Да се надявам ли на нещо?

Това прозвуча като заплаха.
Добре, значи да разбирам, че като ме беше поканил на кафе, не е било от чисто приятелски чувства. Защо пак не ме покани тогава? Може би не сме един за друг, щом и двамата сме толкова...смотани.

Вие прибрахте ли се по къщите си?

Утре му се обади, честити му и ако не те покани след като ти благодари, го разпитай- ей тъй, приятелски, къде ще посреща, измислил ли е нещо специално и му пожелай приятно изкарване.
Ако и тогава не реагира, е ясно че интересът му не е достатъчно силен, а на теб Муньо, когото да ухажваш, не ти трябва.

Недей да екстраполираш едно до безкрайност, че в такъв сериал ще се вкараш - бедна ти е фантазията. Като не те поканил този, друг ще те покани.

absurT, много ми допада Вашата прямота, как не цепите басма и изстрелвате някакво мнение, което много често е непопулярното. С подобен събеседник тип "контра" се получават доста хубави дискусии, стига човек да не приема много навътре обидите, каквито хич не пестите.

Както Ви казах в другата тема - няма кой знае какви съществени разлики между мъже и жени. Никой не обича да бъде отхвърлен, всеки се притеснява, няма нормален човек, който да приеме с лекота чувствата му да са несподелени, дори да е просто само първоначално харесване, а не хлътване до козирката.

Аз не знам какъв точно мъж съм, в повечето отношения съм сравнително типичен според мен (специално заради Вас - ако се наложи да си меря нивата на тестостерона по медицински причини - ще Ви докладвам резултатите). Каквито особености имам са по-скоро характер - необщителен, притеснителен, тревожещ се за всякакви неща (невротичен), крайно принципен (изневярата примерно ме отвращава и в двете си посоки). Според мен е характер това и има и такива жени. Иначе характерът ми като цяло не е често срещан, но не ми е известно да е по-чест сред жените примерно отколкото сред мъжете.  

Но съм бил и от двете страни на барикадата по отношение на преследване и разкриване на чувства и не виждам големи разлики между мъже и жени като изключим тези, които съм изброил, които са основно свързани със социалните роли. И мъжете, и жените (особено пък младите) са крайно неуверени, и мъжете, и жените го крият зад разни пози - да, позите се различават малко, ама са си все пози. И мъжете, и жените, когато не са много вървежни (много хубави) стават по-настъпателни. И за мъжете, и за жените идва момент, когато тези контакти стават доста по-лесни и в крайна сметка си намират подходящ партньор. И мъжете, и жените правят компромиси, търсят сигурност, близост, често не се замислят много много и т.н. И при мъжете, и при жените има комбинации, които са много трудни за сработване - хубава жена, но много тъпа + интелигентен мъж, хубав мъж, но голям простак и често побойник + нормална жена. Не винаги нещата са така полярни, но често хората не са един за друг. Но понякога и полярности се сработват и допълват - човек като влезе в една връзка и лека полека почва да се ориентира дали е за него този човек или не.

Останалото са стереотипи.

А робуването на стереотипи намалява шансовете човек да е щастлив. На мен доста време ми трябваше, за да си дам сметка за тези неща и пак беше в голяма степен късмет (може би съдба...), че срещнах такава жена, която да ми импонира толкова, че и аз на нея. Но ако знаех нещата, които сега знам, като бях на 16 или 18 или особено 20, щях да се държа по коренно различен начин тогава....

Изкушавам се да пиша още неща по въпроса, специално за Вас, за да тествам нервите Ви да четете чаршафите ми, но трябва да работя, така че засега това от мен по темата Ще следя дискусията дали трябва жената да се фръцка и да се прави на недостъпна, за да е по-желана - много ми е забавно как ще продължите да защитавате подобна позиция точно в този форум

Много завоалирано няма що. Това, че е формулирано по друг начин, не означава, че семантично не е същото.
Може и да си изчисти съвестта, че той я е поканил като мъж, но си е почти същото набутване като първото.
"Ох, как ми се гледа този филм". (Покани ме да го гледаме). Мъжете на пасат патки и пак ще го възприемат като тя ми се набутва.
Интерес от страна на мъжа е да я слуша внимателно какво си говорят, докато общуват и да предложи нещо в унисон с предпочитанията ѝ.

