Как избрахте името на детето си?

  • 10 270
  • 83
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 19 668
Бях си намислила имена, които исках да са с буквичката на любимата ми баба - Б: Белослава, Бояна. И се бях спряла на Белослава вече в седмия месец. Макар да ми бяха казвали в началото, че ще е момче, после се смениха "прогнозите" и не знам защо, но усещах, че ще е момиче, все пак.
Сънувах интересен сън в осми месец – как имах дете, беше вече голямо и се казваше по определен начин. Името пак беше с Б, но не сред тези, които съм избрала.
Кръстих детето си с името от съня.

# 16
  • Мнения: 1 998
 Свекърва ми се казваше Радка, но колежките й я наричаха Р.. Още като гаджета с моя съпруг,  преди да се оженим, при някой полов акт се шегувахме дали Р. не е на път. И двамата харесвахме това име и като забременях това беше единственото женско име и за друго не сме мислили. А мъжко така и не можахме да измислим. Тогава ехографите бяха рядкост и пола на бебето не се знаеше предварително. Приемайки ме в родилния дом, попитах съпруга си: А ако е момче, как ще се казва?
А той нервен ми се тръшна: Сега не мога да мисля за това! Отговорих му: Ами тогава ще родя момиче!
 И то наистина се роди момиче.
 А по принцип съм традиционалистка. Аз и брат ми сме кръстени съответно на тъща и свекър и исках и моите деца да са кръстени така. Или поне буквите да вземат.
  Синът взе буквата на татко, защото името му е доста нестандартно. Дъщерята измисли името, а за съпруга ми остана само да приеме нашето решение. И той го прие като един истински мъж. Wink

# 17
  • София
  • Мнения: 7 980
Пьрво до кьм седмия месец мьжьт ми отказваше да избираме име, че било рано. После реши, че зависело дали има някой цьрковен празник, респ. да се роди около имен ден. Накрая се спряхме на две имена, но не можехме да решим кое ни харесва повече. Даже анкета пуснах и тук, но резултатьт беше 50:50. Роди се бебето, ние още се чудехме. Бьзикахме се, че ще хвьрляме ези-тура. И тогава мьжьт ми прочел, че в деня на раждането бил празникьт на светия с име, което беше една от двете опции. Решихме, че си е дошьл с името и така го крьстихме.

# 18
  • Мнения: 5 992
Казвайте ги имената на децата си, де, много ми е интересно.
Ние все още нямаме деца, но съм харесала Ренета и Симеон, съответно с буквичката на единия и другия дядо.
Предпочитам варианта да са кръстени на някой от семейството, дори и само буквата.

Междудругото харесвам и името на ММ - Калоян и исках по едно време, ако си имаме момченце да се казва като него, но той не одобри. Rolling Eyes

Също така, при избора на име, не знам кое е най-основното, по което да се водите, но една позната ми каза, че първото, което да гледам е дали има на галено как да му викаме.

# 19
  • Кърджали
  • Мнения: 10 226
За дъшеря ми бях казала, че не искам да е кръстена на никой. Понеже мъжът ми не искаше да знае пола предварително трябваше да изберем име за момче и момиче. Аз още преди лекарят да ми каже, сънувах че ще имам дъщеря. Предложих списък с няколко имена, като бях казала че много харесвам едно от тях. Той не го хареса, но много хареса Катерина. И аз го харесах много и така остана. Името съвпада и с буквата на неговото име та дълго го поднасяха че е ккръстил дъщеря си на себе си.
За малкият повече исках да е кръстен на някой родител. Само че на кого ми беше сложно да избера. Колебаех се между Мирослав (един вид на баща ми) и Андрей ( с А започват моето име, това на майка ми и на свекър ми, лека му пръст). Мъжът ми остави избора изцяло на мен, но  накрая заедно избрахме Андрей. Сега се шегува с мен че съвсем егоистично съм искала да го кръстя на мен.

