Паническо разстройство - 29

ИСкам да се запиша при вас.

На 22 години съм.

Всичко започна февруари тази година. Само за миг си помислих "Абе, да нямам ХИВ(нямам причина :Д)" и се почна с хипохондрията от там нататък. Пуснах си тест, нямах, мислех, че ще се успокоя. Ами, греда почна се с раци на всевъзможни органи, тромби, инфаркти, белодробни емболии. На тази изкуствена паника, се случи най-ужасното: септември почина баща ми, само на 47, от инфаркт, най-големият му страх и след редовно следене на кардиолог, вкл.4 дена преди ужасния инцидент бешв ходил.

Ужасната мъка е ясна. Само че взех да я проектирам по един ужасен начин. Панически атаки имах и преди това, една на много месеци и слаби. Края на септември насам аз съм трагедия. Освен мъката, с която не нога да се примиря, и ужасната гледка, защото видях абсолютно всичко, което стана, и безсилието на спешните медици, получих и жестоко паническо разстройство+зверски страх от генетична обремененост и да не си отида на 20 от инфаркт. Да не си отида млада като цяло. Миналия месец имам 6 ЕКГ-та в Пирогов, в следстие на панически атаки, веднъж от стрес вдигнах кръвно 140/100!!!!! Което ми донесе екстра стрес да не страдам от хипертония. Бях на кардиолог в Националната кардиологична при д-р Черкезов, направи ми и ехограф, установи синусова тахикардия от стрес уж. Варно е, че имам супер бърз пулс така или иначе, това е извън темата. Успокоих се уж. И на психиатър бях, изписа ми антидепресанти, които не дейатваха. Към тях после ми добави и лексотан при нужда. Аз обаче баш от лексотан вече нямах нужда, защото паническите атаки спряха след  кардиолога. Но не се успокоих. Всяка вечер си лягах с усещането, че ми е последна, сега не е всяка вечер, но е през вечер, през 2. Не пия и антидепресантите, забравям ги много, защото сега сум малко по-спокойна. Извинете за дългия пост, имах нужда да кажа всичко.

Много ме е страх да не ми се случи нещо! Не искам да ми става нещо, страх ме е да не мога са си изживея живота! Поне до 60 искам да доживея. как да съм спокойна! Как да схм спокойна, че и сърцето ми е здраво, като стават такива неща...

Out of nowhere, съжалявам за баща ти
Лошото е, че всички ние с такива тревожни разстройства живеем с този страх от смъртта и понякога от утрешния ден, но пък няма как да знаем какво ще ни се случи... Аз съм с фамилна обремененост уж - баба ми почина от рак, майка ми почина от рак, баща ми си отиде от сърдечни проблеми вследствие на диабет...и аз като се докарах до това състояние си бях внушила какво ли не и още го правя разбира се. Просто се опитвам да не мисля за това и честно казано откакто съм зле живея ден за ден, каквото стане днес ... утре си е за утре. Колкото и да мислим за дадена болест може и да не ни се случи. Аз уж толкова силна психически, всички ми се възхищаваха как се справям и не съм си и помисляла, че може да ми се случи нещо такова...еми ето случи ми се.
Не си сама ! Всичко ще се оправи

Elea Lea, да подвизавам се и тук от известно време. Те проблемите почнаха още докато баща ми беше жив, а сега вече са извън контрол. Но ти си много права, че почти всичко е заради преживяното с баща ми. Видях неща и преживях неща, които не съм си и представяла дори и в най-големите си кошмари. Аз даже съм изненадана, че оживях изобщо. По едно време бях като робот. Ходех нагоре-надолу просто на автопилот очаквайки всеки момент да се срина и да не стана повече.
Знам че ти разбираш за какво ти говоря. И ти си преживала тези неща. 
Ти споменаваш разни неща, които си приемала. А те могат ли да се купят от някъде или само от хомеопати се приготвят?

OutOfNowhere много добре те разбирам в тоя ред на мисли. И моят баща си отиде преди 5 месеца и преживяното ме съсипа просто. Това, което видях и преживях в болницата с него ми разгони фамилията. Тия неща, които човек може да види в българските болници не се забравят. Те са един филм на ужасите, който никой не може да разбере докато не се докосне до него лично. Стивън Кинг е едно миловидно детенце с приятно чувство за хумор в сравнение с това, което се случва в нашите болници. 
Аз лично моя страх от това, че може да се гътна си го лекувам с мисълта, че по-добре да се гътна сега млада, от колото да живея до 80 и да им падна в ръчичките на касапите лекари. Мен много повече ме е страх от самотата. Мисля, че това ми е най-сериозния проблем. Че като изпаднеш в това положение като нас и изведнъж хората около теб изчезват и се оказваш сам. Никой не те разбира и не знаеш вече луд ли си или не. Но наскоро четох една статия, където пишеше, че пътя към промяната почти винаги минава през загубата на приятели. И също че ако искаме да променим себе си и да се разберем себе си по-добре е неизбежно да загубим много по пътя.

vencho82 То така става, че баш тия дето уж са силни и всички им увисват на ушите и разчитат на тях, точно те първи се сриват. Нормално е.

