Публикувана: 13 септ. 2017, 10:32 ч.
Последно мнение: 19 септ. 2017, 10:03 ч.

Проблем с говоренето по телефона

9 389
54
1

# 45 15 септ. 2017, 09:27 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: Jennifer_w в чт, 14 сеп 2017, 14:26

И аз не вярвам на психолозите, че могат да ми помогнат! Само ще ми вземат парите! Това е моята борба и няма кой да ме убеди защо трябва да преборя този страх. Пределно наясно съм, че имам проблем и искам да го преодолея. Това е първата фаза за преодоляване на проблема!

Съвета с тетрадката е добър.
Пробвай да тренираш с близки и приятели.Накарай някой да влиза в роля и тренирай различни варианти.Разговор след интервю за работа,резервация на стая или маса,запазване на час при специалист или козметик...Трябва да се "пречупиш" все някога,а това ще стане с практика,а не с игнориране и заобикаляне на "проблема".В крайна сметка,каквато и фобия да е,има далеч по-тежки фобии,тва с телефона..с мед да го намажеш.
Успех!

# 46 15 септ. 2017, 09:36 ч.

Мнения: 6 992

Аз също имам този проблем. По принцип никога не съм била особено комуникативна...После почнах работа в кол-център и съвсем се влоши като постоянно ме навикваха някакви хора...Бях стигнала до много депресивно състояние, самонаранявания, рев преди и след работа и тн. Добре че самата фирма спря проекта и ме прехвърли на друга длъжност, където не си говорех с никого Grinning

Сега звъня САМО на майка си и на мъжа си. Повечето ми приятели знаят, че предпочитам да си говорим и уговаряме по месинджърите.
Като трябва да върна обаждане на клиент, обикновено непознат номер, 3 пъти се препотявам кой и за какво ме е търсил и ще ми вдига ли скандал...
Но пък понеже има месинджъри Grinning

, не го считам за състояние, за което да посещавам психолог.

# 47 15 септ. 2017, 10:04 ч.

Мнения: 3 186

Силно позната ми е тази паника (и тревожност), която описваш. Преодоляла съм огромна част от нея, така че вече не се потя и не страдам, когато се объркам, и не ме разберат правилно.

Ето сега например трябва да се обадя в поликлиниката и да задам един-единствен простичък и кратък въпрос. Въпросът е внимателно съставен, преговорен и изтрениран вече над 5 пъти. В момента, който ми вдигнат, ще бъде забравен, ще се наложи да импровизирам, ще заеквам и повтарям, здраво ще оплескам и пр. както винаги се случва.

Друго, което ме стяга и не пуска с часове е, когато се налага да се обаждам и да поднасям поздравления (за рожден ден, имен ден). Заради притеснението избягвам да го правя и сигурно доста хора си мислят, че просто не ги уважавам или съм забравила за тях. Rolling Eyes

Добре, че дойде времето на писмените комуникации, та хора като нас да дишат по-свободно Grinning

# 48 15 септ. 2017, 15:24 ч.

Стара Загора
Мнения: 253

И аз леко да се присъединя. По принцип не обичам да говоря по телефон, предпочитам разговор на 4 очи. Но при мен проблема е по-скоро обратен. Притеснявам се ,че когато ми звънят непознати , особено от някоя институция няма да разбера правилно какво ми казват. Ако ми кажат, ела един къде си, на тази дата, в толкова часа , после се чудя правилно ли разбрах newsm78

На предишната работа се случваше да замествам секретарката. Та се звъни " Добър ден, аз съм еди кой си , депутат в Народното събрание , искам да говоря в началника " и аз чувам само -депутат.
Как да звънна на шефа по интеркома и да му кажа " Търси си Ви един депутат " -"Кой" - " Не помня".
Затова като се звънеше и с химикалка в ръката. Embarassed

# 49 15 септ. 2017, 15:37 ч.

Мнения: 5 819

Цитат на: mironche в пт, 15 сеп 2017, 15:24

И аз съм така. Все нещо не съм разбрала и недочула. Затова винаги имам химикал в ръката и лист, за да запиша име, място и час.

