Не че прави нещо кой знае какво. Но дори аз, която съм била късметлийка с две изключително спокойни, ядящи, спящи, ухилени, добре дресирани и т.н. деца, пак имам нужда понякога да се отърва за малко и да остана сама.
- Публикувана: 17 септ. 2017, 15:06 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2017, 14:56 ч.
Почивката с дете на 2г. - мисия невъзможна?
Разбира се, разбира се. За 18-19 години стаж като родител, познавам един единствен човек, който твърди, че няма нужда от време без децата си. Нямаше помощ. Две с малка разлика. Друго имам предвид - като ходиш някъде с деца си на ясно, че няма как да ги накараш да седят като заковани. Въоръжаваш се с търпение предварително и правиш всичко възможно на тях да им е добре и да са доволни, въпреки че ще е за сметка на твоето спокойствие и почивка.
I.Hr. не знам какво са правили децата - едното, което го бяха придърпали настрани за много сериозен разговор, беше някакво по-голямо момченце. Не са му крещяли, но определено беше на висок глас и беше разправия.
Иначе преди няколко години бяхме отишли на Силистар плажа, понеже цяла сутрин обикаляхме из околните места, беше станало вече малко по-късно, иначе между 1 и 5 не седим на плаж. Но в случая беше към 14ч., седяхме под един чадър облечени (много е силно слънцето тогава) и зад нас някакво голо бебе по памперс, ама под 1 годинка (нито пълзеше, нито се обръщаше), може би и под 6 месеца дори, много малко ми се стори, се скъсваше да реве.
Ние започнахме да обсъждаме помежду си дали реве защото е гладно, дали е дехидратирано и т.н. и явно бабата (мисля, че беше баба на бебето, а не майка) дочу думите "защо реве", понеже сърдито отвърна "реве защото е бебе!".
Мен вече нищо не ме впечатлява и никого не съдя, всеки си има някакви свои възгледи за какво е правилно, какво не е правилно. Интересува ме единствено моето и дотолкова се заглеждам по другите, доколкото се опитвам да преценя дали "бяхме на море и си изкарахме добре" или "детето си играеше кротко само" би ни свършило работа на нас. Всеки си има някакви фикс идеи, познавам хора, за които солета да яде детето е все едно хероин да му дадеш. Или телевизията - този бич за детската психика, от който се развива HDAD, аутизъм и какво ли не... Мен пък ме е страх от силното слънце, страх ме е да не се нарани или да не го блъсне друго по-голямо дете. Страх ме е и да не нарани някое друго дете, ако прихване хапане и подобни навици, та 1-2 опита за хапане са нещото, за което най-строго съм ѝ говорил и съм се опитал да я накарам да проумее, че това е много, много, много, много лошо, по-лошо от това да събираш пръст и лайна и да се мъчиш да си ги завреш в устичката. Като беше по-малка ме беше страх да не се разболее и всеки който идваше да го види спазваше безупречна хигиена, минаваше интервю дали има симптоми и при най-малкия симптом му се връчваше маска. Нито веднъж не се разболя до 11 месеца. Сега вече не се впрягам толкова, пак следя да не си завира неща в устата, но просто е невъзможно да я спреш, защото тя така се "утвърждава" един вид - като не гледаш и бут в устата. Вече доста по-малко го прави това, но пак има случаи да си завре нещо в устата. Но какво да се прави, хората затова имаме имунна система. Във всеки случай нямам нервите да седна да пия бира, докато тя клечи до някое храстче и "изучава", което може да значи от късане на листа, пипане на калинки и подобни невинни забавления, до пипане на пчели/оси и опити да изяде някое потенциално отровно плодче. До нея седя и следя какви ги върши. И пак успява да ме изненада нерядко!
Не виждам обаче смисъл да ѝ се карам, просто я спирам, казвам "не" (тя чудесно знае тази дума) и така.
