Паническо разстройство - 29

Деси, многооооо ти е готино

Много благодаря
Ти как си днес?

Доста гадно нз вече ... ще се опитам тези дни да пусна кръв пак за други изследвания и ако не са ок ще ида на невролог

Какво да ти кажа, пускаи по-бързо поне да знаеш и да не се притесняваш непрекъснато. Стискам палци, сигурна съм, че всичко ще е наред

Благодаря ти

Деси, супер си!! Я каква си млада(да не кажа малка) и готина. Всяка паники забрави и се радвай на живота!

Да се запиша и аз, въпреки че покрай Крона забравих за ПА.

Darcey, благодаря ти!
Това се чудят и всички около мен - млада съм, завърших, работя, гадже си имам, страхотни приятели, родители, видимо никакви проблеми и какво има толкова да се притеснявам. И аз съм се чудила много пъти, но ето на

Деси, лесно е да се каже, знам. При някои хора им е вродено да са тревожни. По моето дете съдя, тя от малка си е такава. А няма причина. Просто някои хора са по-чувствителни, по-разсъдливи, но това не ни прави услуга, а напротив. Ако живеем без много да му мислим, ще ни е по-леко.

Вероника, значи нямаш вече па, проблема е на др място. Лекувай го. Имаш ли подобрение и там?

Момичета и аз бързам да се оплача. Вчера вечерта след вечеря си гледам телевизия и нещо вътре ми е тежко, а няма причина. Меря кръвното 137/96  , като мойто обикбовенно е 100-110/ 60-70. Явно се уплаших и капнах капки мента, глог и след 10 мин. беше 128/82, вече по добре, легнах си и добре съм спала. Сутринта ставам, гадно ми е, тревожна съм, върти ми се главата. Меря и гледам пак леко вдигнато 130/94. Хапнах някакъв пастет си наназах, започна да ми се гади, повръщах няколко пъти, отидох на работа едвам ме държат краката, не знам къде съм. Колежката ме гледа и вика, изглеждаш все едно нещо се е случило. Поседях малко, меря след малко 140/105. Лицето ми се схваща.То видимо може и уплашена да съм била, че не го смъквам. Тръгнах си, не се чувствах добре. Прибрах се, премерих го 124/84. Поотпочинах си и сега е 112/78. Така съм уплашена. Защо така го вдигам.

От нищото и аз вдигам кръвно, просто така си идва, от притеснение да не ни се случи нещо. И веднага след като се прибера в къщи без хапчета, кръвното е нормално.
Аз да кажа, че вече втори- трети ден съм без АД, спрях ги защото се чувствам по един и същи начин. Днес ходихме в Икея, голям магазин, много хора. Очаквах нещо да ми се случи, но не , дори ми беше забавно. В джоба на панталона си бях взела един блистер валидол и няколко захарчета за всеки случай. Не знам до кога ще съм ОК, очаквам от нищото да ме тресне ПА , но съм решила да я преодолявам с валидол, мента, глок, валериан на капки. Ще видя, дано успея.

А физически как се чувстваш с кръвното по време на работа?

Забелязала съм, че вдигам кръвно точно когато отивам на работа- излизам си от вкъщи, където се чувствам най- добре. Тъй като съм с кола,  един колега ме вози, и усещам напрежение в главата, но не болка, само напрежение и чувство за нереалност и страх.Като отида в работата веднага си меря кръвното и 160/100, взимам валидол- 2,3 под езика и чакам, пия мента, глок и валериан. И всичкото това нещо ми се случва след като съм си взела АД и ксанакс от 0.5 , затова спрях АД. Не съм вдигала скоро , може би от един месец така високо кръвно, но преди това беше всеки ден като изляза от вкъщи. За сега съм се кротнала, но никой не знае до кога ще е .

Забравих да кажа, че и пулса ми скача мбого-110 , сърцето си го усещам, че ще изкочи.

Здравейте момичета )  Как сте?

Моята история е дългичка, но ще карам накратко.
И аз имах ПР + агорафобия. Няма да ви разказвам подробно- вие знаете какво е. С две думи преминах през кошмар- спрях да ходя в университета и пропилях годината, спрях да работя, спрях да излизам, да се срещам с приятели, че дори отбягвах и роднините си. Не знаех какво ми е, мислех че съм болна от нещо. Направих изследвания тук там- всичко в норми... увериха ме че съм в блестящо здраве. Поуспокоих се, но виенето на свят, сърцебиенето, страха, неразположенията като цяло продължиха, а вече наистина не знаех какво може да ми е.
Моя приятелка ме подсети, че може да е ПР. От там се започна едно ровене, едно четене по форуми и в крайна сметка стигнах до психолог, който ме препрати към психиатър, който ми предписа антидепресанти. Не знаех какво да правя, не исках да ги пия. И след още няколко дни на тревожност се заговорих с моя съседка минала през същия кошмар. Тя ме посъветва да не започвам хапчета, а да се консултирам с психотерапевт (обадихме се на нейния).
Момичета, повярвайте всичко ми се струваше безнадеждно, но пък какво пречеше да опитам!? Обадихме му се, запазих час и така.... след 4 срещи с него той ми каза че повече нямам нужда от него ... всичко зависело от мен вече! Известно време след това бях тревожна, но и гледах спокойно на тревожността. Днес вече се чувствам страхотно- излизам, виждам се с хора, започнах работа, върнах се в университета! Не ме е страх!
Няма да публикувам координатите на психотерапевта публично, за да не мислите че му правя реклама.
(ако някой иска нека ми пише за да ви свържа с него).
И също ако има нещо с което мога да бъда полезна, с удоволствие ще помогна!
Успех на всички :*