:hugs:Lovely, Венчо

Оutofnowhere,хем искаш да си спокойна, хем си несериозна с лекарствата.Пий си ги редовно за да имат ефект. На АД им трябва месец поне за да се натрупат в организма и да подействат. Съжалявам за баща ти, че толковамлад си е отишъл...Но това не означава, че непременно и на теб ти има нещо. Наплашила си се, разбирам, страдаш от пост травматичен стрес, от преживяното, но няма логика, че и ти ще умреш.Логиката е, че жените по рядко страдат от инфаркт, много е нетипично за млади хора. Какво можеш да направиш: да водиш здравословен начин на живот, не пуши, не пий алкохол, спортувай, общувай с хора, излизай, намери си хоби.....

Драко, да от АД ми се гадеше и ме болеше стомаха в началото. Не ти е далуспокоителни,защото вече си имал изписан атаракс, но ти него вземаш,значи може да си поискаш друго лекарство. Незнам без нещо допълнително как ще изкараш, много е гадно,а може и да не ти е така.....

lovely, за капките на бах по тел.се консултирах и жената ми ги прати по еконт ( към 40лв 1 шише). А за хомеопатията ходя при Петко от аптеки Хера. Има аптеки в Младост, Суха река и Хаджи Димитър. Той пари не взима. Купуваш си това , което ти изписва. Тук във форума има тема за него . ...Не знам от кое точно, но сега съм добре. ...Но сякаш спрях да се страхувам ...не ги мисля болестите. Е , ако стане нещо предполагам ще изпадна в див ужас. Мислите са важни. Всяка лоша мисъл я махам от главата си.  Почнах да мисля за почивки, за образование, за пари ( важното е да не мислите за болести). Трудно е , но някак успявам.

Darcey
Искрени благодарности, че всяка вечер се занимаваш с моите проблеми, и намираш време да ми отговориш.
Много ми е тежко, направо на моменти не мога да мисля, а работя с пари... Но за сега се оправям. Дори само като ми отговаряш ме успокояваш. Тази и още една нощна имам и ще пия атаракса, ще видя как ще ми действа и може да го пия всеки ден. Лекаря ми каза пии по едно преди лягане ако трудно заспиваш или не си спал добре 1-2 вечери.

Още веднъж благодаря.

Драко, радвам се, че съм полезна! Благодаря за букета
Атаракса само за заспиване ли се взима?  Ако го вземеш в по малка доза дали  успокоява без да приспива? Нека каже някой който го е взимал, моля. Ако се взима само вечер, какво се прави през деня?

Не знам, мен просто ме е страх. След като го пия няколко пъти и видя как ми действа може да пробвам да видя как ще е на по малки дози. Но просто работя с пари и ме е страх щото ако объркам трябва сам да ги възстановя после.

То атараксът повече е противоалергично. Според мен не е силен. Мен не ме успокоява, даже никога не ми е дейставал така, само ме успива. Въпреки, че са ми го изпсисвали за преди представяне пред публика,  ама не, не ме успокоява.

Али, ми като няма тук още кой да върши оная работата си викам, дай да си звема нещо познато.

Пие ми се бира, спи ми се, утре като се наспя ще правя нова тема!

П.П. Днес изследвах диазепам, слагат по-малко активно вещество в таблетката - 80%, няма да се учудя, ако и при други успокоителни е така.

И мен като че ли Атаракса не ме успокояваше. Пих го известно време и го спрях. Сега си пия мента, глог и при силно напрежение ксанакс.

Драко, стискай зъби, изтърпиш ли, с месеците ще ти става по добре:)

Време е за нова тема. Моля някой да пусне.

Би ли споделила какво ти изписа Петко за страха , на мен игнацея 10Д  т аисках да съпоставя
аз пия също хомеопатия , но започнах да посещавам и психотерапевт
някои посещавал ли е и от колко посещения се оправил , че аз вече за пети път ще ходя но файда ...

И аз изпитвам голям страх да не се разболея. Майка ми почина от рак, на мен ми откриха рак, сега всеки ден ме е страх да не ми се случи отново. Даже от страх не ходя на прегледи, заровила съм главата в пясъка и съм на принципа по-добре да не знам, пък колкото изкарам толкова. От сутринта почвам да си мисля има ли ми нещо, ще се мре ли.... не е живот това.

Виноват

Пускам Нова тема