Лотария "Зелена карта" 2019

Споко! Всичко е 6. Карай да върви! Аз просто се намирам на приказка, за това отговарям на всяко нещо. Убивам скуката един вид. Ще гледам да понамаля 

Хора, отдавна не сте писали нищо. Всеки ден влизам с надеждата, че някой е писал. Не ми се иска темичката да замира.

Слава Богу времето минава и остават някакви си 53 дни. Интересно ми е да Ви попитам, Вие как се запалихте по САЩ и по американската мечта? Аз примерно бих споделил с Вас, че три години поред бях на студентска бригада в Ню Джърси. Това бяха най-хубавите лета в живота ми. Въпреки че работих като вол, без нито един почивен ден всяко лято, аз се забавлявах истински там. Всяко лято работих за един и същи човек, с който и до ден днешен поддържаме отлични отношения. И не само с него... Днес, 10 години по-късно, мога да кажа, че успявам да се реализирам добре в България. Вече имам семейство, имам жилище, имам хубава работа, имам висок стандарт на живот, имам спестявания, нямам кредити, но.....сърцето ме тегли другаде.

Знам колко е малък шанса, но все пак вярвам, че тази година шансът ще е благосклонен към повече хора от този форум. Миналата година участвах за първи път в лотарията и честно казано малко ме е яд, че изпуснах толкова години...И да, аз също като повечето хора бях убеден, че ще ме изтеглят веднага. Да, ама не... Помня, че ме заболя, честно казано, но няма какво да Ви говоря, това чувство е познато на повечето от Вас за съжаление.

Знам, че в САЩ не е лесно. Знам, че никой не ни чака с червен килим. Знам, че животът на всеки би се преобърнал на 360 градуса и че всяко ново начало е адски трудно. Носталгията също е тежка в началото, но лично мен сърцето ме тегли натам. И само да сме живи и здрави, сигурен съм, че всеки от нас би се реализирал добре там, още повече ако се е реализирал тук и е оцелял в нашата си джунгла. Но уви, времето ще покаже.

Хайде, да не става твърде искрено и лично , спирам до тук с откровенията. Надявам се, че ще посъбудя малко темичката. Ако някой иска да сподели за неговата си американска мечта, e добре дошъл. Успех на всички и хубав уикенд! И до скоро, разбира се...

Ами какво да ти кажа.. общо взето твоя разказ препокрива моя, с разликата, че аз бях на бригади от 2002 до 2006 плюс още две години живот там.. и като се върнах бях много надъхана да се върна там пак, но като "бял човек" дето има една приказка, беше ми писнало от бригадите и всяка година кандидатствах за зелена карта яко.. та ме хвана течението тук, работа, семейство, и ние не се оплакваме и не тръгваме, защото няма какво да правим тук и общо взето наистина живота ни се обърна на 180 градуса, без майтап.. та зарязваме всичко тук за да видим живота там, но от другата страна, не като нелегален, не като студент или бригадир
Честно казано никога не ме е свъртало дълго на едно място, та възможността като се появи, не го мислихме много.. та така Винаги има път назад, работата ще ме чака за сега към 2год, така че както се казва, не затварям вратите
Успех на всички, които искат искрено да заминат

Писали сме много за това, но ще ти е трудно да намериш назад, така че пак ще се включа с моите причини. Америка ми е мечта още от дете - книги, филми...един живот, който се разкри пред нас след като комунизмът се разпадна и получихме достъп до информация за Запада, и в частност САЩ.През годините заминаха и много близки и познати, разказваха, ние слушахме и искахме да отидем. Реших, че ще го направя като бригадирка За карък, или не?, заминах в UK. Няма да се впускам в подробности около причината, но така се случи. Така три поредни години. И се влюбих в Шотландия Тази ми любов ме разколеба за САЩ. Вече пораснали, можем да гледаме реално, а не само през розови очила, та до плюсовете наредих и евентуалните минуси на така мечтаните щати и ги изтласках назад в съзнанието си. Но несбъднатите мечти тлеят и преди няколко години, по-точно седем, пак се възроди страстта Започнах да подавам, не ни избираха. Имах две конкретни години, в които много го страдах, после теглих една майна и така. Годините минават, обаче, а на гола лотария не може да се чака ако искаш промяна, та подех и постъпки за другата ми любов - Шотландия. Така се случи, че тази година, в началото, приключих с всички приготовления и взех категоричното решение за заминаване. То ще се случи юли-август, преди началото на учебната година за децата. В този смисъл, ако май месец се окажем изтеглени, ще се окажа пред наистина съдбовен избор. Тайничко се надявам ( за пръв път) на неизтегляне, защото ще трябва да избирам между двете си любови Това за мен! успех на всички

А защо цели седем години чаках само на гола лотария? Защото и ние като теб тук сме постигнали много - жилище, дори не едно, бизнес/кариера, без заеми и задължения, висок стандарт. Надявахме се, че България ще се оправи и ще става все по-добро място за отглеждане на децата ни, като разбира се активно участваме с пример -да живеем като европейци, западняци и каквито и да е там, на които се възхищаваме, да не сме в сивата икономика, да спазваме закони и т.н. Тези ни усилия постоянно се блъскаха в стени - от неразбиране, тарикатщина, скатаване, мързел, безхаберие, лошо образование и милион и едно други, които ни скършиха. Ще търсим по-добро образование, най-вече, за децата, но и повече възможности за реализация след него. Дано намерим, каквото търсим Няма идеално никъде. Тук в действие влиза кантарът и отмерването в нечия полза

Аз се запалих, след като направих три поредни бригади и дори на последната ми се срещнах с жена ми. Тя искаше да останем там, но идеята да съм нелегален и едновременно с това без нито един приятел и роднина, не ми се нравеше и я убедих да се върнем и да завършим образованието си. Миналата година кандидатствах само аз, но не бях сред късметлиите, тази година ще ми е втора, но този път и жената участва и наистина се надяваме да спечелим, защото според мен в Европа ще става все по-опасно и по-зле икономически и не само. Много късмет на всички.

В моя случай мм беше инициатора. Аз дори не исках да участвам, камо ли да заминавам. Даже се шегувах с приятелки, че като проверя и ако сме изтеглени, ще изтрия номерата за да не заминем. Тъй като нямаме никакви познати в САЩ ме ужасяващ идеята да кажем на летището само с 3 куфара и детето и после какво. Нито работа, нито квартира.
Бях почти сигурна, че именно защото не искам ще ме изтеглят. Ето че и така стана. Още на втората година.
В началото не бях хич ентусиазирана, но покрай мм се амбицирах.
Беше ни трудно с намиране на адрес, записахме курсове по английски. Така се случи че и малко преди интервюто забременях, но решихме да опитаме.
В началото ми се ревеше и първите 2 месеца всеки ден си събирах куфарите и се прибирах. Но вече година и половина нещата малко по малко се нареждат. Наистина мога да кажа, че ми харесва тук.
Успех на всички, които мечтаят за това. Ако силно вярвате нещата ще се случат. Късмет.

Мечта ми е от дете - от филми, книги. Но не съм пътувала никога до там. Обикаляла съм други места по света, но не и в САЩ. Надявам се да стигна някой ден там. Мъжът ми се ентусиазира покрай мен. Наясно сме с трудностите, но ги имаме в изобилие и в БГ, а от работа и двамата не се плашим. Иска ми се заради малкия да можем да му осигурим по-добър живот.

От две седмици сме тук и бих казала,че ми харесва. И друг път съм писала,че единствената причина да заминем е че имам роднини и мога да остана известно време с детето. Мъжа ми всекидневно подава CV-та и търси работа.България започва леко да ми липсва.  В Кънектикът сме , в уютно градче,всички са мили и усмихнати. Единсвеното лошо впечатление,което ми направи е в мола (специално в магазин Sears ) работеха много възрастни хора (над 65) ,дори имаше една баба,която изглеждаше на поне 80 и буташе една количка,беше с бадж на Sears. Направо ми се скъса сърцето, казах на мъжа ми,че и ако на тези години трябва да работя,по-добре да съм си в България. От 19 годишна работя и нямам ден прекъсване,все трябва да съм събрала пенсия за хапчета и хляб.

Изключен ли е варианта тези хора да не искат да си стоят у дома, да искат да са сред хора и да се чувстват полезни?
Аз лично не бих искала да съм пенсионер в България. Хапчета, хляб и кренвирши не са ми достатъчни...

Там работиш до гроб.  Или се пенсионираш и бягаш в друга държава, където е по-евтино.
Миналата година в Чикаго ериата, едни българи, от 20 години в САЩ си стягаха куфарите за България. Бяха се пенсионирали там и казаха, че парите не им стигат. Даваха си апартамента под наем, защото дължаха още 80 000$ на банката за него, а не могат да си плащат вноските. Та поне от наем да го платят и да имат нещо на лице за 20 години в САЩ...
Това беше техния разказ, ако са ме излъгали значи, че в момента и аз това правя.

П.П. С горното не казвам, че при всички е така. Със сигурност има и хора, които спокойно могат да си живеят с пенсията, но има и такива, на които им се налага да работят и след 65-70 годишна възраст. Което наистина е доста тъжно.

Абе в Бг с пенсия 200 лева, мислите че не работят тукашните пенсионери ли ? Айде да не се заблуждаваме!

Те не само, че работят, а без помощ от близки и за хапчета няма да имат...

Със 60 години стаж ако няма пари за хапчета и хляб значи нещо е сбъркала бабата...хванала е и златните години в Америка и време е имала да спести някой и друг $, така че или работи за удоволствие или е грешила нещо.

Много възрастни хора работят и тук. Не им стигат и тук пенсията. Ако са на соъшъл секюрити пенсия, разбирам защо на 70 се налага да работи. Тук за да се пенсионираш, трябва да си заделял пари.