Публикувана: 17 септ. 2017, 12:30 ч.
Последно мнение: 5 окт. 2017, 11:43 ч.

Клас си намери ново училище. Какво мислите?

10 464
62
1

# 45 18 септ. 2017, 14:12 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Цитат на: Нина* в пн, 18 сеп 2017, 13:56

Странно е наистина поведението на ръководството, но не е само там. Толкова харесвани учители и да ги гонят, а какви държат...

Не е само там, навсякъде е. Нашето е някакво забутано квартално училище и процедират по същия начин. Временни договори, всяка година част от препоравателите ги няма, идват нови...
Моето дете миналата година беше с една класна, която туко що постъпи на работа, тази година е пак с нова класна.

# 46 19 септ. 2017, 01:31 ч.

София
Мнения: 1 397

Родител съм на дете от този клас, от преместилите се. Истината е, че на тази родителска среща никой от нас не си е мислил да напуска 125то. Всички бяхме шокирани, защо това се случва, как е възможно да не подновиш договор на млад и видно успешен учител и как да обърнем процеса. Нямаше родител, който да не е доволен от ВСИЧКО дотогава. Даже си въобразявахме, че може този конкурс да е една формалност и няма как да не си върнем класната, която имаше и квалификация за това, защото след толкова успешна година не може да не го спечели. Искахме да благодарим за всичко досега и да се успокоим, че всичко това ще продължи, защото същото това ръководство септември ни представи същия този учител с гордост и радост, че са успели да я привлекат. Няма никаква логика да искаш да разрушиш нещо, което работи перфектно???
Идеите за преместване се породиха едва по - късно, когато се разбра, че не е възможно учителя да остане в това училище с нас и се видя, че ръководството не можа да даде обективно обяснение защо. Тогава у нас се породи онова чувство за несправедливост и желание да се разграничим от нея.
Не е лесно да вземеш решение да се преместиш кой знае къде, ако въобще има къде, при положение, че си имал една прекрасна учебна година, преборил си се да си в това училище след 1 или 2 години курсове по математика, макар и не крия, че СМГ е била целта на повечето деца от класа. Училището е с прекрасна база, възможности за изява на децата, чудесна среда от родители и ученици, още няколко прекрасни преподавателя по другите предмети, г-жа Чергарска по ЧП например. Има деца, които са в училището от 1ви клас, деца са посещавали школата на г-н Димитров, които обичат и него и училището си, предложената алтернатива беше друг утвърден учител от училището да поеме класа. Уважавам избора на всеки от другите останали в училището родители.
Лично аз взех решение да напуснем, защото просто това, което ръководството направи не беше честно. Беше законно, но не беше човешко и беше във вреда на един млад учител и децата, които го обичат. В моите очи беше като системата - срещу човека. Синът ми искаше само да е пак с класната и пак с децата от класа. Е - това нямаше как да се случи в 125то. Оказа се, че и други деца и родители искат същото и тогава вече се заехме с тази нелека задача да го направим възможно. Много хора ме предупреждаваха много да внимавам, за да не се окаже типично по български, че всички подкрепяме на думи, а после само 1-2 наивници наистина пристъпват към действия. Ами опровергахме я тази система - преместихме се достатъчно деца, за да може да се сформира клас. Повярвахме, че е възможно нещо да се случи както ние искаме и невероятно, но то се случи.
И моля ви, не ни приписвайте някакви междуродителски конфликти. Всички родители бяха изключително загрижени за доброто и образованието на своите деца. Само ще ви кажа, че доста от преместените и останалите деца общуват активно помежду си и дори днес си споделяха видеорепортажа за нашата история и се смееха кой от класа как е излязъл на снимката във вестника, защото за тях приятелството си остава. И няма значение кой в коя сграда учи. Човекът си е човек където и да отиде или остане. Успех на всички и не се отказвайте от мечтите си! Борете се, търсете! И наистина съединението прави силата!

# 47 19 септ. 2017, 11:03 ч.

Мнения: 47 963

Аз много се зарадвах и се надявам тази помия с математическите среди и интригите в училищата да се пораздвижи, и то точно по този начин
Много се радвам и на задружните родители и деца и им пожелавам да са все така

# 48 19 септ. 2017, 11:23 ч.

Пловдив
Мнения: 1 593

Браво на родителите които са се ангажирали с търсенето на ново училище. Вдъхновяваща история как човека победи системата.

