Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-54 от 54 отговора


Мнения: 118
Изобщо не мога да преценя къде да си пусна темата. Ако не е за тук, моля, да се премести!

От както се помня имам проблем с говоренето по телефона. Сега това ми създава страшно много проблеми.
Никога не съм обичала да се обаждам по телефон защото никога не знам какво да кажа и много ме е страх да не се изложа, да не разберат кой се обажда, да не ми затворят и тн.
Наложи ли ми се да се обадя някъде започва едно потене, измисляне на начална фраза, натискане на зелената слушалка и после веднага затваряне още преди да чуя сиглнал. Ако случайно стигна до това да изчакам отговор започва едно пелтечене, заекване, гласът ми трепери и едва не се разревавам.
На много от вас може да им се стори смешно, но за мен телефонът е кошмар.

Като детете избягвах да звъня дори и на близки, баща ми, леля ми, братовчедите ми....толкова ми беше неудобно.
Сега нямам проблем с това, обаче наложи ли ми се да звъня другаде изпадам в паника. Не мога да звънна на учреждение, да си запазя стая в хотел, час при доктор, да питам някъде за информация...винаги карам някой да звъни вместо мен.
Стига се до там, че подавам документи за работа, изпращат ми мейл, че искат да поговорим и да се обадя на еди-кой си номер....а аз не звъня.
Ако трябва да си свърша работа, която може и по телефона да се свърши, винаги предпочитам да ида на място и да питам, директен контакт не ме притеснява. Била съм около 6-7км в една посока, за да си отида до кабинет на специалист и да си запазя час лично, на място.

Не знам от къде ми идва проблемът. От къде да търся помощ? Психолог?
Има ли други такива като мен?
Цитирай


Мнения: 479
Имам приятелка със същия проблем и се е налагало да звъня от нейно име... Но момичето е с Паническо разтройство и е диагностицирана.Потърси помощ от невролог и психолог !!
Цитирай

Варна

Мнения: 7 841
И на мен на някаква фобия ми прилича, обърни се към психолог.
Цитирай


Мнения: 2 248
Вид социална фобия/тревожност е. Много хора са така. Можеш да се обърнеш към психолог. Лечението обикновено е най-неприятното  Very Happy - непрекъснато излагане на телефонни разговори докато претръпнеш... Това, че караш други да звънят, само ти влошава състоянието.
Цитирай


Мнения: 3 109
   И аз мразя да звъня и да говоря по телефон, особено с непознати. Старая се винаги да отложа телефонния разговор, а когато говоря гласът ми трепери. Вече знам, че имам проблем и се мъча да преодолея този психологичен проблем! Мъча се да се втълпя, че всичко идва от главата ми и от някакъв страх, който имам още от детство да приказвам с непознати, тъй като помня, че моите родители ми забраняваха да приказвам с непознати, дори да бяха около мене, като ми казваха, че непознатите са лоши хора! Някои казват, че щом имаме някакъв проблем, то идва още от детството ни!
Цитирай

Варна

Мнения: 7 841
Аз пък като говоря я с институция някаква или  доктор от притеснение забравям някоя дума. Ама направо елементарни думи. Ако мисля за нещо друго или имам много работа и мозъка ми е ангажиран с нещо странично от телефонния разговор нямам проблеми, направо си изстрелвам въпросите и приключвам. Абе всичко е в главата.
Цитирай

София

Мнения: 3 007
Аз също имах такъв проблем, не чак толкова изразен, но все пак си имах притеснения да говоря по телефона. Помогна ми това преди разговора да си изяснявам на кого звъня, за какво звъня, каква ми е целта, какво искам да науча като резултат от разговора, ако разговорът е по-специфичен си нахвърлям разни фрази. Записвах си тези неща в една тетрадка и всичко минава гладко и без притеснения. И така, като се натрупат повечко такива разговори, лека полека почваш да трупаш увереност.

Примерно, искаш да си запазиш стая в хотел. Отбелязваш си каква стая те интересува - единична, двойна, други екстри, записваш си за кои дати е питането, цена и звъниш - поздрав, какво те интересува, какви са ти изискванията, в края на разговора дали те устройва или не. Ако имаш нужда да помислиш, казваш, че ще върнеш обаждане след малко.

Идеята е да си структурираш разговора. С времето ще спреш да си записваш в тетрадка за по-прости разговори, при които информацията, която искаш да получиш не е толкова обемна и може да се запомни лесно и без да се пише.
Цитирай


Мнения: 3 109
   Оф, успокоих се, че не съм само аз имам такъв проблем. Но никога не карам някой да се обажда вместо мене. Искам да свърша аз работата. Също обърквам думи, не намирам подходящи думи, размествам така словореда на изреченията, че да не се разбере какво искам да кажа, изпускам думи също така, заеквам. Плачевна работа. В по-голяма част от случаите, като звъня някъде - си правя сценарий какво да кажа и дори понякога си записвам какво да кажа. С познатите нямам такъв проблем. Говоря си свободно и на правилен български език!
Цитирай

Варна

Мнения: 7 841
  Оф, успокоих се, че не съм само аз имам такъв проблем. Но никога не карам някой да се обажда вместо мене. Искам да свърша аз работата. Също обърквам думи, не намирам подходящи думи, размествам така словореда на изреченията, че да не се разбере какво искам да кажа, изпускам думи също така. Плачевна работа.

