В какво сме успели?

и аз но не винаги

Няма да броя завършването на образованието си, защото, макар едно време да съм се стремяла, от позицията на годините далеч не го приемам за нещо супер значимо, нито трудно постижимо.

Гордея се, че успях да спечеля издаването на стихосбирка.
Че се занимавам с пеене, макар да е като хоби, а не професия.
Успях да намеря човека за себе си да си имаме прекрасно дете.
Успяваме...е по-точната дума, защото то не е завършен процес, а е поддържане всеки ден.

Според мен всеки човек внася различен, свой собствен смисъл в понятието "успял" и това е най-хубавото. Важното е да се чувстваме комфортно в ситуацията, в която живеем. Престижна професия и две висши образования + перфектно семейство и домакинство са разбирането за "успяла" на доста жени, с които през годините са ни се пресичали житейските пътища. Известно време бях изпаднала в самозаблузата, че аз не съм успяла, щом съм на зле платена работа, гледам детето си с помощ от родителите ми, при които живеем двете с дъщеря ми. Съвсем наскоро започнах да се осъзнавам и си направих по-реална самооценка.
Изброявам НЕ в хронологичен ред, а както ми дойде в реда на мисли.
1. Успяла съм в това, че намерих сили да измъкна себе си и дъщеря си от оковите на семеен живот, който беше изпълнен предимно с напрежение и скандали, на моменти дори с агресия в различни нейни аспекти.
2. Успяла съм в това, че завърших висше обрзование по специалности, които желаех истински.
3. Успяла съм в това, че дори да не работя мечтаната работа, всъщност си върша работата много добре и получавам признанието на клиенти, които са  доста взискателни.
4. Успяла съм в това, че се научих да приемам хората каквито са и не се опитвам да ги променям нито пък да променям себе си спрямо техните очаквания.
5. Успяла съм в това, че се научих да ценя всяко дребно нещо в живота и оттам да не страдам твърде много, че нямам стабилен материален статус.
6. И на финала, но на първо място по значение в сърцето ми съм успяла в това, че дарих живот на най-ценното същество в живота ми - моето дете, което още в невръстната си пеленаческа възраст ме научи да обичам по нов за мен начин и с което сега, 4 години по-късно, заедно си даряваме любов и се учим да живеем в този враждебен, но безумно интересен свят.

Най-големият успех в живота ми са двете деца, които имам. За първото се борих години наред, асистирана репродукция, безброй сълзи, разочарования, нови начала с нови надежди и крахове... накрая успяхме - аз и съпругът ми, който ми беше подкрепа,, и с който заедно извървяхме този тежък път - най-голямото изпитание в съзнателния ни живот, и в брака ни. Роди се един прекрасен син, който е вече на 8г.
Второто ни дете, дъщеричката, е дар от Господ, подарък, който не се надявахме, че ще имаме.
На фона на това, връщайки се назад в годините и припомняйки си всички трудности и препятствия, нищо друго не ме интересува и нищо друго няма значение!

Най-после ми се изясни как да си завърша висшето!
От 4 години се занимавам с нова за мен професия и се радвам на всеки малък успех!

Как?

Оставям втората специалност, и без това не ми трябва и трябва да пиша дипломна по материал, от който тотално съм се отдалечила. Аз се обърквах от това.
Връщам се на първата, акредитират ме, записвам само 2 семестъра, държавен и готово!
Когато си взема дипломата за учител ще ми се отворят още възможности.

Успях да откажа цигарите,да срещна много свестен и добър мъж с когото вече десет години сме заедно,да родя две здрави деца,въпреки че един лекар ми беше казал,че това е почти невъзможно.

Много мотивиращо, браво на теб. 

Държавният изпит е едно от най-удобните за студента. Не зная какво толкова му се плашат. Много по-неприятно е писането на дипломна работа тегаво, трябва да го мислиш, да ангажираш преподавател... А държавният изпит е нещо като преговор - така и така тези неща си ги учил и трябва да ги знаеш, поне ще си ги допълниш и опресниш.

Именно! Направо ме убиваха тези 50 страници по ПР.
А тези 2 семестъра ще са ми много полезни - все нещо ново за преподаването и английския ще науча.

Досега винаги съм избирала да се явя на държавен изпит, което ми се отрази чудесно, включително се дипломирах по график, а доста колеги завлачват дипломирането заради дипломната работа. Не че не опитах да измисля, ама каквото и да измислех, все се оказваше измислено, а това си е депресиращо. Затова реших да се понапъна в ученето, и без това то ми трябва повече, никой няма да ме пита за дипломната работа, само ще прашясва някъде.

Е аз 2006 си оправих кредитите от двете специалности, взех двете справки, подписани, подпечатани, че съм събрала кредитите и завършила семестриално и дотам! Забих се с тая дипломна работа, целия живот си забих почти. А винаги съм готова да си науча и да се явя на изпит.

Try again! Think big!

Аз вече гледам по-скептично на това с постиженията.Единици са тези,които постигат наистина забележителни неща и променят света.Болшинството най-вече си скъсват четирибуквията от бачкане,за да издържат семейство и деца,и нищо друго не ги вълнува.Така и като погледна скептично на себе си,и аз определено няма чак да променя света.Много повече ме интересува да си намеря добър източник на доходи и да стана финансово независима.Че няма да забогатея в този живот,няма,но не означава,че няма да се опитам да се опарича някак.Колкото и банално да е,парите си трябват.Е,имам още някои други стремежи,но те в голямата си част също са във връзка с финансите.
Французите са казали много мъдро,че парите не те правят щастлив,но и не те правят нещастен.
Какво да се прави,не всички сме супер мотивирани да успяваме!Възхищавам се на хората,които години наред преследват определени цели,било то в спорта,балетното изкуство и други сфери на живота,изискващи да посветиш   значителна част от времето си или целия живот.Наистина си трябва характер за много професии и кариери.Най-близкото като кариера,което имам,е писането,но изобщо не бих се нарекла добър писател,точно поради липсата на повече упоритост и амбиции.
А от най-мъдрите фрази на всички времена е,че за всеки влак си има пътници.Не е нужно всички да сме изобретатели,учени и иноватори и не всеки чувства потребност да е нещо повече.