# 49 19 септ. 2017, 11:24 ч.

Мнения: 5 234

Това лято - 2017 г. ли е станало това?

# 50 19 септ. 2017, 11:36 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: datura_inermis в нд, 17 сеп 2017, 12:30

Скрит текст:

Попаднах на един много интересен случай

Цитат

Училище for Dummies: МАТЕМАТИЧЕСКА ПАРАЛЕЛКА С КЛАСЕН РЪКОВОДИТЕЛ СИ ТЪРСИ УЧИЛИЩЕ

Когато вярваш в нещо, а накрая се окаже, че всичко е илюзия, когато се разочароваш от системата, когато видиш, че не можеш да я промениш или пребориш… Когато видиш, че не си сам в борбата.. Накрая… резултата е ново начало! На ново място със същите хора. С надежда и малко страх, но без грам съжаление.

Историята е дълга и се развива цяло лято… Даже истинското начало беше точно днес, миналата година. 15ти септември, 2016 година. Вълнение и трепет! С Иво вървим към елитното 125то СУ Боян Пенев, спомням си как бях облечена, даже къде точно бях паркирала. Толкова се вълнувах! След две години мъки, курсове и не-приемане в СМГ, Иво беше приет да учи в 125то училище. Чисто, красиво, ремонтирано… Страхотно! А той – в една от двете математически паралелки, държал изпит и всичко, както си му е реда. Силно съм впечатлена, че паралелките са цели 8. Голям наплив, голямо нещо. Това води до още по-голямо вълнение и радост.

На този ден се запознахме с НЕЯ – причината за нашето желание да не се съгласим със системата. Госпожа Правда Найденова. Не знам защо, когато за първи път прочетох името й, си я представих като 50 годишна, сериозна жена, с къса черна коса. Някак си, името Правда допринесе. Оказа се, че това е 30 годишна, амбициозна, добра, мила, справедлива, умна, знаеща жена с дълга руса коса. Тя плени децата. Беше с тях по 13 часа седмично. И това не беше достатъчно. Помъкна ги на походи по планините през уикенда. Викаше ги извънредно в училище, за да ги подготвя за състезания. И всички деца ходеха. С желание!

Тя направи група във Вайбър с децата. Там обсъждаха задачи и домашни. Участваше активно във фейсбук страницата на класа. Беше винаги на разположение. За деца и за родители.

Тя стриктно следеше оценките на децата по другите предмети. Поставяше им срокове, за да се подготвят по история, например, за да оправят четворката от последното изпитване. Говореше с другите учители за проблемите на децата. Общуваше активно с тях по всякакви въпроси.

На първата родителска среща тя ни каза „Аз имам 27 служебни деца и 2 лични“. И така се оказа наистина.
След тежкия четвърти клас, който имаше Иво (кофти клас, заяждане, рев, незаинтересована учителка и нежелание да ходи на училище), аз бях изключително благодарна, че попаднахме на госпожа Найденова. И не бях само аз.
Живеейки в този розов облак от спокойствие и очакване на лятната ваканция, изведнъж до нас, родителите, достигна информация, че госпожа Правда Найденова е на срочен договор, който няма да бъде подновен. На нас това ни беше разяснено около 10 дни преди края на учебната година, тоест – началото на юни.

Ситуацията беше „жените плачат, пищят децата“. Оказа се, че не само аз съм силно впечатлена от Правда Найденова и нейната работа през учебната година. Последваха дълги нощи в обсъждане на ситуацията с другите родители, притеснения и стратегии.