Ония ден се обаждах на кандидат за работа да дойде на интервю и вместо да му кажа ул.Цариброд му казах ул.Цариград Flushed
Цитирай

София

Мнения: 3 007
Вчера трябваше да се обадя за кръвни резултати на котето, не знам какво казах, ама май не бях много ясна. Мисля, че звучах доста смотано отстрани  Laughing Та, макар и да нямам проблеми с повечето разговори, с други се наблюдава описаното от Глухарче и Дженифър  Laughing Mr. Green Blush Whistling ooooh!
Цитирай

Германия

Мнения: 520
Хубаво е да видя, че не съм сама. И аз предпочитам живия или писмения контакт пред разговора по телефона. Още повече, че не живея в България и това, че местният език не ми е майчин допълнително ме притеснява. А не е като да не го говоря добре, напротив.
На мен ми помогнаха/помагат две неща. Едното е, че на предишната ми работа разговорите с колеги по телефона бяха ежедневие. Става дума и за колеги през три стаи, и за такива в други градове. Отделно трябваше да звъня на други фирми и нямаше как да се измъкна от задачата. Така успях да претръпна донякъде и да се поотпусна. Другото е, че веднъж в разговор чух фразата "не ви разбрах акустично" (на български звучи странно, на немски е нормална фраза). Тя означава, че не си разбрал човека заради проблеми във връзката/шум около теб, а не защото не разбираш езика. Тази фраза ми помогна да не се притеснявам, ако не разбера човека отсреща, а директно да си кажа. Хората подхождат винаги с разбиране и или казват всичко отново, но по-бавно или перефразират думите си.

Предложението на Мишелин намирам за много добро. Предварителна подготовка на фрази и необходимата информация определено помагат за един по-спокоен разговор.
Цитирай


Мнения: 118
Дали може даефобия?
Знам, че има хора които се притезняват, но чак такъв случай като мен не съм виждала.

По принцип когато вече няма на къде и аз си правя репетиция, какво ще кажа. Обикновенно започва с "Добър ден, с еди кого си ли говоря" или "еди кого си търся". Но ми се е случвало който ми вдигне и да се представи директно и аз увисвам ...буквално занемявам Sad

Предполагам ще потърся помощ от психолог когато имам финансова възможност. Не мога да се търпя такава.
Цитирай

...

Мнения: 3 092
И аз имах такъв проблем, но с времето го преодолях до някъде. Предварителната подготовка и честите разговори помагат.
Цитирай


Мнения: 2 248
По принцип когато вече няма на къде и аз си правя репетиция, какво ще кажа. Обикновенно започва с "Добър ден, с еди кого си ли говоря" или "еди кого си търся". Но ми се е случвало който ми вдигне и да се представи директно и аз увисвам ...буквално занемявам Sad

Различно е нивото на страх при различните хора.

А защо не си подготвиш фраза за този случай, който си писала? Като каже "Добър ден, Иванов на телефона" готовата ти реплика може да е "Добър ден, обажда се Х, търся ви по повод..."

Иначе лапсуси всякакви, най-мразя да ми кажат Довиждане и аз да отговоря Благодаря. Mr. Green Всички се излагат по телефона от време на време, смехът прави тези ситуации поносими. Very Happy
Цитирай

Варна

Мнения: 7 841

 кажат Довиждане и аз да отговоря Благодаря. Mr. Green Всички се излагат по телефона от време на време, смехът прави тези ситуации поносими. Very Happy

То и довиждане до някъде е комично , особено ако е човек на който не си му виждал очите Stuck Out Tongue Winking Eye
Цитирай


Мнения: 2 248

То и довиждане до някъде е комично , особено ако е човек на който не си му виждал очите Stuck Out Tongue Winking Eye

Дочуване ми звучи фалшиво, чао неофициално, освен с Адиос! да приключвам. Very Happy

Сега като се замисля - Благодаря е перфектен отговор за сбогуване, защото съм благодарна, че тормозът е свършил. hahaha
Цитирай

...

Мнения: 3 092
Аз пожелавам хубав ден и ада приключва  Laughing
Цитирай


Мнения: 13 144
Аз имам обратния проблем с говоренето по телефон, от което страда сметката ми. Добре че има Вайбър и Уотсап, но не могат да ми надсмогнат на разговорите.
Цитирай


Мнения: 533
Вид социална фобия/тревожност е. Много хора са така. Можеш да се обърнеш към психолог. Лечението обикновено е най-неприятното  Very Happy - непрекъснато излагане на телефонни разговори докато претръпнеш... Това, че караш други да звънят, само ти влошава състоянието.

