Закупуване на жилище за сина ми

Хмм..., благодаря за разяснението. А, ако свекървата си има друго жилище на нейно име, а моите родители решат един ден да се завърнат да живеят в България, и аз трябва да освободя апартамента, в случай на развод, пак ли няма да имам право да живея с детето в жилището на мм?

Само аз ли не видях зададен въпрос в темата? Единствено изразено желание за закупуване на апартамент, но не и въпрос. Ако искате да ви се помогне с адекватен съвет, внимателно формулирайте коментара си.

Ако вашите родители се върнат вие ще трябва да си излезете. Можете да отидете в жилището на мм или под наем. Ако обаче се развеждате и съда ви присъди родителските права - вие можете да посочите жилището на мм като място за живеене, но мм има право да ви иска наем за това (само на вас, не на децата); ако се окаже,че междувременно е предоставил жилището за ползване доживот на свекървата, дори и тя да си има свое - става манджа с грозде. Съдът не може да го накара да прекрати правото й на ползване и ще трябва да си съжителствате или да се изнесете на квартира. Просто попадате под рубриката- бития си е бит. Интересно би било дали мм е дал право на ползване доживотно на майка си. Ако е да - лично не мен ми мирише.....но може и да греша

Уау! Направо ме вкарахте в размисъл. До сега никакъв интерес не съм имала към неговото жилище, не знаех, че имало такива подробности. А, това за правото на ползване доживотно на свекървата, аз как мога да го разбера? Писмено ли трябва да е документирано това? В интерес на истината, майката на мм му прехвърли апартамента преди брака ни, но аз разбрах за това едва след брака. Мислех си, че мм има само някакъв дял, а се оказа, че е прехвърлен на негово име. Гледай я ти свекървата... И на мен ми стана интересно сега, дали има някаква договорка помежду им, за която все още не знам...

Благодаря ти много за просветлението! 

Вещни права върху имот, като право на ползване се учредява от собственик пред нотариус в негова или в полза на друг човек и се вписва по партидата на имота в службата по вписванията, както всички останали тежести.
Справка се прави и през Интернет, ако имате регистрация и струва 1 лев, да видите тежестите на даден имот.
Ако е пожизнено се погасява само със смъртта на ползвателя и може да бъде оспорено, ако се докаже, че ползвателя повече от пет години не е възползвал от право си, т.е живял е другаде.

Може ли по-обстойно да обясните каки на сайта на коя институция  се прави справка през интернет за тежести на имот?

Аз мисля, че справка може да се направи само от собственика на имота, упълномощено лице, изобщо само когато се предвижда някаква операция с имота - сделка, ипотека и пр. Не мисля, че всеки може да си направи справка за тежести на даден имот

Всеки може да направи справка за тежести. Прави се в агенцията по вписване.

Значи, правото на ползване пожизнено, ако има такова, трябва да е описано в нотариалния акт. По адрес на апартамента може ли да се консултира в Агенцията по вписванията през интернет за тежестите? Вещното право се води тежест, нали?

Имотният регистър е публичен, всеки може да поиска устна справка и да получи след подаване на заялвение и плащане на съответна такса незаверени копия от тежестите на всеки един имот в службата по вписванията по местонахождение.
Може и отдалечено да се правят справки от тук: https://www.icadastre.bg/index.aspx?ReturnUrl=%2f
Регистрирате се с истинските си данни, зареждате пари и проверявате какви тежести и история има даден имот.
Най-старите електронни данни са от 1998, от преди това на място само могат да се видят тежестите.

Всички вписани по имота ипотеки, възбрани, искови молби, учредени права на ползване са тежести, които ако не са заличени продължават да висят, дори имота да смени собственика си.
Може по адреса на имота,  имена и ЕГН на собственика или по партидата да идете в съответната служба по вписване да си направите справка и извадите копие на актовете, може чрез интернет, през линка, който дадох по-горе само да видите какво е отбелязвано по имота, стига да не са от преди 1998 извършвани действията. (За тях имат данни само на хартия на място).
Правото на ползване може да е учредено с прехвърлянето, покупко-продажбата на имота в самия НА, може и във всеки по-късен етап.
Ако родители даряват/продават на детето си, логично е това да се е случило в момента на сделката, но не пречи сина в по-късен етап като собственик да е учредил право на ползване на майка си.

qsenski, хиляди благодарности за изчерпателните обяснения!
Човек не знае в каква ситуация може да се озове някой ден от безхаберие и добронамереност... А, ако нещо може да се предотврати - се предотвратява.

Темата е интересна и може да се разглежда от различни гледни точки /мен също ме вълнува/. Не съм се консултирала с адвокат, но това, което знам от практиката на близки и приятели, прехвърлянето или купуването на апартамент на името на сина, преди или след брака, има своите варианти.

Ако апартаментът е на името на сина, след брак, при един евентуален развод, апартаментът се присъжда на родителя, който е получил родителските права.

Не искам да коментирам моралната страна на въпроса - от една страна, ако той си е купил апартаментът със собствени средства, негов е проблема, какъв избор е направил, или дали не е положил достатъчно усилия, за да запази брака си /няма значение кой крив, кой прав - не можеш да оставиш детето си на улицата/.

Ако, апартаментът е прехвърлен преди брака, съпругата /защото коментираме такъв казус/, ако няма собствено жилище, мисля че може да остане да си живее в апартамента до пълнолетието на детето.

Ако, апартаментът е на името на родителите - при един евентуален развод, съпругата може да си живее с детето и да плаща наем /отново морален казус/ в продължение на една година, след което - не знам какво точно става.

От личните ми впечатления, знам за 2 казуса - апартамент на името на родителите, развод, една година живеене /в случая съпругът май покриваше всички битови сметки/, но жената имаше друга връзка, та намери начин да си купи друг апартамент, където да живее с новия си мъж, детето от 1-вия брак и дори да си имат друго детенце - няма лошо/. Но, ако нямаше тази финансова възможност.... Пак не знам. Тъй като бяха мои близки, знам от адвоката им, че той ги съветваше синът да не напуска апартамента.

Другият казус - добра позната - живее в апартамента на мъжа си, но с особено право на ползване. Съдът й присъжда правото да живее в този апартамент след развода, но в един момент свекърва й и сие се нанася също в този апартамент, заради правото на ползване, и разбира се, след 2-3 месеца, познатата ми се изнася на квартира, защото й е било трудно това съжителстване. /В интерес на истината, бащата на детето, вече девойка, се грижи изключително много за нея, извън определените законови такси и т.н./.

Аз лично съм изправена пред подобна дилема - тъй като съм и с втори брак, иска ми се да прехвърля наследствения ми апартамент на сина ми /за момента не се очертава брак/, но и да имам вещно правно на собственост. От друга страна си казвам - е, и ако той се ожени, след някоя друга година нещата не се получат /а, аз знам, че е възможно/, дори и да имам това вещно право - какво ще правя - циркове, да се местя в апартамента, или пък да "изгоня" евентуалния си внук/внучка на улицата....

Има възможност за някакво решение, чрез брачен договор или декларация за имуществена разделност /само ги знам като понятия, не мога да коментирам в детайли/. Но, като цяло е трудно да се вземе решение - както беше писано - "рибата в морето..../ От друга страна, не искам нещо, което е резултат на труда и лишенията на родителите ми да бъде загубено - и ето го моралния казус отново - за кого?/ Но, и аз не искам, след 10 години, синът ми да се върне при нас, защото няма къде да живее.

Разбира се, животът е толкова многообразен, и никога не можем да предвидим всички възможности/вероятности.

Той единствено дете ли ти е? Ако да, защо изобщо да му го прехвърляш, нека да си е на твое име, така имота е защитен. Но това само ако  си сама, а не в друг  брак. Иначе може да го купиш и да му го прехвърлиш, като си запазиш право на безвъзмездно пожизнено ползване. Така също става. Живеем в трудни времена, за съжаление...

Поншкога в желанието да запазим рушим. Познавам раднини, които не прехвърлиха на сина си апартамент, защото се беше оженил, искаха да го дадат на дете му. Сега - всички са скарани, защото сина си държи на семейството и жената и е обиден на родителите, че искат да го контролират.
Аз мисля, че трябва да решите за себе си - ще делегирате ли отговорността на друг (сина ви) или искате да сте сугурна, че вавето си е ваше.
Може изобщо да не продавате на сина си, до го оставите да си живее там. Дори и да нямата учредено право на ползване, вие си оставате собственик на апартамента и моьете да си търсите правата по всяко време. Проблема е само, ако се омъжите и починете - тогава съпругът наследява 1/2 от вас.
Ако искате да запазите апартамента само за сина ви - дарение, може и по време на брак - там собствеността си остава само негова.
Просто както писах в началото - или контролирате до край, или давате той да си урежда живота