Да се надявам ли на нещо?

Покани го ти на кафе вместо да се чудиш.  Между вас няма нищо, но може да има в бъдеще.

А защо ти не поемеш инициативата? Момчето изглежда свястно, ще съжаляваш ако не пробваш.

Според мен, определено има симпатии към теб. Мъжете не се интересуват току така от някоя жена, ако не я харесват, така че едва ли иска да сте само приятели. Наистина може ти да поемеш инициативата, като го поканиш на кафе. Той може би се притеснява, щом казваш, че е сдържан и скромен. Добре, че са останали и такива момчета, че имам чувството, че безмозъчните "гъзари" вече са навсякъде.

А, защо да не се сети, че е жена и да остави инициативата на него?

Защото може да си остане с чакането.

Не знам да има такова правило женските в природата да не правят първата крачка, така че и моят съвет е да забравиш предразсъдъците и да го поканиш, пък каквото е писано ще стане

 Коя природа имаш предвид, не знам, но като гледам и кучетата, и котките, и кравите и кокошките- все мъжките налитат, а женските избират.

Ама, те не са достатъчно модерни и съвременни, че да тичат да се предложат......

Всякаква природа, явно не си гледала внимателно, ходи женската и си вдига опашката

Не знам защо така се набеждава новото време, майка ми казва, че по тяхно време също не е било изключение. И за срещи, и за кавалер за бал, и т.н.

Благодаря ви за бързите отговори! 
То като се замисля, повечето момчета от специалността бяха по-скромни. Един приятел смени две гаджета от курса, като и в двата случая момичетата му предложиха.
Защо не го поканя? Защото ми е неудобно, притеснявам се, срам ме е...

Малко бъркаш нещата- да си вдигне леко опашката, за да забележат интереса е едно, а да вдигне демонстративно крака- друго.

Защо трябва момичето да действа като силно отчаяна женска, не знам!?

Изчакай няколко дни, след като сте пак заедно в един град да видиш как ще тръгнат нещата. Аз на твое място бих изчакала малко точно така, и ако той не предприеме нищо - аз действам. Не е задължително да си агресивна с поканата. Просто му предлагаш да идете на кафе. Както говорите 2 месеца он лайн, така и на живо. Няма нищо срамно и нахално според мен.

Той другия месец има рожден ден и едната ми приятелка каза да му измисля някакъв подарък. Но представете си, че той празнува само със семейството си или си покани само най-близките приятели, ще бъде супер нахално да му кажа: ,,хайде да се видим да ти дам подарък''. А  и не искам да се почувства длъжен да ме черпи или пък да е гузен, ако примерно не ме харесва, а аз съм му дала подарък... А пък и най-вероятно ще ме е много срам...

Не е въпрос на мода, а въпрос на характер. Щом момчето е по-скромно, защо тя да не го покани? Тук става въпрос за покана за кафе, а не за секс, примерно. Още повече, че те са в приятелски отношения и поканата ще се изтълкува, като покана за приятелско кафе. Той, ако има интерес, ще направи крачка по време на срещата им. Това е взаимен процес и не виждам защо жените трябва да седят и да чакат. Понякога малко побутване от страна на жената окуражава мъжа да действа. Просто жената трябва да е деликатна и да не нахалства(както някои правят). Ако  е достатъчно умна, накрая мъжът ще мисли, че той е направил първата крачка.

Нито една от сериозните ми връзки не е почвала с покани от моя страна. Винаги мъжът е бил активният с поканата за кафе/ да излезем/ да се видим/ какво ще правиш утре. А съм имала и "срамежливи" гаджета. Колкото и да е стеснителен, ако има интерес, ще поиска среща на живо. Да покажеш интерес и "прикоткаш" не е равно на ти да каниш. Мъжете не се кефят на настъпателни, освен ако не са играчи, на които им е гот, че бройката им спестява дори труд, или някакви съвсем, съвсем, съвсем залюхани, които цял живот някой друг трябва да ги бута - за всичко.

Ти бъркаш съвсем нарочно и демонстративно го правят.
Възприемаш такава покана като отчаяна женска, другите хора като съвсем нормални отношения. Прабаба ми и бабата на мъжа ми, лека им пръст, разказваха как едно време момите канили ергени, и не помня да са го споменавали в подобен смисъл. Не знам какво те е накарало да възприемаш по този начин обикновена покана, но те уверявам, че повечето хора, независимо от възрастта, нямат такива предразсъдъци

При мен, макар мъжът ми първи да ме покани на среща, отношенията ни се влачеха в платонични посещения на кафенета и ресторанти, докато аз не поех инициативата. Просто той беше колеблив и стеснителен. Трябваше му леко побутване, за да се разгърне, но аз през цялото време бях убедена в чувствата му. Вярвам, че интуицията ни рядко лъже, попитай самата себе си как да постъпиш. И не се бой!

Ако "разгръщането"  е секс, може ти да си му скочила, но вече сте били двойка, а забелязвам, че и в твоя случай първата среща е по негова покана.

