Да се надявам ли на нещо?

Ти бъркаш съвсем нарочно и демонстративно го правят.
Възприемаш такава покана като отчаяна женска, другите хора като съвсем нормални отношения. Прабаба ми и бабата на мъжа ми, лека им пръст, разказваха как едно време момите канили ергени, и не помня да са го споменавали в подобен смисъл. Не знам какво те е накарало да възприемаш по този начин обикновена покана, но те уверявам, че повечето хора, независимо от възрастта, нямат такива предразсъдъци

При мен, макар мъжът ми първи да ме покани на среща, отношенията ни се влачеха в платонични посещения на кафенета и ресторанти, докато аз не поех инициативата. Просто той беше колеблив и стеснителен. Трябваше му леко побутване, за да се разгърне, но аз през цялото време бях убедена в чувствата му. Вярвам, че интуицията ни рядко лъже, попитай самата себе си как да постъпиш. И не се бой!

Ако "разгръщането"  е секс, може ти да си му скочила, но вече сте били двойка, а забелязвам, че и в твоя случай първата среща е по негова покана.

Що жени да не свалят мъже?Един от класа ми примерно си чатеше с една ама нали пращаха си сърца целувки бебс кво прайш ,ловкам те бебс и все такива и се включи приятелката и извика го на среща и ся са гаджета,а оная остана да ги зяпа.И на мене ми се пускат ама аз съм друг левел Смисъл момичетата поне в класа ми който си харесват и си го показват и не им пука и е нормално тва.

Според мен няма нищо лошо в това да го поканиш на едно кафе. И без това имате едно неизпито от негова покана. Та първата крачка е била негова. Просто му напомни, че сте имали планове за виждане и би се радвала да се осъществят. Освен това все още няма на какво да се надяваш, но след една среща, според ситуацията по време на и след нея, вече ще има какво да се коментира по въпроса. Като отидеш в общия град, така и така продължавате да комуникирате, изчакай ден-два дали ще се включи с покана. Ако не - действай ти. И после пиши, да видим накъде вървят нещата

Една мъжка гледна точка относно това дали мъжете или жените е по-добре да правят първата стъпка и изобщо стъпките: по-добре (за всички) жените.

Причината е, че жените често имате в главите си някакъв план график как и кога трябва да се случи нещо. От нас се очаква някакси да прочетем в мислите на конкретната жена какъв точно е този график и да се съобразим с него точно по начина, който е в мислите. Междувременно жените давате "насочващи сигнали" (какво беше там с въртенето на опашката), но проблемът е,че тези сигнали отново не са уникални телепатични, от които да разберем точно какво трябва да направим, кога е времето да поканим на кафе и кога е времето да поканим в квартирата. Една усмивка може да е "сигнал", може нищо да не е. Лек флирт може да е сигнал, може просто да е закачка, може дори да е бъзик. Няма универсални конвенции по въпроса.

И се получава така, че мъжете почти никога не успяваме да нацелим правилното темпо на нещата, които трябва да направим - много "прибързваме" (което е ужасен, ужасен проблем, ах как може - той за каква ме взема!?) или пък много се "бавим" (което е ужасен, ужасен проблем, ах как може - той не ме ли харесва, да не е импотентен, да не е гей!?). Като си припомням до какви сконфузени сцени се е стигало заради това ненацелване на темпото ми става много смешно сега, но тогава (като пъпчасал срамежлив младеж) хич не ми е било смешно.

Идва един момент, в който мъжете придобиваме нужния опит и увереност да залагаме наше темпо без това да наруши прекалено много вътрешното темпо, което очаква жената. Проблемът (за вас жените) е, че хората, които са особено добри в това и то особено от рано (защото нали искате връзка ако може доживот още от гимназията), са точно тези "мъже-играчи", които принципно не искате в дългосрочен план. Ако ви влече случайния секс парнтьор или необвързващ секс за няколко седмици - идеални са такива, но после връзката (да се чете жената) често страда. Имам един такъв познат, който с лекота започваше връзки, можеше да манипулира момичетата както си искаше, но връзките му никога не бяха успешни в дългосрочен план! Единствените 2 жени, в които беше наистина ужасно влюбен го зарязаха по брутален начин и практически му разбиха сърцето, нищо че е голям играч. Та освен да се поизфука с бройките, което е до време и е някаква ценност основно сред тийнейджърите, друго от тази способност да усеща и налага темпото от рано не му остана.

Много често при жените флиртът и сигналите изобщо не целят започване на връзка, а закрепването на женското самочувствие - проверка дали наистина този мъж си пада по жената. От темата например изобщо не става ясно дали точно това не е страданието на авторката - дали наистина го харесва това момче или страда, че не е сигурна дали той си пада по нея или не. Това с триенето на фейсбука е точно такъв тип детински женски игрички - аз пък няма вече да ти говоря, я да видим какво ще направиш, ще страдаш ли по мен, а, А?

