Проблем с говоренето по телефона

  • 9 363
  • 54
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 180
В предишната ми работа имаше доста говорене по телефон. Не ме притеснява ако на мен ми звънят, но налага ли се аз да търся някого и наистина се потя 50 пъти докато се навия да звънна. Добре, че имах много мил колега който поемаше и моите обаждания. За това казах, че вече много ми пречи този проблем, не е нормално да разчитам на други хора да ми вършат работата.

На сегашния ми пост, за мое щастие, не ми се налага да провеждам телефонни разговори. Като цяло това ми беше и критерий като си търсех работа, което е абсурдно.

И аз трябва да си запазвам скоро час при специалист и знам, че пак ще карам някого да звъни вместо мен. Последния път си отидох направо в кабинета на доктора и тъй като сестрата му ме познава и знае, че живея далеч ме попита защо не съм ѝ звъннала. Аз излъгах, че съм била в района, но истината е, че си се емнах от нас до другия край на града защото не исках да звъня.

Имам чувството, че съм ненормална.

# 31
  • Мнения: X
Не знам от къде ми идва проблемът. От къде да търся помощ? Психолог?
Има ли други такива като мен?

Здравейте, вероятно има много хора като Вас, аз също мразя да говоря по телефона и всячески го избягвам. Основната причина е, че съм доста силно изразен интроверт, допълнителна причина е, че разговорите по телефон са ми особено малоумни. Често връзката не е добра, не се чува, хората правят нещо друго докато говорят, после не помнят какво се е говорило, вкл. какво те са казали/обещали, някои са груби, държат се просташки и т.н. Един пример "добър ден, казвам се Едикакси, удобно ли е? Ами не (с припрян глас), паркирам сега, кажи какво има???)" - изобщо не мога да разбера защо някой ще си вдигне телефона докато кара или паркира, ако няма блутут, пък после ще каже, че хем не е удобно, хем ще продължи разговора. Но това е масово по телефон! Аз използвам телефон единствено за спешни случаи. За чат предпочитам скайп, вайбър, за бизнес разговори - единствено имейл. Дори след скайп кол или жива среща после пак се пишат имейли! Защото хората "забравят", когато нещо не им е изгодно.

Предполагам, че при Вас е комбинация от тези неща. Дали сте интроверт - ако знаете добре английски, мога да Ви препоръчам някой сайт като този - въпросникът е един от най-често използваните личностови въпросници, във Вашия случай можете да обърнете внимание на първите две скали - екстраверсия и емоционална стабилност (съответства на невротизъм в други въпросници). Аз бих предположил ниска екстраверсия и ниска емоционална стабилност (висок невротизъм) - накрая има приблизителни обяснения. Ако не знаете добре английски - недейте да търсите на български, виждал съм само ментета разни онлайн, а не е толкова важно това.  

Какво можете да направите - ако е характер - не много. Човек е такъв, какъвто е, приемете го и се опитайте да се справяте някак. И не започвайте работа в кол център Simple Smile Едно от нещата, които са Ви писали по-горе, е т.нар. поведенческа терапия, която е един от най-работещите "инструменти" на клиничните психолози - същината на идеята е постепенно да се излагате все повече на това, от което се притеснявате/страхувате. Използва се особено успешно при фобии - примерно при страх от паяци (арахнофобия) започват да показват първо картинки на паяци, после анимации, после плюшки, после 3d и т.н. с градация и много много повторения на всеки етап, докато накрая се стигне до погалване на истинска тарантула. Логиката зад тази терапия е стара като кучето на Павлов - колкото повече се излагате на един дразнител, без да се случи нещо ужасно (във Вашия случай това са телефонните разговори), толкова повече "притръпвате" и спирате да реагирате остро на стимула. Действа безотказно и честно казано ако ще пробвате нещо такова, бих препоръчал да си следвате общата идея, която съм обяснил или пък да прочетете по въпроса, ако не е достатъчно ясно, не да си давате парите за психотерапевти, аз поне не знам у нас да има такива, за които да съм сигурен, че правят добре когнитивно-поведенческа терапия, пък съм търсил...

Горното обаче както казах е за лечение на фобии, които са някакъв ирационален страх или реакция. В моя случай, а може би и във Вашия, е въпрос на характер, който не е "ирационален" и няма как да се "оправите" по горния начин. Да, ако почнете всеки ден да разговаряте по 2-3 часа първо с близките, пък после с все по-малко близки и накрая с непознати, ще намалее притеснението, но ако известно време спрете да го правите това, ще се появи отново. Въпрос на индивидуалност е и човек си остава завинаги какъвто е. Може да се постави в нетипични за себе си ситуации, но ще бъде насилствено доста спрямо него самия. Най-добре е човек да си даде сметка какъв е, да разбере рационално защо точно реагира така (както аз обясних горе защо мразя телефонните разговори) и да се бори със задръжките си дотолкова, че да не му пречат на ежедневието, а иначе да заобикаля нещата, които водят до неприятни за него събития. Например, следвайки пак моите собствени примери - от години не съм питал никого "удобно ли е". Ако не му е било удобно - да не вдига, не ме интересува паркира ли, лакира ли се, на средата на урагана Катрин ли е. Казвам си за какво се обаждам и ако ми кажат "звънни след 2 мин." затварям, изчаквам 5, а не 2 и ако пак не е удобно, почвам аз самия да се държа грубо.