Що жени да не свалят мъже?Един от класа ми примерно си чатеше с една ама нали пращаха си сърца целувки бебс кво прайш ,ловкам те бебс и все такива и се включи приятелката и извика го на среща и ся са гаджета,а оная остана да ги зяпа.И на мене ми се пускат ама аз съм друг левел Смисъл момичетата поне в класа ми който си харесват и си го показват и не им пука и е нормално тва.

Според мен няма нищо лошо в това да го поканиш на едно кафе. И без това имате едно неизпито от негова покана. Та първата крачка е била негова. Просто му напомни, че сте имали планове за виждане и би се радвала да се осъществят. Освен това все още няма на какво да се надяваш, но след една среща, според ситуацията по време на и след нея, вече ще има какво да се коментира по въпроса. Като отидеш в общия град, така и така продължавате да комуникирате, изчакай ден-два дали ще се включи с покана. Ако не - действай ти. И после пиши, да видим накъде вървят нещата

Една мъжка гледна точка относно това дали мъжете или жените е по-добре да правят първата стъпка и изобщо стъпките: по-добре (за всички) жените.

Причината е, че жените често имате в главите си някакъв план график как и кога трябва да се случи нещо. От нас се очаква някакси да прочетем в мислите на конкретната жена какъв точно е този график и да се съобразим с него точно по начина, който е в мислите. Междувременно жените давате "насочващи сигнали" (какво беше там с въртенето на опашката), но проблемът е,че тези сигнали отново не са уникални телепатични, от които да разберем точно какво трябва да направим, кога е времето да поканим на кафе и кога е времето да поканим в квартирата. Една усмивка може да е "сигнал", може нищо да не е. Лек флирт може да е сигнал, може просто да е закачка, може дори да е бъзик. Няма универсални конвенции по въпроса.

И се получава така, че мъжете почти никога не успяваме да нацелим правилното темпо на нещата, които трябва да направим - много "прибързваме" (което е ужасен, ужасен проблем, ах как може - той за каква ме взема!?) или пък много се "бавим" (което е ужасен, ужасен проблем, ах как може - той не ме ли харесва, да не е импотентен, да не е гей!?). Като си припомням до какви сконфузени сцени се е стигало заради това ненацелване на темпото ми става много смешно сега, но тогава (като пъпчасал срамежлив младеж) хич не ми е било смешно.

Идва един момент, в който мъжете придобиваме нужния опит и увереност да залагаме наше темпо без това да наруши прекалено много вътрешното темпо, което очаква жената. Проблемът (за вас жените) е, че хората, които са особено добри в това и то особено от рано (защото нали искате връзка ако може доживот още от гимназията), са точно тези "мъже-играчи", които принципно не искате в дългосрочен план. Ако ви влече случайния секс парнтьор или необвързващ секс за няколко седмици - идеални са такива, но после връзката (да се чете жената) често страда. Имам един такъв познат, който с лекота започваше връзки, можеше да манипулира момичетата както си искаше, но връзките му никога не бяха успешни в дългосрочен план! Единствените 2 жени, в които беше наистина ужасно влюбен го зарязаха по брутален начин и практически му разбиха сърцето, нищо че е голям играч. Та освен да се поизфука с бройките, което е до време и е някаква ценност основно сред тийнейджърите, друго от тази способност да усеща и налага темпото от рано не му остана.

Много често при жените флиртът и сигналите изобщо не целят започване на връзка, а закрепването на женското самочувствие - проверка дали наистина този мъж си пада по жената. От темата например изобщо не става ясно дали точно това не е страданието на авторката - дали наистина го харесва това момче или страда, че не е сигурна дали той си пада по нея или не. Това с триенето на фейсбука е точно такъв тип детински женски игрички - аз пък няма вече да ти говоря, я да видим какво ще направиш, ще страдаш ли по мен, а, А?

Социалните конвенции в обществото и днес до голяма степен позволяват на жената тя да избира партньор - ако харесва някого - да иде при него и да си го свали. При нас мъжете изобщо не е така - има нереалистични очаквания към всичко "първо" - дори първата реплика, която гарантирам, че ако е супер адекватна, готина и на място, значи мъжът е особено голям играч - никой нормален човек (мъж или жена) не седи да мисли с какви точно думи да се заговори с някоя жена, която е харесал и се получава сконфузено и при двата пола (и мен като са ме заговаряли жени е било много тромаво). Затова и се получава, че по-нормални разговори и контакти между по-нормални хора се получават на места, които повечето млади хора някакси май изобщо не приемат като място за запознанство с човек от противоположния пол. И също се получава бумът на виртуалните запознанства през последните 10-20 години.

Та в заключение - това, което мъжете поне на по-млади години знаем, е че ние трябва да поемаме инициативата, но жената ще ни подаде "сигнали". Понеже тези сигнали не са универсални и достатъчно ясни, се стига до изключително често объркване от страна на мъжете, което в голяма степен зависи и от техния характер - по-свитите са по-склонни да разчетат сигналите в тяхна вреда (че не ги харесват), по-самоуверените - в тяхна полза, което понякога практически достига до безумното мислене "не" значи "да" при жените, което в огромна степен е причинено точно от това дърпане, правене на недостъпна и т.н., което би трябвало да е нормално да се тълкува просто като - не ме харесва тази жена, не трябва да я притеснявам никога повече. Но не се, защото жените са също и неуверени, страх ги е да не останат сами и т.н. и т.н. и много често се правят (огромни) компромиси с настоятелния тип мъже, защото самотата, липсата на финансова стабилност или да си единствената без "гадже" в училище (при по-малките) са по някаква причина (да не задълбаваме сега каква) много по-страшни.

Затова според мен колкото по-рано се спре с игричките, флиртчетата, сигналчетата и очакването човекът отсреща да гадае кога и какво следва да се случи по някаква вътрешна и несподелена вербално агенда, толкова по-добри предпоставки за стабилни и качествени връзки ще има една жена.

Въпреки, че е много дълго писанието на bgtatko81 си струва да се прочете.

Хайде да се сетим, че момчето не е на 15, за да е толкова срамежливо, че да не смее на едно кафе да я покани.

Вместо да я научите авторката как да подбутне решението му да се видят, тичате по най- малкото съпротивление- да му се яви на тепсия, пък после и квартира ще трябва да му осигури и сметката да му плати.

Аз бих я посъветвала, като си пишат, да намери нещо, което представлява общ интерес и ще доведе до виждане- например, говорили са ѝ за някой филм, че бил интересен и ѝ се ще да го види, или нещо друго- изложба, концерт на някого или участие в някой клуб.
По заобиколен начин да му даде идея за какво и как да се видят.

Ето, утре щом има рожден ден, да му се обади, да му честити и невинно да го разпита как ще изкара празника.

Ако не я покани, ако въобще не си направи устата да се видят, че да я почерпи, е ясно- никаква скромност не е , а просто липса на интерес.

Ми, не, не си струва!

Всеки в този живот идва да се научи на нещо- жените на комуникация с мъжете и мъжете- на комуникация с жените.

Бг таткото съветва мъжете да се откажат от развитието на "ловния си инстинкт" и опознаването на женската психика, оставяйки се жената да ги води и ухажва.
И си въобразява, че жените са еднакви и като намери няколко мъжкадани, които да му кавалерстват, опознава всички жени, че дори и става специалист по женска психика!

На няколко пъти обяснява, кое било лошо за нас- жените............

За мен, бг. таткото има някаква скрита женска страна, която в реала не може да покаже без последствия, затова "излива" тук.

На твое място, ако не се сети при новата среща, че е искал да те покани на кафе (превод - не продължи от там докъдето сте стигнали), повече няма да се занимавам с него.

Животът е прекалено кратък за да го живееш в чакане, действай и не се помотвай

Що, за да не се презори горкото момче?

Бе, няма ли да върнат казармата- поне 6 месеца, че мъж не остана!

мдам мъжете в днешно време са пълни педери ... във фитенса ги гледам едни татуирани, напарафюмирани, бръснати, изнежени - пълен ужаст

Покани го да излезете, какво толкова нали сте приятели, все пак ще е кафе няма брак да му предлагаш. Действай момиче!!

Ужаст, я!
Да не смеят да поканят момиче на кафе и да чакат пълно обслужване без да си мръднат пръста.

Все едно си описала началото на моята връзка/брак.   
И при нас така започнаха нещата, аз бях доста ...."настъпателна".В резултат, вече почти 30 години сме заедно.
Ако ти харесва, ако се чувстваш добре с него, ако си себе си-не се налага да играеш роля пред него, ако чувстваш, че това е Той, не чакай.Такива мъже са рядкост, някоя по-нахална хич няма да се церемони и ще ти го отмъкне под носа. 

Боже, това ли ти е веруюто?

Че, за тия 30 години, идея нямаш колко нахални жени е срещнал и ако не са го отмъкнали за постоянно, дали пък е било, защото са предпочели еднократно да го ползват?

Или пък той тях, като носни кърпички?     
От де да знам.....еднократното ползване не е мой проблем.   
На мен ми трябва доживотно и си го осигурих.На който му е достатъчно еднократното, о.к.   

Доста хубава дискусия сте заформили. Беше ми много интересно да я прочета. Благодаря ви, че така ме нахъсвате и давате съвети.    
Само искам да попитам - това, че му писах първа, не е ли знак, че го харесвам?    И за фейсбук да вметна, че наистина смятах да си го изтрия, защото така или иначе с приятелите се чувам и по вайбър. Но той като каза да си го оставя, го оставих.

Повечето мъже не обичат жената да им се натиска.Мъжът е ловец по природа.
Лесната плячка не е интересна.

Любопитна съм да прочета и мъжко мнение по въпроса...

По принцип значи, но мъжете са как да го кажа по меко...недосетливи. От намеци не разбират, трябва директно да му го изпляскаш, за да те разбере




Големия чаршаф на bgtatko81 ?
Или него не го броиш за мъж

Все пак говорим за покана за кафе, не за предложение за брак.
Аз не виждам нищо лошо момичето да го покани на кафе или кино, ако усети, че младежът не проявява интерес, много лесно може да го обърне на приятелско излизане.
Все пак не говорим за по- миналия век, много от нас имат приятели - мъже и излизат с тях.

Четох донякъде и ми се прииска да
Човешките отношения са много прости, стига човек да не се връзва на клишетата, забърка ли се там става страшно.