Социалните конвенции в обществото и днес до голяма степен позволяват на жената тя да избира партньор - ако харесва някого - да иде при него и да си го свали. При нас мъжете изобщо не е така - има нереалистични очаквания към всичко "първо" - дори първата реплика, която гарантирам, че ако е супер адекватна, готина и на място, значи мъжът е особено голям играч - никой нормален човек (мъж или жена) не седи да мисли с какви точно думи да се заговори с някоя жена, която е харесал и се получава сконфузено и при двата пола (и мен като са ме заговаряли жени е било много тромаво). Затова и се получава, че по-нормални разговори и контакти между по-нормални хора се получават на места, които повечето млади хора някакси май изобщо не приемат като място за запознанство с човек от противоположния пол. И също се получава бумът на виртуалните запознанства през последните 10-20 години.

Та в заключение - това, което мъжете поне на по-млади години знаем, е че ние трябва да поемаме инициативата, но жената ще ни подаде "сигнали". Понеже тези сигнали не са универсални и достатъчно ясни, се стига до изключително често объркване от страна на мъжете, което в голяма степен зависи и от техния характер - по-свитите са по-склонни да разчетат сигналите в тяхна вреда (че не ги харесват), по-самоуверените - в тяхна полза, което понякога практически достига до безумното мислене "не" значи "да" при жените, което в огромна степен е причинено точно от това дърпане, правене на недостъпна и т.н., което би трябвало да е нормално да се тълкува просто като - не ме харесва тази жена, не трябва да я притеснявам никога повече. Но не се, защото жените са също и неуверени, страх ги е да не останат сами и т.н. и т.н. и много често се правят (огромни) компромиси с настоятелния тип мъже, защото самотата, липсата на финансова стабилност или да си единствената без "гадже" в училище (при по-малките) са по някаква причина (да не задълбаваме сега каква) много по-страшни.

Затова според мен колкото по-рано се спре с игричките, флиртчетата, сигналчетата и очакването човекът отсреща да гадае кога и какво следва да се случи по някаква вътрешна и несподелена вербално агенда, толкова по-добри предпоставки за стабилни и качествени връзки ще има една жена.

Въпреки, че е много дълго писанието на bgtatko81 си струва да се прочете.

Хайде да се сетим, че момчето не е на 15, за да е толкова срамежливо, че да не смее на едно кафе да я покани.

Вместо да я научите авторката как да подбутне решението му да се видят, тичате по най- малкото съпротивление- да му се яви на тепсия, пък после и квартира ще трябва да му осигури и сметката да му плати.

Аз бих я посъветвала, като си пишат, да намери нещо, което представлява общ интерес и ще доведе до виждане- например, говорили са ѝ за някой филм, че бил интересен и ѝ се ще да го види, или нещо друго- изложба, концерт на някого или участие в някой клуб.
По заобиколен начин да му даде идея за какво и как да се видят.

Ето, утре щом има рожден ден, да му се обади, да му честити и невинно да го разпита как ще изкара празника.

Ако не я покани, ако въобще не си направи устата да се видят, че да я почерпи, е ясно- никаква скромност не е , а просто липса на интерес.

Ми, не, не си струва!

Всеки в този живот идва да се научи на нещо- жените на комуникация с мъжете и мъжете- на комуникация с жените.

Бг таткото съветва мъжете да се откажат от развитието на "ловния си инстинкт" и опознаването на женската психика, оставяйки се жената да ги води и ухажва.
И си въобразява, че жените са еднакви и като намери няколко мъжкадани, които да му кавалерстват, опознава всички жени, че дори и става специалист по женска психика!

На няколко пъти обяснява, кое било лошо за нас- жените............

За мен, бг. таткото има някаква скрита женска страна, която в реала не може да покаже без последствия, затова "излива" тук.

На твое място, ако не се сети при новата среща, че е искал да те покани на кафе (превод - не продължи от там докъдето сте стигнали), повече няма да се занимавам с него.

Животът е прекалено кратък за да го живееш в чакане, действай и не се помотвай

Що, за да не се презори горкото момче?

Бе, няма ли да върнат казармата- поне 6 месеца, че мъж не остана!

мдам мъжете в днешно време са пълни педери ... във фитенса ги гледам едни татуирани, напарафюмирани, бръснати, изнежени - пълен ужаст

Покани го да излезете, какво толкова нали сте приятели, все пак ще е кафе няма брак да му предлагаш. Действай момиче!!

Ужаст, я!
Да не смеят да поканят момиче на кафе и да чакат пълно обслужване без да си мръднат пръста.