# 20
  • Мнения: 2 295
Ние с ММ някъде година след като заживяхме си бяхме говорили за дете, кой какъв пол иска, как да е кръстено.
И ММ още тогава каза, че като има държи да е кръстено на баща му.
Съответно аз се замислих за имена с буквата на баща му, тъй като Стоян, не ми харесва, още по - малко Стоян(к)а. Харесах 2 имена - Стела и Симеон.
Тогава още не смятахме да имаме дете, но моя приятелка беше бременна и говорихме по темата, аз и казах моите предложения за бъдещето ми дете...тя само каза, че иска да кръсти детето си на нея...нейното име също започва със С.
Като се роди, разбрах че го е кръстила Симеон.
След няколко години аз като забременях, бях убедена, че ще имам момче, ама ми беше странно да си кръстя детето Симеон, след като и нейното така се казва...все едно съм го взаймствала от нея.
Мислих други мъжки имена със С, само Самуил ми хареса, ама ММ не го одобри...
Женското си оставаше Стела, там не мислех за друго.
Чак в 6 месец ми потвърдиха пола, оказа се напук на моите убеждения, момиче ще е.
И някъде тогава се загледах в една реклама на някаква банка, където едни деца си казват 3-те имена и адресите...едното дете каза София еди си коя...
Много ми хареса и отсякох "край, това е името".
ММ до последно не казваше, че му харесва, дразнеше ме, че ще е Стоянка - Течето 😀
Ама като се роди и трябваше да записват името на детето ме погледна въпросително "София" , кимнах само и така.
Кръстена е на дядо си, аз нямам нищо против, защото всички са доволни...ММ искаше да е кръстено на баща му, започва с неговата буква, аз харесвам името, а и човека наистина заслужава, много ни помага и сме в чудесни отношения, с цялото им семейство.
Предпочитам и да има галено, така че и в това отношение ме устройва.
Аз и викам Софи, София, Софинка, познати и викат Софче.
Само прабабите прекаляват с галеното като ѝ викат Софийка, което не ми харесва, ама щом така са решили, тяхна воля 😀

# 21
  • Мнения: 2 485
Първото дете го кръстихме на свекървата. Но тъй като не обичам  буквално повтаряне на имена, решихме, че ще е само първата буква. Изреждахме мъжки имена с тази буква   и избрахме това, което харесва и на двамата.Държахме го в тайна и казахме, когато се роди. Свекървата беше.много щастлива.
Второто исках да го кръстя на баща ми. За съжаление баща ми почина много преди да забременея. А аз на починал човек не искам да кръщавам.
За името на второто бях дала обет в църква, че ако имам още един син ще се казва по определен начин. Мъжът ми като разбра, се съгласи да е така.

# 22
  • Мнения: 556
Аз също съм от тези които са спазили традицията , първото дете - кръстено на дядо си по бащина линия- Иван.Така се получи , че трите му имена са точно както на дядо му. Той много се кефи човека, и се радвам че е щастлив от този факт.

Второто много исках да е момиченце, и ми се сбъдна мечтата, Екатерина се казва, името го измислихме в последния момент с таткото,  на галено Кате . Взела е първата буква на свекърва ми.

Последна редакция: пн, 11 сеп 2017, 12:02 от Little Angel

# 23
  • Австрия
  • Мнения: 2 299
Още не знаех дали бебето в мен е момиче или момче, но бях убедена, че желая то да е кръстено на майка ми. Имах варианти и за мъжко, и за женско име. Когато времето до раждането започна да намалява, шеговито подпитах майка ми какво ще каже да го кръстим на нея. Тя каза, че въобще не си харесва името (не че не го знаех) и че детето си е наше: каквото и да решим, сигурна била, че изборът ще е добър, само живо и здраво. Добре.. аз бях на ясно вече, мъжът ми съгласен. Майка ми нямаше очаквания и бе изключително изненадана. Знам, че й е драго, като я питат как се казва внук й, да клатят одобрително с глава: "Еее, 'ма Рени, на теб са го кръстили малкия, браво!'  Wink Laughing Името по звучене можеше да е 1:1 с нейното (Райна - Reiner [Rajna´]), но това не е името, с което яз и околните я усещаме и приемаме. Винаги е била Рени  Grinning Второто име на детето ми, Антон, е на светеца-закрилник. В края на краищата странно се получи, защото само аз го наричам с второто, а пък аз най-много за себе си държах да е с името на майка ми. Но.. така усещам нещата. А може би и заради факта, че аз съм единствената в ежедневието говореща му на български, та оттам и звателното 'Антоне'..  Simple Smile
Ако имам дъщеря, знам със сигурност какво ще е второто й (на патрона, на закрилника) име  Mr. Green

# 24
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Много малко са имената, които ми харесват. И за момче, и за момиче, общо са около 5-6, и не са се променили от както се помня. Така че не е като да съм се чудила много. Никое от имената не е на баба, дядо, стринка или който и да е в родата.

# 25
  • Плевен
  • Мнения: 971
Имах много трудна бременност и до последно не се знаеше ще го бъде ли, или не. Говорихме един ден с мъжа ми и решихме, че ако се роди, ще е истинско чудо и ще го кръстим на Исус Христос-Христо, за да го пази и закриля. Имаше опити за натиск от свекърите през мъжа ми (да е Петромир-свекъра и баща ми са с П), но бях категорична, и не сбърках. Родих в първия ден на деветия месец, с 50г над нормата, с много трудности около развитите и прохождане сега имам здраво, хубаво дете с името Христо и не съжалявам. bouquet

# 26
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 377
Децата ми носят имена,които на нас ни харесват.Дъщеря ми е кръстена с буквичката на баща си - Александра.Винаги съм харесвала това име,а и преди 19г. не беше така разпространено.Синът ми е с буквичката на баща ми- Мирослав.Името на дъщеря ми го избрах аз,на синът мъжо.

# 27
  • Мнения: 18 503
Здравей!
Моето момиченце е почти на 6 м.Името го избрахме много лесно,даже още се чудя как така стана предвид вкуса и претенциите ми.Бях луднала по имената,четох безброй именници.Аз по принцип се интересувам много от имена.Има няколко имена,които харесвам от ученичка.Елизабет и Анджелика са сред тях.Винаги съм си мислила,че ще е едно от тях.Но баща ми е Ангел,а мъжа ми Евгени и отпаднаха.
Изискванията ни бяха.
1.Да не е кръстена на никого.Нито буква нито намек.Не харесвам тази традиция,искахме напълно неутрално име.
2.Да е сравнително дълго.Не ми допадат 3 буквените.
3.Да е име на кралица,по възможност да е свързано с историята.
4.Да не е типично българско.Но и да не е някакво супер изчанчено.
5.Да не е в топ 10 -разбирайте име като Александра,Виктория,Дария и Никол.
6.Да е с  нежно звучене
ММ все казваше не на всичко.
Един ден както си седяхме му казах 5 имена и той като чу името Изабела и  каза това  ще е.И така го избрахме.Аз до последно се двоумях,заради това,че не харесвам галените,даже от родилното звънях и не бях сигурна.Но някак не можах да го променя.Това си е името на моята беба,от 4 м.така я наричахме.
Всички го харесаха.А и да не са,смеят ли да кажат 😁
Изабела е италиански вариант на Елизабет и означава: божия дъщеря,"божий обет".Така хем почти избрах любимото си име,хем е  с по-модерното звучене.😊Значението също ми харесва.На галено й казваме Бети или Бела,но най-вече с цялото име.Харесвам името,защото е хем модрено,хем класическо и добре познато в света,име с история,име  на велика кралица.А аз харесвам точно такива имена.
Иначе за протокола детето ми се роди на Св.Дария😁по ирония на съдбата и като шегичка с мен,защото това е име,което бях казала,че никога няма дя избера.(децата ня познатите ни които се родиха тази година са или Дария  или Никол).
Именния ден не ми е критерий това искам да кажа.За мен няма такова нещо като "идва си с името".


# 28
  • Мнения: 6 887
Ох, то в днешно време кой ли няма имен ден Grinning За пръв път чувам за Св. Дария..

# 29
  • Мнения: 18 503
Така е...аз,защото гледах кои светци са около термина ми.И така разбрах.😊

Общи условия

Активация на акаунт