Мани, мани. Много лош късмет с днешните мъже, а през 70-те, например, колко мъжествени са били мъжете, мечта

П.П. Мъже има и извън фитнеса

Много груби изрази се събраха в темата за една проста среща между евентуални бъдещи приятели, които си допадат като хора. За кафе става дума все пак, а не тя да му звънне на вратата гола под шлифера.

Авторката пише, че я е срам да го покани, значи нещата си остават, както са си били... тя ще се чуди, той ще се чуди и тъй си минават годинките и се разминават хората. След 5 години, като мине през още няколко отракани женкаря, ще се пляска по челото. Детски истории...

Пълен ужаст. Предупреждавайте, задавих се


Остави се, един час за козметик не можеш да се уредиш и там са завзели

По този въпрос конкретно - повечето мъже не обичат да им се натискат жени, които не харесват (ако трябва да съм прям - мъжете помежду си бихме казали просто "грозни" жени). Всъщност аз лично не познавам мъж, който да обича да му се натискат жени, които не харесва. Докато познавам много жени, които уж се оплакват, че им се натискат "разни", а правят всичко възможно, за да продължат да им се натискат Не познавам и мъже, които да искат да имат близки отношения с някоя жена "само като приятелка", докато обратното беше много популярно в младежките ми години и виждам от този форум, че още е на мода.

Ако на някой (свободен) мъж му се натисне жена, с която на пръв поглед иска да прави секс или дори такава, на която след 4 бири не би ѝ отказал - да видите тогава какви сме "ловци" и колко ни е безинтересна лесната плячка По този въпрос никога не съм чувал второ мнение в мъжка компания При "заетите" мъже има понякога угризения, ама хич не са силни при повечето (зависи колко точно са "заети"). Иначе има изключения от всичко.

http://www.lostbulgaria.com/pic/1936.jpg
Това пак е Пешо манекена от горната снимка
https://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/620x349/Aug2015/2110870481.jpg

А, ето ти едни чудесни съвременни мъже
https://webnews.bg/uploads/images/15/7315/277315/640x.jpg?_=1486418297

https://webnews.bg/uploads/images/13/7313/277313/640x.jpg?_=1486418296

Ето, това мнение пояснява първия "чаршаф"..........

Значи, мъжете не обичат да им се натискат жени, които не харесват, а чакат да им се натискат другите- които им харесват.
Защото са докарали нещата дотам, жените да ги свалят.

Да ги канят на кафета, уж като приятели, вярвайки че успяват да ги заблудят за целта на поканата.

Мъжете, от своя страна, си знаят, че не им трябва " само приятелка", затова и не тичат да канят някоя на кафе, ако не са привлечени.

И се получава конфуза- момата кани " като приятел", той решава да не я засегне и отива, а тя си прави въздушни кули- това казал, така я погледнал.............ама защо след това ѝ отрязал комуникацията?
И се почват драми, сълзи и сополи.

И втората част от поста е право в целта, пък който иска да свали розовите капаци, да го направи.

За мен, истинско приятелство без задни мисли между мъж и жена не може да има, или ако има, то е в много, много редки случаи. Обикновено единия иска да си легне с другия. Ситуацията съм я виждала най-често така: мъжът иска нещо от жената, а жената го "държи", като приятел, само защото й се повдига самочувствието, а всъщност няма намерение да има нищо с него. Иначе казано, тя го е сложила във friend зоната(означава, че него никога няма да го огрее). Обратният вариант също не е изключен, но е по-рядко срещан. Помня как веднъж казах, че еди коя си моя приятелка е пила кафе с еди кой си, като приятели, и мъжът ми ми се изсмя и ме светна, че при мъжете няма такова нещо

За другото, прав си, че има много жени, които всъщност много се кефят, когато им се натискат разни навлеци. Това никога не съм го разбирала. Ако си жена със самочувствие, би трябвало дори да ти е обидно, че "разни" са си помислили, че могат да имат нещо с теб.

Това прозвуча като заплаха.
Добре, значи да разбирам, че като ме беше поканил на кафе, не е било от чисто приятелски чувства. Защо пак не ме покани тогава? Може би не сме един за друг, щом и двамата сме толкова...смотани.

Вие прибрахте ли се по къщите си?

Утре му се обади, честити му и ако не те покани след като ти благодари, го разпитай- ей тъй, приятелски, къде ще посреща, измислил ли е нещо специално и му пожелай приятно изкарване.
Ако и тогава не реагира, е ясно че интересът му не е достатъчно силен, а на теб Муньо, когото да ухажваш, не ти трябва.

Недей да екстраполираш едно до безкрайност, че в такъв сериал ще се вкараш - бедна ти е фантазията. Като не те поканил този, друг ще те покани.

absurT, много ми допада Вашата прямота, как не цепите басма и изстрелвате някакво мнение, което много често е непопулярното. С подобен събеседник тип "контра" се получават доста хубави дискусии, стига човек да не приема много навътре обидите, каквито хич не пестите.

Както Ви казах в другата тема - няма кой знае какви съществени разлики между мъже и жени. Никой не обича да бъде отхвърлен, всеки се притеснява, няма нормален човек, който да приеме с лекота чувствата му да са несподелени, дори да е просто само първоначално харесване, а не хлътване до козирката.

Аз не знам какъв точно мъж съм, в повечето отношения съм сравнително типичен според мен (специално заради Вас - ако се наложи да си меря нивата на тестостерона по медицински причини - ще Ви докладвам резултатите). Каквито особености имам са по-скоро характер - необщителен, притеснителен, тревожещ се за всякакви неща (невротичен), крайно принципен (изневярата примерно ме отвращава и в двете си посоки). Според мен е характер това и има и такива жени. Иначе характерът ми като цяло не е често срещан, но не ми е известно да е по-чест сред жените примерно отколкото сред мъжете.  

Но съм бил и от двете страни на барикадата по отношение на преследване и разкриване на чувства и не виждам големи разлики между мъже и жени като изключим тези, които съм изброил, които са основно свързани със социалните роли. И мъжете, и жените (особено пък младите) са крайно неуверени, и мъжете, и жените го крият зад разни пози - да, позите се различават малко, ама са си все пози. И мъжете, и жените, когато не са много вървежни (много хубави) стават по-настъпателни. И за мъжете, и за жените идва момент, когато тези контакти стават доста по-лесни и в крайна сметка си намират подходящ партньор. И мъжете, и жените правят компромиси, търсят сигурност, близост, често не се замислят много много и т.н. И при мъжете, и при жените има комбинации, които са много трудни за сработване - хубава жена, но много тъпа + интелигентен мъж, хубав мъж, но голям простак и често побойник + нормална жена. Не винаги нещата са така полярни, но често хората не са един за друг. Но понякога и полярности се сработват и допълват - човек като влезе в една връзка и лека полека почва да се ориентира дали е за него този човек или не.

Останалото са стереотипи.

А робуването на стереотипи намалява шансовете човек да е щастлив. На мен доста време ми трябваше, за да си дам сметка за тези неща и пак беше в голяма степен късмет (може би съдба...), че срещнах такава жена, която да ми импонира толкова, че и аз на нея. Но ако знаех нещата, които сега знам, като бях на 16 или 18 или особено 20, щях да се държа по коренно различен начин тогава....

Изкушавам се да пиша още неща по въпроса, специално за Вас, за да тествам нервите Ви да четете чаршафите ми, но трябва да работя, така че засега това от мен по темата Ще следя дискусията дали трябва жената да се фръцка и да се прави на недостъпна, за да е по-желана - много ми е забавно как ще продължите да защитавате подобна позиция точно в този форум

Много завоалирано няма що. Това, че е формулирано по друг начин, не означава, че семантично не е същото.
Може и да си изчисти съвестта, че той я е поканил като мъж, но си е почти същото набутване като първото.
"Ох, как ми се гледа този филм". (Покани ме да го гледаме). Мъжете на пасат патки и пак ще го възприемат като тя ми се набутва.
Интерес от страна на мъжа е да я слуша внимателно какво си говорят, докато общуват и да предложи нещо в унисон с предпочитанията ѝ.

Хората са различни. Откакто се научих да говоря с мъжете като с равни, без преструвки, игрички, превземки, заобикалки и чувствителности, животът ми придоби качествено нови измерения. За други пък е важно да спазват неписани правила за ловци, дивеч и т.н. Авторката щом е тип сърничка, да чака, може той да придобие смелост, когато пак се окажат в един град. Някак твърде много драма има в тази история, имайки предвид, че нищо не се е случило... два месеца мечти, разговори с приятелки за Него, анализи на поведението и пасивността му, въртели с триене/нетриене на Фб... уморително.

Боже, толкова ли можа да измислиш?

Мъжете не пасат патки, ама и патките не са малко, без извинение.

Това ме подсеща за епизод от "Сексът и градът".....       ще напиша само извода:
"Когато той не ти се обажда, значи не си пада по теб!".

absurt , рожденият му ден е чак другия месец. Благодаря ти за ценните съвети!
Аниш, права си, че твърде много задълбах. Съжалявам, ако повтарям едно и също и това ви отегчи.
bgtatko81 , чаршафи, но аз ги чета с изключителен интерес. Много са полезни мненията ти. Благодаря!
qrye , вече обясних, че не беше с цел въртене на номера триенето на фейсбука. Аз така или иначе го смятам вече за безинтересен и почти не влизам, а пък с приятелите ми мога да си пиша и по вайбър. Но той ми каза да го оставя и го послушах, защото като цяло той обича да (ми) дава съвети. (Не знам дали и с другите си приятели е такъв.) Не се определям като тип ,,сърничка''. Просто досега не ми се е случвало да правя първата крачка. Благодаря ти за нахъсването!
The Catcher in the Rye, какво да ти кажа, той или задава въпроси по темата, по която пишем или просто изказва някакво мнение по нея. Но общо взето, трябва аз да го питам, за да сподели нещо за себе си, иначе нищо не казва. Не се хвали, не говори за себе си, ако не се поинтересувам.

Много ми е интересно да чета коментарите, които пишете. Разговорът май се превърна в дискусия на тема: ,,Трябва ли жените да правят първата крачка?'' , което е според мен е полезно.  

