Закупуване на жилище за сина ми

И какво ти пречи? Кой гледа чии са парите? Важно е на кого е записан в нотариалния акт, а парите от коя сметка идват не е важно. Пък ако искаш може първо да му ги преведеш на него и той да си го плати от своя сметка. За в бъдеще може да е важно за нещо. Но си пази и платежното от теб към него, че знае ли се един ден ако (да не дава Господ) се заразвежда.

Ако жилището е купено преди брака, е само на сина. Бъдещи жени нямат никакви права към имота.

Ако е основно жилище на семейството-имат.

Само да не се появи дете по време на брака, че независимо кога е купуван имота, при развод в интерес на детето съда ще остави майката с детето в него ( Ако на нея се присъдят родителските права, което е масовата практика).

Кога го оженихте, дете му се роди, че и се разведе ... а то хлапе на 18 години.

Хахааха, 18 + пише, което може да е 25, 30.....
Не се уточнява 18 плюс колко...

Съдът може да остави майката с детето да го ползва до навършване на пълнолетие на детето. Собствеността ще си е на сина на авторката. Но наистина се задълбахте  в излишни подробности. н

Хич не са излишни. Предвидливите майки знаят.
Мой приятел се ожени, брака трая година и нещо, без да се родят деца,  имота, придобит по време на брака, но собственост на майката формално. Иначе щеше човека да "олекне" с 1/2 ид. част.

Дори и да не са живяли никога там ли?

Друга хипотеза е синът да продаде или ипотекира апартамента

Свекърва ми прехвърли собствения си апартамент на сина си броени дни  преди сватбата ни, за да е имущество, придобито преди брака и да нямам взъможност на птеренции върху него при един евентуален развод.
Но не пречи да се пазят документи, че всичко става.

Ако е закупен/прехвърлен/дарен преди брака имота е СОБСТВЕНОСТ на лицето посочено в нотариалният акт. Ако има деца и това е т.н. семейно жилище и нещата нещо не потръгнат - ПОЛЗВАНЕТО НА жилището се предоставя на този с родителските права. Ако това е майката - тя и детето остават в него. Тук важен е момента СОБСТВЕНИКА да поиска наем, защото имаче след 10 години г-жата може да каже че го е придобила по давност, защото бащата не е показал, че има интерес като собственик към него.

А какво е "семейно жилище", може ли да дефинирате? В моя случай, аз нямам жилище на мое име, мм си има (придобито преди брака), но ние с детето си живеем в апартамента на родителите ми (те не живеят в България) от както то е родено. Никога не сме живяли в апартамента на мм, а там си живее все още свекървата. В такъв случай, ако има развод, кое се води "семейно жилище"?

"семейно жилище" е това в което живеете в момента, независимо от собствеността му - в случая това жилището на вашите родители. Другото със свекървата си е само имот на съпруга ви. Ако обаче стане гаф не мисля, че ще можете да иската ползването на жилището със свекървата, защото тя е вътре, а родителите ви едва ли ще ви искат наем от вас. Предполагам, че за това мледежът е пуснал майка си там, а може и да греша, не искам да настройвам

Хмм..., благодаря за разяснението. А, ако свекървата си има друго жилище на нейно име, а моите родители решат един ден да се завърнат да живеят в България, и аз трябва да освободя апартамента, в случай на развод, пак ли няма да имам право да живея с детето в жилището на мм?

Само аз ли не видях зададен въпрос в темата? Единствено изразено желание за закупуване на апартамент, но не и въпрос. Ако искате да ви се помогне с адекватен съвет, внимателно формулирайте коментара си.

Ако вашите родители се върнат вие ще трябва да си излезете. Можете да отидете в жилището на мм или под наем. Ако обаче се развеждате и съда ви присъди родителските права - вие можете да посочите жилището на мм като място за живеене, но мм има право да ви иска наем за това (само на вас, не на децата); ако се окаже,че междувременно е предоставил жилището за ползване доживот на свекървата, дори и тя да си има свое - става манджа с грозде. Съдът не може да го накара да прекрати правото й на ползване и ще трябва да си съжителствате или да се изнесете на квартира. Просто попадате под рубриката- бития си е бит. Интересно би било дали мм е дал право на ползване доживотно на майка си. Ако е да - лично не мен ми мирише.....но може и да греша

Уау! Направо ме вкарахте в размисъл. До сега никакъв интерес не съм имала към неговото жилище, не знаех, че имало такива подробности. А, това за правото на ползване доживотно на свекървата, аз как мога да го разбера? Писмено ли трябва да е документирано това? В интерес на истината, майката на мм му прехвърли апартамента преди брака ни, но аз разбрах за това едва след брака. Мислех си, че мм има само някакъв дял, а се оказа, че е прехвърлен на негово име. Гледай я ти свекървата... И на мен ми стана интересно сега, дали има някаква договорка помежду им, за която все още не знам...

Благодаря ти много за просветлението! 

Вещни права върху имот, като право на ползване се учредява от собственик пред нотариус в негова или в полза на друг човек и се вписва по партидата на имота в службата по вписванията, както всички останали тежести.
Справка се прави и през Интернет, ако имате регистрация и струва 1 лев, да видите тежестите на даден имот.
Ако е пожизнено се погасява само със смъртта на ползвателя и може да бъде оспорено, ако се докаже, че ползвателя повече от пет години не е възползвал от право си, т.е живял е другаде.

Може ли по-обстойно да обясните каки на сайта на коя институция  се прави справка през интернет за тежести на имот?

Аз мисля, че справка може да се направи само от собственика на имота, упълномощено лице, изобщо само когато се предвижда някаква операция с имота - сделка, ипотека и пр. Не мисля, че всеки може да си направи справка за тежести на даден имот

Всеки може да направи справка за тежести. Прави се в агенцията по вписване.

Значи, правото на ползване пожизнено, ако има такова, трябва да е описано в нотариалния акт. По адрес на апартамента може ли да се консултира в Агенцията по вписванията през интернет за тежестите? Вещното право се води тежест, нали?

Имотният регистър е публичен, всеки може да поиска устна справка и да получи след подаване на заялвение и плащане на съответна такса незаверени копия от тежестите на всеки един имот в службата по вписванията по местонахождение.
Може и отдалечено да се правят справки от тук: https://www.icadastre.bg/index.aspx?ReturnUrl=%2f
Регистрирате се с истинските си данни, зареждате пари и проверявате какви тежести и история има даден имот.
Най-старите електронни данни са от 1998, от преди това на място само могат да се видят тежестите.

Всички вписани по имота ипотеки, възбрани, искови молби, учредени права на ползване са тежести, които ако не са заличени продължават да висят, дори имота да смени собственика си.
Може по адреса на имота,  имена и ЕГН на собственика или по партидата да идете в съответната служба по вписване да си направите справка и извадите копие на актовете, може чрез интернет, през линка, който дадох по-горе само да видите какво е отбелязвано по имота, стига да не са от преди 1998 извършвани действията. (За тях имат данни само на хартия на място).
Правото на ползване може да е учредено с прехвърлянето, покупко-продажбата на имота в самия НА, може и във всеки по-късен етап.
Ако родители даряват/продават на детето си, логично е това да се е случило в момента на сделката, но не пречи сина в по-късен етап като собственик да е учредил право на ползване на майка си.

qsenski, хиляди благодарности за изчерпателните обяснения!
Човек не знае в каква ситуация може да се озове някой ден от безхаберие и добронамереност... А, ако нещо може да се предотврати - се предотвратява.

Темата е интересна и може да се разглежда от различни гледни точки /мен също ме вълнува/. Не съм се консултирала с адвокат, но това, което знам от практиката на близки и приятели, прехвърлянето или купуването на апартамент на името на сина, преди или след брака, има своите варианти.

Ако апартаментът е на името на сина, след брак, при един евентуален развод, апартаментът се присъжда на родителя, който е получил родителските права.

Не искам да коментирам моралната страна на въпроса - от една страна, ако той си е купил апартаментът със собствени средства, негов е проблема, какъв избор е направил, или дали не е положил достатъчно усилия, за да запази брака си /няма значение кой крив, кой прав - не можеш да оставиш детето си на улицата/.

Ако, апартаментът е прехвърлен преди брака, съпругата /защото коментираме такъв казус/, ако няма собствено жилище, мисля че може да остане да си живее в апартамента до пълнолетието на детето.

Ако, апартаментът е на името на родителите - при един евентуален развод, съпругата може да си живее с детето и да плаща наем /отново морален казус/ в продължение на една година, след което - не знам какво точно става.

От личните ми впечатления, знам за 2 казуса - апартамент на името на родителите, развод, една година живеене /в случая съпругът май покриваше всички битови сметки/, но жената имаше друга връзка, та намери начин да си купи друг апартамент, където да живее с новия си мъж, детето от 1-вия брак и дори да си имат друго детенце - няма лошо/. Но, ако нямаше тази финансова възможност.... Пак не знам. Тъй като бяха мои близки, знам от адвоката им, че той ги съветваше синът да не напуска апартамента.

Другият казус - добра позната - живее в апартамента на мъжа си, но с особено право на ползване. Съдът й присъжда правото да живее в този апартамент след развода, но в един момент свекърва й и сие се нанася също в този апартамент, заради правото на ползване, и разбира се, след 2-3 месеца, познатата ми се изнася на квартира, защото й е било трудно това съжителстване. /В интерес на истината, бащата на детето, вече девойка, се грижи изключително много за нея, извън определените законови такси и т.н./.

Аз лично съм изправена пред подобна дилема - тъй като съм и с втори брак, иска ми се да прехвърля наследствения ми апартамент на сина ми /за момента не се очертава брак/, но и да имам вещно правно на собственост. От друга страна си казвам - е, и ако той се ожени, след някоя друга година нещата не се получат /а, аз знам, че е възможно/, дори и да имам това вещно право - какво ще правя - циркове, да се местя в апартамента, или пък да "изгоня" евентуалния си внук/внучка на улицата....

Има възможност за някакво решение, чрез брачен договор или декларация за имуществена разделност /само ги знам като понятия, не мога да коментирам в детайли/. Но, като цяло е трудно да се вземе решение - както беше писано - "рибата в морето..../ От друга страна, не искам нещо, което е резултат на труда и лишенията на родителите ми да бъде загубено - и ето го моралния казус отново - за кого?/ Но, и аз не искам, след 10 години, синът ми да се върне при нас, защото няма къде да живее.

Разбира се, животът е толкова многообразен, и никога не можем да предвидим всички възможности/вероятности.

Той единствено дете ли ти е? Ако да, защо изобщо да му го прехвърляш, нека да си е на твое име, така имота е защитен. Но това само ако  си сама, а не в друг  брак. Иначе може да го купиш и да му го прехвърлиш, като си запазиш право на безвъзмездно пожизнено ползване. Така също става. Живеем в трудни времена, за съжаление...

Поншкога в желанието да запазим рушим. Познавам раднини, които не прехвърлиха на сина си апартамент, защото се беше оженил, искаха да го дадат на дете му. Сега - всички са скарани, защото сина си държи на семейството и жената и е обиден на родителите, че искат да го контролират.
Аз мисля, че трябва да решите за себе си - ще делегирате ли отговорността на друг (сина ви) или искате да сте сугурна, че вавето си е ваше.
Може изобщо да не продавате на сина си, до го оставите да си живее там. Дори и да нямата учредено право на ползване, вие си оставате собственик на апартамента и моьете да си търсите правата по всяко време. Проблема е само, ако се омъжите и починете - тогава съпругът наследява 1/2 от вас.
Ако искате да запазите апартамента само за сина ви - дарение, може и по време на брак - там собствеността си остава само негова.
Просто както писах в началото - или контролирате до край, или давате той да си урежда живота

Явно с право родителите не са прехвърлили апартамента на сина си щом се е оженил, щом е възникнал проблем, а на снахата какъв е и проблема, че са искали на детето да го прехвърлят.

детето беше непълнолетно; свекървата говорела срещу майка му (снахата) в присъствието на детето и на бащата (сина й) му писнало някой все да му урежда живота вместо него......има и такива мъже

Ха! Добре че майка ми няма син, иначе сигурно щеше да е същата ситуация. Все трябва да контролира животите на другите от семейството и дори си мисли, че ми е собственик, за това, че ме е родила.

Този, последният пост, е доста безсмислен - никъде в темата не прочетох, че някой мисли детето си, независимо от възрастта му, като нечия собственост. Коментира се материална собственост, а не личностна.

Ако майка ти имаше син, той без съмнение би предпочел поне на първо време апартаментът да остане на нейно име, а той да влезе в брака гол и бос, без нищо свое, защото вярно не се знае знае ли се
И в това няма никакъв контрол, а само грижа за родната кръв.

И аз бих казала същото за моята.

Най добрата грижа за "родната кръв" е като я научите кое е ценно и как да го цени; как да се оправя в живота като знае, че винаги има къде да почука за подкрепа. Много родители искат не само да създадат деца, а считат че априори децата трябва да правят това което те мислят и най-лошото, че децата са им длъжни. Питам се кое им дава право да се смятат за безгрешни и още защо да не допуснем, че хората са различни и могат да имат свой стремежи и желания. Най-добрата грижа за "родна кръв" е като слушаш детето-човек какво казва, слушаш значи обитваш се да го разбереш и споделяш (без да налагаш) твоето мнение и опит. Комуникацията и то двустранната такава е основата за съвместно съществуване и респект. В БГ това основно липсва и затова "леви! десни!" едни го тъкуват като маршировка напред, а други като движение в ляво и после вдясно, като така се клатят на едно място.

Това какво общо има с апартамента ми??? Аз имам апартамент и моя воля е кога и дали да го припиша на сина или дъщеря си. Какво общо има това с командване, контрол и прочее?  И факт е, че възрастните са по-мъдри (не по-умни, а по-мъдри) и гледат по-трезво на нещата от младите, които като се влюбят и мислят, че морето е до колене. Ако младите си купят само жилище да го правят каквото искат, но по каква логика трябва аз да припиша моето жилище на детето си, ако не смятам, че това е добре за него? Пък той да си прави каквото иска, но именно ако жилището си остане мое, един ден ще има къде да се върне, ако се скапят нещата. И повечето синове са съвсем съгласни с това, вервай ми.

Черна станция с това съм на 100% с теб! Точно така - апартамента си е на майката и тя си се занимава с него както намери за добре, без да се коси как да направи така, че ако нещо това или онова стане и т.н. Точно това имах предвид с коментара - остави децата да се оправят сами, ти си гледай своя живо и пави така, че децата да искат да си общуват с теб не заради имота, който може би ще получат, а защото им е кеф

На такава ранна възраст може да не е удачно синът ти да има апартамент. Това, което може да се е случи е той да го заложи и да изхарчи парите за купони и за глупости. Ако банката му го вземе, ще остане без жилище.
Не искам да плаша никого, но и такива неща се случват.

Най-разумното решение е да го купиш на собствено име и после да му го прехвърлиш като дарение. Прехвърлянето може да стане с някакво условие, което да е записано в нотариалния акт. Докато важи условието, той няма да може да го продаде.

Това, което е придобито като дарение преди брака, не подлежи на подялба в случай на евентуален развод.

Условието може да е право на ваше  пожизнено безвъзмездно ползване. Така до голяма степен имота е защитен.

дами аз съм адвокат, купена вещ(движима и недвижима) преди брак си остава само за собственика и няма семейна имуществена общност, ако преди брак си купите с общи пари вещ, то трябва да се доказва в съда, че е купена с общи пари, след като е титуляр само единия от двамата.

Госпожо адвокат, как стоят нещата в случай, че придобилият преди брака се ожени, родят му се 1-2 деца, всички живеят във въпросното жилище и вземат, че се разведат? Ама не казвайте кое чие остава, а кажете реално какво решава съдът относно семейното жилище - защото то може да не е СИО, но е семейно жилище. И кой остава в жилището с ненавършилите пълнолетие деца?

Задълбавате излишно в темата. Всеки случай си е индивидуален и зависи от конкретиката.
Момчето е.младо и най-вероятно още няма семейство, а вие го оженихте, деца му направихте, разведохте го и го изхвърлих те от апартамента.😱

Права сте.
Имам дъщеря на същата възраст. Не бих й купила апартамент. Мисля, че са още много млади да носят отговорност за собствен имот, при това "паднал" наготово.
След време, като се зажени, мога да й даря някое от моите жилища. С вписано право на ползване.

Може ли да обясниш по-подробно същността на "дарение с вписано право на ползване"?
Ползване от кого, при какви обстоятелства? Правата ми, моите и на син, снаха, внуци и т.н//искам да си купя апартамент с наследство от родителите ми+ лично мои спестявания/ и евентуално може да се случи този казус.

https://pravatami.bg/9872

Тук е много добре обяснено. Просто казано - предпазна мярка. Подарявам й апартамент, но си запазвам правото да го ползвам доживот. Такъв имот се продава трудно, да не кажем, че не се продава въобще. Това бе спряло евентуални щения към имота, или някакви нейни неразумни действия. Не че не вярвам на детето, но както бе казано преди това в темата - родителите са по-мъдри.

Съдът решава кой ще живее в жилището, след като реши кой е виновен за развода(ако се претендира вина от някой)  ,но няма как да отнема собственост- остава си за който го е купил (преди брака купеното не е имуществена общност).
Давам пример: майка купува на сина си апартамент, след време той се жени, живеят заедно в подарения апартамент с майката и родените деца- при развод по взаимно съгласие съпрузите изготвят решение за разделяне на общи вещи, гледане на деца, местоживеене и др., но при развод не по взаимно съгласие (исков ред) въз основа доказателства, съдът определя кой има право да живее в същия апартамент ( ако майката няма друго жилище винаги е с право до навършване пълнолетие на децата да живее в апартамента)
Дано да съм полезна.

Това право се погасява, ако 5 години не сте се възползвали от него. И може да се докаже, че не сте живели там.
Т.е за няколко дни поне на 5 години трябва да се ползвате от правото си, за да не поиска някой погасяването му на това основание.

Как се доказва, че не съм живяла там? Питам най-сериозно?

свидетелски показания на съседи, бележки от платени битови такси и такси на етажна собственост, гласуване в събрания на етажна собственост, навсякъде където имаш подпис за разход свързан с имота, или където се подразбира( платено от твоя банкова сметка, платените бележки са в теб, макар че не пише, че точно ти си ги платила)

То нека се погасява. Опитай да продадеш имот с вписано такова право - купувачите бягат с 200.
Мога да си даря имота на детето срещу гледане и издръжка. Да видим това как ще се погаси.
Мерки и варианти за спиране на погрешни мераци има най-различни.

Това е друго. Детето ти може да те гледа и издържа навсякъде по света, не е казано, че точно в този имот трябва да се случва.
Правото на ползване е различно обаче и се отнася само за конкретния имот.

Да, друго е. Мисълта ми е, че има няколко варианта да защитиш един имот от неразумни действия на детето.

Ранна?
Той може и на 30 да е..

Какъв е смисълът на дарението, щом ще има условия като доживотно ползване? Имотът ще се прехвърли на детето, а то ще плаща всички данъци, докато майката поставя условието да си живее там, когато й скимне? Това не го виждам много като дарение.

