В какво сме успели?

Ужас! Къде, кога, как и колко да е щастлив? Винаги, постоянно и навсякъде? Ако е така, този човек трябва или да е луд, или постоянно надрусан с екстази. Ако не е щастлив винаги или през половината време брои ли се за успял?

С тези буркани ме убиват. Напомня ми за студентските години, когато нямахме нормални чаши и пиехме от бурканчета или стъкления амбалаж, бяха едни чашки от горчица, или пък направо си крадвахме от някое кафене, затова и във всяка студентска квартира имаше невероятна колектция.

То заради таковва омаловажаване, човек не смее да се хвали, а ако сглупи да се похвали, веднага се започва с приказки, че се бил изтъквал и надувал.

Старческа дислекция? Да не би да говориш за деменция?

Да, ама ако си 100% хепи, значи не си излизаш от зоната на комфорта, а това е противопоказано за успехите...

Анди, и аз със студентската беднотия свързвам бурканите.

А аз с фрапетата в Лондон преди 17 години.
Това какво общо има с темата?

Нищо...

Мамасита, назад си с трендовете. Хипстърите избледняват до степен демоде и се заместват с нови неща като Seapunk, Cutester, Yuccie, Health Goth, Haulster и още няколко.

Каква е твоята професия? Не личен интерес
Може да се каже, че съм успяла - прилична работа, семейство, приятели, но се чувствам много, много уморена от някои от тези "успехи"... (първите).

Аз вече съм в тренда "ЖДНБ"

Здравей.Би ли споделила повече за това четиво относно тибетската цивилизация,защото ми стана много интересно.
Съжалявам за спама

Потърси историята на Гуру Ринпоче.  Тибетският Хари Потър:)

Аз съм все още в началото, но да речем ще се похваля така:
- Направих правилните крачки, в желаната от мен посока (професия).
- Понаучих се да отсявам хората, които са около мен.
- Успях да преодолея мои вътрешни колебания и несъвършенства - вярно, сега имам други "трески за дялане", но не съм същия човек както преди!
- Намерих стабилен и зрял човек и заедно вървим в една посока
- Научих се да не отговарям на лошото с лошо. Но не да се въздържам и да тая всичко в себе си. А просто да знам, че никой не може да ме обиди, особено когато не ме познава и особено от хора, страдащи от ментални проблеми.
- Научих се да се грижа за себе си и да пия повече вода

Е, сигурно има и други неща. А и съм много самокритична - на максимата "винаги може по-добре" и често се чувствам така, сякаш нищо не съм свършила. Понякога равносметката ми действа добре.

Какво да ви кажа, надявам се някой ден да дойда пак в една такава тема, след години тук - и да напиша своите успехи, чиито основи, надявам се, съм поставила правилно сега 

Поздравления за темата, много ми харесва! 

"Лайк" от мен на отговора на Чили-то Накара ме да се замисля - че и аз се боря с подобни неща (себе си), с някои се преборвам, но други "изскачат"; отношенията са това, върху което трябва да работя (и да не се обиждам от кофти хора с кофтите им забележки и т.н., не съм го постиганала още. Но постигнах професионален напредък (като (до)развити умения), както и все повече смиреност, разбиране и също как да отсявам непасващите ми "натури". още не съм научила как да предпазя детето ми от тях - защото определено има такова приятелче, от тези, с които "врагове не ти трябват", защото така е (не)възпитавано от нахаканата си, но силно ограничена майка...   Стига толкова за "непостиженията", че измествам темата Но най-важното - научих се да ценя - и то истински - живота, който е имало моменти да не...

Включвам се, защото често общувам точно с по-младите (поколения, родени 90--те и през първата декада на новото хилядолетие) и мисля, че донякъде разбирам тяхната визия за живота - да, по-визуални са, по-емоционални, обичат да живеят "на ръба", постоянно са в движение, в непрестанно развитие, имат широчина, а не толкова дълбочина, стремят се да са контрапункт на традиционния успех, измерван като материално благополучие. ОБАЧЕ всичко това е лесно обяснимо - те живеят в съвсем различен свят от нашия (ние, родени 70-те и 80-те, все пак закачихме малко и от предишното време, доинформационното, така да се каже), нямат сигурност и предвидимост (повечето са под наем, а това да имат собствен дом е почти непостижима мечта, няма изгледи работата им да е сигурна, какво остава да е сигурна до пенсия, а и пенсия може и никога да не получат), а и страстно искат да надхвърлят еснафщината, изразена в България с максимата да имаш "кола, къща и вила". Те просто са напълно други - в тях има много стремеж и амбиции, съчетани и с много страх и несигурност (пресен пример: една от студентките ми, която е на 27 и "й е време" каза откровено, че се страхува да има дете, има връзка, има сериозен мъж, но се страхува и, повярвайте ми, аз идеално я разбирам). Понеже потребността от минимална сигурност е базова за човека, а те някак не могат да се докоснат до нея изобщо. Какво им остава? Остават кратките, но пълни със заряд емоции, вълнуващото нискотарифно пътуване, ефектните снимки, топлите прегръдки на приятелите или на любимите им хора в студената квартира, желанието да покажат в социалните мрежи, че животът все пак в някаква степен е красив, блестящ, пълен с живот. Аз лично напълно ги разбирам, дори им съчувствам, понеже смятам, че да живееш в луд и непредвидим свят като днешния, е едно голямо изпитание. Радвам се на смелостта им да живеят иначе. Пък и като човек с много астрологични аспекти в Стрелец (Луна, 6-ти дом, Уран) ги разбирам до някаква степен и техният начин на мислене ми е близък. О, да, и съм от онези, които когато страдат много, когато им се счупи фотоапарата точно след като е снимал стария град в Пловдив и няма как да споделят тези съвършени мигове в социалните мрежи Ами такива са/сме (макар аз лично да се опитвам да балансирам между сигурността/авантюрата и може би в това се усеща влиянието на осмото десетилетие, през което съм родена). Свиквайте

И все пак, искам да допълня, че коментирам най-вече поколението от млади хора, които са от обикновени семейства, а не онези, за които така или иначе блясъкът е  ежедневие. По-скоро онези младежи, които се опитват да бъдат самостоятелни и да изграждат живота си предимно сами, след като вече са се откъснали от грижовната родителска прегръдка.

В момента това им поведение е чисто икономически и технологичен ефект - те хванаха вълната на повишаване на стандарта в световен мащаб, по-скоро в западняшки мащаб,, влизането в ЕС. Демек, могат да си го позволят, включително и къща0вила-кола. Когато стегне криза, да видиш как ще им отиде на кино широтата. каквото и да си говорим, винаги става въпрос за пари.

Аз успявам всеки ден да накарам доброто в мен да побеждава! Благодарна съм и благословена за хората в живота ми!