Родителят - "касичка"

Че има безмислени разходи, има, но недейте да въртите очи заради боядисване. Лошо ли е да подпомогнат малко училището и околната среда да станат по-здрави, по-чисти и по-красиви? Аз самата, заедно с мъжа, по-малкото ми дете и племенника, ходихме една неделя да боядисваме оградата на училището, че не беше пипната от 20 години. Чистихме храсти, събирахме боклуци и листа, боядисвахме - учителите наред с нас, директорката - също, идеята беше нейна. Пари не сме събирали, боята бяше осигурена от училището, както четки, ръкавици и всякакви други необходими неща. Не само не съм се дразнила от това, но и се гордея, че отидохме. /Преди това и 3 стаи на групата в детската и градина съм боядисвала, пак наред с учителките, пак съобразено в почивен ден, че да могат да отидат повече родители./ Не сме пращали хора да го правят вместо нас, ние го направихме.
За вода и миене на прозорци пари не давам. Джобни - колкото преценим с баща им и все опитвам да обучавам да не ги харчат за вредна храна. Учебници и пособия - еми, няма как без тях. Зелени училища и театър - ако преценим, че има смисъл, но никой никога не ни е натискал за това, както и винаги е имало резервен вариант за деца, които няма да ходят.  
За авторката - не си мълчете, детето ви няма да се превърне в аутсайдер, напротив - така ще отсее кои хора си заслужават и кои - не. Да не говорим за ползите от това да се научи да гони своите цели, да отстоява мнението си и да не огъва, когато му кажат "ама всики така правят." Родителските срещи са за това, да се решава общо, да се дискутира, да се търси консенсус, а не 4-5 майки да решат предварително заедно с госпожата.

И автомат за вода сме купили, и шкафчета правихме. Автоматът го ползваме вече трета година и ни е спестил доста пари не само от бутилирана вода, но и от чайовете със захар от лавката и от кафеавтомата. Вместо това децата пият чай с мед в класната стая. Шкафчетата пък спестяват мъкненето на раници, защото всичко, включително маратонките за физическо, материалите по избразително изкуство и трудово си седят там целогодишно. Тежките раници се носят в понеделник сутрин и петък следобед се взимат за справка какво са правили през седмицата. Бялото училище пък ми излиза по-евтино в организация от училище, отколкото аз да организирам 5 дневна ски ваканция. За миене на прозорци, ремонти и прочее не сме събирали пари. За всичко има добра отчетност и намираме добри оферти, като винаги търсим някаква отстъпка. Помагалата са много, факт. Някои, като тетрадка по четене, че и по някаква система, изписана с латински букви, ме дразнят много.

От всичко дотук, ето на това бих се подразнила и бих подвързала вече купената шарена тетрадка с бяла или там каквато хартия...
Пари за вода или театър не ми звучат толкова тъпо. Подарък/че на учителката - също.

Ама разбира се, че всички неща са супер и са за нашите деца. Но те край нямат, това е проблемът! А още по-големият проблем е, защо, по дяволите, обзавеждане на една учителска стая да е работа на родителите?! Защо? Това са държавни и общински училища, имат си делегирани бюджети, но вместо това аз им обзавеждам стаята, образно казано. Защо? Аз лично не си спомням моите родители да са обзавеждали класната стая, да са купували дъски, маркери, закачалки, канцеларски материали и прочие. Това не трябва да е моя, наша работа, не е редно да е! И понеже всички даваме и мълчим, исканията растат, нормално е да растат. Това е абсолютен рекет!

Цвете от луната, аз въртя очи защото в случая изнудваха родителите, защото имаха по големи възможности, вашето е доброволна инициатива.

На госпожата подаряваме гифт карта за 50лв.Подаряваме я с кеф и никой не е недоволен.Просто жената заслужава.
Децата я обичат,родителите я уважаваме и това е един малък жест към нея.
За миене на прозорци не бихме дали пари.В нашето училище тази работа я вършат лелките.
Миналата година водиха децата на театър и на мюзикъл .Хареса им.Нямам нищо против.Надявам се и тази година да ги заведат.
Иначе аз също си водя детето на театър и щях да дам двойно повече пари.

