♡~ Любов под наем ~♡ Остани с мен ~♡ Тема 59

Да се запознаеш с неПознат

Всичко започна с позвъняването на чичо Сердар малко след вечеря. Баба Тюркян е получила криза и са я откарали в болница, при което мама се разплака и на мен ми стана едно такова тъжно и реших и аз да се разплача. Тати се видя в чудо, коя първо да успокоява. Първо гушна мама, а после взе и мен. То на мен бързо си ми мина, но мама продължи още дълго да подсмърча, даже когато се качихме в колата и отидохме в дома в махалата. Там трябваше да ме оставят на леля Нихан, но се оказа че Исо е с температура и тати каже " Не може, Каро идва с нас." Е да де, разходиха ме до една болница, видях баба че е адекватна и ме позна коя съм, метнах и една целувка и вече исках да си ходя. Скучно е в болничната стая, гледай в коридора поне има на кого да правя физиономии, ако не ми хареса. Мама каза, че ще остане тук, въпреки че тати беше уредил медицинска сестра. И така набързо се изнесохме и се прибрахме само двамата. Сякаш малко е тъпо без мама, но малко. Тати реши, че на малката му принцеса емоциите и са дошли в повече и набързо ме изкъпа, даже не ми позволи да оближа водата от ваната, жалко... Естествено, че се възпротивих, но нещо май сбърках, защото получих едно строго:
- Каролин!- което е сигнал за опасност.
- Тати...- усмивка, моята запазена марка два зъба горе, два долу по диагонал.
И докато си разглеждах новата пижамка, забележете с патки каращи мотори и си пърпорих неусетно съм заспала  и то къде , в моето легло . Вярно, че при тати моето дружелюбно държание не винаги минава, той е по строг с мен, мама е по добричката, но то е защото мама е дама и е нежна... Искаааам мамаааааааааааааааааа... Сънувах ли? И защо лицето ми е мокро? Татеееееее идвайййй...А той бил тук. Ами вземи ме тогава, защо ме гледаш, все едно не ме познаваш. Така, гушни ме. Ох, как хубаво ухаеш , мляс една целувка по бузата...Пфу, имаш косми там...Пфу...
- Добре, миличка, то се е разбрало че ще спиш пак при мен.- А ти къде искаш бе баща ми? Вън в градината ли?- Целувка ли ми даваш?- Мххх.- Чакай да обършем нослето и бузките...Не подлагай устна, тези номера само на мама минават. Ще спиш при мен, но в твоето легло- Че то ми е късо бе тате... Май не е...- Хайде заспивай вече, че утре ще идваш с мен в офиса, след като мама я няма. Лека нощ, слънчице!- А вода няма ли да ми дадеш бе тате? Може и малко мляко, пък ако сложиш и бисквитки...Ммм вкусно- Каро, заспивай вече, стига си си мърморила. - Добре бе, добре...- И престани да риташ по решетката, няма да те взема на спалнята.- Офф, скука... И съм заспала...
На следващия ден...
Естествено, че тати е по бърз от мама сутрин. Не знам кога си е правил упражненията във фитнеса долу / не че ще има нужда, след като днес ще ме разнася цял ден насам-натам/, но когато се събудих той вече ми бе приготвил и закуската и детската ми чантата за офиса. И тъй като съвсем сериозно ми каза, че трябва да сме на време във фирмата, аз не се мотах, само на зайчето едното ухо накиснах в кашата, за да си имам за после и сока си изпих без много да се пазаря, не че когато става въпрос за ядене имам такъв проблем. Оказа се, че на чичо Шукрю травмата е сериозна и един месец ще отсъства и сега тати сам си кара джипа. Аз съм си стиснала зайчето Гупсе в една ръка и пробвам какъв е вкуса на студената каша, обаче малко падна на седалката и реших да излея малко вода да видя дали ще се почисти, но как ми стягат тези колани:
- Каро, много си се умълчала, да не правиш някоя беля там отзад. - Не бе, тате. Що? Подозрителна ли съм? Ето виж, усмивка и въздушна целувка...- Добре, добре, ето вече пристигнахме. Сега ще е малко тъмно, миличка, но не се плаши, това е подземен гараж. Интересно, това колата на Дениз Транба ли е?- Кой? Кой, тате?- Така, взех чантата, сега да те разкопчаем. Ела миличка да те взема. Тук защо е мокро, Каро?- Аз откъде да знам, бе баща ми?Май забрави чашата ми с вода...- Вярно чашата, сега как да я прибера в чантата. Дръж я ти, миличка, да и зайчето гушкай, а тати ще гушка теб. Ето, го и асансьора.
- Ако това не е самия Йомер Ипликчи! - Вай тате, кой е този пич бе? Опс, това лоша дума. И защо говори като стария маймуняк от филмчето на бати Исо? Тате, нали добре си ме барнал? Е как все пак синьор Ипликчи ми е избирал тоалета, няма с какво да е да ме заведе във фирмата. Малко отклонение, с патешко жълто боди и чорапогащник съм, каква дума само, и с тъмно син дънков сукман, но гвоздея на визията ми са кецовете в тон със сукмана и шарени вързанки, които за мое разочарование не могат да се развързва, патент на тати. Даже и косата ми сега е вчесана и прибрана с фиба със жълто цвете. И даже ще ви издам една лична тайна, памперса ми не е от онези бебешките надутите, а е специален за малко момичета. С една дума, синьото подчертава очите ми, а жълтото тена и косата, ей баща ми знаеш какво да ми облечеш. Не, че и ти не си елегантен в поръчковия си костюм и маркова вратовръзка, но някак е нелепо с тази лилава чанта през рамо и бебе на ръце, опс грешка, малко момиченце.
- Дениз Транба!- Защо тати се усмихва, но някак си на криво. Това означава Каро да внимаваш.
- Даа, същия.
- Дълго те нямаше, май повече от година. А ето го и асансьора. Моля!
- А не, първо път на дамите. - Тате, да му се усмихна ли? Не изглежда толкова лош.
- Благодаря!- И любезен го раздава родителя.
- Йомер, няма ли да ни запознаеш с малката госпожица? Това бебе на кого е?- А този пък не знае коя съм!
- Това е дъщеря ми Каролин...Каролин Дениз...- Усмивка, обаче тук е много тясно тате. Този г-н ми диша във врата и ме гъдилка.
- Много е красива, Йомер! Да ти е здрава! - Нека да проявя малко добро възпитание. Имаш опашка, имаш и брада, ти какво си?
- Баба?
- Не е баба Каро, това е чичо. Г-н Дениз. - Добре де, значи е мъж. А искаш ли малко да посмучеш ухото на зайчето, има останала каша в това ъгълче. Опс, май ти омазах сакото. Тате, ти видя ли? Май ти звъни телефона? Дали е мама? - Дениз, би ли я подържал за малко, трябва да се обадя и внимавай в чашата и има вод...Имаше вода...Извинявай! Каро, защо изля водата върху г-н Транба? - Да си почисти омазаното бе тате. Но защо изтече водата не знам...Пък този взе да не ми харесва нещо...Усмивка...
- Няма нищо, Йомер. Малко вода само...Аз ще слизам тук. Много е дружелюбна дъщеря ти. После ще се срещнем в твоя офис...Чао малка прелест.
- Дружелюбна Дениз, докато не опознае врага си. Нали така, дъще? Не се смей. Айде пак ли ще ме целуваш...Трябва да се обадим на мама, да знаеш...- Добре, тате. И пристигнахме в офиса.
Започнаха се дежурните комплименти по мой адрес, които все повече ми звучат нереално, аз си знам колко съм умна и красива, няма нужда постоянно да ми се повтаря. Но хайде от мен да мине, ще ви раздавам целувки и без това половината ми ден ще мине по масите ви и ръцете ви.