Хората са различни. Откакто се научих да говоря с мъжете като с равни, без преструвки, игрички, превземки, заобикалки и чувствителности, животът ми придоби качествено нови измерения. За други пък е важно да спазват неписани правила за ловци, дивеч и т.н. Авторката щом е тип сърничка, да чака, може той да придобие смелост, когато пак се окажат в един град. Някак твърде много драма има в тази история, имайки предвид, че нищо не се е случило... два месеца мечти, разговори с приятелки за Него, анализи на поведението и пасивността му, въртели с триене/нетриене на Фб... уморително.

Боже, толкова ли можа да измислиш?

Мъжете не пасат патки, ама и патките не са малко, без извинение.

Това ме подсеща за епизод от "Сексът и градът".....       ще напиша само извода:
"Когато той не ти се обажда, значи не си пада по теб!".

absurt , рожденият му ден е чак другия месец. Благодаря ти за ценните съвети!
Аниш, права си, че твърде много задълбах. Съжалявам, ако повтарям едно и също и това ви отегчи.
bgtatko81 , чаршафи, но аз ги чета с изключителен интерес. Много са полезни мненията ти. Благодаря!
qrye , вече обясних, че не беше с цел въртене на номера триенето на фейсбука. Аз така или иначе го смятам вече за безинтересен и почти не влизам, а пък с приятелите ми мога да си пиша и по вайбър. Но той ми каза да го оставя и го послушах, защото като цяло той обича да (ми) дава съвети. (Не знам дали и с другите си приятели е такъв.) Не се определям като тип ,,сърничка''. Просто досега не ми се е случвало да правя първата крачка. Благодаря ти за нахъсването!
The Catcher in the Rye, какво да ти кажа, той или задава въпроси по темата, по която пишем или просто изказва някакво мнение по нея. Но общо взето, трябва аз да го питам, за да сподели нещо за себе си, иначе нищо не казва. Не се хвали, не говори за себе си, ако не се поинтересувам.

Много ми е интересно да чета коментарите, които пишете. Разговорът май се превърна в дискусия на тема: ,,Трябва ли жените да правят първата крачка?'' , което е според мен е полезно.  

Виждам, че когато нямаш какво да кажеш, винаги прибягваш да епитети. Не ти отива на годините.
Сори, че ти пукнах розовия балон за "недостъпната" принцеса на пиедестал, която си избира измежду много ухажори, гонещи я с ловнишки инстинкт, докато тя им мята крайно завоалирани (разбира се), и леко влажни погледи "ах как харесвам този филм, бих отишла на него" sorry but not sorry

Или действаш открито и каниш човека на кафе, или наистина чакаш той да прояви интерес и да се държи като мъж. Такива половинчати "подбутвания", когато са прозрачни, са смешни.

absurT, ставаше дума за масовата ежедневна мода, не за официални случаи или модно ревю
Никога не съм виждала по улиците такива като онези от последните снимки, убедена съм, че и ти, не са това днешните мъже, колкото и да се опитвате да ги оплюете...

PoiSoN GiRL, пак ще ти кажа - нещата са много, много прости. Колкото повече човек слуша това трябва, онова не, толкова по-сложен му става живота. Действа се директно и кратко. Ще видиш колко лесен и хубав е животът

Ето че сме на едно мнение- полвинчатите прозрачни подбутвания са смешни.

Само че, ти предложи ""Ох, как ми се гледа този филм". (Покани ме да го гледаме)", което си е патешко отвсякъде.

И хем го съзнаваш, хем на мен го приписваш, хем се засягаш.........

НСЧ, снимката която ти показа, също не отразява ежедневната мода по онова време.
Тия блузки ги носеха само педалите и то, по официални поводи.

Много ти е слаба паметта,  absurT .....     

Не съм го предложила, осмях го


* Amour ме е изпреварила и цитирала цялото.

По-скоро избирателна