Пожелавам Ви успех!  

Последна редакция: чт, 14 сеп 2017, 14:22 от Анонимен

# 32
  • Мнения: 5 819
   И аз не вярвам на психолозите, че могат да ми помогнат! Само ще ми вземат парите! Това е моята борба и няма кой да ме убеди защо трябва да преборя този страх. Пределно наясно съм, че имам проблем и искам да го преодолея. Това е първата фаза за преодоляване на проблема!

# 33
  • София
  • Мнения: 3 943
И аз не обичам да говоря по телефона, не се притеснявам, просто предпочитам разговор очи в очи когато е възможно. Иначе се опитайте да разберете от какво се поражда това притеснение. Все пак от отсрещната страна също говорите с хора, дори да сбъркате нещо, на всеки се случва.

# 34
  • Мнения: 481
Аз мисля, че това си е силно изразена фобия. Ако го осъзнаеш и се консултираш с някой би могла да я превъзмогнеш. Въпрос на воля. Ето тукhttp:най-невероятни фобии, чак да не повярва човек.

# 35
  • Мнения: 11 253
   И аз не вярвам на психолозите, че могат да ми помогнат! Само ще ми вземат парите! Това е моята борба и няма кой да ме убеди защо трябва да преборя този страх. Пределно наясно съм, че имам проблем и искам да го преодолея. Това е първата фаза за преодоляване на проблема!

Факта, че отиваш на терапевт означава, че всички са наясно, че проблема трябва да бъде преодолян. Никой няма да те убеждава. Терапевта ще ти предложи начин /ако трябва ще пробвате няколко/ и ще е до теб по време на процеса.

# 36
  • Мнения: 1 780
И аз правя като Мишелин - когато ми предстои важен разговор примерно с институция или повече неща трябва да се обсъдят ги отбелязвам на лист, така докато говоря поглеждам нали и няма как да ме видят и не пропускам важните неща. Даже ми се е случвало целия разговор да напиша и ми е спокойно, не че го чета но като го гледам и мисълта ми върви леко.
Също така е важно да си казваш, че трябва да се обадиш защото в противен случай измисляй си някакви причини, да кажем ще пропуснеш срок, ще ти се натрупа в неподходящ момент разговора, а сега е по-удачно и т.н. Това ме стимулира да го направя дори и да е ужасно неприятен.
И друго - говори винаги насаме, на мен и това ми помага не обичам друг да ме слуша или дори да говоря докато той говори разсейвам се и разговорът става ужасно объркан.
Ако пък те притеснява това че говориш защото не виждаш човека- говори пред огледалото, не знам дали знаеш но нас така ни учеха да свикваме да говорим пред аудитория, забавно е.
Мисля че можеш и сама да се справиш като потърсиш причината, която те кара да се притесняваш и се опиташ да я избегнеш.
Успех.
Bgtatko81 всичко написано много ми допадна и е много вярно.

Последна редакция: чт, 14 сеп 2017, 15:52 от opelcorsa

# 37
  • Мнения: 3 097
Аз пък относно институции, предпочитам по телефона вместо очи в очи. Явно звуча по-представително отколкото изглеждам, та свършвам повече работа по телефона. Иначе и аз имах притеснения преди време.

# 38
  • София
  • Мнения: 2 817

bgtatko81, аз си знам, че при мен е от силно изразената интровертност. Този тест се припокрива до голяма степен с 16 personalities теста, който правих преди време. Според този - екстровертността ми е 3. Според другия - интровертността ми беше 95%. Което, като се замислиш, е почти същото.

# 39
  • Мнения: X
bgtatko81, аз си знам, че при мен е от силно изразената интровертност. Този тест се припокрива до голяма степен с 16 personalities теста, който правих преди време. Според този - екстровертността ми е 3. Според другия - интровертността ми беше 95%. Което, като се замислиш, е почти същото.

Така е, защото екстраверсията е обективна характеристика на човешкия характер, за която дори си имаме лаическа дума "общителност" сигурно доста преди някой да измисли първите личностови въпросници Simple Smile Дали ще е на Айзенк EPQ, дали ще е Big 5, дали ще е 16 personalities, който не съм го гледал - все мерят едно и също нещо. Ако е добър въпросник, следва да го мери правилно и консистентно и във времето (стига човек да отговаря честно). 