Чак фобия не съм имала, но определено ми беше много неприятно и бях неуверена по телефона. Докато не ми се наложи да работя 6м в ПР отдел на една голяма организация. Вдигане на телефона и разговори с нахакани журналисти до откат Scream

Никакви проблеми оттогава Laughing
Цитирай


Мнения: 479
Ами всички имаме такъв проблем-малко или много... Аз работя с клиенти и постоянно ми се налага да говоря по телефон,там проблеми нямам.Но извън това,ако ми се налага нещо лично свързано с въпроси по институции и незнайки реакциите на отсрещаната страна ,често се случва да бълвам глупости....
Цитирай


Мнения: 3 109


Иначе лапсуси всякакви, най-мразя да ми кажат Довиждане и аз да отговоря Благодаря. Mr. Green Всички се излагат по телефона от време на време, смехът прави тези ситуации поносими. Very Happy

   Хахаха и аз вместо да отвърна с "Довиждане" отвръщам с "Благодаря". Потъват ми гемиите тогава.
Цитирай


Мнения: 1 025
Аз не обичам много да говоря по телефона, но май повече с близки (особено по повод). Супер фалшиво се чувствам, щото не съм никак добра в пожеланията и ги мисля предварително, накрая все едно рецитирам без грам чувство. А в разговорите с непознати съм на другата крайност спрямо авторката, ако ми е леко нервно, вместо като нормален човек да изгубя има и дума, ме хваща словесна диария и не мога да млъкна. Та.. няма пълно щастие.

Но ако нивото на нервност води до ползване на посредник за разговорите, присъединявам се към мненията за консултация със специалист.
Цитирай


Мнения: 4 642
Бях забравила,имах този проблем като дете.Тогава имаше само стационарни телефони.сега с мобилните е по-лесно,всички са тренирани.С времето проблема изчезна.Не знам кога точно,но и аз имах период,в който се налагаше да говоря много по телефона с непознати и сега съм пушка.Препоръчвам разговори с близки хора,но ситуация като с чужди и институции.Например уж се обаждаш на софийска вода и им държиш сметка,че са надписали показателите и т.н.
Цитирай


Мнения: 343
Аз също имах този проблем като малка(също да ходя по институции сама), но с времето вече нямаше как да разчитам на родителите ми ( щеше да е нелепо) да идват с мен всеки път до банка, до нап, нои и т.н. или да звънят да ми запазват час за доктор.. постепенно свикнах, особено като срещнах и ММ, който до ден днешен дори и такси не си вика сам 😀 вече съм ПРО във всички разговори. Така че според мен така се пречупва това притеснение ✌
Цитирай

Варна

Мнения: 7 841
Точно, хващай телефона. Трябва да се изправиш срещу страха си, за да го преодолееш Smile
Цитирай


Мнения: 5 421
О, това е много интересно! /моля не се засягай просто съм впечатлена от този вид фобия/.
Според мен трябва да се посрещаш известно време с терапевт.

Според мен ако поемеш терапия  - работа, по времето на която се говори много по телефона с времето ще преодолееш фобията си. Например в онлайн магазин. 
Цитирай


Мнения: 7 202
Точно, хващай телефона. Трябва да се изправиш срещу страха си, за да го преодолееш Smile
И аз съм на това мнение. Не че няма да ти е трудно, но това е начинът.
И какво, ако ти затворят? Нито те познават(в някои от случаите), нито могат да те видят(всеки път). Cool
А аз имам обратният проблем на твоят - притеснява ме директният контакт, тогава се изчервявам и загубвам дар слово, а по телефона съм друг човек.
Цитирай

София

Мнения: 2 131
Вид социална фобия/тревожност е. Много хора са така. Можеш да се обърнеш към психолог. Лечението обикновено е най-неприятното  Very Happy - непрекъснато излагане на телефонни разговори докато претръпнеш... Това, че караш други да звънят, само ти влошава състоянието.

Работих няколко години в кол-центрове. При мен не помогна. Напротив - прибирах се изцедена вкъщи. Накрая, с две деца, и без да съм успяла да намеря друга работа, напуснах - просто не издържах. Опитах да се преместя вътре във фирмата на няколко различни позиции, при които се работи основно с компютър. Но ме отрязаха - изглеждах им "неориентирана" и "незнаеща какво иска". Явно им трябваха хора, които на интервюто да обясняват как цял живот са мечтали за точно конкретната позиция, създадена от конкретната фирма.

Телефонните разговори все още са кошмар за мен. И то причината не е, че не знам какво ще кажа. Напротив, знам. Просто самото обаждане на друг човек ме изнервя, чувствам се изключително напрегната - не мога дори да опиша чувството. Хиляди пъти предпочитам комуникация по имейл, чат или дори лично. Но по телефона - умирам само при мисълта, че ще трябва да звъня някъде. Като ми се наложи - го отлагам, много.

Ето сега, например, от сигурно месец ме болят ръцете и трябва да си запазя час за невролог - но понеже ползвам фонд - трябва да го направя по телефона - ами още не съм - отложила съм го за следващата седмица.

