Имам трето бебче на три месеца и добре ми е известно , че нямат режим, безсънните нощи, както и следродилна депресия заради падането на хормоните. Въпреки, че не се чувствам депресирана вече, (в началото беше много зле, но я лекувах с червено вино най вече), все още сънувам ужасни кошмари. Някой имал ли е подобен проблем? Решение, предполагам, няма докато не си възстановя нормалния режим на спане.
- Публикувана: 27 септ. 2017, 15:08 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2017, 20:12 ч.
Кошмари след раждане
Мда и аз имах кошмари след раждането на второто ми дете. Беше кошмарно раждане и не знам... аз явно се уплаших... Но сънувах кошмари дълго време след това и дори сега като се сетя, пак ми става неприятно...
Нищо не съм правила специално. Отминаха си с времето.
Според мен не е от недоспиване, а по-скоро от преживяното при раждането.
Нищо не съм правила специално. Отминаха си с времето.
Според мен не е от недоспиване, а по-скоро от преживяното при раждането.
И аз имах кошмари след раждането и на трите ми деца и то не свързани с раждането... по скоро бяха с кошмарни случки с тях, въображаеми и ужасни! Събуждала съм се обляна в ледена пот и без ясна представа къде съм и къде е детето/децата! Проверявала съм ги всеки по леглата дали спи спокойно, даже с ръка върху гръбчето да усетя равномерното дишане! Много е натоварващо :'(
Докъм 6 месеца след раждането бяха много начесто, в другото време рядко ми се случва да сънувам кошмари. Аз го свързвам с хормоните и с ужаса на майката да не се случи нещо лошо на това мъниче... т.е. за мен е чисто физиологично.
Докъм 6 месеца след раждането бяха много начесто, в другото време рядко ми се случва да сънувам кошмари. Аз го свързвам с хормоните и с ужаса на майката да не се случи нещо лошо на това мъниче... т.е. за мен е чисто физиологично.
Имам теория, че кошмарите са страничен ефект от това, че с раждането се включва "параноичен режим" на супер бдителност. Нормален механизъм, който обаче за съвременните жени е много дискомфортен, още повече, че всички очакват да е гладко и усмихнато. А всъщност е защитен механизъм, за да трепериш над детето, когато е най-беззащитно. С времето нещата стават нормални, около третата година.
и аз мисля, че е чисто физиологично и е свързано с изострянето на инстинктите, но кошмарите са наистина ужасни! Сънувам , болници, бебета без глави , че изгубвам другите си деца, събуждам се цялата плувнала в пот. Виното не помага, но все си мисля, че трябва да има някакво решение, че направо ме е страх да заспя отново. Имам чувството, че някой нарочно ми ги съчинява и праща, което естествено абсурдно.
Бих препоръчала таблетки валериана без привикване известно време .