Никаква тръпка не му е 12. клас, единственото, което ни вълнува в момента, е да започне подготовка на документите за университета. Езиков сертификат си има, завърши с пълно 6 годината, сега трябва да си подгони в училище каквото му е необходимо, че някъде до 15. януари беше срокът за изпращане на документи в холандския университет, който иска - ей сега ще мине...
Балът го капарираха още преди да свърши учебната година по мои смътни спомени - човекът не се вълнува въобще от тази работа, нито от това какво ще облича, поне засега. Иначе знам, че каквато е кипра, ще имаме обикаляне и мусене, докато си намери нещо подходящо.
За неговата учебна година не се тревожа никак, просто ми се свива сърцето при мисълта, че другия септември няма да е тук... аз също имам много хубав контакт с него и безобразно ще ми липсва
Нервите ще си скъсам по-скоро около седмокласната госпожица - макар че тя ме удиви, като цяло лято упорито решаваше сборник по математика, без да я надзиравам постоянно, което е почти невероятно събитие. Ако продължи така и през учебната година, може би ще имам основания за предпазлив оптимизъм... като за трето класиране (имам си настройката от баткото, така че съм казала, че планове какво училище иска ще правим чак като излязат резултатите от матурите - отказвам да мисля преди това).
А понеже и аз съм ученичка, да се оплача, че програмата ми в университета е ужасна (трети курс съм от 4) и почти няма да ми остава време хем да поработвам, хем да надзиравам и ученето на дечурлигата... абе ужасна година ще е, ама дано накрая й да излезем доволни и успешни