Къванч Татлъту/ Cesur ve Güzel/, минали и бъдещи проекти и партньори-68

Това,с което не бих се съгласила аз от споделения пост,не беше виждането за финала.
Беше онази част,в която Джесур е унищожил сем.Корлуда и е виновникът за смъртта на Корхан,за провала на Бюлент,за нещастието на Михрибан....
За мен това не е обективен и безпристрастен прочит на сериала.
Героят Джесур имаше своите грехове и плати цената.
Неговата вина беше,че вярваше ,че може да воюва, без да даде жертви,че може да премине през това отмъщение,без да е "изкопал втория гроб за себе си".
Но дори и той да не се беше появил в идеалния животец на сем.Корлуда,отмъщение щеше да има.И може би още по-сурово,незнайно с колко и кои жертви.
Всички видяхме,че Ръза се готвеше за такова в затвора с набелязана мишена Сюхан...
Героят Джесур може да бъде възприеман като положителен или отрицателен,това е право на всеки зрител,но в редиците на отрицателните герои има доста преди него....
За коментар,който се считаше обобщаващ сериала и финала му,а не анализиращ действията единствено на героят Джесур,аз не го усетих обективен.Съжалявам,ако това ме прави нетолерантна,така да е.

За мен Джесур беше положителен герой,затова очакванията ми,свързани с него,бяха за щастлив финал.
Редуването на илюзия и реалност в последния епизод аз тълкувам в този смисъл,че където и да се бяха срещнали Сю и Джес,при каквито и да било обстоятелства,обременени с миналото или не,съдбите им щяха да се преплетат,животите им да се слеят.
Стиховете на Арагон,че няма щастлива любов,възприемах като част от историята на Фюген и Хасан.
История,която беше ветропоказател в живота на Джесур.И както голяма част от принципите,в които вярваше,когато пристигна в Корлуда,така и тази му теория беше опровергана.
Той получи своя втори шанс да има семейство,след загубата на единственото такова -Фюген,да бъде баща,какъвто шанс неговият не е имал,да бъде щастлив,каквито родителите му не са успели да бъдат...
Защо смятам,че финалът е именно такъв реално,а не на сън?
Защото,на първо място,играта на Къванч не ми остави подобни съмнения.
Безумната тревога,докато тичаше из коридорите на болницата,мъката,която беше готова да го залее като лавина,виждайки хлипащата Ширин и онзи неповторим поглед,влизайки в стаята и виждайки Сюхан с бебето на ръце.
Страхът да я докосне,страх по-жив и по-истински от всяка друга емоция в този момент.
И отпътуването с яхтата,и изпращащото ги семейство.
Според моето тълкуване присъствието на Корхан там беше като видение на Джахиде,която го виждаше и общуваше с него наяве.
Ако това беше Джесурова мечта/сън,илюзия,то и майка му би присъствала.
Но пак повтарям,това е лично моето виждане за финала.
Никого не обвързвам,нито оспорвам или отричам други гледни точки.
Даже би ми било интересно,ако съществуват още такива,с други аргументи.
Това придава мистика и чар на нестандартния финал,който на мен ми хареса страшно много.
Всичко,което споделих в този пост,са впечатленията ми от гледането през месец юни.
Така и не стигнах до финала на повторението.
Но достатъчно силно ме е развълнувал и ме вълнува и до днес и това ми е достатъчно.