Лотария "Зелена карта" 2019

Ние също нямаме никакъв план, нямаме и близки познати там, от години кандидатстваме и малко вече ни е по инерция, дори тази година забравих да проверя дали са ни изтеглили. От една седмица все се сещам в неподходящо време и после забравям. Ето сега, най-после "сколасах", сядам проверявам моя номер - цъ, с досада проверявам и този на мъжа ми и опааа - поздравления.
Ами сега? Наистина какво се прави оттук насетне?

За всеки е строго индивидуално .... всеки си има право и нека си пуска, а дали ще се възползва от правото си да замине АКО бъде изтеглен си е пак негов избор, живота си е на всеки и сам си определя какво да прави с него , не бива да бъдем съдници на това. В този ред на мисли сега попаднах на коментар в сайта Сайман ... пуснати апликации от БГ са били само около 38000 преди около 2 години били още по - малко за това и няма много изтеглени!
Така, че мисля е неуместно да се коментира въпроса.

Сега честито!
После попълване на формите, търсене на контакти и взимане на решение къде да отидете.
Какъв номер сте?

Първо честито и от мен.
Ние също нямахме познати в САЩ. Баща ми имаше един приятел в Ню Йорк, който живееше там от 15 години и питахме него за адрес ( първоначално ни трябваше такъв поне за да попълним DS 260). Той ни отговори, че не си го помнил и ни стана ясно, че не иска да се занимава с нищо. Дори и почна да ни разубеждава да не заминаваме.
Търсихме къде ли не и случайно се оказа, че на свекърва ми някаква позната е в щатите и тя реши да ни съдейства. Затова и самите форми ги подадохме чак в началото на септември.
Първото нещо, което ние с мм направихме беше да запишем курсове по английски.
Успех каквото и да решите.
 

Поздравления!

Най-важното: какъв номер сте? Ако сте по-висок такъв, важно е в планът ви да влиза и момента, че има шанс да не стигнете до интервю.

Седнете да си поговорите много добре. Намерете човек, на който поне малко доверие да имате, който ще ви получи картите. Затова е важен адреса, защото на него пращат зелените карти, когато са готови. В ДС-а сложете поне на някой познат адреса, а пък после имате време до кацането да го промените.

Направете си бюджет. Ако се напънете, с каква сума бихте могли да заминете. Преценете дали са ви конвертируеми професиите и дали сте готови да работите "каквото и да е" в началото.
Ако някой от вас не е добре с английския, седнете да учите. Веднага. Не, че е невъзможно без език, но е в пъти по-трудно, така че не губете време. Има страшно много ресурси онлайн, даже не е нуждно да се хвърлят пари за курсове.
Изберете щат и град. Вземете предвид климат, престъпност, безработица и кои професии по-лесно се "харчат" в този град. Ако сте с деца, преценете и училища, градини. Ако са ви по-големи децата (гимназия), бих ви посъветвала и да се насочите към щати, в които има университети, които ще са подходящи за децата, тъй като за in-state tuition се изисква да сте поживели в щата известно време.  Преценете, дали с бюджета, който сте си направили за начална сума ще можете да оцелеете месец-два във въпросния град.
Ако не сте женени - тичайте да подпишете веднага. Сватба може и после да вдигате, въпросът е да имате брачно.
Ако нямате паспорти - веднага вадете за всички. Ще ви трябват за DS-a.
Следващата ви стъпка чисто по процедура ще е попълването на DS 260 за всички от семейството.
После, взависимост от кейс номера, имате месеци да прекарате в чакане, четене и планиране. Не е от днес за утре. Имате време.
Не правете неща, за които няма връщане, преди да си получите паспорта с визите (примерно не продавайте имоти, не напускайте работа и прочее). Докато не ви мине интервюто и не си получите паспорта с визата, винаги има шанс да не се получат нещата.
Регистрирайте се и четете във forum.all.bg , както и прегледайте информацията, която се публикува постоянно в britsimonsays.com . Четете, преди да питате. Повечето отговори ги има онлайн.
Следете виза бюлетина.
Честито и успех! Наслука.

Кейс ноемр е индивидуалният номер, който всеки получава още в началото при самото кандидатстване ли?

Не, case number е номера под който е изтеглен даден човек, от него зависи кога и дали изобщо ще стигнете до интервю. В писмото, в което сте прочели, че сте изтеглен, някъде долу трябва да пише Case number: 2019EU000002710 /примерно/.

AdoraBelle е написала много хубав пост, всичко, което ще попитате го има в интернет, използвайте гугъл, гледайте датите на съответните неща, които четете, защото някой може да не са актуални. Седнете и поговорете, сериозна стъпка е. Нямате бърза и много спешна работа все пак, забавяне от няколко седмици не е никакъв проблем.

Благодаря ви и се извинявам за малоумните въпроси, но разбирате в какъв шок съм
Имаме две деца, което значително усложнява процеса. Баткото е първи клас и скоро даже го питах на шега дали би искал да живеем в друга държава и много се разстрои.

Честито,пожелавам ви попътен вятър,децата съм сигурна че ще свикнат по лесно там.

Точно децата трябва да са ви мотивация. Не мислете как ще се оправят и колко трудно ще ви бъде, а мислете за възможностите които биха могли те да получат завбъдеще! Успех и поздравления

Моят case number е 4K, разумно ли е да полълня DS-260 в началото на следващата година(или в края на тази), за да мога по този начин да отида по-късно на интервю, тъй като имам лични неща за довършване в Бг? Или ще изгоря въобще?

Чак до началото на другата година не чакай. Попълни го и го предай октомври, началото на ноември. На интервю може би февруари/март/април. След това ще имаш още поне 5 месеца, за да си довършиш нещата тук.

Честито! Децата изобщо не ги мислете - свикват много бързо и езикът не е никакъв проблем за тях.Адор е написала хубав пост. Отидете в all.bg и прочетете повече за процеса. Успех!

Реакцията на децата с разстройването е съвсем нормална. Трябва време. Моите също реагираха с отрицание, но понеже до тръгването имаше време, ежедневните разговори помогнаха много Сега са на вълна - нямаме търпение да заминем Успех! На място ще се адаптират адски бързо. Вие подготвяйте другите неща

Добър ден на всички. Как стои въпроса когато хора близо до пенсионирането си спечелят от лотарията в смисъл ще могат ли при навършването на годините за пенсиониране да взимат някаква пенсия ако не работят почти нищо в САЩ?
Някъде бях чела че трябва да живеят поне 10 години в САЩ за да могат да взимат поне някаква пенсия от САЩ но не знам до колко е актуална тази информация