Виждам, че когато нямаш какво да кажеш, винаги прибягваш да епитети. Не ти отива на годините.
Сори, че ти пукнах розовия балон за "недостъпната" принцеса на пиедестал, която си избира измежду много ухажори, гонещи я с ловнишки инстинкт, докато тя им мята крайно завоалирани (разбира се), и леко влажни погледи "ах как харесвам този филм, бих отишла на него" sorry but not sorry

Или действаш открито и каниш човека на кафе, или наистина чакаш той да прояви интерес и да се държи като мъж. Такива половинчати "подбутвания", когато са прозрачни, са смешни.

absurT, ставаше дума за масовата ежедневна мода, не за официални случаи или модно ревю
Никога не съм виждала по улиците такива като онези от последните снимки, убедена съм, че и ти, не са това днешните мъже, колкото и да се опитвате да ги оплюете...

PoiSoN GiRL, пак ще ти кажа - нещата са много, много прости. Колкото повече човек слуша това трябва, онова не, толкова по-сложен му става живота. Действа се директно и кратко. Ще видиш колко лесен и хубав е животът

Ето че сме на едно мнение- полвинчатите прозрачни подбутвания са смешни.

Само че, ти предложи ""Ох, как ми се гледа този филм". (Покани ме да го гледаме)", което си е патешко отвсякъде.

И хем го съзнаваш, хем на мен го приписваш, хем се засягаш.........

НСЧ, снимката която ти показа, също не отразява ежедневната мода по онова време.
Тия блузки ги носеха само педалите и то, по официални поводи.

Много ти е слаба паметта,  absurT .....     

Не съм го предложила, осмях го


* Amour ме е изпреварила и цитирала цялото.

По-скоро избирателна

Абсурт, защо ти е такава фикс идея, че мъжът трябва на всяка цена да е инициатор.
Може пък да е по-срамежлив и да му трябва повече време, за да реши.

Мъжете не чакат да ги свалят, но приемат, случва се и жената да е по-напориста, защо това трябва да се приема като нещо ненормално?
Друг е въпросът, че в моите младини негласно правило беше, че на жена не се отказва. Което хич не е добре, защото жената може да си въобрази какво ли не, а за мъжа всичко да е само секс и по някое питие.
Което при жените се случва много рядко, ми се струва - жена да те ползва само за секс, но виж, може да те ползва за натриване носа на бившия си.

Това, че на жена не се отказва, съм го чувала и аз. Мисля, че мъжете могат да правят секс, без да имат чувства, докато при нас, жените почти винаги се появяват. Обаче не съм привърженик на това да използваш друг човек, за да натриваш носа на бившия/бившата, макар че много хора го правят.

Амур и НСЧ, явно за вас и The Catcher in the Rye, намекът за виждане, например с повод филм, се ограничава в това култово изречение:

"Ох, как ми се гледа този филм". (Покани ме да го гледаме)"

Ми, патешки акъл може да го роди, според мен.

Но, аз никога не бих го използвала.

Не ми е фикс идея- ако съм го закъсала и ми се изпречи някой, ставащ за олабване на жилата, ще си позволя по- категоричен и насочващ намек.
Но, няма да го свалям аз- за всичките години като жена, не съм била толкова отчаяна, че да го направя.

Мен ми е кеф мъжът да ме пожелае, след като аз съм го избрала и съм му подсказала, че може да се пробва.

Защото, най- лесното е да накараш някого да те изчука- дали теб, дали друга- без значение е за тях, щом напираш и ги сваляш- на жена не се отказваШЕ в едни други времена, когато нямаше толкова преситени от нападателни тигрици, порно и голотии от всякъде, мъже.

Сега отказват и не се сещат, и се правят на скромни, защото жените им иззеха функциите, щото не можели да чакат, докато той реши дали наистина иска да бъде с даващата зор, мацка.

Хващане за думата и не много фино бягане по тъча.
Да подходя аналогично (хващане за думата)- не се ограничава до това конкретно изречение, беше диевфемистичен пример за "побутване" в посока покана уж от негова страна.
Ако трябва да задълбая- един наблюдателен човек винаги ще възприема дори най- културното и незабележимо побутване като такова и определено няма да бъде изманипулиран, че "идеята е видиш ли негова". Инициативата също.  


С това съм съгласна. Доста противна кастрация. Но аз лично се чудя дали е заради самопредлагащите се момичета и порното или нещата, които ядем и работите, които работим, бъгват организма и той забравя първичните си нужди.

absurT, въобще не схващам какво пишеш, сигурно мозъкът ми е мъжки
Имам предвид, че помниш избирателно миналото. Основните младежки субкултури, отношението към тях (че са пропаднали, морално разложени и т.н.). Само че тогава и ти си била част от тези младежи и са ти се виждали мъжествени и хубави

Нищо им няма на младите, а след години и те ще редят същите критики към онези след тях, такъв е животът...

Наистина мозъкът ти е мъжки, щом реши, че мацката, която отива да се предложи на юнака, е пропаднала и морално разложена- тези понятия не ги бях чувала от младежките си години, а ти откъде ги изрови, не знам?!