Иначе преди няколко години бяхме отишли на Силистар плажа, понеже цяла сутрин обикаляхме из околните места, беше станало вече малко по-късно, иначе между 1 и 5 не седим на плаж. Но в случая беше към 14ч., седяхме под един чадър облечени (много е силно слънцето тогава) и зад нас някакво голо бебе по памперс, ама под 1 годинка (нито пълзеше, нито се обръщаше), може би и под 6 месеца дори, много малко ми се стори, се скъсваше да реве.
Ние започнахме да обсъждаме помежду си дали реве защото е гладно, дали е дехидратирано и т.н. и явно бабата (мисля, че беше баба на бебето, а не майка) дочу думите "защо реве", понеже сърдито отвърна "реве защото е бебе!".
Мен вече нищо не ме впечатлява и никого не съдя, всеки си има някакви свои възгледи за какво е правилно, какво не е правилно. Интересува ме единствено моето и дотолкова се заглеждам по другите, доколкото се опитвам да преценя дали "бяхме на море и си изкарахме добре" или "детето си играеше кротко само" би ни свършило работа на нас. Всеки си има някакви фикс идеи, познавам хора, за които солета да яде детето е все едно хероин да му дадеш. Или телевизията - този бич за детската психика, от който се развива HDAD, аутизъм и какво ли не... Мен пък ме е страх от силното слънце, страх ме е да не се нарани или да не го блъсне друго по-голямо дете. Страх ме е и да не нарани някое друго дете, ако прихване хапане и подобни навици, та 1-2 опита за хапане са нещото, за което най-строго съм ѝ говорил и съм се опитал да я накарам да проумее, че това е много, много, много, много лошо, по-лошо от това да събираш пръст и лайна и да се мъчиш да си ги завреш в устичката. Като беше по-малка ме беше страх да не се разболее и всеки който идваше да го види спазваше безупречна хигиена, минаваше интервю дали има симптоми и при най-малкия симптом му се връчваше маска. Нито веднъж не се разболя до 11 месеца. Сега вече не се впрягам толкова, пак следя да не си завира неща в устата, но просто е невъзможно да я спреш, защото тя така се "утвърждава" един вид - като не гледаш и бут в устата. Вече доста по-малко го прави това, но пак има случаи да си завре нещо в устата. Но какво да се прави, хората затова имаме имунна система. Във всеки случай нямам нервите да седна да пия бира, докато тя клечи до някое храстче и "изучава", което може да значи от късане на листа, пипане на калинки и подобни невинни забавления, до пипане на пчели/оси и опити да изяде някое потенциално отровно плодче. До нея седя и следя какви ги върши. И пак успява да ме изненада нерядко!
Не виждам обаче смисъл да ѝ се карам, просто я спирам, казвам "не" (тя чудесно знае тази дума) и така.
Ако ти връча моя давак незнам какво ще я правиш:обеснява й се ясно-не рови в пръста й не я яж, пясъка не се яде, мидите са за събиране. За всичко кима умно и съгласно с мен в момента в който се обърна е напълнила бузите с нещо от изброеното....е какво да е правя-да викам ли, да крещя ли-Неее започвам да се смея при което тя рязбра,че такива неща не са за ядене, сърди се-незнайно защо и на кого и знае вече вкуса, най-важното не повтаря...що други поразии е правила..ами какво да е направя, всичко им е супер интересно, изучават света ни. Да не мислиш ли, че не е яла нещо в детската-със сигурност е опитала
Един път само съм виждала "скандал" като бяхме на почивка-руснаци пращат малко момиченце, около 3г. да вземе на бащата хот-дог от бара...родителите около басейна, детенцето се вижда-отива взима хот-дог, минава покрай голям пепелник, мушка кренвирша по дупките за цигари пада в пепелта взима издухва го и пак го слага в чинията, тича към родителите хот-дога пада в тревата
вдига го и го носи при вида на храната майката стана от шезлонга и зарита детето-е вярвайте ми исках да я оскубя и наритам аз нея....детенцето ревна и изяде шамар и от бащата...е добре нормално ли е? Много родители май очакват много от децата и не осъзнават, че са още деца-не са нито толкова интелигентни и самостоятелни колкото ни се иска...просто трябва търпение(чак не вярвам че го казвам аз, като знам какъв нервак съм )
Моята скоро става на 6 години. От около половин година и давам някаква свобода, седя на няколко метра от нея. До преди това бяхме като залепени. Всички опити да хапне някой уличен/плажен деликатес биваха пресичани овреме. След този период пък се учехме на общуване .... и така. Тук ме обвиха за хеликоптерна майка, но .... всеки с вижданията си. Карала съм и се, но не и за неща, които зависят от мен. Това с руснаците и ревящото бебе е абсолютна родителска простотия. Слава Богу чак на такива не съм ставала свидетел.