Права си, това са "лигавщини", но само вие родителите може да се възпротивите. Бъди сигурна, че парите на училището стигат за всичко необходимо/ подчертавам всичко необходимо/ просто във вашето училище са намерили лесното. И като се има в предви, че икономията на средства се раздава като доп. материално стимулиране на учителите, направи си сметката защо е така при вас.

Когато купувахме шкафчета, току-що беше приключен грандиозен ремонт, включително с цялостна подмяна на ел.система, стаята ни беше чудна. Не знам дали училището има задължение да предостави шкафче на всяко дете, но и задължение после да лекува гръбначни изкривявания също няма, така че при нас оправданието, че за толкова са стигнали парите, мина.

Ние също в първи клас купувахме шкафчета - нали, за децата ... После нашият клас беше разпръснат за занималня при другите паралелки, а в нашата стая влизаха петокласници за занималня. И така - 4 години. Понеже не беше удобно да прекъсват занятията на другите деца, нашите си носеха всичко на гръб, шкафчетата така и си останаха неползвани.

Скъпо е. Но трябваше да взема някакво решение по въпроса, след като дори брат ѝ, който тежи 85 кила се потресе от раницата ѝ. Имало е дни, в които аз самата съм се превивала от болки в рамото, след като пренеса раницата от колата до входа на училището. А тя с раницата на гръб след всеки час обикаля от кабинет на кабинет. Не е като да имам особен избор. Аман!

И при нас е така, а явно и в повечето държавни училища след 5 клас. Мъкнат раниците и нямат свое местенце, където да си оставят някои неща и да не ги носят всеки ден (освен бутилки вода, това могат да са принадлежностите за рисуване, тези по технологии, екип за физическо, такива неща). Много е скотско всичко и сега се борим уж при нас да им набавят някакви шкафчета. Това са базисни нужди и в чужбина всяко дете има такова шкафче някъде в коридора.

Що се отнася до парите, не са ни събирали никога за водни автомати. Зелените и бели училища, театрите и другите допълнителни неща се събират по повода и по преценка на родителите и никой не ни е карал нищо да правим. Събираме за помагала, за настоятелството, за пособия по рисуване и май това е. Правят ни отстъпка от всички издателства и тя остава в касата за бъдещи нужди (а такива винаги има - подарък за госпожата, коледна почерпка за децата и др.)
Трябва да се притиска касиера за отчетност, това е нормално. Даже той сам трябва да инициира това периодично, а не да чака някой да го пита.

Интересно ми е, тези които смятате че е нормално и добре да се правят подаръци на учителките по всеки повод, представете си средната ситуация. Лекувате се в болница, по клинична пътека. Излекуват ви успешно и ви изписват по живо, по здраво. Смятате ли че е нормално лекарят да ви поиска пари за ремонт на кабинета си, за болнични легла или защото си е "свършил работата добре"? Защо едното се нарича корупция и се преследва от закона, а другото се приема за нормално? 

Право в целта! Все едно, че аз съм го писала. Така и не разбрах защо се купуват за всеки празник безумни дрънкулки или така актуалните напоследък гифт-карти. Като се разделят парите на броя на децата в класа, натоварването не е голямо, но не е там проблемът. Това е поредната дребна сумичка, за която се водят едни безсмислени дискусии - колко да се събере, какво да се купи. Част от родителите са на принципа "купувай, каквото искаш, само не ме занимавай". Винаги съм била против подаръците за учителите (обаче и аз като авторката си мълча и се мразя за това ) и аргументи от сорта, че така им показваме уважението си не могат да ме убедят.

А защо са в стаите тези шкафчета? Щом обикалят от стая в стая, не е ли по-добре шкафчетата да са в коридора

От първи до четвърти клас бяха в една стая. Но на обяд като отиват на занималня - в друга стая, трябваше да си вземат всичко, за да могат да си напишат домашните. Само учебника по музика май стоеше в шкафа. Другите паралелки си ползваха стаите по цял ден, но ние издърпахме късата клечка.

Иначе от пети клас нагоре имат шкафчета в коридорите.