Как избрахте името на детето си?

  • 10 286
  • 83
  •   1
Отговори
# 75
  • Германия
  • Мнения: 3 419
И аз в Германия често се представям с Тео, а не Теодора

# 76
  • Мнения: 11 913
А как е умалителното на Алла? Сега май и през ум няма да ми мине да го съкращавам, но когато бяхме в осми клас наричахме любимата си учителка по руски  Аличка (с много любов и само помежду си). А тази година тя преподава на моето момиченце, което научих да я нарича по официалния за Русия начин - собствено-бащино име.

# 77
  • Мнения: 39 248
Кръстено е на баба си. Само че малко видоизменено и по модерно. От тия трибуквените  Mr. Green

# 78
  • Countryside
  • Мнения: 11 626
Ние бяхме в голяма драма как да се казва детето. Една нощ ММ сънува сън, че имаме момиченце и се казва... тогава още не знаехме пола. Имах близо 6 месеца да свикна с неговата идея, Mr. Green и всъщност името много ми харесва и много й подхожда.

# 79
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 834
За баткото, до последно мислех, че е ще е момиче и бяхме решили да я кръстим Карина или Катерина. Е, оказа се момче. Никога не си бях представяла, че ще имам син и не бях мислила имена. Единствените, които ми харесваха бяха Александър(на таткото) и Мартин. Решихме да е кръстен на себе си и остана Мартин. За дъщеря ни решихме, че ще е Магдалена, не сме го мислили много. А и тя си дойде с името. Дни преди да се роди проверих кога ще има имен ден и установих, че е близо до рождената й дата.
И сега си имаме Марти и Маги  :lol Най-трудно е като им се ядосам. В стремежа си да изглеждам строга, им бъркам имената и "лошата мама" остава на заден план  Laughing

# 80
  • Мнения: 6
Моите са кръстени на баби и дядовци. Сина ми е Стефан , не е имало мислене по това име. За дъщеря ми предложих Аделина, таткото отказа категорично. Тогава сина предложи Анита и така остана. Сега обмислям ново попълнение в семейството, не съм се отказала от тази мисъл, но не знам дали да си го причинявам - хаха.

# 81
  • Мнения: 5 513
Винаги съм знаела,че ще имам момче(та).И имената им бях стъкмила.
Когато забременях нямах изненада за пола.Тогава ММ измисляше имена,като бленуваното от мен име отпадаше (спорд него) ,защото е същото ,като на баща му ,който е починал.За мен това не беше проблем.И...изненада детето се ражда един ден след имения ден на светеца на който аз исках да го кръстя.ММ го прие като „знак” ,че детето си идва с името и го кръстихме на светеца.
Втората беременност (завършила с аборт) също беше в полза на другото име,което исках.Термина се падаше десетина дена след Димитров ден.Димитър се казваше дядо ми.Велик човек .А за мен всичко най-най-...Също беше починал.
Но бях сигурна,че като първия път детето ще се появи на точния ден с името си.Пола не го разбрахме.
Имената които предлагаше ММ бяха Теодор ,Мартин ,Йоан.На никого не са.
А като влязох да раждам от колата до болницата ми каза,че ако са объркали докторите и е момиче ще го кръсти на мен -Деница.Не бяхме мислили за женско име.За мен обаче в този момент нямаше никакво значение исках само да извадят бебето.Здраво.

# 82
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Държах да е кръстен на майка ми (първата буква). И се колебаех между Боян и Божидар, и реших че като го видя за първи път ще реша. И понеже лекаря, който го "избута" от корема ми се казва Божидар го приех за знак и така го кръстих. Simple Smile

# 83
  • Мнения: 213
Името на нашият син не беше тайна или изненада за никого. Мъжът ми мечтаеше с цялото си сърце да има син Георги. С разбирането на пола се разбра и името му. Преди да знаем обаче дали ще е момче или момиче нашите приятели се шегуваха, че мъжко, женско все ще е Георги. Simple Smile За мен е добро съвпадение, че е и с първата буквичка на свекърва ми и името на чичо ми, който ни е много, много близък. Аз в интерес на истината не бях така въодушевена от името, харесвам по-редки имена, но не можех да отнема мечтата му, а и се радвам че носи буквичката и името на достойни и силни хора и спазихме тази традиция! 

Общи условия

Активация на акаунт