Проблемът го има и ако трябва да звъня на близки хора - макар и в малко по-малка степен.
Цитирай

Русе

Мнения: 1 271
Едно от най-най-неприятниятните ми неща е да говоря по телефона! Да звънна на лекар, фризьор, в институция, служебно - препотявам се, мисля и премислям сто пъти какво да кажа и в повечето случаи някой друг звъни вместо мен (колежката, мъжа ми).
Пример - вчера сутринта трябваше спешно да се обадя на треньорката на дъщеря ми да уточним нещо. Обадих се, след което тя ми звъня и в общи линии цял ден бях нервна, напрегната и крива. Такива непредвидени, спешни, извънредни разговори ме вадят от строя тотално.
Ако ми звънне служебния телефон, буквално започва да ми прескача сърцето от ужас, че няма на къде, трябва да говоря. (хубавото е, че звъни рядко) Very Happy
Обяснявам си го с ниската ми самооценка и несигурността в характера.
Цитирай


Мнения: 2 248
menyanthe, излагането на стимула наистина е основният метод за справяне, но има и други - щом този не действа. Психолозите ги прилагат в зависимост от клиента. Тъй че надежда има. Smile

Колкото до планирането на разговори - на мен ми помогна една книжка, казва се "Изяж тази жаба". Идиотско заглавие. Накратко - извършваш гнусния разговор (или друго страшно нещо) възможно най-рано през деня. С отлагането се натрупва тревожност, дори и да правиш други неща, мисълта ти витае нейде там. В момента, в който извършиш обаждането, напрежението ще спада. Тъй че вместо да се нервиш целия уикенд - звънни им утре сутринта.
Цитирай


Мнения: 118
В предишната ми работа имаше доста говорене по телефон. Не ме притеснява ако на мен ми звънят, но налага ли се аз да търся някого и наистина се потя 50 пъти докато се навия да звънна. Добре, че имах много мил колега който поемаше и моите обаждания. За това казах, че вече много ми пречи този проблем, не е нормално да разчитам на други хора да ми вършат работата.

На сегашния ми пост, за мое щастие, не ми се налага да провеждам телефонни разговори. Като цяло това ми беше и критерий като си търсех работа, което е абсурдно.

И аз трябва да си запазвам скоро час при специалист и знам, че пак ще карам някого да звъни вместо мен. Последния път си отидох направо в кабинета на доктора и тъй като сестрата му ме познава и знае, че живея далеч ме попита защо не съм ѝ звъннала. Аз излъгах, че съм била в района, но истината е, че си се емнах от нас до другия край на града защото не исках да звъня.

Имам чувството, че съм ненормална.
Цитирай


Мнения: 467
Не знам от къде ми идва проблемът. От къде да търся помощ? Психолог?
Има ли други такива като мен?

Здравейте, вероятно има много хора като Вас, аз също мразя да говоря по телефона и всячески го избягвам. Основната причина е, че съм доста силно изразен интроверт, допълнителна причина е, че разговорите по телефон са ми особено малоумни. Често връзката не е добра, не се чува, хората правят нещо друго докато говорят, после не помнят какво се е говорило, вкл. какво те са казали/обещали, някои са груби, държат се просташки и т.н. Един пример "добър ден, казвам се Едикакси, удобно ли е? Ами не (с припрян глас), паркирам сега, кажи какво има???)" - изобщо не мога да разбера защо някой ще си вдигне телефона докато кара или паркира, ако няма блутут, пък после ще каже, че хем не е удобно, хем ще продължи разговора. Но това е масово по телефон! Аз използвам телефон единствено за спешни случаи. За чат предпочитам скайп, вайбър, за бизнес разговори - единствено имейл. Дори след скайп кол или жива среща после пак се пишат имейли! Защото хората "забравят", когато нещо не им е изгодно.

Предполагам, че при Вас е комбинация от тези неща. Дали сте интроверт - ако знаете добре английски, мога да Ви препоръчам някой сайт като този - въпросникът е един от най-често използваните личностови въпросници, във Вашия случай можете да обърнете внимание на първите две скали - екстраверсия и емоционална стабилност (съответства на невротизъм в други въпросници). Аз бих предположил ниска екстраверсия и ниска емоционална стабилност (висок невротизъм) - накрая има приблизителни обяснения. Ако не знаете добре английски - недейте да търсите на български, виждал съм само ментета разни онлайн, а не е толкова важно това.  

