Да се женя ли ?

  • 16 945
  • 80
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте аз съм на 27 години и мисля, че ми е време за дечурлига.
Въпросът ми е:
 да чакам ли жената която ще спре дъхът ми, като вземем предвед, че съм бил с едно такова момиче
или да взимам която и да е за булка и да си създавам семейство с нея

# 1
  • Мнения: 4 518
Сериозно ли питаш?
Аз бих чакала. Радвам се, че мъжът ми е чакал, беше на 28 когато се запознахме.
Да създадеш семейство с някоя си води до много лоши неща както за децата, така и за теб и нея. Семейство без любов не става, подписът не ви прави семейство, а детето не оправя отношения.

# 2
  • Мнения: 54 059
Коя да в за булка???
Сакън недей! Naughty
Рано ти е още.

# 3
  • Мнения: 25 675
Здравейте аз съм на 27 години и мисля, че ми е време за дечурлига.
Въпросът ми е:
 да чакам ли жената която ще спре дъхът ми, като вземем предвед, че съм бил с едно такова момиче
или да взимам която и да е за булка и да си създавам семейство с нея
Ако темата не е бъзик с мамите  Angry,
първо си още млад, не виждам смисъл да бързаш през глава. Второ, как точно си го представяш да хванеш първата мома от улицата и да и кажеш, "хайде булка време е за дечурлига"... newsm78
Семейния живот не е като по филмите, нали знаеш в реалния свят много трудно се намира човек на който можеш да имаш доверие и да свържеш живота си с неговия завинаги...имате ли деца, свързани сте завинаги.
Пък ако ти се пробва, ей така за спорта, направи го, но не бързайте с бебетата. Peace

# 4
  • Мнения: 19 673
Това е несериозно, нали?!
Ми ок, вземай, която ти падне.
Но после ела да споделиш.
За една статистика.

# 5
  • Мнения: X
Знам, че темата не е сериозна и е или шега или неграмотен опит за свалка, но просто не мога да се сдържа да не споделя нещо.

Преди време, не много далеч от възрастта, за която става въпрос, си мислех, че съм минал през доста неща като емоции (бройки никога не съм гонил, но "качествени емоции" определено съм) - аз влюбен до козирката в момичета, момичета и жени влюбени в мен, връзки, раздели. Бях от няколко години в най-дългосрочната си връзка до момента, с по-голяма от мен жена, с изричната уговорка, че връзката е единствено сексуална. Сексът беше добре, но когато след първите 1-2 години сексуалното почна лека полека да отстъпва на приятелство и близост, неизбежно почнах да мисля за жената повече като за "гадже" отколкото като "приятелка за секс". Любов нямаше, поне от моя страна, но най-вероятно и от нейна. Също се виждаше, че нещата не се развиват много добре. Един ден тя спомена, че аз съм имал много време пред себе си и сигурно не съм мислил все още за такива неща (аз все още учех поредната степен и изкарвах добри пари, но "soft money" - не стабилна професия), но нейният часовник тик-такал, та скоро щяло да ѝ бъде време за дечица. Нищо не казах тогава, но почнах да мисля по въпроса - ще открия ли някога жената, каквато съм си я представял абстрактно, преди конкретни (и доста неподходящи) влюбвания и залитания, че ще ми бъде партньор, другар, любима, подкрепа на мен и аз на нея? Какви са шансовете, съществува ли изобщо "такова животно", знам ли аз самия какво искам и търся?

Продължих да мисля още известно време, връзката или каквото там беше все повече се разпадаше - сексът беше все по-зле, приятелството по-скоро беше между двама самотници с някои общи интереси, отколкото истинско, доста се карахме и се дразнехме. Тестът ми дали харесвам истински една жена тогава беше следният - дали сутрин или нощем като я погледна как спи, изпитвам обич, любов, умиление, или по-скоро обратните чувства. Е, тя определено не минаваше теста - сравнително хубаво момиче/жена, но всеки дребен или не толкова дребен недостатък ме дразнеше (например хъркането, защото пушеше доста, ме побъркваше).

Въпреки всичко това времето си минаваше, големите ми влюбвания бяха останали доста назад в миналото, нови жени не ми хващаха окото, в допълнение си давах сметка, че съм доста особен характер - от една страна непоправим романтик и идеалист, от друга прекалено интелигентен и рационален реалист (изобщо не го казвам като хвалба), който има дарбата много бързо да се ориентира в чувствата и емоциите на хората и особено към онзи момент я използвах тази дарба основно да уязвя, да обидя, да нараня, дори ей така на шега - ама толкова лесно ми се получаваше, че как да се сдържи човек? И се замислих сериозно - ще намеря ли някога споделена любов? Дори да намеря - в какво ще се превърне след няколко години?

Предложих ѝ да пробваме да заживеем заедно и да видим как ще се развият нещата. Дотогава мисля имаше 1 четка за зъби и няколко дрехи вкъщи, аз никакви у тях. Тя отказа и си продължихме постарому. Може би 1/2-1 година по-късно срещнах момиче, от което нещо в мен трепна. Общи приятели ми казаха, че уж и тя имала интерес, от което се появиха чувства, каквито си мислех, че вече съм "надживял". Понеже не можех да приема да лъжа и да "изневерявам" (колкото и формално да е това при подобна напълно необвързваща връзка), веднага прекратих връзката, от което тя май беше по-скоро изненадана, че не ме е изпреварила, макар че имаше и лека драма (че скъсването не било точно както тя си го представяла).

Увлечението заради което скъсах дългосрочната връзка се разпадна след точно 1 среща Simple Smile

Свободен, след дълга и в известен смисъл натоварваща връзка, решен да си "почина" от дълги връзки, реших да се отдам на малко почивка, на повече излизания, срещи с приятели, определено не исках да гоня Любовта или дори връзката, или дори casual sex.

На шега веднъж описах пред приятели, които ме бъзикаха за раздялата ми, каква жена търся и един от тях от шеговит стана полусериозен и спомена, че познавал такова момиче, каквото описах.

Шега или не - любопитството е голяма работа, поинтересувах се кое е това момиче, след няколко месеца имаше събиране, на което и въпросното момиче присъстваше и отидох заради нея. Така се запознах с бъдещата си съпруга.

Това, че тогава прекратих онази връзка, че реших да продължа да търся, пък макар и заради грешен човек, че не се отказах, това смятам за най-умното нещо, което съм правил през живота си Simple Smile

Надявам се, че това, макар и дълго, отговоря достатъчно ясно на въпроса - реален или не Simple Smile

Последна редакция: пн, 18 сеп 2017, 22:50 от Анонимен

# 6
  • Мнения: 2 633
При така зададения въпрос мисля, че хич не си узрял за дечурлига.

# 7
  • Мнения: 46 437
Чудех се какво да отговоря, но по точно не мога да го кажа:
Скрит текст:
- Тате жени ми се!
- Сине малък си още поживей си пък тогава.
- Не ща тате, искам да са женя Сега!
Намерили му булка, оженили го, идва след един месец:
- Тате, еб*ло ми се е. НЕ ми се е женило...
Joy

# 8
  • Испания
  • Мнения: 37 503


Не се жени.

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
На така зададена тема: вземай която и да е, така или иначе ще се прецакат нещата в даден момент  Joy

# 10
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 778
Здравейте аз съм на 27 години и мисля, че ми е време за дечурлига.
Въпросът ми е:
 да чакам ли жената която ще спре дъхът ми, като вземем предвед, че съм бил с едно такова момиче
или да взимам която и да е за булка и да си създавам семейство с нея
Горката бъдеща жена....Да знаеш, че след 27мата година каляската не става на тиква  Joy

Последна редакция: вт, 19 сеп 2017, 00:59 от Джулая

# 11
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 638
А, що да чакаш и да избираш, в махалата има булки за чудо и приказ, хващаш коя да е и готово. Дечурлигата ще се появят бързо, това да ти е дерта. Само да кажеш и веднага. А ако извадиш и някой лев, работата направо заспива.

Последна редакция: вт, 19 сеп 2017, 00:33 от Unknown_lady

# 12
  • Мнения: X
Това да не е някакво ново болестно състояние сред мъжете напоследък. Оня ден двама ми обясняваха същото. Щели да се женят казват. Но още не се знаело за коя. Тоест тя не е от значение. Въпроса е принципен. Та, от коментарите в темата намирам за най-уместен този с вица.

# 13
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 778
Това да не е някакво ново болестно състояние сред мъжете напоследък. Оня ден двама ми обясняваха същото. Щели да се женят казват. Но още не се знаело за коя. Тоест тя не е от значение. Въпроса е принципен. Та, от коментарите в темата намирам за най-уместен този с вица.
В подфорума "Дом" има няколко теми от мъже, купили или търсещи семейно жилище без да имат жена/приятелка. Но са я сложили в план графика, някъде след местоположението и интериора Tired

# 14
  • Мнения: X
Това да не е някакво ново болестно състояние сред мъжете напоследък. Оня ден двама ми обясняваха същото. Щели да се женят казват. Но още не се знаело за коя. Тоест тя не е от значение. Въпроса е принципен. Та, от коментарите в темата намирам за най-уместен този с вица.
В подфорума "Дом" има няколко теми от мъже, купили или търсещи семейно жилище без да имат жена/приятелка. Но са я сложили в план графика, някъде след местополението и интериора Tired
Положението е тежко очевидно. Мъжете не правят никаква разлика между чистачка, детегледачка, съпруга, проститутка. Или правят, ама им се иска ако може всичките тия в едно, ама малко по-евтино. А за интериора то си е традиция. В България често съпругата е след автомобила в йерархията по важност. То като гледам и вече как си ги подбират бъдещите съпруги. Единия от същите двама, които щели да се женят, ходил на среща, ама му се видяло, че много яде жената, та решил да пропусне, че после скъпо ще му излезе ако се ожени.

Общи условия

Активация на акаунт