 Два часа по късно.

На мен май нещо ми се доспа и нослето започна да ми пречи, гледам тати е зает, но винаги ми говори. Аз си седя мирно в къта за игра и се опитвам да надробя и размажа пакета с бисквити, който чичо Синан забрави при мен, но си трая защото си и похапвам, имам и сок. Ако ги смеся какво ли ще стане? А тати май нещо ми говори. Щял да излиза за малко от кабинета си, само за пет минути, но щял да ме вижда през цялото време, а и Дерия щяла да стои при мен, добре бе баща ми. Да ти помахам ли за чао? Тц, няма, че съм се съсредоточила тука ... А къде ми е зайчето?
- Ти сама ли си малка госпожице?- А? Ти кой беше? А Транба? Я ми намери зайчето? Къде ми е зайчето? Къде е татиииииииииииии?
- Зай...Зай...Зай..
- Не плачи, миличка. Ела, да те взема- Ти не си татииииииии
- Помощ! Хора помощ! Отвличат Каро! Обадете се в полицията, пожарната, бърза помощ. Йомер, Транба отвлича дъщеря ти. Отиде си нашата прелест...Аааа..
- Г- н Корай, какво става?
- Кого отвличат?
- Защо полиция?
- Какво става тук? Какъв е този шум? Корай, млъкни! - Ауу, тати колко силно вика! - Колеги, моля върнете се към задълженията си! Дерья! Дерья!
- Г-н, Йомер?
- Защо не си при Каролин?
- Аз...Аз ... тук...Г-н Транба...
-Не искам да те слушам... Отиди и ми донеси кафе, само се махни...
- Каро...Миличка. Какво стана? Искаш си зайчето?
- Зай...зай...
- Дениз, да си виждал едно синьо, проскубано зайче, че ако не го намеря, няма и да млъкне...А ето го, паднало е до крака ти.- Ти си ми настъпил Гупсето? И сега го боли крачетоооооооооооооооо- По добре ми я дай, защото не отговарям за последствията. След като плаче толкова силно...- Пльок...и пак...отиде ми закуската върху  дизайнерския костюм на г-н Транба, супер десен- черно с повръщано...Имам и сополче май... Я тук  има сухо на яката ти, ето и на теб да си имаш за после... Пусни ме бе, пусни ме , че ще ме изцапаш...
- Каро, не!
- Ооххх! - Какво не бе, тате! Казах му да ме пусне, като не иска крачето ми само отскочи. И къде го ритнах?
- Отидоха ми мандарините...- Къде има мандаринки? Аз много обичам сок от мандарини? Чичо Транба защо гласа ти е като на бате Исо?
- Дениз, съжалявам. Но Каро е много темпераментна...
И чичо Дениз върви все едно е напишкан, а какъв наперен беше преди малко...Май отиде в кабинета на чичо Синан...Аз да ходя ли? Тц, не си заслужава...
....
Нищо не разбрах? Но чичо Синан е гледал всичко отстрани и :
- Йомер, не знам ние колко успяхме да му разкажем играта на Дензи Транба преди време, но Каро успя за няколко минути само да го постави на място... Първо го оповръща, после си размаза сополчето по него и накрая го ритна не там където трябва...- Защо  се смеете с тати така? А пък Кориша реве на масата на Дерья? Вие днес няма ли да работите!
- Амм...- Тате, гладна съм...