Организирахме родителска среща с директорката на училището почти веднага, след като разбрахме. Искахме да разберем причините и да обърнем процеса, ако можем.
Не съм и предполагала, че е възможно за клас от 27 деца, да се появят 40 родители за родителска среща. Насреща ни стояха временно изпълняващ длъжността директор Венелина Николова, заместник директор Стефка Петрова, г-н Димитър Димитров – учител по математика и един от създателите на математическата школа на 125то училище и г-жа Юлия Душкова – учител по математика. С други думи – сериозна подготовка и сериозни опоненти. За да е по-цветна картинката, нашата г-жа Найденова беше сложена на един стол в ъгъла, за да слуша и гледа на живо собственото си бичуване. Само ще кажа, че срещата започна в 18:30 и приключи в 21:30. Три часа говорихме, спорихме и се опитвахме да разберем защо в днешно време един млад, способен, амбициозен, мотивиран, обичан учител е нежелан в едно, така известно като елитно училище. Смислен отговор не получихме. Имаше зле скалъпени обвинения за несвършена работа, които ние отхвърлихме лесно с факти. Забравих да кажа, че си направихме труда да извадим постиженията на децата от състезания по математика през изминалата година и резултата беше три листа списък с имена, медали и грамоти.

С две думи на родителската среща стана ясно, че има обявен конкурс за учител по математика и информатика и при желание от страна на г-жа Найденова, тя може да се яви на него. Интересен факт беше, че необходимостта от конкурс за точно такъв учител, по информатика и математика, беше породена от факта, че 125то СУ е обявено за иновативно училище на база на създадената интерактивна стая за обучение по математика. В тази стая е необходимо да има квалифицирани кадри, които да могат да обучават децата, което е било и изискването към училището от МОН. Използвани са документите на г-жа Найденова. Разбира се, с нейно знание и съгласие. И какво се получава – не стига, че имаш нужната квалификация, за да допринесеш училището да се превърне в иновативно, а именно това е причината да не ти подновят договора, защото си на длъжност „учител по математика“, а е необходим „учител по математика и информатика“. Знаехме кой ще спечели конкурса още преди да е протекъл, така и стана – млад учител, мъж, пожелаваме му успех в бъдещите начинания.
Родителската среща свърши и на нас ни стана ясно, че положението е „надежда всяка тука оставете“. Не беше възможно г-жа Найденова и децата ни да продължат щастливото си и безгрижно съвместно съществуване на територията на 125то училище.

Веднъж се пошегувах, че ще напиша обява, която да гласи „Математическа паралелка с класен ръководител си търси училище“. Посмяхме се малко… После си дадохме сметка, че децата се сработиха много добре помежду си и с госпожа Найденова. Май това не беше толкова лоша идея…

Питайки се леко плахо и вече на сериозно, дали бихме предприели подобна крачка, започнахме да търсим училище. Първи опит – неуспешен… Училището чудно, близко – пак в кв. Младост, малко, директорката симпатична, влезе ни в положението, прояви желание. Но.. не се получиха нещата. Това не ни отказа.
Следващото училище, в което отидохме беше 128 СУ Алберт Айнщайн. Благодаря на г-н Плачков, директора на това училище. Този човек ни прие на групи от по трима – четирима родители, притеснени, разочаровани от системата… Изслуша ни и каза „Ами.. аз вече съм обявил конкурс за учител по математика“. И така. Дойде деня на конкурса. Тъжно, но факт – г-жа Найденова беше единствения кандидат. Г-н Плачков каза по време на една от поредните ни срещи: „Аз трябва да съм луд да не я взема… Следват я не един и двама родителя.. Ама вие сте двайсет! Значи има защо!“

Днес беше 15ти септември. В новото училище, но със стария клас и старата учителка. Емоциите са смесени, но преобладават положителните! Със сигурност има малко страх и съмнения, но и много надежда!

След всички тези летни училищни емоции, мога да обобщя следните неща:

1. Не съм очаквала, че група хора могат да бъдат толкова единодушни в решенията и действията си.

2. Не съм допускала, че когато от математическата паралелка, пълна с деца, подбрани с изпит, се отписват на талази, на талази, общо 17 деца (от 27), никой няма да реагира и да каже „чакайте, да видим, да помислим“. Нито дума

3. Не съм си представяла, че един млад човек със семейство и деца ще поеме ангажимент към нас и нашите деца по този сериозен и отговорен начин. Благодаря!

4. Не съм мислила, че ще открия нови приятели и ще се сближа толкова с тези деца и родители!