Може би нетривиалното, поне за мен, беше, че тези характеристики на човек са в голяма степен вродени и не могат да се променят. Дълги години съм се опитвал да се държа като екстраверт, успявал съм, включително съм успявал да изглеждам така, че околните да си мислят, че съм такъв. Мислил съм си, че съм доволен от това, което съм "постигнал", но реално просто не съм аз това, а човек ако не приеме себе си такъв какъвто е (и с предимства, и с недостатъци), няма как да е щастлив и със самочувствие. Да, екставертите са по-популярни сред всички, но интровертите имат други предимства и други потребности, които могат да удовлетворят доста добре, ако са наясно със себе си Simple Smile

Има и невротизъм намесен в цялата работа според мен, пак е много стабилна личностова характеристика - ако авторката на темата има ниска екстраверсия (изразен интроверт) и висок невротизъм (в случая му викат "емоционална стабилност" при Big 5 и съответства да е ниска стойността) - това обяснява в голяма степен притеснението... 

# 40
  • Мнения: X
И аз съм така,даже и директен контакт ме втрещява,но с времето малко по малко се свиква,даже бих казала,че сега съм по добре от преди,не съм имала проблем да говоря с някой познат,но с непознати уужас..треперя,пиша какво да си кажа и т.н. смешно е сигурно от страни амааа кво да направя,а при мен единия фактор е моя татко щото той също има фобия от разговори и той като теб директно отива на място...Но момичетата са прави всичко е до психиката,трябва да се ходи на психолог...

# 41
# 42
  • Мнения: 25
Зная за изправянето срещу страха, но не мога да си представя как ще помогне. Аз, например, нямам страх от паяци, но няма сила на света, която да ме накара да погаля тарантула! Какво ли остава да го направи човек с изразена фобия!
И аз не обичам да говоря по телефона. Виж колко сме много! Предпочитам да не ме слуша никой и да няма в стаята човек - тогава се справям чудесно, казвам си каквото трябва. Ако има някого при мен, си мисля, че ме слуша и вътрешно си казва - гледай сега какви ги говори, как можа да го каже това, и др. Набрах доста увереност, когато в работата дойде ново момиче, което буквално се разтреперваше, ако трябва да говори. Това много ме окуражи и поех нещата в свои ръце - обаждах се вместо нея, а тя ме гледаше с широко ококорени благодарни очи, изпълнени с възхита към уменията ми за телефонни разговори!

# 43
  • Мнения: 44
Оправихте ми деня с тази тема (а той току-що започва). Ако съм сама на работа, което е почти постоянно - няма начин, стягам се и насила говоря - когато става въпрос за онлайн поръчки например, които трябва да потвърдя, или да проуча от какво имат нужда клиентите насреща. Действам колкото може по-рано, за да седна да пия после едно кафе на спокойствие, за 5 мин. Човещинка.Тогава вече имам предварителна нагласа за какво ще говорим, какви въпроси да задам, как и кога мога да помогна на хора, които не познавам. Старая се да мина трудното и преди да вкуся кафето, да проуча конкретните нужди и да се подготвя, след това да звънна с готов  план. И по това време... все още спя Grinning. Вече свикам и на входящо позвъняване от непознат номер, макар, че хората отсреща може би вече са ме виждали и на живо и знаят с кого говорят (а аз - пред непознат номер - не знам). Но дори в този случай (позвъняване и от сравнително близък) - винаги се напрягам. Меко казано, избухвам вътрешно преди да съм вдигнала. Извинявам се, но и си псувам наум.  Не псувам всъщност хората, а фактът, че трябва да се обяснявам по телефона. Грозно е, но наистина все ми се случва да ми звъннат преди да съм станала комуникативна Grinning  Затова предпочитам да ползвам чатове (не поща), защото официалностите са по-малко, но пък и възможността да обмислиш изречението и да зададеш правилно въпросите е доста по-голяма. За финал ще кажа, че това от доста време вече се превръща в проблем в работата ми. Има моменти, в които задавам въпрос в чата с далечни колеги, защото според мен това е по-лесно - а те са заети и най-редовния скандал е " Знам, че мразиш да говориш по телефона, но затова ти плащам служебната сметка, престани с този скайп, имаш телефон, попитай".  А аз всъщност се поставям на мястото на човека отсреща и съдейки по себе си, предпочитам да не звъня, а да пиша, за да дам възможност за правилна реакция. Май трябва да свиквам, с разговорите, старая се. Понеже все съм сама, но и все пак не съм МОЛ на фирмата, понякога ми минава номера - шефът все пак да прецени, че в случая е по-правилно той да проведе разговор, и ме отменя. Но се случва все с физиономията "нали си знаеш, че си смотана, защото не можеш да проведеш един разговор по телефона". А че аз съм развила целия сайт с преводи, продукти и продажби - това е все едно.... Крива нива.

# 44
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Най-вероятно си под 30 г.
Такъв ужас имах от телефони, че чак си записвах репликите. В един момент се случи, че съм на желаната работа, но една част включваше разговори с клиенти. Преборих се със себе си, макар да мънках 20-30 дни. В един момент се оказа, че всичко това ми доставя страхотно удоволствие- сама се учудих от себе си.
Съветът ми е да правиш най-страшните неща за теб. Действа!

Общи условия

Активация на акаунт