Какво можете да направите - ако е характер - не много. Човек е такъв, какъвто е, приемете го и се опитайте да се справяте някак. И не започвайте работа в кол център Smile Едно от нещата, които са Ви писали по-горе, е т.нар. поведенческа терапия, която е един от най-работещите "инструменти" на клиничните психолози - същината на идеята е постепенно да се излагате все повече на това, от което се притеснявате/страхувате. Използва се особено успешно при фобии - примерно при страх от паяци (арахнофобия) започват да показват първо картинки на паяци, после анимации, после плюшки, после 3d и т.н. с градация и много много повторения на всеки етап, докато накрая се стигне до погалване на истинска тарантула. Логиката зад тази терапия е стара като кучето на Павлов - колкото повече се излагате на един дразнител, без да се случи нещо ужасно (във Вашия случай това са телефонните разговори), толкова повече "притръпвате" и спирате да реагирате остро на стимула. Действа безотказно и честно казано ако ще пробвате нещо такова, бих препоръчал да си следвате общата идея, която съм обяснил или пък да прочетете по въпроса, ако не е достатъчно ясно, не да си давате парите за психотерапевти, аз поне не знам у нас да има такива, за които да съм сигурен, че правят добре когнитивно-поведенческа терапия, пък съм търсил...

Горното обаче както казах е за лечение на фобии, които са някакъв ирационален страх или реакция. В моя случай, а може би и във Вашия, е въпрос на характер, който не е "ирационален" и няма как да се "оправите" по горния начин. Да, ако почнете всеки ден да разговаряте по 2-3 часа първо с близките, пък после с все по-малко близки и накрая с непознати, ще намалее притеснението, но ако известно време спрете да го правите това, ще се появи отново. Въпрос на индивидуалност е и човек си остава завинаги какъвто е. Може да се постави в нетипични за себе си ситуации, но ще бъде насилствено доста спрямо него самия. Най-добре е човек да си даде сметка какъв е, да разбере рационално защо точно реагира така (както аз обясних горе защо мразя телефонните разговори) и да се бори със задръжките си дотолкова, че да не му пречат на ежедневието, а иначе да заобикаля нещата, които водят до неприятни за него събития. Например, следвайки пак моите собствени примери - от години не съм питал никого "удобно ли е". Ако не му е било удобно - да не вдига, не ме интересува паркира ли, лакира ли се, на средата на урагана Катрин ли е. Казвам си за какво се обаждам и ако ми кажат "звънни след 2 мин." затварям, изчаквам 5, а не 2 и ако пак не е удобно, почвам аз самия да се държа грубо.

Пожелавам Ви успех!  
« Последна редакция: чт, 14 сеп 2017, 14:22 от bgtatko81 »
Цитирай


Мнения: 3 109
   И аз не вярвам на психолозите, че могат да ми помогнат! Само ще ми вземат парите! Това е моята борба и няма кой да ме убеди защо трябва да преборя този страх. Пределно наясно съм, че имам проблем и искам да го преодолея. Това е първата фаза за преодоляване на проблема!
Цитирай


Мнения: 723
И аз не обичам да говоря по телефона, не се притеснявам, просто предпочитам разговор очи в очи когато е възможно. Иначе се опитайте да разберете от какво се поражда това притеснение. Все пак от отсрещната страна също говорите с хора, дори да сбъркате нещо, на всеки се случва.
Цитирай


Мнения: 308
Аз мисля, че това си е силно изразена фобия. Ако го осъзнаеш и се консултираш с някой би могла да я превъзмогнеш. Въпрос на воля. Ето тукhttp:най-невероятни фобии, чак да не повярва човек.
Цитирай


Мнения: 5 421
   И аз не вярвам на психолозите, че могат да ми помогнат! Само ще ми вземат парите! Това е моята борба и няма кой да ме убеди защо трябва да преборя този страх. Пределно наясно съм, че имам проблем и искам да го преодолея. Това е първата фаза за преодоляване на проблема!

Факта, че отиваш на терапевт означава, че всички са наясно, че проблема трябва да бъде преодолян. Никой няма да те убеждава. Терапевта ще ти предложи начин /ако трябва ще пробвате няколко/ и ще е до теб по време на процеса.
Цитирай

Горна Оряховица

Мнения: 733
И аз правя като Мишелин - когато ми предстои важен разговор примерно с институция или повече неща трябва да се обсъдят ги отбелязвам на лист, така докато говоря поглеждам нали и няма как да ме видят и не пропускам важните неща. Даже ми се е случвало целия разговор да напиша и ми е спокойно, не че го чета но като го гледам и мисълта ми върви леко.
Също така е важно да си казваш, че трябва да се обадиш защото в противен случай измисляй си някакви причини, да кажем ще пропуснеш срок, ще ти се натрупа в неподходящ момент разговора, а сега е по-удачно и т.н. Това ме стимулира да го направя дори и да е ужасно неприятен.
И друго - говори винаги насаме, на мен и това ми помага не обичам друг да ме слуша или дори да говоря докато той говори разсейвам се и разговорът става ужасно объркан.
Ако пък те притеснява това че говориш защото не виждаш човека- говори пред огледалото, не знам дали знаеш но нас така ни учеха да свикваме да говорим пред аудитория, забавно е.
Мисля че можеш и сама да се справиш като потърсиш причината, която те кара да се притесняваш и се опиташ да я избегнеш.
Успех.
Bgtatko81 всичко написано много ми допадна и е много вярно.
« Последна редакция: чт, 14 сеп 2017, 15:52 от opelcorsa »
Цитирай


Мнения: 2 468
Аз пък относно институции, предпочитам по телефона вместо очи в очи. Явно звуча по-представително отколкото изглеждам, та свършвам повече работа по телефона. Иначе и аз имах притеснения преди време.
Цитирай

София

Мнения: 2 131

bgtatko81, аз си знам, че при мен е от силно изразената интровертност. Този тест се припокрива до голяма степен с 16 personalities теста, който правих преди време. Според този - екстровертността ми е 3. Според другия - интровертността ми беше 95%. Което, като се замислиш, е почти същото.