Исках да разкажа! Защото да преместиш почти цял клас, да му намериш училище със смел директор, да му осигуриш математически профил, този клас да си запази класния ръководител… Направо си е постижение и трябва да се знае! Защото е възможно и защото е необходимо, когато системата те предаде и разочарова.

Много неща не разказах… Например как децата ходеха из училището (125то) и скандираха "Искаме ПРАВДА"... Или как днес се прегръщахме и целувахме с родителите, госпожата и децата, защото така ни идва отвътре след всичко преживяно... Или как към класа се присъединиха още 3 деца от 125то училище, които не са били в математическа паралелка... И едно дете от 128мо училище с желание и интерес към математиката.. Беше едно дъъъълго училищно лято…

А сега – добре дошла на новата учебна година!

П.П. Не мога да не кажа голямо БЛАГОДАРЯ на Pravda Naydenova, защото тя беше зад нас през цялото време (така, както ние зад нея) и пое с желание и ентусиазъм това преместване и обучението и отглеждането на децата ни за следващите две години. Това е човек, който обича професията си, който успешно раздава знания на децата. Не знам с какво ги пленява, за да я обожават толкова, но знам, че докато го прави, ние (родителите) ще сме насреща за нея!

Marina Vylevska

Как бихте постъпили в подобна ситуация? Щяхте ли да се борите със системата по такъв начин? Възхищавам се на родителите.

Прекрасна история. Звучи ми като разказ. Много хубав.
Бих била солидарна с тези родители.
Желая много успехи на учителката и децата й.

# 51 19 септ. 2017, 19:44 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: stanislavchen в вт, 19 сеп 2017, 01:31

И моля ви, не ни приписвайте някакви междуродителски конфликти. Всички родители бяха изключително загрижени за доброто и образованието на своите деца. Само ще ви кажа, че доста от преместените и останалите деца общуват активно помежду си и дори днес си споделяха видеорепортажа за нашата история и се смееха кой от класа как е излязъл на снимката във вестника, защото за тях приятелството си остава. И няма значение кой в коя сграда учи. Човекът си е човек където и да отиде или остане. Успех на всички и не се отказвайте от мечтите си! Борете се, търсете! И наистина съединението прави силата!

В този форум има една дузина, която все върви наопаки във всичко. Търси интриги, конфликти, тинтири - минтири и още куп неща, за да осакатят или изцапат със съмненията си чистотата в нечия история за справедливост. Малко са, но пък са много кресливи и миризливи.

.....
Много се радвам за новосформирания клас на г-жа Правда Найденова. Попътен вятър и всичко най-добро!

Щастливият клас с хубавата си госпожа в новото училище.

Ето как се мъкне цял клас на поход. Не виждам недоволни.

Последна редакция: вт, 19 сеп 2017, 21:33 от _Мishel_

# 52 20 септ. 2017, 12:11 ч.

Мнения: 371

Явно ръководството на 125 су не цени стойностните учители, единствено това мога да мисля. А също и учениците си. Това са два случая с напускане на по-голяма част от децата от класа - първият класа на г-н Данков (и представете си след завършване на първи срок на толкова важния 7 клас) и втория на г-жа Найденова.
Поздравления за г-жа Найденова - не е лесно да спечелиш доверието на по-голямата част от родителите и обичта на учениците.
Поздравления и за родителите, не е лесно да се вземе такова решение, след прием със състезание и след една учебна година да се смени училището.
А ето интересна статия за г-жа Найденова:
http://times.bg/news/view/32438/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D … D0%B4%D0%B5%D0%BD

# 53 20 септ. 2017, 14:37 ч.

Мнения: 24 467

Впечатлих се, наистина:

Цитат

Според и.д. директора на столичното школо Венелина Николова, едно от грубите нарушения на младата и обичана учителка било, че извеждала учениците си извън училище, без да имало издадена заповед за това. Установили също, че не спазвала т.нар. тематични разпределения и затова не подновили договора й.

