Психиатър или невролог?

По принцип си абсолютно права, но за това са виновни и докторите.
Около 32-33 си година бях изпаднала в тежка депресия и хипохондрия. Личната ми лекарка разбира се ме третираше като хипохондричка и се мъчеше да ми изпише успокоителни.Само аз си знам колко усилия ми струваше да се измъкна, не че пак не изпадам в такива състояния,но вече къде в по-разумни граници. 5 години по-късно се наложи да ми премахнат изцяло щитовидната жлеза, проблема на която си видя на обикновен профилактичен ехограф. Та напълно е възможно депресията ми да е била заради проблемите на щитовидната жлеза, но кой да ме прати да я погледнат.

Само да уточня ,че тези неща доста често се проявяват в напълно спокойни моменти.

Да, да така е. Той организма се е борил борил с безпокойството и изведнъж е каталясал. И когато се предаде започват и паник атаки и всякакви други оплаквания. Аз например бях започнала да получавам паник атаки в Технополис и Техномаркет, не ме питай защо нямам логично обяснение. Докато вляза и започвам да се обливам в пот и земята да ми се надига. Отдавна уж съм добре, но и до ден днешен не обичам да ходя в тези два магазина, ако се наложи много на бързо влизам и излизам.

Според мен има нещо в изкуствената светлина, липсата на естествена и многобройните редици стоки, но не на високи разделители, не знам дали успях да го обясня

Иначе и аз години наред се борех с диети и спорт с/у килограмите, лекувах болките в ставите като отделен проблем, мислех, че кожата ми стана суха от ЕГН-то, че се уморявам бързо, защото съм дебела и т.н. Докато не започна здравото душене, та се стреснах и отидох на ендокринолог. Откакто съм на хормон живея втори живот.

Моя колежка в подобно положение, и уж и със здрава щитовидна, след обикаляне по всякакви доктори я пращат при психиатър. Голям късмет, че човекът бил по заместване и това му била втора специалност, другата - ендокринология. В крайна сметка се оказа, че цялата й щитовидна е за премахване. Оперираха я, на хапчета е и всичко е наред вече.

Така че по-полека с приказките нищо ви няма...                                                                   

Да точно от светлината е, пода е сив и изкуствената светлина се отразява и блести. Абе не искам да влизам там, избирам си уреда по интернет(защо ми го отбелязва като правописна грешка), влизам и излизам чевръсто и то само ако въпросния уред само там го има или ниската му цена ме изкуши достатъчно.

machi88,
моите болежки ми се случват най-често след като изляза в отпуска. Долу-горе на втората седмица, когато всичко е спокойно и нагласено и от мен се иска само да замина за еди-къде си, или да се шляя. Ама не става. Често съм изтощена и отказвам резервации.
До отпуската се държа, явно карам на резерви и след това следва един огромен срив. Преди 20 дни си бях в БГ и си направих пълни изследвания на хормони и кръв. Всичко беше ОК. Само където не можах да издържа на морето заплануваните 7 дни, а ги скъсих на 4. Достраша ме да не ми стане нещо от горещините и се прибрах.

Току-що се връщам от посещение в голяма мебелна къща. След около 30 минути разглеждане ми стана доста кофти, изпотих се , но слава богу свърших покупките бързо, прибрах се с колата и дори отидох пеша до Алди да купя ядене.
Във вторник обаче ходих до Икея, както винаги ми стана лошо, понеже там много гадно са го направили да минеш през абсолютно целия магазин, дори и ако искаш само една чиния да купиш. Накрая когато излязох от магазина се разплаках. Ами не е нормално, обаче този стрес все някъде  трябва да избие. На мен ми става лошо често в мебелните магазини.

Веднъж четох някаква статия, в която се критикуваше масовото навлизане на Джънкфудс в живота и особено ме впечатли изречението, в което се казваше
Първо се угояваме в МакДоналдс, а след това отиваме да стопим килата в МакФит.
Буквално ни се налага един начин на живот, който ни прави дойни крави, послушни добичета, които дават да ги експлоатират големите компании.

Да си завърша писанието от преди.
Слабост на Вариант 1 е най-вече взимането на антидепресанти. Имам позната, на 32г, да я нарека Илзе, за която знам със сигурност, че след приемане на антидепресанти разви Адипозитас, до степен да не може да се движи. След като я пратиха на няколко скъпи терапии и санаториуми за отслабване, беше видно, че нещата отиват към отказване на сърце или други органи и касата пое операция по смаляване на стомаха. Минаха вече 10 месеца, жената свали ужасно много, вече е съвсем слаба. И всичко при нея започва със стрес в работата, различни оплаквания и страдания, за които причината не се открива със скенер, ЯМР, рентген, лабораторни изследвания. Следва любимата диагноза депресия и набълбукване с всякакви видове антидепресанти, щото като не помага един, се изписва втори, после трети и така докато се усетиш, че си станал 150 кг, обаче хич не ти пука от това. До момента, в който не можеш да се избършеш в интимната зона, не можеш да се наведеш да си вържеш обувките, не си в състояние да излизаш от къщи и още много други типични за адипозитните екстри. Вече нямам близък контакт с Илзе, скарах се с нея и не знам как се чувствува в момента.

Преди малко срещам съседка, която има също адипозитас. Не ми е разказвала да е лекувана а антидепресанти, затова не мога да твърдя, че е дебела от тях. Но днес ми се оплака, че лекаря и предложил операция за намаляване на стомаха.

И така се върти един порочен кръг от стрес, напрежение, последвани от болести, лекувани с антидепресанти, много често затлъстяване от тях, което вече действително генерира депресия, истинска, така че се стига до стотиците и хиляди случаи, които всеки ден виждаме навсякъде - болно-дебели хора.

Къде предлагаш да търся помощ?

machi88,
долу болднатото е конкретно предложението ми, неща от което може и вече да правиш, но
първо да попитам дали си си направила изследвания на щитовидната жлеза и пълна кръвна картина, ЕКГ, кръвно?
Предполагам, че да, след като вече са те пратили на невролог. Поне тук процедират така.
Пишеш, че щитовидната ти е леко увеличена. Откога е това? Беше ли на ендокринолог след като забеляза това?
А неврологът прави ли ти изследвания дали нямаш полиневропатия?
Как ти е кръвното? Майка ми има леко високо и има абсолютно същото като теб-
Добре ще е за теб да знаеш, че не е органично, в смисъл, че нямаш хормонални смущения или нарушения във функцията на някой орган, че нямаш нарушение на нервите.
Бих ти препоръчала да посетиш тези лекари
Ендокринолог за щитовидната, гинеколог за хормоналния ти баланс, УНГ за изключване на проблем в главата, като запушване на синусите или Мениеров синдром, невролог за полиневропатия, другите да пишат, ако съм пропуснала нещо.
Надявам се, че можеш да получиш направление за прегледи по касата и не да се разориш от ходене по доктори.

В БГ изследванията не са много скъпи. Можеш ли да направиш тестове за липса на витамини? Тук касата не ги поема. В БГ има магнезиумв диаспорал директ- 100% чист магнезиев цитрат на сашета. Струва около 17 лева, пие се 1 път дневно.
Съседката ми е имала в предното жилище дървен под, обработван явно с доста опасни химикали. Имала е непрекъснато такива неизяснени оплаквания.
Можеш ли да изключиш влияние на мухъл, химикали, други отрови от обкръжаващата те среда? Чувала съм за случаи на отравяне с олово от стари тръби на канализацията.

И ако всичко изброено горе бъде отхвърлено като причина за оплакванията ти, вероятно ще ти кажат, че е на психична основа. Обаче това още няма да е доказателство, че трябва да взимаш антидепресива или други влияещи на съзнанието субстанции. Добре ще е да намериш лекар, който да не те натъпче веднага с лекарства.
Тук вече силно се съмнявам, че има доста такива лекари, но мисля, че си струва да попиташ дали не можбеш да изчакаш с антидепресантите и да пробваш например Поведенческа психотерапия или някакъв друг вид терапия, водена от опитен психолог. Предполагам си наясно, че психолог и психиатър са две различни понятия и имат различни сфери на компетентност.

И понеже всичките тези изследвания се очертават като едно безконечно ходене по мъките, можеш да започнеш с това, което  по всяка вероятност доста лекари ще те посъветват и то е да работиш над физическата ти кондиция, посредствум ограничаване консумацията на алкохол, цигари, кафе, тежки, мазни и сладки храни. Ядене на пресни плодове и зеленчуци. Пиене на 2-3 литра вода на ден. Редовни разходки на чист въздух. Много движение и занимания с лек, приятен спорт. Може би посещение на курсове по йога, пилатес, водна гимнастика.
Ако имаш хоби, отдай му повече време. Прочети някоя весела книга или гледай разни комедии. Аз чета вицове из нета. Успех ти пожелавам и споделяй за напредъка!

Момичета, не озчетох всичко докрай, след малко ще дочеъа, но съм в такова състояние от доста време и лутане по лекари и т.н ( подвизавам се в темата за паническото разстройство )
Мисълта ми е накратко marchi- пусни си кръвни изследвания за вит. Д  и Б12. По желание и възможност - калий, калций и магнезий. Специално за двара витамина разбрах, че е хубаво да съм горна граница, за да не е дефицитно.На мен нямаше кой да ми каже, че тези неща са адски важни за такива състояние, защото от стреса протичат куп химични процеси в организма и при нарушен баланс стават ей такива ужасни неща и тялото страда. ( може и да не ти покаже дефицит, но в повечето случаи го има) Аз в момента, защото изпуснах влака да се погрижа за това преди години , си нося физическите и психическите последствия.
Едва вчера ендокринолог ми каза да пусна тези изследвания, още не съм.
Ако решиш, заповядай в темата за паническото разстройство, там си споделяме и съветваме Успех ти желая !

Плюс за да си спокойна направи тези изследвания, за които Mirella говори. Много е права !
Щитовидна задължително, на мен там ми е ок, но пък ми откриха инсулинова резистентност, което също много влия за такива неща - опрсвя се с правилно хранене, движение и ако е зле положението се включва едно лекарство, което контролира нивата на инсулин и кръвня захар. Просто действай, докато си в началото , после става многоооо трудно.