Регистрирах се тук с надеждата да чуя различни гледни точки и да получа повече съвети.
Скрит текст:
Благодаря предварително на всички, които ще прочетат историята и ще напишат коментар. 
През последните учебни дни се запознах с едно невероятно момче. Виждали сме се и преди, но не сме се заговаряли, тъй като бяхме в различни групи на упражненията, а и на лекциите седяхме в различни компании. Заговорихме се най-вече около един изпит. Мисля, че си допаднахме, защото усещах, че му е приятно с мен. Аз много се притеснявах за изпита, а той през цялото време ме насърчаваше. Помагаше ми, когато имах нужда, без да го моля. Искаше да излезем да ме черпи кафе, но му се обадиха по телефона и трябваше да свърши нещо, а аз на следващия ден заминавах за родния ми град. Ще живеем в един град пак от есента, но вече завършихме и няма да се виждаме.
Писахме си два месеца общо взето всеки ден. Споделяхме си разни неща от ежедневието и когато ми предстоеше нещо, той отново ме окуражаваше и се интересуваше как е минало. Последно си писахме снощи, защото смятах да си изтрия фейсбук профила, а той ми каза да си го оставя, защото било по-лесно за комуникация. Отвърнах му, че е прав и че ми е помогнал да преценя. (Не че фейсбук е толкова важно нещо, но взимам предвид мнението му.)
Имала съм две връзки, но бившите ми приятели са доста различни от момчето, за което пиша. Единият ухажваше жените, които харесва, с думи като ,,принцеса'' , ,,красавица'' , ,,прелестна'' , измисляше и по-оригинални определения, които в момента не мога да си спомня точно. Вторият пък беше доста нахакан и изобщо не се церемонеше да сваля жените, да прави намеци, да се шегува и т.н. А това момче ,не знам как да ви го опиша... Той е доста сдържан, тих, скромен... Единствените комплименти, които ми е правил са, че съм много готин човек, забавна и умна. На моменти имам усещането, че има интерес към мен, а друг път се чувствам, сякаш не може да се получи нищо повече от приятелство помежду ни. Двете ми приятелки, които знаят за това, ме съветват да не го притискам, да му дам време да обмисли нещата... Чудя се прави ли са, да изчакам ли известно време, докато си стъпи малко на краката и осмисли дали между нас има нещо, или просто няма смисъл?
Моля ви, не ме нападайте, че историята ми звучи толкова детски и че стана много дълга. Очаквам да се включите.
През последните учебни дни се запознах с едно невероятно момче. Виждали сме се и преди, но не сме се заговаряли, тъй като бяхме в различни групи на упражненията, а и на лекциите седяхме в различни компании. Заговорихме се най-вече около един изпит. Мисля, че си допаднахме, защото усещах, че му е приятно с мен. Аз много се притеснявах за изпита, а той през цялото време ме насърчаваше. Помагаше ми, когато имах нужда, без да го моля. Искаше да излезем да ме черпи кафе, но му се обадиха по телефона и трябваше да свърши нещо, а аз на следващия ден заминавах за родния ми град. Ще живеем в един град пак от есента, но вече завършихме и няма да се виждаме.
Писахме си два месеца общо взето всеки ден. Споделяхме си разни неща от ежедневието и когато ми предстоеше нещо, той отново ме окуражаваше и се интересуваше как е минало. Последно си писахме снощи, защото смятах да си изтрия фейсбук профила, а той ми каза да си го оставя, защото било по-лесно за комуникация. Отвърнах му, че е прав и че ми е помогнал да преценя. (Не че фейсбук е толкова важно нещо, но взимам предвид мнението му.)
Имала съм две връзки, но бившите ми приятели са доста различни от момчето, за което пиша. Единият ухажваше жените, които харесва, с думи като ,,принцеса'' , ,,красавица'' , ,,прелестна'' , измисляше и по-оригинални определения, които в момента не мога да си спомня точно. Вторият пък беше доста нахакан и изобщо не се церемонеше да сваля жените, да прави намеци, да се шегува и т.н. А това момче ,не знам как да ви го опиша... Той е доста сдържан, тих, скромен... Единствените комплименти, които ми е правил са, че съм много готин човек, забавна и умна. На моменти имам усещането, че има интерес към мен, а друг път се чувствам, сякаш не може да се получи нищо повече от приятелство помежду ни. Двете ми приятелки, които знаят за това, ме съветват да не го притискам, да му дам време да обмисли нещата... Чудя се прави ли са, да изчакам ли известно време, докато си стъпи малко на краката и осмисли дали между нас има нещо, или просто няма смисъл?
Моля ви, не ме нападайте, че историята ми звучи толкова детски и че стана много дълга. Очаквам да се включите.
И при нас така започнаха нещата, аз бях доста ...."настъпателна".В резултат, вече почти 30 години сме заедно.
Ако ти харесва, ако се чувстваш добре с него, ако си себе си-не се налага да играеш роля пред него, ако чувстваш, че това е Той, не чакай.Такива мъже са рядкост, някоя по-нахална хич няма да се церемони и ще ти го отмъкне под носа.
Не познавам и мъже, които да искат да имат близки отношения с някоя жена "само като приятелка", докато обратното беше много популярно в младежките ми години и виждам от този форум, че още е на мода. 
По този въпрос никога не съм чувал второ мнение в мъжка компания