Събота и неделя, например, всеки човек може да ходи където и с когото си ще.
Бюрократичните глупости, облечени във формата на административни изисквания, създават пречки за развитието на нормалните отношения между учениците и между тях и учителите. В случая е твърде вероятно да е налице една злоупотреба с нормативни изисквания. Не съм запозната с обвиненията за извършване на такова нарушение от страна на Найденова, няма как да коментирам подробно. Ако въобще е доказано нарушение от страна на г-жа Найденова. Коментирам чисто човешката страна на този въпрос. При нас редовно имаше организирани хижи и походи от учители, за които нито са искали подписи от родител, нито се минаваше през тромави безсмислени процедури, заради които днес редица преподаватели се отказват да се занимават с нещо, различно от задължителния хорариум и съдържание на часовете. А често имат много добрите намерения и възможности да свършат нещо наистина полезно и приятно за всички. Но биват възпрепятствани да го направят по такива причини.
А тематичните разпределения и най-вече тяхната задължителност са един от огромните минуси на т.нар. ни образователна система, която е избирателно системна и не работи в полза на тези, заради които е създадена и същедствува, а това са учениците. В редица държави няма задължителен годишен план с теми, разпределен и разграфен точно по часове. Което е правилно и житейски и педагогически напълно обосновано. Настоящият краен консерватизъм носи повече негативи, отколкото позитиви.
Случаи, като настоящия, изразяват и все по-ясно ще заявяват нуждата от кардинални промени в образованието, които трябва да започнат на първо място с отказа от робското следване на спустани отгоре, често пъти не добре изкусурени или направо малоумни, учебни програми и съобразяване на процеса на обучение и възпитание с конкретния състав на групата, подлежаща на образование в съответния момент и с особените изисквания на членовете й.
В противен случай ще има отлив - все по-голям и бърз, от формите на образование, предлагани в държавните и общински училища. Които определено не следват интереса на ученика.

# 54 20 септ. 2017, 15:03 ч.

Мнения: 371

Не съм убедена, че тематичните разпределения в математическите паралелки на 125 су са спуснати отгоре, а не са разработени от математиците в училището.

# 55 20 септ. 2017, 15:07 ч.

Мнения: 24 467

"Спуснат отгоре" е понятие, което означава в случая тематично разпределение на учебните часове по предмет, е направено не от учителя, който преподава на съответния клас.
Чела съм доста за начина на организиране на учебния процес в различни държави, т.к. ми е интересно. На много места е съвсем в реда на нещата учителят сам да прецени с какво ще занимава учениците си в дадения час, като вземе предвид нивото им, взетия и овладян до момента материал, материала, при който срещат затруднения или с който смята, че ще им бъде полезно да работят. Това е невъзможно да се прецени за учебна година напред на 1.09, примерно.
Затова и плановете би следвало да са по- общи, с набелязване на общи основни цели, не и разработени дотолкова конкретно, че учителят да е длъжен, ако 90% от децата в класа не могат да разберат на 12.02, примерно, какво е общ знаменател, задължително и въпреки това на 13.02 да трябва да преминат към събиране и изваждане на обикновени дроби, а на 14.02 - да ги умножават и делят. Или ако е установил, че даден материал е усвоен по-бързо от планираното, да не даде допълнителен такъв, с който да разшири познанията им.
Другото е консерватизъм. Който не е полезен, когато бъде приет като основен принцип в образованието.
Нашата учителка по математика, например, е в потрес по тази причина - часовете по предмета й са разпределени точно според броя часове в учебната година, като за всеки ден е предвидено вземането на нов урок и са й оставени 6 дни за контролни и класни. Винаги има я някойя седмица грипна ваканция, я нещо друго непредвидено. На практика с опита ми от двете деца от 12 години ще кажа, че всяка година броят часове не достигат да се вземе задължителния материал по разписаната програма. Аз, като родител, и тя, като учител, еднакво сме възмутени от този подход към образованието и така съставената задължителна програма. И това не е съчинено от училището. То няма пръст в тази работа.

Последна редакция: чт, 21 сеп 2017, 10:07 от Judy

# 56 20 септ. 2017, 18:46 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

http://www.pleven.utre.bg/2017/09/19/453212-nashumyalata_uchitel … kaza_plevenchanka

# 57 4 окт. 2017, 15:56 ч.

Бургас
Мнения: 5 914

Подобен случай, но с начален учител имаше преди години и в Бургас. Имам лични впечатления от въпросната госпожа и стоя твърдо зад думите си, че ако бях на мястото на родителите бих я последвала дори в друг квартал

Скрит текст:

Бягство от ежедневието

За това как не бива да си мълчим или за един наритан директорски задник
Published септември 4, 2008 Аз и другите 30 Коментари

И ето, че както всички родители дойде и моят ред да избирам училище, в което да запиша дъщеря ми. В близост до нас има три училища, което затрудняваше в голяма степен избора ми. Бях се спряла на „св. Княз Борис I“. Харесва ми това училище и мястото, на което се намира. След кратка консултация с учителките от детската градина се оказа, обаче, че в ОУ „Любен Каравелов“ работи госпожа Величка Стоева, която била невероятен учител и човек. Мислих, мислих и реших, че ще се доверя на госпожите от детската градина и ще запиша детето си в ОУ „Любен Каравелов“, в класа на госпожа Стоева. Речено -сторено. И така, през учебната 2007/2008 дъщеря ми тръгна в първи клас. Започна учителската стачка и нямахме много време и възможност да се опознаем с госпожа Стоева, но дъщеря ми я обожаваше и всеки ден питаше кога ще ходят на училище, за да се види с госпожата и съучениците си. След приключването на стачката всичко се върна в нормалното си русло и госпожата се погрижи да наваксат пропуснатия през време на стачката материал. Детето ми ходеше на училище с удоволствие и усвояваше материала с лекота и интерес. Учебната година се изниза неусетно. Дойде време за ваканция и безгрижни игри.

Беше през една топла юнска вечер когато телефонът ми иззвъня. Обаждаше се майка на бивш възпитаник на госпожа Стоева. Това, което ми каза ми подкоси краката. Заради делегираните бюджети и поради малък брой подадени молби за новата учебна година Анета Димова (директорката на „Любен Каравелов“) трябвало да направи съкращения. И въпросната директорка решила, че ще съкрати госпожа Стоева, а на нейно място ще дойде някоя си госпожа Евгения Попович, защото последната била с висше образование, а Стоева – с полувисше. Затворих телефона и в главата ми се блъскаха хиляди въпроси и гняв. Разбира се, не биваше да оставяме нещата така. Още същата вечер се свързах с всички родители и на другия ден отидохме в кабинета на Димова, за да изразим несъгласието си с нейното решение. Тя ни уверяваше, че ако зависело от нея щяла да остави госпожа Стоева, но видиш ли, Кодекса на труда и законът я принуждавали да съкрати Стоева, а да задържи Попович. (Което не беше съвсем вярно, както се оказа по-късно.) Написахме декларация, че ако госпожа Стоева си отиде нашите деца си отиват от това училище заедно с нея. Декларацията беше входирана в Регионалния инспекторат на МОН в Бургас; в КТ „Подкрепа“ и в Община Бургас, отдел „Образование и култура“. Разбира се, и един екземпляр остана в училището.

Анета Димова ни увери, че на следващия ден можем да присъстваме на педагогическия съвет, за да изразим несъгласието си пред целия колектив.

На следващия ден отидохме на съвета, което било абсолютно недопустимо, се разбра после, и Димова, за да прикрие, че е нарушила съвета е пуснала докладна за извънредно заседание.

Изразихме несъгласието си пред всички и категорично заявихме, че за нас госпожа Величка Стоева е институцията „Любен Каравелов“ и че нашите деца са в това училище точно заради нея.

Димова ни заяви, че нищо не зависело от нея. Лъжа, разбира се, защото тя е работодателя, а не някой друг, и ни изпрати в Регионалния инспекторат. Като явно си е мислела, че няма да отидем. Грабнахме се всички родители и отидохме в Инспектората. Охраната искаше да излъчим представители, които да влязат при госпожа Таня Борисова, но ние бяхме решени, че ще влезем всички. Накрая той ни пусна и ни упъти в коя стая е госпожа Таня Борисова. Същата госпожа ни прие сърдечно. Спокойно, усмихнато и мило ни обясни, че можем да прибегнем до преместване на класа в друго училище заедно с госпожа Стоева, ако Димова не преосмисли решението си. Проведе един разговор с Димова по телефона като последната се държа изключително нагло и накрая дори си позволи да затвори телефона в яда си.

Бяхме направили всичко възможно. Оставаше ни да чакаме какво ще реши Димова. След седмица ни извикаха, за да ни дадат отговор. Димова беше решила да остави Стоева, а да съкрати Попович. Но ако Попович заведе дело, да я възстанови на работа. Бях убедена, че Попович ще заведе дело под давление на Димова, която лансирала учителки, които продават Рейнбоу, тъй като самата тя била дистрибутор на въпросната марка прескъпи прахосмукачки.

Изкарахме остатъка от лятото спокойно, чувайки се от време на време с госпожа Стоева.

Дойде септември.

С гръм и трясък!!

На 01.09 ми се обади госпожа Стоева и ме информира, че сме отново в изходно положение и може да започнем учебната година с Попович като класен ръководител. Реагирахме бързо. Събрахме се всички родители и този път бяхме категорични, че няма да губим време да разговаряме с Димова, а направо ще действаме, за да преместим класа заедно с госпожата в друго училище. Решихме, че това училище ще е „св. Княз Борис I“. На следващия ден отидохме да разговаряме с директорката на въпросното училище, госпожа Галина Жишева. Обяснихме й накратко ситуацията и тя каза, че ще се консултира с Таня Борисова и ще ни даде отговор. След два часа се обади и каза, че всичко, което трябва да направим е да пуснем индивидуални молби и заедно с документ, че децата ни са отписани от „Любен Каравелов“ да ги занесем в канцеларията на училището. На 03.09 всички отидохме и отписахме децата си от „Любен Каравелов“. Целият клас. Госпожа Стоева беше подала заявление за напускане без предизвестие още предния ден и беше освободена от работа. Подадохме молбите за записване на децата ни в „св. Княз Борис I“ и сега спокойно очакваме новата учебна година.

Анета Димова и колективът на „Любен Каравелов“ останаха с пръст в уста. Разбира се, имаше и учители, които дойдоха да ни поздравят за постъпката ни, но техните имена няма да споменавам, за да си нямат неприятности. Когато (пиша „когато“, а не „ако“, защото съм сигурна,че това ще стане.) Димова бъде махната от директорския пост ще благодаря поименно на въпросните учители.

Евгения Попович отново остана без клас и ще бъде освободена от работа, надявам се. Жалко за учениците й ако продължи да работи като учителка където и да било.

https://craftsgifts.wordpress.com/tag/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D … 0%B5%D0%B2%D0%B0/

# 58 4 окт. 2017, 18:32 ч.

Мнения: 2 600

Цитат на: . Яна . в ср, 04 окт 2017, 15:56

Евгения Попович отново остана без клас и ще бъде освободена от работа, надявам се. Жалко за учениците й ако продължи да работи като учителка където и да било.[/spoiler]

Добре, де, аз пак да се заям....

Всичко, което сте направили, за да запазите харесваната от дъщеря Ви учителка е ОК, но защо и откъде тази злоба към учителката Попович, която не е преподавала нито ден на вашите деца и не знаете лоша ли е добра ли е? Тя може да е била близка до мразената директорка, а може просто директорката да не е искала вашата учителка и тази Попович да й е била удобна с по-високото си образование за да махне вашата учителка.

# 59 5 окт. 2017, 09:07 ч.

Мнения: 24 467

И мен това ме впечатли, като четох новата история.

Цитат

Евгения Попович отново остана без клас и ще бъде освободена от работа, надявам се. Жалко за учениците й ако продължи да работи като учителка където и да било.

Защитата на любимата учителка е похвално нещо, но какви са тези чувства и какъв е този израз на нахъсана негативна емоция по отношение на другата учителка? Тя какво ви е направила? Не прави чест на когото и да било подобно изказване, още повече, че от статията не става ясно тази г-жа Попович да е виновна с нещо за ситуацията. На очи се набива по-скоро поведението на директора.

Препоръчани теми

Криминални досиета

Абитуриентски страсти 2024

ХАМАС нападна Израел

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Причина:

Причина: