Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
15-29 от 54 отговора


Мнения: 2 246

То и довиждане до някъде е комично , особено ако е човек на който не си му виждал очите Stuck Out Tongue Winking Eye

Дочуване ми звучи фалшиво, чао неофициално, освен с Адиос! да приключвам. Very Happy

Сега като се замисля - Благодаря е перфектен отговор за сбогуване, защото съм благодарна, че тормозът е свършил. hahaha
Цитирай

...

Мнения: 3 092
Аз пожелавам хубав ден и ада приключва  Laughing
Цитирай


Мнения: 13 135
Аз имам обратния проблем с говоренето по телефон, от което страда сметката ми. Добре че има Вайбър и Уотсап, но не могат да ми надсмогнат на разговорите.
Цитирай


Мнения: 533
Вид социална фобия/тревожност е. Много хора са така. Можеш да се обърнеш към психолог. Лечението обикновено е най-неприятното  Very Happy - непрекъснато излагане на телефонни разговори докато претръпнеш... Това, че караш други да звънят, само ти влошава състоянието.

Чак фобия не съм имала, но определено ми беше много неприятно и бях неуверена по телефона. Докато не ми се наложи да работя 6м в ПР отдел на една голяма организация. Вдигане на телефона и разговори с нахакани журналисти до откат Scream

Никакви проблеми оттогава Laughing
Цитирай


Мнения: 478
Ами всички имаме такъв проблем-малко или много... Аз работя с клиенти и постоянно ми се налага да говоря по телефон,там проблеми нямам.Но извън това,ако ми се налага нещо лично свързано с въпроси по институции и незнайки реакциите на отсрещаната страна ,често се случва да бълвам глупости....
Цитирай


Мнения: 3 105


Иначе лапсуси всякакви, най-мразя да ми кажат Довиждане и аз да отговоря Благодаря. Mr. Green Всички се излагат по телефона от време на време, смехът прави тези ситуации поносими. Very Happy

   Хахаха и аз вместо да отвърна с "Довиждане" отвръщам с "Благодаря". Потъват ми гемиите тогава.
Цитирай


Мнения: 1 025
Аз не обичам много да говоря по телефона, но май повече с близки (особено по повод). Супер фалшиво се чувствам, щото не съм никак добра в пожеланията и ги мисля предварително, накрая все едно рецитирам без грам чувство. А в разговорите с непознати съм на другата крайност спрямо авторката, ако ми е леко нервно, вместо като нормален човек да изгубя има и дума, ме хваща словесна диария и не мога да млъкна. Та.. няма пълно щастие.

Но ако нивото на нервност води до ползване на посредник за разговорите, присъединявам се към мненията за консултация със специалист.
Цитирай


Мнения: 4 642
Бях забравила,имах този проблем като дете.Тогава имаше само стационарни телефони.сега с мобилните е по-лесно,всички са тренирани.С времето проблема изчезна.Не знам кога точно,но и аз имах период,в който се налагаше да говоря много по телефона с непознати и сега съм пушка.Препоръчвам разговори с близки хора,но ситуация като с чужди и институции.Например уж се обаждаш на софийска вода и им държиш сметка,че са надписали показателите и т.н.
Цитирай


Мнения: 342
Аз също имах този проблем като малка(също да ходя по институции сама), но с времето вече нямаше как да разчитам на родителите ми ( щеше да е нелепо) да идват с мен всеки път до банка, до нап, нои и т.н. или да звънят да ми запазват час за доктор.. постепенно свикнах, особено като срещнах и ММ, който до ден днешен дори и такси не си вика сам 😀 вече съм ПРО във всички разговори. Така че според мен така се пречупва това притеснение ✌
Цитирай

Варна

Мнения: 7 833
Точно, хващай телефона. Трябва да се изправиш срещу страха си, за да го преодолееш Smile
Цитирай


Мнения: 5 418
О, това е много интересно! /моля не се засягай просто съм впечатлена от този вид фобия/.
Според мен трябва да се посрещаш известно време с терапевт.

