  Simple Smile
Скрит текст:
много е трудно да простиш на себе си, а е здравословно  от практична гледна точка.

Себеосъждането е скрита гордост, само Бог има право да съди. Така казват. Пък аз ще продължа да се самоосъждам със завидно упорство, Confused по-силно е от мен.

NoMe и Катерица ще  разберат причините за следващите редове...

Към какво се стремим ние, можем ли да съчетаем духовното със  земните радости и щения?

Идеологията на преследването на цели (в света) и мечти е нехристиянска за мен. Съжалявам.
Борбеността (във външен план) също.
...винаги Божията воля ще намери чрез кого и как да се прояви, за да се осъществят целите на дадена кауза. Да речем екологична такава Whistling Не казвам да нямаме лична позиция, но почти го казвам  Laughing
...хората със слаба собствена воля не са герои и примери за подражание, но някак са разумни, кротки, приемащи.

Да се върнем на желанието ни да постигнем следващата цел или следващата мечта... Не, няма да намерим навън това, което липсва вътре в нас (блаженство). Единствено ще задоволяваме временно поредното желание . И после  - нова цел - поредната кукичка на Дявола... никога не ще се наситим.
Може би  доволството от това, което имаме, колкото и да е малко... е Път към Бога.

Скрит текст:
Катерица, по повод твоя публикация, ще си позволя един офф топик:
Аскетизъм и смирение във височинния алпинизъм няма за мен. Има его, има цел, има рекорд. Макар и опаковани в искрящ целофан.
Необяснимо е желанието  с усмивка на уста да се проправя път на други неразумни люде (желаещи да атакуват Каракорум и Хималаите). Та на някои от тези ледени скали смъртността е над 30%.

Последна редакция: сб, 19 май 2018, 19:46 от idiotsamamaetayna

# 117
  • Мнения: 9 152


Петенце Цветенце Много хубаво си го написала, съгласна съм - че ако не греша и не страдам, няма да се уча   и призоваването, ревността в търсенето на Бог ще са нищожни или много по- слаби.
idiotsamamaetayna, не вярвам, че нямаме право на земни радости. Просто материалното не бива да ни е цел. А да го ползваме като средство за придобиване и събиране на небесни съкровища....
нали  е казано: "Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." Значи не ни е забранено на Земята да се трудим, да имаме земни  радости от това....
Цитат
хората със слаба собствена воля не са герои и примери за подражание, но някак са разумни, кротки, приемащи.
да, кротки са, смирени са и на тях им се дават изкушения и изпитания, според силата им. Например, смирено да се научат да казват " Не".  А не винаги смирено да навеждат глава.
За височинния алпинизъм не съм се просветила, аз възприемам хората не само като алпинисти, изследователи, писатели, лекари или художници... това е само брънка от проявление на търсенето на Душата им. Не мога да определям кое какво го движи, не искам и не е моя работа. Конкретно за изчезналия алпинист искам да вярвам, че не е бил обсебен от его. 
Гордостта действително е голям бич и ни срива. Понякога тя е толкова завоелирана, че само мъдър старец може да ни я диагностицира и да посочи как всъщност се проявава тя у нас. Св. Силуан има невероятен абзац за нея. Много силен, направо ми се подкосяват краката като го прочета.
Св. Паисий обаче прави разлика межди гордост и любочестие.
Днес слушах едно интервю със стареца Фадей. На сръбско- руски, надявам се да го разберете.
Споделям го с вас:
https://www.youtube.com/watch?v=lDa67pW9P9k

# 118
  • Мнения: 4 770
Катерица, съгласна съм с теб за изпитанията и ти благодаря за примера с казването на "не". Не осъзнавах, че и този тип предизвикателства са божествено изпитание, мислех че са по-скоро задача. Голямо изпитание е човек във всичките си дела, думи, помисли, намерения и отношения да се води  единствено от любов и от това, което е градивно и положително, а никога от страх или нужда. Това е върховното  и ежедневно изпитание за всеки, което може да се преодолее (не напълно, защото все пак сме хора) само с голяма вътрешна сила и зрялост, здрав морал и познаване на Божиите повели. Но успеем ли, ни се дават успехи във всяка сфера, по-големи възможности и израстване до по-високо духовно ниво.

# 119
  • Мнения: 34
Здравейте, моля да ме приемете в темата.
Идвам с много натъжено сърце и болка да помоля да ми кажете/покажете/напишете
молитви за излекуване на болен.
В моето семейство наскоро сякаш падна гръм и още съм в шок.
Плача и се моля със свои думи, но ми е толкова тежко, че дори и това правя трудно.
Моля, помогнете ми!

Общи условия

Активация на акаунт