Цитирай


Мнения: 467
bgtatko81, аз си знам, че при мен е от силно изразената интровертност. Този тест се припокрива до голяма степен с 16 personalities теста, който правих преди време. Според този - екстровертността ми е 3. Според другия - интровертността ми беше 95%. Което, като се замислиш, е почти същото.

Така е, защото екстраверсията е обективна характеристика на човешкия характер, за която дори си имаме лаическа дума "общителност" сигурно доста преди някой да измисли първите личностови въпросници Smile Дали ще е на Айзенк EPQ, дали ще е Big 5, дали ще е 16 personalities, който не съм го гледал - все мерят едно и също нещо. Ако е добър въпросник, следва да го мери правилно и консистентно и във времето (стига човек да отговаря честно). 

Може би нетривиалното, поне за мен, беше, че тези характеристики на човек са в голяма степен вродени и не могат да се променят. Дълги години съм се опитвал да се държа като екстраверт, успявал съм, включително съм успявал да изглеждам така, че околните да си мислят, че съм такъв. Мислил съм си, че съм доволен от това, което съм "постигнал", но реално просто не съм аз това, а човек ако не приеме себе си такъв какъвто е (и с предимства, и с недостатъци), няма как да е щастлив и със самочувствие. Да, екставертите са по-популярни сред всички, но интровертите имат други предимства и други потребности, които могат да удовлетворят доста добре, ако са наясно със себе си Smile

Има и невротизъм намесен в цялата работа според мен, пак е много стабилна личностова характеристика - ако авторката на темата има ниска екстраверсия (изразен интроверт) и висок невротизъм (в случая му викат "емоционална стабилност" при Big 5 и съответства да е ниска стойността) - това обяснява в голяма степен притеснението... 
Цитирай


Мнения: 5
И аз съм така,даже и директен контакт ме втрещява,но с времето малко по малко се свиква,даже бих казала,че сега съм по добре от преди,не съм имала проблем да говоря с някой познат,но с непознати уужас..треперя,пиша какво да си кажа и т.н. смешно е сигурно от страни амааа кво да направя,а при мен единия фактор е моя татко щото той също има фобия от разговори и той като теб директно отива на място...Но момичетата са прави всичко е до психиката,трябва да се ходи на психолог...
Цитирай

На едно много хубаво място

Мнения: 18
Зная
Цитирай

На едно много хубаво място

Мнения: 18
Зная за изправянето срещу страха, но не мога да си представя как ще помогне. Аз, например, нямам страх от паяци, но няма сила на света, която да ме накара да погаля тарантула! Какво ли остава да го направи човек с изразена фобия!
И аз не обичам да говоря по телефона. Виж колко сме много! Предпочитам да не ме слуша никой и да няма в стаята човек - тогава се справям чудесно, казвам си каквото трябва. Ако има някого при мен, си мисля, че ме слуша и вътрешно си казва - гледай сега какви ги говори, как можа да го каже това, и др. Набрах доста увереност, когато в работата дойде ново момиче, което буквално се разтреперваше, ако трябва да говори. Това много ме окуражи и поех нещата в свои ръце - обаждах се вместо нея, а тя ме гледаше с широко ококорени благодарни очи, изпълнени с възхита към уменията ми за телефонни разговори!
Цитирай