Genni, Това, което описвате за мен не е "скандал" а домашно насилие. А скандали много съм виждал, но дефиницията на "скандал" е субективна и зависи от човек до човек. Примерно Вие май се скандализирахте от това, че вървя след бебето и повтарям "това не", онова "не", "това е мръсно, не го яж" или че се правя на конче, за да я разсмея ако се спъне и удари от бързанене да ми избяга - не знам кое точно, но имаше споменаване на "такива думи".
За мен пък е малко странно човек да се смее, когато примерно детето е напълнило уста с нещо, което може да е опасно дори само да го глътне и да се задави. Моята реакция е да кажа "Не, плюй веднага" с глас, който не е агресивен, но съдържа спешност и да взема налапаното. Знам на детската какво ядат, нали понякога в колата вече виждам че нещо смуче и преживя и я карам да изплюе или да покаже, ако не държи другата част в ръка - повечето пъти е солета или бисквита, един път беше докопала камъче и го преживяше много целенасочено.
Вие си се смейте, ама аз гледам моето дете да не си слага в устата пясък (особено от тия пясъчници дето всякакви животни пишкат и акат), пръст, фасове и т.н. Ако я изпусна - вината си е моя, не нейна в случая - някой ми пратил мейл и съм се зачел на телефона или нещо подобно.
След Вашето диване ще търча и ще го гледам в ръцете точно както търча след моето
Сори, тати-невротик, точно затова гледам да не е 100% от времето с нас само.
За мен пък е малко странно човек да се смее, когато примерно детето е напълнило уста с нещо, което може да е опасно дори само да го глътне и да се задави. Моята реакция е да кажа "Не, плюй веднага" с глас, който не е агресивен, но съдържа спешност и да взема налапаното. Знам на детската какво ядат, нали понякога в колата вече виждам че нещо смуче и преживя и я карам да изплюе или да покаже, ако не държи другата част в ръка - повечето пъти е солета или бисквита, един път беше докопала камъче и го преживяше много целенасочено.
Вие си се смейте, ама аз гледам моето дете да не си слага в устата пясък (особено от тия пясъчници дето всякакви животни пишкат и акат), пръст, фасове и т.н. Ако я изпусна - вината си е моя, не нейна в случая - някой ми пратил мейл и съм се зачел на телефона или нещо подобно.
След Вашето диване ще търча и ще го гледам в ръцете точно както търча след моето
Сори, тати-невротик, точно затова гледам да не е 100% от времето с нас само. Тук ме обвиха за хеликоптерна майка, но .... всеки с вижданията си. Карала съм и се, но не и за неща, които зависят от мен.
Е, аз се чудя защо Вашите мнения някакси най-близко до моя въпрос ми звучат, а то явно аз съм хеликоптерен татко, вече ще знам как да обяснявам по темите - "хеликоптерен татко пита за подходящи места за почивка за хеликоптерни родители". Да вземат да ни направят един под-форум на хеликоптерните родители, че да си обменяме релевантен опит.
Да имаше повече хеликоптерни мами като Вас и особено хеликоптерни баби - щеше да ми е доста по-лесно и на мен, защото поне половината време гледам някое хлапе на по 4-5 пуснато на катерушки които скоро ще ѝ станат малки дори на моята, да се забавлява като се опитва да бутне, настъпи, а в един случай и да бушонира (или да извади окото на) детето ми. Някои са агресивни дори към нас, по-често към съпругата ми и в общи линии в такива случаи отстъпваме и отиваме другаде, защото нито върви да го нашамаря аз лекенцето, нито се вижда някакъв родител или наставник наоколо обикновено... Едно на 5г. си признало на съпругата ми, че е самичко излязло. Па и да се види наставник - кой го знае той пък какъв ще е и как и дали ще се разберем...
Бях същия невротик и аз...просто при нас думите "не прави това или не пипай това" не помагат...изнервях се допълнително и започнах да я гледам по тукашен стандарт( живеем в Скандинавието) родителите остават децата да видят, опитат и разбират света сами. Естествено, че ако има нещо застрашаващо живота й няма да го позволя..все пак сме възрастни..но както сте казали-родители и хора различни-допустимото за едни е неприемливо за други.
И да, описаното си е насилие над беззащитно дете...затово и съм сложила кавички, аз за радост не съм била свидетел на караници.
И да, описаното си е насилие над беззащитно дете...затово и съм сложила кавички, аз за радост не съм била свидетел на караници.
Нищо скандализиращо няма в това, което правиш. Споко. Мъжът ми и той е такъв стресиран 
. Трябва обаче да знаеш, че всяко дете реагира на различни команди ( да го наречем така ). Ако твоето изплюва съдържимото в устата при твърдо *Изплюй, товане се слага в устата*, друго може да побърза да го глътне. И такова съм виждала. Кажеш му нещо, то прави точно обратното. Моята дъщеря в момента види такъв тип войни с мен. Ако и кажа - няма да сложим ролерите, защото трябва да минем през магазина. - познай какво се случва. Та както е казала Genni - търпение и здрави нерви.
. Трябва обаче да знаеш, че всяко дете реагира на различни команди ( да го наречем така ). Ако твоето изплюва съдържимото в устата при твърдо *Изплюй, товане се слага в устата*, друго може да побърза да го глътне. И такова съм виждала. Кажеш му нещо, то прави точно обратното. Моята дъщеря в момента види такъв тип войни с мен. Ако и кажа - няма да сложим ролерите, защото трябва да минем през магазина. - познай какво се случва. Та както е казала Genni - търпение и здрави нерви. Скрит текст:
За жалост в парковете се събират всякакви деца и всякакви родители. Най-умната реакция според мен е отдалечаване от опасната ситуция/конфликта. Аз лично не се разправям с деца. Скоро разбрах, че и някои от родителите са обречена кауза. Тук пишат много хора. Някои смятат, че това е пораженческо. Обяснявали са ми дори че превръщам децата си в жертви. Факт е обаче, че 18 год. ми син се справя доста добре с проблемните ситуации без да раздава шутове и шамари. Явно възпитанието ми не е чак толкова лошо.
Не изчетох всички коментари, но ще напиша нашите "стратегии". Дъщеря ми е на година и 11 месеца, на 3-ти октомври ще стане на 2. Били сме на много почивки заедно, защото и дватама с ММ много обичаме и не искаме да се лишаваме, а и смятаме, че след всяка почивка дъщеря ни "дръпва" напред, сякаш добре и влияе смяната на обстановката.
Та - ние нямаме баби и дядовци, живеем в чужбина, ходим си на почивки сами тримата. Разменяме се - една сутрин аз ставам с детето и ММ спи, другата обратно. "Трудно" е само обедното спане - трябва да сме се прибрали, защото тя в количка не спи. Понякога го "жертваме", а за сметка на това ляга рано вечер. От малка я водим по кафета и ресторанти (тук никъде не се пуши, обаче, както и кърменето е най-нормалното нещо), за да свикне с обстановката. Имаме винаги книжки и играчки с нас, напоследък примерно драска много с моливи и маркери и това и вземаме. Случвало се е да и пускаме нещо да гледа по телефона. В някакъв момент не я свърта - един от двамата започва малко да се разхожда с нея. Особено удобни са ресторанти и кафета с детска площадка наблизо, например в парк. Но ако уцелим да ядем, когато и тя е гладна стои по 20-30 минути спокойно и яде, после малко занимавка с играчки и готово. Вечерята само е невъзможна с нея, ляга рано към 8 - вземаме храна за вкъщи и гледаме филми вечер тя докато спи. Един път бяхме на почивка с приятели - това е супер удобно, една вечер ММ излиза с тях на вечеря и напитки, една аз. Също да кажа, че дъщеря ми е особено злояда, и реално на почивка (и не само..) винаги се изхранва предимно от банани и кисело мляко... Та няма много какво да го мислим с яденето и за съжаление, но в случая е почти удобно.
А на плаж беше най-лесно между другото - то пясък, то играчки, вода, камъни, мидички, обикаляше около нас и изобщо не ни закачаше, но тя не лапа нищо. Но си е до характер на детето, но с организация и компромиси става, на нас даже ни беше доста приятно в един момент след първите стресови почивки.
При нас пътуването със самолет е по-спокойно, отколкото с кола. И да - ако има семеен хотел с много предложения за деца е идеално, много от тях дори имат нещо като ясла, оставяш детето по цял ден и го гледат. Нашето тепърва тръгва на ясла и не сме правили такова нещо, но за няколко часа, за да обядвате заедно спокойно или да се разходите малко е супер.
Та - ние нямаме баби и дядовци, живеем в чужбина, ходим си на почивки сами тримата. Разменяме се - една сутрин аз ставам с детето и ММ спи, другата обратно. "Трудно" е само обедното спане - трябва да сме се прибрали, защото тя в количка не спи. Понякога го "жертваме", а за сметка на това ляга рано вечер. От малка я водим по кафета и ресторанти (тук никъде не се пуши, обаче, както и кърменето е най-нормалното нещо), за да свикне с обстановката. Имаме винаги книжки и играчки с нас, напоследък примерно драска много с моливи и маркери и това и вземаме. Случвало се е да и пускаме нещо да гледа по телефона. В някакъв момент не я свърта - един от двамата започва малко да се разхожда с нея. Особено удобни са ресторанти и кафета с детска площадка наблизо, например в парк. Но ако уцелим да ядем, когато и тя е гладна стои по 20-30 минути спокойно и яде, после малко занимавка с играчки и готово. Вечерята само е невъзможна с нея, ляга рано към 8 - вземаме храна за вкъщи и гледаме филми вечер тя докато спи. Един път бяхме на почивка с приятели - това е супер удобно, една вечер ММ излиза с тях на вечеря и напитки, една аз. Също да кажа, че дъщеря ми е особено злояда, и реално на почивка (и не само..) винаги се изхранва предимно от банани и кисело мляко... Та няма много какво да го мислим с яденето и за съжаление, но в случая е почти удобно.
А на плаж беше най-лесно между другото - то пясък, то играчки, вода, камъни, мидички, обикаляше около нас и изобщо не ни закачаше, но тя не лапа нищо. Но си е до характер на детето, но с организация и компромиси става, на нас даже ни беше доста приятно в един момент след първите стресови почивки.
При нас пътуването със самолет е по-спокойно, отколкото с кола. И да - ако има семеен хотел с много предложения за деца е идеално, много от тях дори имат нещо като ясла, оставяш детето по цял ден и го гледат. Нашето тепърва тръгва на ясла и не сме правили такова нещо, но за няколко часа, за да обядвате заедно спокойно или да се разходите малко е супер.
Проблемите са общи. Като започнеш от скъпата почивка с аниматори студентчета, заучили по 4 фрази на 3 езика (при нас тая година в хотел Зорница на Елените) и стигнеш до "не слагай в устата нищо, което не е на масата или не сме ти го дали с тати". Това със слагането в устата го превъзмогнахме благодарение на тагесмутера - една туркиня, страшна като атентатор в московското метро, с плътни черни вежди под още по-плътна черна забрадка. Обаче успя да научи детето да не слага в устата нищо и на година и половина да се храни с нож и вилица. Сега се мъчим да я отучим да протяга ръчички и да докосва всички стени, къщи, прозорчета по пътя си. А тя е точно на височината, на която пишкат кученцата. Затова си мисля,че и решението с детските хотели ще работи еднакво добре и при вас, както и при нас.