Според мен ако поемеш терапия  - работа, по времето на която се говори много по телефона с времето ще преодолееш фобията си. Например в онлайн магазин. 
Цитирай


Мнения: 7 202
Точно, хващай телефона. Трябва да се изправиш срещу страха си, за да го преодолееш Smile
И аз съм на това мнение. Не че няма да ти е трудно, но това е начинът.
И какво, ако ти затворят? Нито те познават(в някои от случаите), нито могат да те видят(всеки път). Cool
А аз имам обратният проблем на твоят - притеснява ме директният контакт, тогава се изчервявам и загубвам дар слово, а по телефона съм друг човек.
Цитирай

София

Мнения: 2 131
Вид социална фобия/тревожност е. Много хора са така. Можеш да се обърнеш към психолог. Лечението обикновено е най-неприятното  Very Happy - непрекъснато излагане на телефонни разговори докато претръпнеш... Това, че караш други да звънят, само ти влошава състоянието.

Работих няколко години в кол-центрове. При мен не помогна. Напротив - прибирах се изцедена вкъщи. Накрая, с две деца, и без да съм успяла да намеря друга работа, напуснах - просто не издържах. Опитах да се преместя вътре във фирмата на няколко различни позиции, при които се работи основно с компютър. Но ме отрязаха - изглеждах им "неориентирана" и "незнаеща какво иска". Явно им трябваха хора, които на интервюто да обясняват как цял живот са мечтали за точно конкретната позиция, създадена от конкретната фирма.

Телефонните разговори все още са кошмар за мен. И то причината не е, че не знам какво ще кажа. Напротив, знам. Просто самото обаждане на друг човек ме изнервя, чувствам се изключително напрегната - не мога дори да опиша чувството. Хиляди пъти предпочитам комуникация по имейл, чат или дори лично. Но по телефона - умирам само при мисълта, че ще трябва да звъня някъде. Като ми се наложи - го отлагам, много.

Ето сега, например, от сигурно месец ме болят ръцете и трябва да си запазя час за невролог - но понеже ползвам фонд - трябва да го направя по телефона - ами още не съм - отложила съм го за следващата седмица.

Проблемът го има и ако трябва да звъня на близки хора - макар и в малко по-малка степен.
Цитирай

Русе

Мнения: 1 271
Едно от най-най-неприятниятните ми неща е да говоря по телефона! Да звънна на лекар, фризьор, в институция, служебно - препотявам се, мисля и премислям сто пъти какво да кажа и в повечето случаи някой друг звъни вместо мен (колежката, мъжа ми).
Пример - вчера сутринта трябваше спешно да се обадя на треньорката на дъщеря ми да уточним нещо. Обадих се, след което тя ми звъня и в общи линии цял ден бях нервна, напрегната и крива. Такива непредвидени, спешни, извънредни разговори ме вадят от строя тотално.
Ако ми звънне служебния телефон, буквално започва да ми прескача сърцето от ужас, че няма на къде, трябва да говоря. (хубавото е, че звъни рядко) Very Happy
Обяснявам си го с ниската ми самооценка и несигурността в характера.
Цитирай


Мнения: 2 246
menyanthe, излагането на стимула наистина е основният метод за справяне, но има и други - щом този не действа. Психолозите ги прилагат в зависимост от клиента. Тъй че надежда има. Smile

Колкото до планирането на разговори - на мен ми помогна една книжка, казва се "Изяж тази жаба". Идиотско заглавие. Накратко - извършваш гнусния разговор (или друго страшно нещо) възможно най-рано през деня. С отлагането се натрупва тревожност, дори и да правиш други неща, мисълта ти витае нейде там. В момента, в който извършиш обаждането, напрежението ще спада. Тъй че вместо да се нервиш целия уикенд - звънни им утре сутринта.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
15-29 от 54 отговора