Мнения: 41
Оправихте ми деня с тази тема (а той току-що започва). Ако съм сама на работа, което е почти постоянно - няма начин, стягам се и насила говоря - когато става въпрос за онлайн поръчки например, които трябва да потвърдя, или да проуча от какво имат нужда клиентите насреща. Действам колкото може по-рано, за да седна да пия после едно кафе на спокойствие, за 5 мин. Човещинка.Тогава вече имам предварителна нагласа за какво ще говорим, какви въпроси да задам, как и кога мога да помогна на хора, които не познавам. Старая се да мина трудното и преди да вкуся кафето, да проуча конкретните нужди и да се подготвя, след това да звънна с готов  план. И по това време... все още спя Very Happy. Вече свикам и на входящо позвъняване от непознат номер, макар, че хората отсреща може би вече са ме виждали и на живо и знаят с кого говорят (а аз - пред непознат номер - не знам). Но дори в този случай (позвъняване и от сравнително близък) - винаги се напрягам. Меко казано, избухвам вътрешно преди да съм вдигнала. Извинявам се, но и си псувам наум.  Не псувам всъщност хората, а фактът, че трябва да се обяснявам по телефона. Грозно е, но наистина все ми се случва да ми звъннат преди да съм станала комуникативна Very Happy  Затова предпочитам да ползвам чатове (не поща), защото официалностите са по-малко, но пък и възможността да обмислиш изречението и да зададеш правилно въпросите е доста по-голяма. За финал ще кажа, че това от доста време вече се превръща в проблем в работата ми. Има моменти, в които задавам въпрос в чата с далечни колеги, защото според мен това е по-лесно - а те са заети и най-редовния скандал е " Знам, че мразиш да говориш по телефона, но затова ти плащам служебната сметка, престани с този скайп, имаш телефон, попитай".  А аз всъщност се поставям на мястото на човека отсреща и съдейки по себе си, предпочитам да не звъня, а да пиша, за да дам възможност за правилна реакция. Май трябва да свиквам, с разговорите, старая се. Понеже все съм сама, но и все пак не съм МОЛ на фирмата, понякога ми минава номера - шефът все пак да прецени, че в случая е по-правилно той да проведе разговор, и ме отменя. Но се случва все с физиономията "нали си знаеш, че си смотана, защото не можеш да проведеш един разговор по телефона". А че аз съм развила целия сайт с преводи, продукти и продажби - това е все едно.... Крива нива.
Цитирай

out of space

Мнения: 7 506
Най-вероятно си под 30 г.
Такъв ужас имах от телефони, че чак си записвах репликите. В един момент се случи, че съм на желаната работа, но една част включваше разговори с клиенти. Преборих се със себе си, макар да мънках 20-30 дни. В един момент се оказа, че всичко това ми доставя страхотно удоволствие- сама се учудих от себе си.
Съветът ми е да правиш най-страшните неща за теб. Действа!
Цитирай


Мнения: 2 565
  И аз не вярвам на психолозите, че могат да ми помогнат! Само ще ми вземат парите! Това е моята борба и няма кой да ме убеди защо трябва да преборя този страх. Пределно наясно съм, че имам проблем и искам да го преодолея. Това е първата фаза за преодоляване на проблема!


Съвета с тетрадката е добър.
Пробвай да тренираш с близки и приятели.Накарай някой да влиза в роля и тренирай различни варианти.Разговор след интервю за работа,резервация на стая или маса,запазване на час при специалист или козметик...Трябва да се "пречупиш" все някога,а това ще стане с практика,а не с игнориране и заобикаляне на "проблема".В крайна сметка,каквато и фобия да е,има далеч по-тежки фобии,тва с телефона..с мед да го намажеш.
Успех!
Цитирай


Мнения: 6 032
Аз също имам този проблем. По принцип никога не съм била особено комуникативна...После почнах работа в кол-център и съвсем се влоши като постоянно ме навикваха някакви хора...Бях стигнала до много депресивно състояние, самонаранявания, рев преди и след работа и тн. Добре че самата фирма спря проекта и ме прехвърли на друга длъжност, където не си говорех с никого Very Happy
Сега звъня САМО на майка си и на мъжа си. Повечето ми приятели знаят, че предпочитам да си говорим и уговаряме по месинджърите.
Като трябва да върна обаждане на клиент, обикновено непознат номер, 3 пъти се препотявам кой и за какво ме е търсил и ще ми вдига ли скандал...
Но пък понеже има месинджъри Very Happy, не го считам за състояние, за което да посещавам психолог.
Цитирай


Мнения: 77
Силно позната ми е тази паника (и тревожност), която описваш. Преодоляла съм огромна част от нея, така че вече не се потя и не страдам, когато се объркам, и не ме разберат правилно.

Ето сега например трябва да се обадя в поликлиниката и да задам един-единствен простичък и кратък въпрос. Въпросът е внимателно съставен, преговорен и изтрениран вече над 5 пъти. В момента, който ми вдигнат, ще бъде забравен, ще се наложи да импровизирам, ще заеквам и повтарям, здраво ще оплескам и пр. както винаги се случва.

Друго, което ме стяга и не пуска с часове е, когато се налага да се обаждам и да поднасям поздравления (за рожден ден, имен ден). Заради притеснението избягвам да го правя и сигурно доста хора си мислят, че просто не ги уважавам или съм забравила за тях.  Rolling Eyes

Добре, че дойде времето на писмените комуникации, та хора като нас да дишат по-свободно  Very Happy.
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 201
И аз леко да се присъединя. По принцип не обичам да говоря по телефон, предпочитам разговор на 4 очи. Но при мен проблема е по-скоро  обратен. Притеснявам се ,че когато ми звънят непознати , особено от някоя институция няма да разбера правилно какво ми казват. Ако ми кажат, ела един къде си, на тази дата, в толкова часа , после се чудя правилно ли разбрах newsm78
На предишната работа се случваше да замествам секретарката. Та се звъни " Добър ден, аз съм еди кой си , депутат в Народното събрание , искам да говоря в началника " и аз чувам само -депутат.
Как да звънна на шефа по интеркома и да му кажа " Търси си Ви  един депутат " -"Кой" - " Не помня".
Затова като се звънеше и с химикалка в ръката. Embarassed Smile
Цитирай


Мнения: 3 109
И аз леко да се присъединя. По принцип не обичам да говоря по телефон, предпочитам разговор на 4 очи. Но при мен проблема е по-скоро  обратен. Притеснявам се ,че когато ми звънят непознати , особено от някоя институция няма да разбера правилно какво ми казват. Ако ми кажат, ела един къде си, на тази дата, в толкова часа , после се чудя правилно ли разбрах newsm78
На предишната работа се случваше да замествам секретарката. Та се звъни " Добър ден, аз съм еди кой си , депутат в Народното събрание , искам да говоря в началника " и аз чувам само -депутат.
Как да звънна на шефа по интеркома и да му кажа " Търси си Ви  един депутат " -"Кой" - " Не помня".
Затова като се звънеше и с химикалка в ръката. Embarassed Smile

   И аз съм така. Все нещо не съм разбрала и недочула. Затова винаги имам химикал в ръката и лист, за да запиша име, място и час.
Цитирай

Варна

Мнения: 7 841
Оле боже, същата заспала курабия съмлиста и химикала под носа ми. Странното при мен, че е от скоро този проблем, преди си говорих спокойно и си върших работата спокойно. Последните 2-3 години нещо се случи и се пречупих. Нямам самочувствие, все си мисля, че ще объркам нещо и съответно бъркам, не ми се занимава да обяснявам и да се оправдавам поради каква причина съм постъпила така и съответно все съм кривата. И имам един чуден колега на когото всичките са му "спрели" и само ме навиква и ми лази по нервите. И най-тъпото е че продължавам после с часове да се тормозя.
Цитирай

in his arms

Мнения: 6 290
И аз имах същия проблем когато започнах първата си работа. Препотявах се зверски, когато трябваше да се обадя на клиент и правех всичко възможно да избегна разговора, основно с писането на километрични мейли. Обаче просто нямаше как всичко да мине по мейла... Почнах с репетиции на разговора предварително - той ще ми каже това, аз ще отговоря онова, хиляди варианти, което в един момент се оказа още по-напрягащо от самия разговор. Същата работа и със звъненето на институции, лекари, фризьори и т.н. Предварително си репетирах разговорите. С времето се пречупих, просто защото ми се налагаше и вече не ми коства усилия. Сега съм в другата крайност, говоря без спир по телефона по цял ден...

Обаче и аз не помня какво ми казват хората. Ако звъня да си запазя час за нещо докато затворя веднагически забравям какво сме говорили. За това съм с лист и молив нонстоп, защото ми писна да звъня по 100 пъти да питам "ама какво беше" и да се излагам Very Happy

Аз съм много за за работата с психолог. Той няма да ти каже какъв ти е проблема, очевидно си наясно, щом си при него. Неговата работа е да ти помогне да откриеш от какво е провокиран този проблем, а самото обяснение сваля напрежението. Друго си е да ти кажат, че не си шантав и има логично обяснение за начина по който се чувстваш. Логично за теб си де, другите може и да не те разбират, но това не е важно. И после ти предлага техники и начини за справяне с проблема, за да се чувстваш ти добре.
Цитирай


Мнения: 260
Аз нямам проблеми с разговарянето по телефон, въпреки че не ми е първа страст. Но съм си създала един алгоритъм, защото искам да звуча по-добре, когато се обаждам някъде. Освен това от години съм подложена на жесток терор от общини и подобни служби заради един имот и не желая да изглеждам смотана и притеснена, когато разговарям с гадните им чиновници. Първо питам, разбира се дали това е човекът, който търся. Започвам винаги със "Здравейте" - не с "Добър ден", защото така според мен звуча по-непринудено и непритеснено. След това се представям задължително с двете си имена и някаква характеристика (напр. работя еди си къде, или собственик съм на.... , или звъня в отговор на ваше обаждане). През това време вече съм установила контакт с човека отсреща и започвам възможно най-сбито, без излишни подробности, но същевременно ясно формулирано да излагам това, за което звъня. Пробвайте, действа!
Цитирай

София

Мнения: 4 568
ужасно мразя разговорите по телефона
още повече, че редовно ми се налага да питам за неща, от които нищо не разбирам
в началото се препотявах осемнайсе пъти, но с времето свикнах, даже понякога си казвам, че предварително се извинявам, ако говоря глупости, ама се надявам да се разберем с повечко обяснения
и хич не се притеснявам да повтарям информация като цени, имена, телефони и тн информация
още повече, че имам цифрова дислексия и размествам цифри като записвам
лечението е практика
Цитирай


Мнения: 3 109
   Да ви споделя - вчера ми се налагаше да се обадя на поне 3 институции. На последния разговор не се притеснявах въобще и всичко мина добре. Явно решението на този проблем е редовно говорене по телефона!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-54 от 54 отговора