Не, не е, просто е без достатъчно самочувствие и не е научена да се самоуважава- нищо повече.

А, че има мъже, които хем се кефят, че не им се налага да се напънат, хем така отсяват жените, които са за една вечер, също е вярно.

Мъжете обичат да играят на сигурно. За да си пише всеки ден с теб - значи има интерес. Иначе нямаше да си губи времето с теб, а щеше да е навън да играе мач или вкъщи пред компютърните игри. Ти загатни, че си повече от съ-курсничка. Смени прическата, сложи обеци, отиди на маникюр и виж дали, че забележи и отбележи. Кажи му - скучно ми е, искаш ли на по кафе, да се разведря и да не говоря за изпити. Няма нужда да изскачаш с подарък. Започнете да излизате на срещи. Стъпка по стъпка. Не се дръж като гадже, ако не са те поканили да станеш гадже. Питай го как мисли да празнува. Има ли планове. Стъпка по стъпка се доближавай до него и естесвено, изчаквай и той да се доближава до теб. Прочети 5те любовни езика. Той може да си мисли, че ти показва интерес, а пък ти да не го виждаш това.

Именно за младежките ти години говоря и отношението на по-старото поколение към вас
Не коментирам мацката.
Имам съвсем нормални, приятни впечатления от поколението й.

Хи,хи!
Вярно е, че вече сме полузаспали, ама чак толкова ниска топка по тъча- и със затворени очи хващам!

Понеже по-нагоре в темата прочетох, че се търси мъжко мнение, реших да попитам любимия.

Лаконичен отговор от негова страна: "И жените трябва да нападат.".

Имаше коментар, че днешните мъже изглеждали гейско. Показах как са изглеждали десетилетия назад, време, за което непрекъснато повтаряте какви мъжкари имало.
И за тях по-старите са казвали, че са ... умишлено цитирах точно думи от онова време, с които са ви наричали. Но за вас са си били нормални, с мъжко поведение, вид и т.н.
Същото е и сега, нищо ново под слънцето.

Не мога да разбера кое те кара да го тълкуваш по друг начин (даже не схващам какво имаш предвид с последното подхвърляне), но се предавам, просто защото по-директен отговор от този не мога да дам

С какво това една жена да използва мъж като вибратор е по-малко гнусно от това мъж да използва жена като чикия? Хората не са предмети. Ако един мъж има поне малко акъл в главата си, ще откаже да го изчука жена, нищо че едно време не се отказвало. Същото е както с жената, какво му е различното? И "клин клин избива секс" ще откаже и други неща. Ако е взаимно желанието само за животински секс и някакси се изясни това - хубаво. Ама че на някоя ѝ потрябвало "олабване на жилата"... Пфу, темата стана по-цинична от песен на Черно фередже.

Това, че доста мъже нямат достатъчно акъл в главите си по тези въпроси е факт и е жалко. Ама като Ви слушам - едно време още по-малко акъл са имали

И сега дайте да плачем, че порното било развалило прекрасния ни соц(иален) модел "мъжете са от Марс и не отказват, па жените са от Венера и не свалят"...

Ех, жените ясно, че форум "бг мама" ще ги еманципира някак - я какви прогресивни и морално разложени теми сме подхванали пред непълнолетните тук. Но сега най-сетне видях светлина в края на тунела и за нас мъжете - порното! Да живее екс-арт!

пс. не мога да се въздържа да не Ви шокирам (18+):

Ти остави ами и ...

Извън казуса кой да покани пръв, конкретно за случая на авторката аз не съм оптимист, не виждам интерес у момчето. Уж кафе, ама.друго изникнало, два месеца чат, ама нито дума за виждане - не мисля, че това е поведение на мъж, който има интерес към жена. Чатенето във фейса е като дъвка, дъвчеш и плоеш, не е комуникация като хората. Особено при вметката, че той не пише за себе си, с взима отношение по разни нейни теми. Скучно му е на момчето, запълва лятото.

Голям напън да се направиш на интересен, голямо чудо!
Мъжът и коза, и крастава жаба може да ползва като чекия, а феминистката винаги иска да се равнява по него, та няма проблем да го ползва като вибратор.
Е, една малка разлика има между двамата- последствията, които за нея са големи, превръщайки се в кошче за биологичен отпадък, но кой каквото си избрал.

В едно си прав- мъжете преди бяха от Марс, а сега са от покрайнините на Венера, че и им харесва.
А, жените и тук, масово реват от Муньовци и мамини синчета, но са свалили изискванията към тях до бърсането на прах и простирането на прането.

И голяма гордост от равенството пред порното.
Не че нещо, както писах преди да се появиш във форума- някъде 1974 година гледах първото порно- шведска тройка, така че, новината ти, че и ти си го открил през 2017г. е малко смешна.

ПП. Преди малко изтече покъртителна новина за Марко Асенсио от "Реал" / Мадрид/ - като се епилирал, горкия, си направил пъпка на крачето и ще пропусне следващия мач, щото не можел да си обуе калците ...........

Мъка, мъка!

Това е и моето мнение. Но и не изключвам варианта след поканата от негова страна да тълкува поведението й като неутрално, т.е. липса на интерес, затова да не настоява.