# 50 15 септ. 2017, 20:59 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Оле боже, същата заспала курабия съмлиста и химикала под носа ми. Странното при мен, че е от скоро този проблем, преди си говорих спокойно и си върших работата спокойно. Последните 2-3 години нещо се случи и се пречупих. Нямам самочувствие, все си мисля, че ще объркам нещо и съответно бъркам, не ми се занимава да обяснявам и да се оправдавам поради каква причина съм постъпила така и съответно все съм кривата. И имам един чуден колега на когото всичките са му "спрели" и само ме навиква и ми лази по нервите. И най-тъпото е че продължавам после с часове да се тормозя.

# 51 16 септ. 2017, 07:28 ч.

Мнения: 14 280

И аз имах същия проблем когато започнах първата си работа. Препотявах се зверски, когато трябваше да се обадя на клиент и правех всичко възможно да избегна разговора, основно с писането на километрични мейли. Обаче просто нямаше как всичко да мине по мейла... Почнах с репетиции на разговора предварително - той ще ми каже това, аз ще отговоря онова, хиляди варианти, което в един момент се оказа още по-напрягащо от самия разговор. Същата работа и със звъненето на институции, лекари, фризьори и т.н. Предварително си репетирах разговорите. С времето се пречупих, просто защото ми се налагаше и вече не ми коства усилия. Сега съм в другата крайност, говоря без спир по телефона по цял ден...

Обаче и аз не помня какво ми казват хората. Ако звъня да си запазя час за нещо докато затворя веднагически забравям какво сме говорили. За това съм с лист и молив нонстоп, защото ми писна да звъня по 100 пъти да питам "ама какво беше" и да се излагам Grinning

Аз съм много за за работата с психолог. Той няма да ти каже какъв ти е проблема, очевидно си наясно, щом си при него. Неговата работа е да ти помогне да откриеш от какво е провокиран този проблем, а самото обяснение сваля напрежението. Друго си е да ти кажат, че не си шантав и има логично обяснение за начина по който се чувстваш. Логично за теб си де, другите може и да не те разбират, но това не е важно. И после ти предлага техники и начини за справяне с проблема, за да се чувстваш ти добре.

# 52 16 септ. 2017, 23:13 ч.

Мнения: 10 347

Аз нямам проблеми с разговарянето по телефон, въпреки че не ми е първа страст. Но съм си създала един алгоритъм, защото искам да звуча по-добре, когато се обаждам някъде. Освен това от години съм подложена на жесток терор от общини и подобни служби заради един имот и не желая да изглеждам смотана и притеснена, когато разговарям с гадните им чиновници. Първо питам, разбира се дали това е човекът, който търся. Започвам винаги със "Здравейте" - не с "Добър ден", защото така според мен звуча по-непринудено и непритеснено. След това се представям задължително с двете си имена и някаква характеристика (напр. работя еди си къде, или собственик съм на.... , или звъня в отговор на ваше обаждане). През това време вече съм установила контакт с човека отсреща и започвам възможно най-сбито, без излишни подробности, но същевременно ясно формулирано да излагам това, за което звъня. Пробвайте, действа!

# 53 18 септ. 2017, 15:14 ч.

София
Мнения: 8 348

ужасно мразя разговорите по телефона
още повече, че редовно ми се налага да питам за неща, от които нищо не разбирам
в началото се препотявах осемнайсе пъти, но с времето свикнах, даже понякога си казвам, че предварително се извинявам, ако говоря глупости, ама се надявам да се разберем с повечко обяснения
и хич не се притеснявам да повтарям информация като цени, имена, телефони и тн информация
още повече, че имам цифрова дислексия и размествам цифри като записвам
лечението е практика

# 54 19 септ. 2017, 10:03 ч.

Мнения: 5 819

Да ви споделя - вчера ми се налагаше да се обадя на поне 3 институции. На последния разговор не се притеснявах въобще и всичко мина добре. Явно решението на този проблем е редовно говорене по телефона!

Препоръчани теми

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Криминални досиета

Педофили - наказания

Причина:

Причина: