От както се помня имам проблем с говоренето по телефона. Сега това ми създава страшно много проблеми.
Никога не съм обичала да се обаждам по телефон защото никога не знам какво да кажа и много ме е страх да не се изложа, да не разберат кой се обажда, да не ми затворят и тн.
Наложи ли ми се да се обадя някъде започва едно потене, измисляне на начална фраза, натискане на зелената слушалка и после веднага затваряне още преди да чуя сиглнал. Ако случайно стигна до това да изчакам отговор започва едно пелтечене, заекване, гласът ми трепери и едва не се разревавам.
На много от вас може да им се стори смешно, но за мен телефонът е кошмар.
Като детете избягвах да звъня дори и на близки, баща ми, леля ми, братовчедите ми....толкова ми беше неудобно.
Сега нямам проблем с това, обаче наложи ли ми се да звъня другаде изпадам в паника. Не мога да звънна на учреждение, да си запазя стая в хотел, час при доктор, да питам някъде за информация...винаги карам някой да звъни вместо мен.
Стига се до там, че подавам документи за работа, изпращат ми мейл, че искат да поговорим и да се обадя на еди-кой си номер....а аз не звъня.
Ако трябва да си свърша работа, която може и по телефона да се свърши, винаги предпочитам да ида на място и да питам, директен контакт не ме притеснява. Била съм около 6-7км в една посока, за да си отида до кабинет на специалист и да си запазя час лично, на място.
Не знам от къде ми идва проблемът. От къде да търся помощ? Психолог?
Има ли други такива като мен?