Извън темата:

Нека все пак момичето да опита, просто да му подхвърли небрежно и с усмивка, че имат едно неизпито кафе и да види реакцията му. Ако откаже с мотив, че е зает, значи няма интерес. Ако приеме обаче, авторката трябва да внимава дали това приемане не е само за да си убие времето, защото му е скучно и в момента просто няма друга дама на хоризонта.

Ми, твои са и репликата, и предложението, та щом се самоопределяш така, ние няма да те разубеждаваме.   

Ми, добре, щом казваш!

Все още не съм му подметнала нищо.  Не знам дали изобщо ще се осмеля.
А по другата тема, че на жена не се отказва, както споменах, чувала съм го и аз. Само че на мен ми е гнусен мъж, който сваля мацки, за да ги бройка. Същото е мнението ми и за жените, които имат т.нар. леко поведение.

Добре де, какъв е проблема като се чувате/пишете (както там комуникирате), просто да кажеш:
"Довечера имам 1 (2)свободен час, какво ще кажеш да се видим на по кафе?" -все едно каниш приятел/ка на кафе, а не кандидат-гадже.....
Пишеш, че доста комуникирате като приятели, та не виждам никакъв проблем приятели да се канят един друг на кафе/питие.
Макар да мисля, че една жена винаги усеща, когато даден мъж има афинитет към нея....та щом досаге не си усетила нищо, може и да няма интерес към теб като към гадже.
Но пък отде да знам, може и да ти липсва опит да разчиташ мъжките сигнали.....

Пойзън, в общуването между двама души винаги се усеща, ако има "нещо". Поне аз винаги знам, дали няой е просто любезен или има нещо зад това.

Ако нищо не си усетила, вероятно човекът те харесва като приятел. Не пречи да побутнеш, но ако не усещаш привличане от негова страна си е загубена кауза. Дори и да се поласкае и реши да пробва, не съм сигурна, че ще се получи дълготрайна връзка, а и може да се разочароваш.

Според мен не е проблем да подметнеш, че би било хубаво да пиете по кафе, като сте в един град, да обсъдите колегите, изпитите. Тогава ще прецениш накъде вървят нещата.

Ако трябва да съм честна, все ми се струва, че има нещо и от негова страна. Обаче сякаш се колебае и не е сигурен. Това е, което имам като усещане дълбоко в себе си.

Държа да отбележа, че не го смятам за мамино синче, за Муньо и т.н. Но наистина има доста изнежени мъже в днешно време, както някои от вас коментирахa по-рано. И в тази връзка се сетих за това:

Poison girl, ако се колебае, това не говори добре за него. За мен няма по-отблъскващ мъж, от мъж който не знае какво иска. Дано и неговия случай да не е такъв и толкова време да се чуди иска ли нещо с теб или не. При всички случаи един от двама ви трябва да действа и то ще си покаже дали ще се получи нещо.

Аз мисля, че момчето приема момичето като приятел. Никакви индикации на нещо по-различно. Имам приятели мъже и взаимоотношенията ни са подобни.

Все пак не забравяйте, че след като я поканил на кафе тя се е изпарила от града и се връща чак сега.
Като се съберат ще се види

Ами и аз това казвам, нека опита. Пък то ще се види. Пък ако не стане, голяма работа, не е било писано. Най-добре е да си бъдат приятелчета. Ако момичето обаче има чувства, просто ще се отдръпне и толкова. Иначе ще страда, понеже не може да е приятел с човек, към когото има влечение, а той съответно не. Но пък ако не опита, ще съжалява.

"Ох, как ми се гледа този филм". (Покани ме да го гледаме)"

НЕ Е МОЯ РЕПЛИКА.
Справка- написаното отгоре и предния пост.

Два пъти ти го пиша, сега и с главни букви, много те моля, задръж го в паметта си, че не ми се обяснява пак!

Зависи какъв тип е жената и как се държи. Понякога и аз се държа и говоря по-свободно с мъже и се е случвало някои хора да го тълкуват едва ли не като неоспорим сигнал.

Всъщност, според авторката, той я е поканил, но му се обадили по телефона да свърши нещо и работата се разсъхнала. А на следващия ден тя трябвало да си отпътува.

Изхождайки от написаното от авторката намирам, че момчето няма романтичен интерес към нея. Може да му е приятно да си приказват, да обсъждат курсове и колеги, да й дава съвети (въпреки, че как си позволява да й дава съвети като не я познава особено добре, не зная), но аз не виждам нищо в поведението му, което да показва наличие на някакви чувства или специални намерения. Един влюбен човек или дори такъв, който има желание да опознае другия по-отблизо е по-инициативен.

Мисля, че дори и тя да надмогне срамежливостта си и го покани да се видят, то това ще бъде просто едно излизане като с приятелка. Не смятам, че ще бъде катализатор и ще доведе до тотална промяна в отношенията им.
Струва ми се, че е по-добре за нея да не поема инициативата, защото тя просто не е такъв типаж и това ще я натовари психически страшно много. Ако и не постигне желаните резултати, тогава тя ще се чувства дори по-зле от сега.