Когато е с право на ползване, ползвателя плаща данъци и сметките на имота. Но собственика може да го продаде , но върви с ползвателя докато е жив

Когато има право на ползване, собственикът не може да го продаде, заложи, ипотекира и т.н. без съгласието на ползвателя.
Когато има условие за гледане и издръжка, но без право за ползване – може.


За да прецака снахата, много ясно. Друго логично обяснение няма, а писалите по-горе само са си почесвали пръстите.

На моите деца бих оставила/купила само, ако собствеността е на над 1 човек, за да не ипотекират или при измама - да се изповяда по-трудно.
Роднини, на 21 години,при развод родителите им оставят 3-стайно жилище в София. Младите имаха успешен бизнес, но се лакомяха да инвестират и ипотекираха жилището. 2007-2008г.ги удари яко кризата и го изгубиха. От бизнеса нищо не остана, парите заминаха, както и жилището. Тъпо.

И аз знам за много такива случаи – като например семейство с 3 деца остава на улицата заради неуспешни инвестиции на собственика на жилището.
Когато се прави такова нещо, се прави с цел да се защити детето от собствените му грешки.

Точно!
И понеже си разсъждаваме - защо е необходимо въобще да се купува имот на детето? Нека си живее в моя имот, пък един ден като си отида, вече никой не може да го предпази от грешките му...

Ей това е най-доброто решение, когато става дума само за едно дете. Наследството няма да му избяга, а всичко му е сигурно. Да се уреждат децата има някакъв смисъл когато са повече от едно, за да не се карат после.

Купете жилището и го дарете с право на ползване и условие за гледане и издръжка. А ако синът ви реши да се ожени го посъветвайте да сключи задължително предбрачен договор!

Почнат ли двама млади от нормалната средна класа живота си с договори, не ми го хвали този брак. Ако ММ ми беше излязъл с някакви такива предварителни планове за развод хич нямаше и да се женя за човек, който вече е отписал брака. Точно затова е работа на родителите да мислят за тези неща, а не на децата. Едно е да кажеш на бъдещата половинка " Ми майка ми ни пуска да живеем в апартамента, но не иска да ми го приписва" и друго е да кажеш "Майка ми ми приписа апартамент, ама за да не ми го вземеш при развода дай да подпишем договор". Та задържайки си апартамента за себе си, или вземайки други мерки (право на ползване и т.н.) майката приема ролята на лошото ченге и разтоварва от тази роля детето си.

Виж ако се женят разни милионери, или милионер и бедна девойка, вече има резон в договорите. Или ако са вече зрели хора, с деца и предишни бракове. Но двама млади да почват връзка с договор си е като спирачка  за брачната кола.

И аз съм резервирана към предбрачните договори и приложимостта им в практиката. Но има млади хора, които ги приемат съвсем нормално. Имам позната с такъв договор, в който пише, че до 1 година след развода мъжът й трябва да й купи апартамент. Бая години минаха, още не й е купил, но й плаща наема на жилището, който хич не е малък.

Имам спонтанна негативна реакция към "родителите трянва да мислят за/вместо младите"
До сега приемах темата като защита на собствения интерес на родителя и след това, като логично следствие, на детето му.
Но все пак младите, които се женят, се женят, гласуват, плащат данъци. Добре е да могат да взимат самостоятелно адекватни решения, все пак.

Иначе го казаха много ясно - запазено право и срещу гледане и издръжка.
Има и друг вариант - остава си на името на родителя, а на детето се прехвърля правото на ползване, но това не е толкова добро решение.

 И кой ги спира? Да си изкарат пари за жилище и да го правят каквото решат. Но темата не е за решенията на младите, а за решенията на родителите им

Ползвателя не може да влияе, той има единствено правото да живее за определен срок или до живот там и дотук, както и купувача е наясно, че го купува с тази тежест.